РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. Пловдив, 13.07.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в открито заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора ..., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1714
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с
чл.210 от същия закон.
Образувано е по
жалба на С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН ********** ***, чрез адв.А.,
против протокол №1/28.05.2021 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със
заповед № 21Ю-РОА-222/12.05.2021 г. изм. със заповед № 21Ю-РОА-251/25.05.2021
г. на Кмета на Район Южен Община Пловдив за определяне размер на еднократното
парично обезщетение – цена на правото на преминаване през ПИ с
ид.56784.536.1396 по КККР на гр.Пловдив.
Твърди се незаконосъобразно определяне на размера за
обезщетението.
Излагат се твърдения за нищожност на протокола,
алтернативно се иска същият да се отмени/измени с доводи, че правото на
преминаване е оценено с изключително занижена стойност на оценката и не е
реципрочно на пазарните цени.
Сочат се и допуснати СПН в хода на административното
производство.
Претендират се разноски.
Представя се подробна писмена защита от адв.А..
За ответника по жалбата – Община Пловдив Район Южен,
се заема тезата за неоснователност на жалбата.
За ЗЛ, Д.Ф.М., се излагат подробни съображения за
законосъобразност на оспорения протокол.
Представя се и писмена защита.
Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства
(административната преписка и приетите по делото СОцЕ и повторна СОцЕ) и наведените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежни страни – адресати на оспорената оценка по процесния
протокол, при наличие на правен интерес, в законоустановения срок, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по
следните съображения:
Предмет на
процесното оспорване е решение за определяне размера на еднократно обезщетение,
представляващо цена на учреденото право на преминаване през ПИ с идентификатор
56784.536.1396 по КККР на гр.Пловдив – еднократно обезщетение в размер на
8 100 лева с обща сервитутна площ 375 кв.м., от които за С.Й. – собственик
на ½ ид.ч. от правото на собственост 4 050 лева и за Н.Й. -
собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост 4 050 лева, по
протокол № 1 от 28.05.2021 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със
заповед № 21Ю-РОА-222/12.05.2021 г. на Кмета на Район Южен Община Пловдив,
изменена със заповед № 21Ю-РОА-251/25.05.2021 г. на Кмета на Район Южен Община
Пловдив.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив
намира оспореното решение за нищожно макар и по съображения, различни от тези,
изложени по жалбата.
В случая оспореното решение е
постановено от некомпетентен орган. Комисията по чл. 210 от ЗУТ е орган по
устройство на територията, чиито предназначение и правомощия са определени със
специалния ЗУТ. Актовете на комисията по чл. 210, ал. 1
от ЗУТ
са индивидуални административни актове по своя характер /а не помощни в друга административна
процедура/ и съгласно разпоредбата на ал. 3 от същия текст подлежат на
самостоятелен съдебен контрол. От надлежното сформиране на комисията зависи
нейната компетентност. Изрична е правната регламентация относно назначаването
й, което е възложено на кмета на общината. В конкретния случай, макар и
делегирането на права да е допуснато от ЗУТ по силата на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ,
такова не е сторено от Кмета на Община Пловдив към Кмета на Район Южен за
назначаването на комисията по чл.210 от ЗУТ – такива доказателства не са
представени по делото въпреки изричните указания на съда в този смисъл, дадени още с
разпореждането за насрочване на делото. При липсата на изрично делегирани права
за назначаване комисията по чл.210 от ЗУТ към Кмета на Район Южен същата е
назначена от него без да има нужните за целта правомощия. Необходимостта от изрично делегиране на
конкретни и точно определени правомощия в определен обем за назначаване на
комисия по чл.210 от ЗУТ не може да бъде заместена от налично предоставяне на
правомощия по чл.192, ал.2 от ЗУТ каквото безспорно е налице в настоящия случай
заповед на л.77 по делото. Делегирането на права винаги следва да е изрично и
за точно посочени правомощия като вид и обем. Каза се и по – горе, комисията по
чл. 210 от ЗУТ е орган по
устройство на територията, чието предназначение и правомощия са определени със
специалния ЗУТ. Същата, като самостоятелен орган, с изрично разписани от закона
правомощия за определяне на пазарна
оценка, следва да бъде и конституирана по реда определен в ЗУТ от Кмета на
Общината или изрично упълномощено за целта лице. Актовете на комисията по чл. 210, ал. 1
от ЗУТ
са индивидуални административни актове по своя характер, а не помощни в
административна процедура по чл.192, ал.2 от ЗУТ и съгласно разпоредбата на ал. 3 от чл.210 от ЗУТ подлежат на самостоятелен съдебен контрол. След като се касае за отделен,
самостоятелен ИАА, издаван от самостоятелен орган с конкретно определени по ЗУТ
правомощия, то същия следва да бъде и надлежно конституиран.
С оглед горното, оспореното решение е
взето от ненадлежно конституиран орган. Нарушението рефлектира върху
компетентността на колективния орган да се произнесе по поставените му за
разглеждане въпроси. Порокът на взетото от комисията решение по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК
засяга действителността му и обуславя обявяване на неговата нищожност, което прави безпредметно
обсъждането на останалите основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 от АПК, респ. приетите
СОцЕ.
По тези съображения, процесното решение в
оспорената му част, следва да бъде обявено за нищожно.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя
се следват сторените по делото разноски. Същите са претендирани съгласно
представен списък с разноски (л.338) в
размер на 1520 лева, от които 1200 лева заплатен адвокатски хонорар. От представителя
на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което този състав намира за основателно предвид фактическата и
правната сложност на спора – макар и да се проведени няколко открити съдебни
заседания по делото, в които процесуалния представител на жалбоподателите е
проявил необходимата процесуална активност за защита на техните права и
интереси, спорът по делото се простира единствено по отношение законосъобразното определяне
размер на пазарната оценка от комисията по чл.210 от ЗУТ. В тази връзка възражението на
ответната страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатското възнаграждение се явява
основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на спора, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК,
възнаграждението следва да редуцира до предвидения минимум в чл. 8, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - а именно 900, 00 лв. (деветстотин лева).
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на т.3 от решение за определяне размера на
еднократно обезщетение, представляващо цена на учреденото право на преминаване
през ПИ с идентификатор 56784.536.1396 по КККР на гр.Пловдив, по протокол № 1
от 28.05.2021 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед №
21Ю-РОА-222/12.05.2021 г. на Кмета на Район Южен Община Пловдив, изменена със
заповед № 21Ю-РОА-251/25.05.2021 г. на Кмета на Район Южен Община Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката
на Кмета на Община Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в срок от 14 дни от влизане в сила на
съдебното решение.
ОСЪЖДА Община
Пловдив Район Южен да заплати на С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********,
сумата от 1220 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: