Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 174
гр.Русе, 11.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 230 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
И.Д.М. ***
чрез адв. Х.М. обжалва решение № 434/12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 5488/2019
г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея
иск срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с правно основание чл. 432, ал. КЗ за заплащане
на неимуществени вреди, причинени от ПТП на 13.02.2016 г. за сумата над 6300
лв. до пълния предявен размер от 21 000 лв. Твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила
. Оспорва извода на съда, че е налице съпричиняване като развива подробни
съображения за това. Намира за неправилен като несъответен на събраните по
делото доказателства определния от съда размер на обезщетението. Претендира
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът й
да бъде уважен в пълния претендиран размер от 21 000 лв. Претендира разноски по
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА.
Ответникът по жалбата „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД чрез
адв. С.С. САК оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в
отговора по чл. 263 ГПК. Счита обжалваното решение за правилно в обжалваната
част и иска същото да бъде потвърдено, както и му се присъдят сторените от него разноски за
адв. възнаграждение пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от И.Д.М., с който е
поискано да се осъди ответника да й заплати сумата от 21 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултата на ПТП
на 13.02.2016 г. с МПС, застраховано при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2016 г. до окончателното й
изплащане.
В постъпилия в срок отговор на исковата молба ответното
дружество намира предявения иск за неоснователен, евентуално завишен по размер
поради несъответствието му с действително претърпените вреди. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства и по – конкретно: твърдените травматични увреждания,
техния интензитет и проявление, твърдените болки и страдания, подлежащи на
компенсиране, както и наличието на причинно – следствена връзка на твърдените неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва
твърденията за изключителна вина само у водача и прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, твърдейки, че същата с поведението и действията си е допринесла за настъпването на пътния инцидент и за настъпване на уврежданията,
тъй като е управлявала МПС без поставен предпазен колан и с превишена скорост. .
За да уважи предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславящ ангажирането на
отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищеца
неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 13.02.2016 г. с МПС, което е имало
валидна застраховка "Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Възражението
за съпричиняване, обосновано с липсата на поставен от ищцата предпазен колан районният
съд намерил за неоснователно, позовавайки се на приетата по делото САТЕ. За
основателно е прието възражението на ответното дружество, че при произшествието
ищцата се е движела със скорост над разрешената. Като съобразил
обстоятелството, че дори и при разрешена скорост произшествието би настъпило и
то по сходен начин, съдът определил процент
на съпричиняване в размер 10 %. При определяне на размера на неимуществените вреди
обсъдил причинените физически увреждания като съобразил, че болките и
страданията са с общ срок около 4 - 5 месеца и при прилагане на принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД е определил обезщетението в размер на 7000 лв.,
което е намалено от съда с 10 % и е определено в размер на 6300 лв., а до пълния
предявен размер от 21 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан.
Въззивният съд като прецени
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
От
приложеното по делото АНД № 2129/16 г. по описа на РРС е видно, че с влязло в
сила решение по чл.78а НК П. Й. Й. е признат за виновен в това, че на 13.02.2016 г., в гр. Русе,
при управление на л. а-л „Фолксваген Голф" с рег. № ***
нарушил правилата за движение по пътищата: - чл.50, ал.1 от ЗДвП като не
изпълнил задължението си на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, да пропусне движещият се по пътя с
предимство лек автомобил „Форд Фокус" с рег. № *** и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата по настоящото дело,
изразяваща се трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок
повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.343, ал.1,
б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и чл.78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено съответно наказание.
От
заключението на приетата СМЕ и изслушването на вещото лице в о. с. з. по реда
на чл. 200 ГПК се установява, че ищцата е получила следните увреждания:
Разкъсване на медиалния менискус на дясна колянна става, наложило оперативна
интервенция. Нарушаване целостта на вътрешната странична връзка на дясната
колянна става, перименискусна киста. Същите са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и съответстват на механизма, при който то е настъпило. Вещото
лице дава заключение, че нормалният оздравителен период за получените от ищцата
увреждания е около два и половина - три месеца. В настоящия случай обаче той е
удължен поради по-късното диагностициране на разкъсването на вътрешния
менискус. Подробно разяснява какви са причините за по-късно поставената
диагноза на ищцата, както и че това се случва твърде често при подобни травми. Експертът
дава още заключение, че при ищцата има настъпило усложнение - перименискусна
киста. Подробно разяснява, че такава киста може да е свързана не само с
травматично увреждане, но и с някои болестни състояния като обаче няма данни
ищцата да страда от такива. Заключава поради това, че причина за появата на
перименискусната киста у ищцата е травматичното увреждане, получено в резултат
на процесното ПТП. От заключението е видно още, че възстановителният период при
ищцата е приключил на 27.06.2016 г. като й е била извършена рехабилитация преди
това. Вещото лице дава заключение още, че съобщените оплаквания от болки при
претоварване и при промяна на времето при прегледа на ищцата на 3.12.2019 г. са
нормални и могат да съществуват и в по-продължителен период след такава травма,
тъй като менискусът не може да има пълно анатомично възстановяване, тъй като е
отстранена част от него. Към момента походката й е физиологична в рамките на
нормалната биомеханика.
От извършената и приета по делото САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Н. Н., която съдът преценява като
компетентна, обективна и безпристрастно дадена, се установява детайлно и
безпротиворечиво механизма на настъпилото ПТП. Според експерта ищцата,
управлявайки л. а."Форд Фокус" с рег.№ Р ***, се
движела по ул. "Рига" по посока към кръстовището й с ул.
"Братислава" със скорост 62,9 км/ч. В същото време управляваният от П. Й. Й. л. а-л „Фолксваген Голф" с рег.№ *** приближавал
регулираното с пътни знаци кръстовище с ул. ”Рига", движейки се по ул.
"Братислава" в гр. Русе. Предимство имали МПС, които се движели по
ул. ”Рига". П. Й. преминал линията на знак Б1 без да спре
управлявания от него автомобил и навлязъл в кръстовището. В същото време ищцата
вече била навлязла в зоната на кръстовището и насочила управлявания от нея л. а."Форд
Фокус" наляво в опит да избегне сблъсъка с лекия автомобил „Фолксваген
Голф". В момента, в който л. а-л "Форд Фокус" се намирал в
средата на кръстовището перпендикулярно на надлъжната ос на ул."Рига"
бил ударен в дясната страна от л.а. „Фолксваген Голф". Ударът бил
челно-страничен, в дясната страна на л.а."Форд Фокус", изместен по
предната му част, а за л.а. „Фолксваген Голф" бил отпред. След удара
л.а."Форд Фокус" продължил да се движи напред и наляво спрямо
първоначалната си посока на движение и се ударил в левия за тази посока бордюр.
След този удар се насочил косо надясно и се ударил с предната си част в навеса
на автобусна спирка, разположена на десния спрямо първоначалната му посока
бордюр, където спрял. Пътната настилка в района на ПТП била суха, с гладко
асфалтово покритие с дребнозърнест строеж, без повреди и неравности, времето
било ясно, имало нормална видимост. Скоростта на л. а. "Форд Фокус" в
началото на удара с л.а. „Фолксваген Голф" е била около 62,9 км/ч., на л.
а. „Фолксваген Голф" около 29,3 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а.
„Форд Фокус” за установената скорост на движение 62.9 км/ч била 46,5 м, а за
разрешената от 50 км/ч била 33,5 м. Според вещото лице, водачът на л.а. „Форд
Фокус” не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране, както с
установената скорост на движение, така и с разрешената. Експертът заключава още,
че от мястото, откъдето е приближавал кръстовището, водачът на л.а.
"Фолксваген Голф" е имал възможност да възприеме пътния знак Б1 и да
види приближаващия се отляво л.а. "Форд Фокус" и да спре преди
мястото на удара.
От
представените по делото преписи от болнични листи е видно, че ищцата е ползвала
отпуск поради временна нетрудоспособност от 15.02.2016 г. до 22.07.2016 г., или
общо 158 дни.
В подкрепа
на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите Р. Х. М. и Я. Р.М. – съответно нейни съпруг и
син. Те изнасят данни за интензитета на
болките и притесненията на ищцата вследствие причинените й телесни увреждания от процесното ПТП. Непосредствено след
катастрофата не можела да се обслужва сама, имала нужда от помощ при поддържане на
личната си хигиена, както и при изпълнението на домакинските си задължения.
Изпитвала страх да се вози в автомобил с по-висока скорост. Усещала затруднения
при ходене и клякане и болки при смяна на времето, като последните продължавали
и към настоящия момент. Данните, изнесени от свидетелите, съдът анализира от аспекта на възможната им заинтересованост от изхода на
делото, предвид обстоятелството, че е тяхна съпруга и майка. Те се кредитират изцяло, тъй като не са
в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.
При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част,
поради което дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
заявените във въззивната жалба доводи.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по
делото безспорно се доказва, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславящ ангажирането на
отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на претендираните
от ищцата неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
претърпяното ПТП на 13.02.2016 г. с МПС, което е имало валидна застраховка
"Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
От
наведените доводи във въззивната жалба е видно, че по делото са спорни два
въпроса, а именно за определения от съда размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и за приетото от съда съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Първото, поддържано във въззивната жалба оплакване на ищцата, за несъответствието на определения с обжалваното
решение размер на застрахователното обезщетение с характера, интензитета и
степента на претърпените от нея болки и страдания, в
резултат на получените от процесното ПТП травми, настоящият състав намира за частично основателно.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно
установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, т. е. размерът му се определя съобразно конкретно
претърпените вреди, установени от материалите по делото. Целта на законовата
разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки,
страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, свидетелските
показания и
писмените доказателства е безспорно установено, че причинените на
ищцата травматични увреждания се характеризират с
обичайната за подобни травми тежест и интензитет, изразяващи се болка,
физически и психически дискомфорт, продължили приблизително 5 месеца. Вследствие травматичното увреждане при ищцата е налице усложнение - перименискусна
киста. Продължителното ограничаване движението на
засегнатия крайник е довело до влошаване на качеството на живот на пострадалата поради затрудненията в ежедневните дейности, в
самообслужването, в трудоспособността, както и до психически и социален дискомфорт.
Посочените обстоятелства,
макар и отразени в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд приема, че не са съотнесени правилно
към критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът в недостатъчна степен е съобразил значимостта им за размера на
вредите, не е отчел в пълна степен икономическите условия и общественото
разбиране за справедливост към момента на увреждането.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на конкретно претърпените от ищцата неимуществени вреди, Русенският окръжен съд намира, че обезщетение в размер от 13 000 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. Тази сума според настоящия състав е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 13.02.2016 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната е 420 лв.
В посочения размер от 13 000 лв., според съда, обезщетението отговаря на действително претърпените и
доказани в настоящото производство от ищцата болки
и страдания, както и на тяхната продължителност.
Поради това, настоящият състав счита, че исковата
претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в
размер на сумата от 13 000 лева, а в
останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 21 000 лева като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
Що се отнася до
втория спорен по делото въпрос, настоящият състав намира за основателно
възражението на жалбоподателя за неправилност на изводите на районния съд
досежно приетото 10% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице. Основание
за този извод дава заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, която след като анализира поведението на участниците в ПТП,
скоростта на движение на управляваните от тях МПС и създадената
пътно-транспортна ситуация, стига до извода, че вина за настъпилото ПТП има
единствено и само водача на автомобила, застрахован при ответника.
За
да бъде намалено обезщетението за вреди, съобразно чл. 52, ал.2 ЗЗД увреденият
трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Приносът следва
да е конкретен и трябва да се изразява в извършване на някакви действия или
бездействия, с които да са нарушени правилата на ЗДвП и ППЗДвП. Тези нарушения
следва да са в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. За
съпричиняване може да се говори само когато увреденият с поведението си е
станал причина или е повлиял върху действията на причинителя на вредата. От
доказателствата по делото няма данни пострадалата
с поведението си да е станала причина за вредоносния
резултат от ПТП. Експертът
е категоричен, че ищцата не е имала техническа възможност да предотврати произшествието
чрез спиране, както с установената скорост на движение, така и с разрешената. Следователно липсва причинно –
следствена връзка между движението на ищцата със скорост над разрешената и
настъпилото ПТП, поради
което липсват каквито и да са
данни за съпричиняване. Неправилен при така изложеното се явява формираният от първоинстанционния съд
извод за съпричиняване на уврежданията от страна на
ищцата до размер на 10 % .
От гореизложеното следва, че решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено за сумата над 6 300 лв. до присъдените 13 000 лв. като
неправилно, а в останалата обжалвана част да бъде потвърдено.
По разноските:
Поради частичната отмяна на решението на
първоинстанционния съд на корекция подлежат присъдените от първоинстанционния
съд размери на разноски и държавна такса. Разноските за въззивната
инстанция следва да се съобразят с увеличения размер на обезщетението и обстоятелството, че
въззивницата - ищца е освободена от заплащане
на държавни такси и
разноски по чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК.
Видно от материалите по делото, оказаната на ищцата от
адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл.
38, ал.1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, което изрично е посочено в приложеното по делото пълномощно
/л. 7/. С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на иска. На
основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер на 900 лв. за първата инстанция. Пред
въззивната инстанция уваженият размер на жалбата е 6700 лв., поради което на адв. Х.М. съдът определя възнаграждение в минималния размер от 518 лв., или на адв. М. следва да се присъди
възнаграждение за двете инстанции в общ размер от 1418,00 лв.
Пред първата инстанция
ищцата е претедирала сторени разноски в размер на 50 лв. за депозит за вещо
лице. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска следва да й
бъдат присъдени 30,91 лв.
Върху уважения размер на иска дружеството дължи
държавна такса в
размер на 520 лв. за
първоинстанционното производство, или допълнително следва да бъде осъдено за
сумата 268,00 лв., доколкото Определение № 1926/10.04.2020 г. не е
обжалвано и е влязло в законна сила. С
оглед уважения размер от жалбата,
дължимата държавна такса за въззивното производство е 268 лв., или общо въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да внесе 536,00
лв. държавна такса по сметка на ОС Русе.
Ответното дружество също е претендирало присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото. Съгласно
приложения списък по чл. 80 ГПК и представените документи, удостоверяващи плащането им, същите възлизат общо на 1760,00
лв. за първата
инстанция. Съобразно отхвърлената част на иска и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК лв. ответникът има право на 670,48 лв. съдебно-деловодни разноски пред
районния съд. Пред
настоящата инстанция претендира заплащане на адв. възнаграждение, но поради
липсата на представен договор за правна помощ и съдействие, такива не му се
следват.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 434/12.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 5488/2019 г. на Русенския районен съд в частта в частта, с която е отхвърлен
предявеният от И.Д.М., ЕГН ********** *** против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило при ПТП на 13.02.2016 г., причинено от водач на автомобил
за който с ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № 30116000421015/ 26.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.09.2016 г. до окончателното плащане за разликата над сумата от 6 300 лв. до сумата
от 13 000 лв. както и в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „***, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. да
заплати на И.Д.М., ЕГН ********** *** допълнително
сумата в размер на 6 700 лв.
/шест хиляди и седемстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 13.02.2016 г., причинено
от водач на автомобил за който с ответника е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № 30116000421015/ 26.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2016 г. до окончателното
плащане, както и 30,91 лв. /тридесет
лева и деветдесет и една стотинки/- разноски за експертиза по делото.
ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „***, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. сумата
в размер на 670,48 лв. /шестстотин и
седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „***, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. да
заплати на адвокат Х.Р.М., ЕГН **********,***, със служебен адрес: гр. Русе,
ул. „***сумата от 1418 лв.
/хиляда четиристотин и осемнадесет лева/, представляващи адвокатски възнаграждения за безплатно
процесуално представителство пред двете инстанции на
основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „***, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. да заплати 536 лв. /петстотин тридесет и шест лева/ по сметка на ОС Русе на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: