Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 до чл.273 ГПК. С Решение № от 10.01.2011 год., постановено по гражданско дело № /10 год., на основание чл. 109 ЗС СвРС е осъдил Т. И. Т. да предаде на ищеца Д. Ц. К. ключ от северната входна врата на сградата, находяща се в град С., ул.”Х. Д.” № 28. Ответникът Т. И. Т. е осъден да заплати направените от ишеца разноски. В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от Т. И. Т., с което се обжалва първоинстанционното решение като недопустимо, доколкото процесното жилище е СИО, като съпругата на ответника не е конституирана като необходим другар. Според жалбоподателят е налице и недопустимост, предвид обстоятелството че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което моли да се обезсили решението на първостепенния съд. Твърди се, че решението е неправилно доколкото не е изяснена правилно фактическата обстановка по делото. Претендира разноски. В законноустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззивникът чрез адв. Г. поддържа жалбата. Моли да бъде отменено първостепенното решение, като искът бъде отхвърлен като неоснователен и се присъдят разноски съгласно представения списък. Въззиваемият чрез адв. И. моли да бъде потвърдено обжалваното решение като допустимо и правилно. Пред въззивна инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза със задача, да бъде установено процесното стълбише на жилищната сграда, така както е изградено на място, какви функционални връзки има с обектите от двата етажа. Съгласно заключението на вещото лице инж. Р.Г. стълбището има функционални връзки на ниво входна площадка с входа към стълбището на полуподземния етаж –сутерен, на ниво първи надземен етаж с малкия коридор от жилището на Д. К.. На ниво втори надземен етаж с малкия коридор, осигуряваш достъп до кухнята и банята с тоалетна, със стаята с южно изложение, осигуряваща достъп до друга стая и дневната, осигуряваща връзка до други две стаи и до западната тераса и до входа към стълбището за тавана. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че жилището на втория етаж няма самостоятелен вход. От площадката на втория етаж се влиза съответно в коридор, от който се осигурява достъп до кухня с баня и тоалетна. Констатира също, че от конструктивна и архитектурна гледна точка, северния вход е основния вход за сградата, тъй като е вход на идеалните части от общите части на сградата. Въззивният съд, след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Пред районния съд въззивникът в качеството на ищец е предявил негаторен иск /чл.109, ал.1 ЗС/ за преустановяване на действията, с които ответникът му пречи да упражни правото си на собственост върху избените помещения в жилищната си сграда на ул. „Х. Д.” № 28 в гр. С., изразяващи се в ограничаване достъпа до тях чрез смяна на северната входна врата на сградата и отказ да се предаде ключ за тази врата. Страните по настоящото производство са съсобственици, като жалбоподателят удостоверява правото си на собственост по отношение на апартамента, находящ се на втори жилищен етаж чрез Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Общинския народен съвет № , том , дело № от 1983 г., а за ищеца правото на собственост се удостоверява чрез Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № от 1996г.Ответникът и жалбоподател е извършил ремонтни дейности на сградата, изразяващи се в подмяна на вратата на северния вход, обстоятелство признато от самия ответник с отговора на исковата молба, както и в съдебно заседание. След подмяна на врата ответникът Т. Т. не е предоставил ключ за новата врата на въззиваемия- ищец Д. Ц. К., като е налице признание от ответника и за този факт. Вратата на северния вход осигурява достъп на ищеца до мазите таванското помещение и до дворното място, което се констатира от заключението на вещото лице и от показанията на разпитаната пред първа инстанция свидетелка В.К.Н.Сградата е в режим на етажна собственост, обстоятелство потвърдено и от вещото лице, което в съдебно заседание пред въззивна инстанция констатира, че от конструктивна и архитектурна гледна точка, северния вход е основния вход за сградата, тъй като е вход на идеалните части от общите части на сградата.Правото на собственост върху 1/2 идеални части от входа на север за Д. К. се удостоверява чрез Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № от 1996. Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1 изречение първо, предложения първо и второ ГПК въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Установено е, че искът е подаден от легитимиран ищец, а именно собственикът на апартамента, находящ се в първи жилищен етаж и притежаващ съответно ½ ид. части от общата част- процесната северна врата. Искът по чл.109 ЗС е допустим доколкото двете страни се явяват съсобственици, като единият от тях, в случая ответникът, извършва в имота действия, които накърняват правата на другия съсобственик. По отношение на наведените от жалбоподателя доводи за недопустимост на обжалваното решение, доколкото по делото не е конституирана като задължителен необходим другар съпругата на жалбоподателя, е налице следното. Легитимиран ответник по иска по чл. 109 ЗС е лицето, което извършва неоснователни въздействия върху чуждата вещ и ограничава правото на собственика. В конкретният случай на първо място според твърденията на ищеца, както и обясненията на ответника противоправното въздействие върху чуждата собственост се извършва от другия съсобственик на общите части. Не е установено неоснователно въздействие, което да се осъществява от съпругата на ответника. Но дори и въздействието върху чуждата вещ да се осъществява от двамата съпрузи, конституирането и на двамата като ответници в процеса не е предпоставка за допустимост на иска, а единствено за насочване на изпълнението при евентуално осъдително решение срещу тях. На следващо място в жалбата са изложени съображения за недопустимост на обжалваното решение, доколкото искът по чл.109 ЗС е за преустановяване на определено действие, а не за предаване на вещ, в какъвто смисъл е първостепенното решение. Действително искът по чл.109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие върху вещта, което ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване тоест на използването на вещта според предназначението й. В процесния случай неоснователното въздействие на ответника върху чуждата вещ е именно чрез непредоставяне на ищеца на ключ за северния вход, явяващ се общ по отношение на двамата съсобственици. Това е причината диспозитива на съдебното решение да е в смисъл именно предаване на ключ за северния вход на врата на сградата. По отношение на твърдението, че ответникът- жалбоподател е оспорил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № от 1996г. следва да се има предвид, че ищецът може да бъде освободен от доказване правото си на собственост, ако процесуалното поведение на ответника е насочено към оспорване на правата му, което оспорване размества доказателствената тежест. В тази хипотеза ответника съгласно чл.154, ал.1 ГПК дължи доказване на правата си. Самият жалбоподател не е представил доказателства същият да е собственик на северния вход, като в представения Протокол за оценка на недвижим имот или вещно право по чл. 17 ЗСГ описаната козерка над входа и терасите от винкелова конструкция и армирано стъкло не може да удостовери правото на собственост на жалбоподател- ответник върху северния вход. По отношение правилността на първоинстанционното решение: Предявен е негаторен иск за защита на правото на собственост, като ищеца твърди, че правата му се нарушават неоснователно от ответника. За успешното провеждане на търсената вещна защита е необходимо ищецът - собственик на един имот да иска да бъде установено съществуването на правото му на собственост и на тази основа да се установи ,че определено трето лице извършва определени действия възпрепятстващи или ограничаващи упражняването на неговото право на собственост. Така очертаните предпоставки на негаторната защита предполагат ищецът да докаже правото си на собственост върху имота, накърнено или ограничено неправомерно от действия-фактически или правни – предприети от ответника. При доказване на тези предпоставки ответникът следва да докаже основание за предприетите от него действия.Предявеният иск може да се уважи единствено ако се докаже противоправност на предприетото действие от ответника и ограничаване на правото на собственост на ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че изводите на първоинстанционният съд за основателност на исковата претенция са правилни. В настоящото производство ищецът безспорно доказва своето право на собственост върху ½ ид. част от северната входна врата на сградата, находяща се в град С., ул.”Х. Д.” № 28. Това обстоятелство се основава на представения от ищеца Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № от 1996г. Вещото лице в съдебно заседание е пояснило, че от конструктивна и архитектурна гледна точка, северния вход е основния вход за сградата, тъй като е Ôход на идеалните части от общите части на сградата, като самият ответник в отговора на исковата молба и в съдебно заседание е заявил, че е търсел многократно ищеца за разноски при подмяна на входната врата. Доказва се наличие на фактически действия предприети от ответника, които са неоснователни и ограничаващи ищеца в упражняване на неговите права на собственик върху ½ ид. част от процесната входна врата. Спор по отношение на това обстоятелство по настоящото дело няма. Самият ответник потвърждава, че е подменил северния вход, като не е предоставил ключ на ищеца. Предвид изложеното съдът намира,че е налице неоснователно действие осъществено от ответника по делото, което възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищеца по отношение на северния вход Ето защо съдът приема,че фактическия състав на нормата на чл.109 ЗС е налице, поради което и предявения иск се явява основателен, като решението на първостепенния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да бъдат уважавани. Ответник жалба Д. Ц. К. не е направил искане за присъждане на разноски. Водим от изложеното, Великотърновски окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № / 10.01.2011г., постановено по гр. дело № по описа за 2010г. на Районен съд- гр. С.. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |