РЕШЕНИЕ
№ 1042
гр. Бургас, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100501226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и следващите и е образувано
по въззивна жалба с вх.№ 4898/22.05.2023г., предявена от ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ /Sea
Wind/, с административен адрес:гр. Св. Влас, (к.к.“Свети Влас“), община
Несебър, местност „Юрта под пътя“, представлявано от управителя: М. Г. А.,
чрез адв. Йоана Гиздова-САК, адрес за съобщения:гр.София, СО, район
„Витоша”, бул, “България” №132А, адв. Йоана Гиздова, против Решение №
190/02.05.2023г. по гр.д.№ 333/2022г. по описа на РС-Несебър, с което е
отхвърлен предявения от Етажната собственост срещу ответницата Н. Г. Н.
осъдителен иск за заплащане на сумата от 1625.40 евро представляваща
дължима и незаплатена такса поддръжка към Етажната собственост за
периода от 2019г. до 2021 г. включително, за. собственият й имот,
представляващ Студио ****, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и
да заплати мораторна лихва в размер на 338.51 евро общо върху горната
сума.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение било
незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с
доказателствения материал по делото,а предявените искове въззивникът
намира за доказани по основание и размер. На първо място изтъква, че
районният съд извел правилни изводи относно обстоятелства: че ответницата
1
е собственик на недвижим имот, представляващ Студио ****, находящо се
в сграда, представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ /Sea Wind/, с
административен адрес:гр. Св. Влас, (к.к.“Свети Влас“), община Несебър,
местност „Юрта под пътя“; че е налице годен акт -Решения на ОСЕС, с
който са определени таксите, дължими от етажните собственици за
поддръжка по смисъла па чл. 6, ад. 1, от ЗУЕС, както и че решенията са
влезли в сила.Правилно НРС отбелязал, че след влизането им в сила те са
задължителни за всички етажни собственици, както и че не е налице спор за
размера на исковата претенция и възникналото задължение за плащане.
Въззивникът изтъква, че неправилно НРС приел за доказано възражението на
ответницата за това, че тя не била пребивавала / лично или чрез други/
повече от 30 дни в имота през процесния период от време. В тази връзка
изтъква, че представеното от ответницата писмо от Гранична полиция за това,
че през периода от 01.01.2019г.- 31.12.2021г. нямало запис Н. Г. Н. да е
преминала през ГКПП на РБългария, не бил достатъчен за доказване
възражението на ответницата по чл. 51,ал.2 ЗУЕС. Не били ангажирани
доказателства за това, че имотът въобще не е ползван от наематели, приятели,
семейство..На следващо място: ответницата следвало писмено да е
уведомила Председателя на ЕС за това, че обектът няма да се обитава повече
от 30 дни в каледарна година през процесния период от време, което не
било сторено –нещо повече, ответницата не твърдяла това обстоятелство по
делото. Въззивникът изтъква, че районният съд неправилно разместил
доказателствената тежест относно това обстоятелство в
първоинстанционното производство-в случая ответницата следвало при
условията на пълно главно доказване да установи твърдението си за това, че
обекта не е обитаван от нея или трети лица . Въззивникът намира, че
неизпълнението на задължението на ответницата по чл. 7,ал.3 ЗУЕС не
следва да представлява благоприятно за нея обстоятелство, тъй като
разпоредбата на чл. 23,ал.1,т.6 ЗУЕС единствено сочела за това, че ЕС
поддържа книга на ЕС, но задължение на етажния собственик било
предоставяне на данни за вписване в същата книга. Моли отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което
предявените искове бъдат уважение; претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор по чл.263,ал.1 ГПК от особения
представител на въззиваемата Н. Г. Н.- - адвокат Светла Гонкова-Трайкова, в
който се заявява становище за неоснователност на същата.Намира за
неоснователно твърдението на въззивника за това, че НРС е нарушил
процесуалните норми свързани с разпределението на доказателствената
тежест.Счита, че съдът правилно приел, че ответницата е провела успешно
доказване на възражението си, тъй като установила, че не е пребивала на
територията на РБългария в изследвания период, респективно не е пребивала
повече от 30 дни и в жилището си.Намира за неоснователно оплакването на
въззивника за неправилно приложение на материалния закон по въпроса за
писменото уведомяване на ЕС за отсъствието на собственика и вписване на
това обстоятелство в книгата по чл. 7 от ЗУЕС.Сочи, че в мотивите си НРС
извършил анализ на закона и съдебната практика, обосновали извод затова, че
2
освобождаването на ответника от разходите следва от императива на чл.51,
ал.2 ЗУЕС. Без правно значение бил факта дали управителят на етажната
собственост е бил уведомен доколкото законът не предвиждал като
последица от неизпълнението на това задължение неприлагането на чл.51,ал.2
ЗУЕС.Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните ,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на Закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.38 ЗУЕС, вр.чл.6, т.8 и
т.10 от ЗУЕС, вр.чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството пред РС-Несебър е образувано по искова молба от
Етажна собственост на сграда представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“, с
адрес: гр. Свети Влас, м. „Юрта под пътя“ против Н.Г.Н., гражданин на ***
***, с адрес в Република България: гр.*** м.***, ул.***, № *, комплекс ***,
ет.*, студио ****.
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на подробно описан в
исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. Свети Влас, комплекс
„Шато Сий Уинд“, представляващ студио **** с идентификатор
11538.3.97.1.88,като собствеността на обекта е придобита чрез покупко-
продажба с Нотариален акт №**, том **, рег. № ****, дело №
***/**.**.20**г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 на НК.
Комплексът се управлявал и поддържал от етажната собственост,като с
решения на ОС на ЕС от 17.06.2016г. била определена и дължимата годишна
такса за поддръжка и управление, която всеки собственик следвало да
заплаща, както и сроковете за това, като на 15.06.2020г. било проведено друго
ОС на ЕС, на което посочената такса запазила размера си. По-конкретно
ответницата, като собственик на студио **** дължала годишна такса в размер
на 541.80 евро.Претендира се постановяване на решение за осъждане на
ответницата да заплати на ищцовата етажна собственост сума в общ размер
от 1625.40 евро, представляваща сбор от незаплатени такси поддръжка и
управление за 2019г., 2020г. и 2021., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба, както и лихва
за забава в общ размер на 338.51 евро за периодите от 02.04.2019г. до
20.03.2022г., от 02.04.2020г. до 20.03.2022г. и от 01.01.2021г. до 20.03.2022г..
Ответницата Н.Г.Н. чрез назначен от съда особен представител адв.
Светла Христова Гонкова-Трайкова от АК-Бургас оспорва дължимостта на
претендираните суми и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Твърди, че за процесния период ответницата не е влизала на
територията на страната, поради което на осн.чл.51, ал.2 ЗУЕС не дължи
търсените такси за поддръжка и управление,както и счита за недоказано,че
ответницата е ползвала имота си чрез други лица.
По делото безспорно се установява собствеността на ответницата на
студио ****, представляващо самостоятелен обект с идентификатор
11538.3.97.1.88 с административен адрес: гр. Свети Влас, местност „Юрта
под пътя“, комплекс Шато „Сий Уинд“, ет.*, със застроена площ от 38.92
3
кв.м., като площта на студиото ведно с припадащите се общи части възлиза на
45.15 кв.м. ;безспорно се установява и определената от ОС на ЕС на сграда
комплекс Шато „Сий Уинд“ годишна такса за поддръжка и управление от 12
евро на кв. м. площ с вкл. ДДС на година,както и сроковете за заплащането й.
Освен това между страните не е налице спор относно размера на исковата
претенция, за което е държано нарочно протоколно определение № 146 от
23.02.2023г. по делото. Според писмо вх.№ 2817/23.03.2023г. от ГД“Гранична
полиция“ в автоматизирания информационен фонд за периода 01.01.2019г. -
31.12.2021г. няма запис на данни за преминаване през ГКПП на Република
България за ответницата Н. Г. Н., род. на **.**.19**г.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред
районния съд доказателства.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания
настоящият съдебен състав следва да отбележи следното:
Настоящата въззивна инстанция намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя – ищец за неосъществен фактически състав
на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС поради липса на писмено уведомление до ЕС.Съгласно
чл.51,ал.2 в приложимата по делото редакция на нормата съгласно ДВ, бр. 57
от 2011 г., в сила до 29.09.2023г., не се заплащат разходите по ал. 1 за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година.Следователно, в хипотезата на чл. 51, ал.
2 ЗУЕС/ в редакция ДВ, бр. 57 от 2011 г./ законът не въвежда задължение за
собствениците, ползвателите или обитателите за писмено уведомяване за
своето отсъствие до управителя на ЕС.
Съгласно ал.3 на чл.51 от ЗУЕС в приложимата по делото редакция на
нормата съгласно ДВ, бр. 57 от 2011 г., Общото събрание с мнозинство
повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в
4
рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на
сто от разходите за управление и поддържане по ал.1. За отсъствието се
уведомява писмено председателят на управителния съвет(управителят).
Следователно,задължение за уведомяване на Управителя на ЕС за
отсъствието на собственик на обект в ЕС, е въведено в чл. 51, ал. 3 ЗУЕС /
редакция съгласно ДВ, бр. 57 от 2011 г. / единствено за собственици,
ползватели и обитатели, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, тъй като по отношение на тях Общото събрание може да
реши те да заплащат за времето на отсъствие 50% от разходите за управление
и поддръжка на общите части, но това безспорно касае друга хипотеза извън
процесния случай.
От съпоставката на правните норми по чл.51, ал.2 ЗУЕС и чл.51, ал.3
ЗУЕС / в редакцията им съгласно ДВ бр. 57 от 2011г., в сила до 29.09.2023г./
следва да се отбележи, че уведомление до управителя на ЕС не е поставено
като част от фактическия състав на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като е
достатъчно собственикът да обитава имота за не повече от 30 дни в една
календарна година, което предполага трайно отсъствие и именно поради това
законодателят не е предвидил като изискване уведомяване за отсъствието,
което да е предпоставка за освобождаването му от заплащане на разходите по
управлението и поддържането на общите части. Разпоредбата приравнява
епизодичните или краткотрайни посещения в имота с отсъствие на ползване
на общите части, а заплащането на разноски за поддържането и управлението
им в хипотеза, при която не се използват, би довела до неоснователно
обогатяване на ЕС за сметка на индивидуалния етажен собственик.
Уведомление, че не се обитава имота, не е необходимо и предвид факта, че
обикновено едно такова значително и трайно отсъствие е видно и за
останалите етажни собственици.
За разлика от хипотезата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС обаче , разпоредбата на
чл. 51, ал. 3 ЗУЕС / в редакцията им съгласно ДВ бр. 57 от 2011г., в сила до
29.09.2023г./ предполага едно по-трайно ползване на имота, което обективно
изисква и ползване на общите части, поради което поначало собственикът не
е освободен от заплащане на разходите за поддръжка и управление на общите
части, тъй като отсъствието му не е значително, поради което същият следва
да уведоми писмено управителя, като едва след взето положително решение
на Общото събрание на ЕС задължението му за заплащане на разходите не
отпада, а се редуцира в половин размер.
Следователно, двете хипотези – по чл. 51, ал. 2 и по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС в
редакцията им съгласно ДВ бр. 57 от 2011г., в сила до 29.09.2023г., освен, че
са уредени в отделни алинеи, имат и различни предпоставки и правни
последици, поради което не би могло да се приеме, че изискването за
уведомяване на управителя по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е приложимо и при
хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Поради това неоснователно е твърдението на въззивника, че се
изисква писмено уведомление до управителя на ЕС за да бъде освободен
собственикът от заплащане на разходите за управление и поддържане по
силата на чл.51,ал.2 ЗУЕС в редакцията съгласно ДВ бр. 57 от 2011г., в сила
5
до 29.09.2023г./ В този смисъл са и Решение № 260437 от 11.06.2021 г. на ОС
- Бургас по в. гр. д. № 2699/2020 г., Решение № 260460 от 22.06.2021 г. на ОС
- Бургас по в. гр. д. № 2839/2020г./ В този смисъл са съображенията, изложени
от ВКС в мотивите на цитирано и от районния съд Решение №
60181/20.10.2021г. по гр.д.№ 86/2021г. на ВКС,VІ-то г.о.,според които: „
доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма /в
какъвто смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г.
на ВКС, ГК, IV г. о., което настоящият състав на ВКС изцяло споделя/,
етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и
поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС
/пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко
от 30 дни през една календарна година/, дори и да не е подал декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация
в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било
постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от
плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на тези
обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме, че няма основание
за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за
управлението и поддържането на етажната собственост. Действително,
невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост
представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7, ал.
3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица
от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв
етажен собственик на прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.“
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
голословно и неоснователно поддържаното във въззивната жалба твърдение
за това, че в практиката се приемало,че за етажния собственик съществува
задължение за уведомяване на управителя за пребиваване в имота до 30 дни в
календарна година, за да бъде същият освободен от задълженията си към ЕС
по чл.51,ал.2 ЗУЕС/ в редакцията съгласно ДВ бр. 57 от 2011г., в сила до
29.09.2023г./
Неоснователно е и следващото въведено от въззивника твърдение за това,
че районният съд неправилно прехвърлил доказателствената тежест от
ответната страна на ищцовата страна за доказване на твърдението й, че
имотът не е бил ползван за повече от 30 дни през календарната година. В тази
насока въззивникът заявява, че представеното удостоверение от Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР единствено удостоверява, че за
периода от 01.09.2019г. до 31.12.2021г. ответницата не е преминавала през
ГКПП на РБългария, но не и че имотът й в сградата-етажна собственост не е
бил ползван от гости, наематели,приятели,семейство. Вярно е,че както се
6
сочи във въззивната жалба, ползването на обекта е възможно да бъде
осъществено не само лично от собственика, но и от други лица, на които е
предоставено ползването – възмездно или безвъзмездно /тези лица са
определени като обитатели по см. на § 1 т. 5 от ДП на ЗУЕС/. Такива
обитатели подлежат обаче задължително на вписване в книгата на етажната
собственост, а ищецът не е доказал да е изпълнил задължението си и да е
вписал такива лица в книгата на ЕС –обитатели на апартамента на ответника
/каквото задължение има съгл. чл. чл. 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС/. В този смисъл е
Решение № 1271 от 8.12.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1250/2022г./ От
ищцовата страна, която носи доказателствената тежест за установяване на
положителните факти, от доказването на които за нея следват благоприятни
правни изводи, не са ангажирани нито едно от допустимите по ГПК
доказателства, установяващи твърдението й, че Студио **** на ответницата
в комплекс Шато „Сий Уинд“ е било обитавано ако не лично от нея, то от
други лица.
По изложените съображения и като препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт на основание чл.272 ГПК, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно и
обосновано и като такова подлежи на потвърждаване. С оглед изхода на
делото съдебно-деловодни разноски в полза на въззивната страна не се
дължат и не се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190/02.05.2023г.,постановено по гр.д.№
333/2022г. по описа на РС-Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7