Р Е
Ш Е Н
И Е №135
гр.Враца, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 09.07.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№7 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от
"Грейнстор БГ"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул. ****,
представлявано по пълномощие от адв.В.Ч. ***, срещу Кооперация "Трудово
производителна земеделска кооперация "Импулс"", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Криводол, ЖК"Георги Дамянов".
В исковата молба се твърди, че
ищецът/купувач/ е подписал с ответника /продавач/ договор за покупко-продажба
на пшеница доставка EXW:
гр.Криводол на 09.08.2018г. за закупуване на 500МТ/метрични тона/ пшеница от
български произход, реколта 2018г., насипна, при цена от 290лв. за тон на обща
стойност 145 000лв. Пшеницата следвало да бъде натоварена от продавача в
камиони на купувача в периода от 09.08.2018г. до 19.08.2018г., като приемането
се извърши в базата на продавача в гр.Криводол. В уговорения срок купувачът бил
в готовност да заплати и получи пшеницата, но продавачът не изпълнил
задължението по чл.320 от ТЗ да уведоми купувача, че стоката е готова за
предаване поне 5 дни преди това.
Твърди се, че пшеницата не е предадена
на купувача в срока по т.4 от договора и съгласно т.7.1/а/ купувачът има право
да прекрати договора едностранно и да поиска плащане на неустойка в размер на
30% от недоставеното /цялото/ количество, възлизаща на сумата 43 500лв.
Ищецът сочи, че исковата молба следва
да се счита за изявление за едностранно прекратяване на договора. Заявява, че
плащане не е извършено и отделно от това съгласно чл.6, т.2 от договора
купувачът е изправна страна, тъй като неговото задължение за плащане на цената
възниква едва след издаване на данъчна фактура, каквато продавачът не е издал.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 43 500лв., представляваща
неустойка по договора за покупко-продажба от 09.08.2018г. Претендират се и
разноски.
Искът е с правно основание чл.92, ал.1,
вр. чл.79 от ЗЗД.
Представляван от председателя M.E.M.,
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е спорил иска като
неоснователен.
В отговора се сочи, че искът се
основава на невярно представени обстоятелства и в тази връзка се твърди
следното:
В края на м.юли 2018г. В.Д.Ц. се обадил
на мобилния телефон на председателя на кооперацията и се интересувал за
възможността да закупи пшеница, като му било обяснено, че ответникът разполага
с такава. Уточнено било, че става въпрос за закупуване на 500 тона пшеница.
Председателят M. сочи, че познава Ц. като служител на "Грейнстор Трейдинг"АД,
с което дружество през 2017г. бил сключен договор за продажба на 300 тона
пшеница.
На 06.08.2018г. Ц. пристигнал в базата
на кооперацията и било уточнено, че същата ще продаде 500 тона пшеница на цена
290лв. за тон и след като Ц. предоставил данните на купувача, в счетоводството
на ответника била съставена фактура, която била предадена на Ц..
На 09.08.2018г. Ц. отново дошъл в
базата и донесъл договор, който M. подписал, а в счетоводството бил уточнен
начина, по който кооперацията процедира при продажби. Ц. бил уведомен, че към
онзи момент кооперацията разполага с около 1 000 тона пшеница и е готова да
започне товарене за ищеца. Ц. се съгласил, взел двата екземпляра от договора,
за да бъдат подписани от управителя на дружеството-купувач. Ц. бил заведен в
склада, за да се увери лично, че кооперацията разполага със значително
количество пшеница на склад и има готовност да започне товаренето.
На ищеца била издадена проформа фактура
№**********/06.08.2018г., която била получена
лично от Ц.. Плащане по фактурата не било извършено.
Ответникът сочи, че съгласно чл.6, т.2
от договора плащането на цената се извършва в лева преди доставката или в
момента на доставката след издаване на данъчна фактура. Такава в случая не е
издавана, тъй като пшеница не е товарена и не е реализирана продажба.
Нататък в отговора се твърди, че
пшеницата следвало да бъде натоварена на транспортни средства на купувача в
периода от 09.08.2018г. до 19.08.2018г. след авизиране от страна на купувача. В
този период ищецът не уведомил ответника за осигурени от него транспортни
средства, каквито не били изпратени.
Твърдението на председателя на
ответната кооперация е, че неколкократно е провеждал разговори с Ц. на
тел.**********. Ц. първоначално твърдял, че няма камиони и отлагал товаренето,
след което престанал да отговаря на обажданията.
Следващото твърдение в отговора е, че
екземплярът от договора за ответника не му бил върнат от Ц., който бил
единствената връзка с купувача, но той престанал да отговаря на обажданията,
превоз не бил изпратен, нямало и постъпило плащане.
Според ответника представеният по делото
договор не е подписан от управителя на ищцовото дружество Ц.Д., а от лице без
представителна власт.
Нататък в исковата молба отново се
сочи, че кооперацията е разполагала с налично количество пшеница, много
по-голямо от договореното с ищеца и извършила множество продажби преди и след
крайната дата на договора с ищеца.
В заключение ответникът твърди, че е
изправна страна по договора, а именно ищецът не е изпълнил своите задължения,
поради което претендираната неустойка не се дължи.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която оспорва твърдението, че е неизправна страна по договора, като се
позовава на клаузите на същия и на това, че на посочения в чл.8 телефон и имейл
адрес за кореспонденция не са получени уведомления от ответника. Сочи се, че
посоченият от ответника телефонен номер е вероятно притежание на друго лице, но
не на представител на ищеца. Според ищеца посоченото от ответника лице е било негов
представител само относно подписването на договора и не е било упълномощено да
отговаря за изпълнението на договора, т.е. е налице фигурата на пълномощно ad hoc.
Ищецът не оспорва твърдението на
ответника, че представеният по делото договор не е подписан от управителя Ц.Д.,
а от трето лице В.Ц..
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който оспорва твърдението, че Ц. е бил представител на ищеца само
при подписването на договора, тъй като според него това лице е демонстрирало,
че е оторизирано и за изпълнението. Нататък в допълнителния отговор се
поддържат първоначалните твърдения на ответника.
След съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната логическа и правна връзка,
съдът приема за установено следното:
С исковата молба е представено заверено
копие от договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW: гр.Криводол от 09.08.2018г., с който
ТПЗК"Импулс" се е задължила да прехвърли на "Грейнстор
БГ"ЕООД собствеността върху 500 МТ пшеница български произход, реколта
2018г., насипна. В чл.3.1. са уговорени показателите, на които следва да
отговаря пшеницата.
Съгласно чл.4.1. продавачът се е
задължил да натовари стоката на транспортни средства на купувача в
периода от 09.08.2018г. до 19.08.2018г. след
авизиране от страна на купувача. Договорено е приемането на стоката да извършва
в базата на продавача в гр.Криводол.
В чл.6.1. е договорена цена на стоката
от 290лв. за тон, а съгласно чл.6.2. плащането на цената се извършва в лева преди доставката или в момента на доставката след издаване на
данъчна фактура.
Чл.7.1. от договора съдържа клауза за
санкция при неизпълнение и е предвидено, че в случай че стоката или част от нея
не бъде доставена в сроковете по т.4 купувачът има право да прекрати договора и
да иска плащане на неустойка от 30% от стойността на недоставеното количество.
В чл.8 е посочен начина за уведомяване
на купувача, а именно на тел.**** или email ****@icloud.com.
В подкрепа на твърденията си относно
причините за неизпълнение по договора ответникът е представил копие от
изготвената от нето декларация Приложение №2 за местата за съхранение наличното
количество зърно в тях, с която е декларирал пред Областна дирекция "Земеделие",
гр.Враца, че към 01.08.2018г. в складовете му е налично количество пшеница
929.780 тона.
Представена е изготвената от ответната
кооперация проформа фактура №**********/06.08.2018г. с получател ищцовото
дружество за продажба на 550 тона пшеница реколта 2018г. с единична цена на тон
290лв. и обща цена по фактурата 145 000лв.
Представена е справка за извършените от
кооперацията продажби на пшеница реколта 2018г., както и издадените на
купувачите проформа фактури, придружени от кантарни бележки.
По искане на ищеца по делото е
допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
При проверката си в ответната
кооперация вещото лице е установило, че същата осъществява дейност, свързана с
производство на земеделска продукция /пшеница, царевица, слънчоглед и фуражен
грах/, а счетоводната й отчетност се извършва на продукт
"Микроинвест-Делта Про", чрез който материалите и продукцията са
отчитат количествено и стойностно. Ежемесечно кооперацията подава до
ОД"Земеделие" декларация Приложение №2 към чл.11, ал.1 и Приложение
№3 към чл.14, ал.1 от Наредба за условията и реда за мониторинг на пазара на
зърно. Експертизата е констатирала, че на всяко тримесечие ответникът е
декларирал произведеното количество селскостопанска продукция и от тях вещото
лице е установило, че през стопанската 2017 и 2018г. кооперацията е произвела
съответно 1 804.200 тона и 1 590.300 тона пшеница. На 01.07.2018г. ответникът е
декларирал произведена за 2018г. пшеница 1 510.000 метрични тона и на
01.10.2018г. - допълнителни 80.300 тона. Стопанисваният от кооперацията обект
за съхранение на зърно е регистриран под №1 в ОД"Земеделие" и се
намира в гр.Криводол
Експертизата е констатирала, че към
01.08.2018г. кооперацията е декларирала налично количество пшеница към
01.09.2018г. - 929.780 тона, а към 01.09.2018г. - 14.880 тона. В Таблица 3 от
заключението вещото лице е отразило информацията от аналитичния регистър за
сметка 301-1 "Продукция-пшеница" за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г., нататък сочи, че към 31.07.2018г. по дебита на сметката е
заведено количество от 1 510 тона пшеница реколта 2018г. В периода от
01.07.2018г. до 31.07.2018г. са продадени 1 080, 220 тона пшеница, а общото
количество добита пшеница реколта 2018г., което е заведено по сметката е 1
590.300 тона за цялата стопанска година. Наличното количество пшеница реколта
2019г. към 01.08.2018г. и в периода 09.08.2018г.-19.08.2019г. /срокът за
изпълнение по процесния договор/ по счетоводни данни е 510.080 тона.
При проверката си вещото лице е
установило, че в периода от 01.08.2018г. до 07.08.2018г. не са декларирани и отразени
в счетоводните регистри извършени от ответника продажби на продукция. В таблица
4 са показани извършените в периода 01.08.2018г.-31.08.2018г. продажби на
пшеница и въз основа на тези данни вещото лице е установило, че в периода от
08.08.2018г. до 19.08.2018г. ответникът е продал 400.00 тона пшеница реколта 2018г.
Всички продажби са съпроводени с издаване на проформа фактури и кантарни
бележки и продукцията по тях е отписана от счетоводната сметка по количество и
цена по себестойност 260.00лв. за тон. След тези продажби наличната пшеница към
18.08.2018г. е била 529.780 тона.
В Таблица 5 в заключението са отразени
извършените от ответника продажби на продукция в периода
01.08.2018г.-31.08.2018г. с посочване на номера на фактурите и кредитните
известия, датите на издаване, купувачите, количество, стойност с ДДС, средна
продажна цена и номер на счетоводната операция. В периода от 30.07.2018г. до
28.08.2018г. кооперацията е продала 914.90 метрични тона пшеница реколта
2018г., от които 413.460 тона по цена 290лв. за тон и 501.440 тона при цена
300лв. за тон. Експертизата е установила, че продажбата, отчетена с фактура
№**********/30.07.2018г., с клиент "Билдком"ООД за 500 тона пшеница е
анулирана с издаване на кредитно известие и не е осъществена.
В заключението е описана въведената в
ответната кооперация счетоводна практика, при която преди съставянето на
данъчна фактура или кредитно известие са издава проформа-фактура, в която се
описва договореното количество продукция и стойността на сделката при продажба
на това количество. Данъчна фактура или кредитно известие се издава след като
клиентът извърши плащане по проформа-фактурата, като за дата на данъчното
събитие се счита датата на плащането. В таблици 6 и 7 от заключението са
отразени данните за издадените от ответника в периода 06.08.2018г.-22.08.2018г.
проформа-фактури и за извършените по тях плащания от страна на клиентите на
кооперацията. Вещото лице е установило, че на 28.08.2018г. ответникът е извършил
последната продажба на пшеница на ЕТ"С.И.", с която е изчерпано
цялото налично количество пшеница реколта 2018г.
По делото е разпитан като свидетел В.Д.Ц.,
подписал процесния договор от името на ищеца. Същият пояснява, че работи във
фирма "Грейнстор Трейдинг"АД и договарянето на процесната продажба му
било възложено от управителя на ищцовото дружество. Свидетелят заявява, че в
качеството на търговски представител на "Грейнстор Трейдинг"АД отишъл
в ответната кооперация и взел проби от пшеницата, изпратил ги да анализ, но от
посоченото дружество не харесали зърното. След това с Ц. се свързал служител на
ищцовото дружество, който го уведомил, че същото желае на закупи 500 тона
пшеница при цена 290лв. за тон, след което на Ц. било възложено да договори
това количество. Св.Ц. твърди, че отишъл в гр.Криводол, разговарял с
председателя на кооперацията, когото предложената цена удовлетворявала, и лично
се уверил, че пшеницата е налична. Договорът бил изготвен при ищеца, бил изпратен
на Ц. по електронен път, разпечатан и подписан от председателя на кооперацията.
Според Ц. той настоял да бъде издадена "оригинална" фактура, но на
ищеца била изпратена проформа фактура. От страна на ищеца било заявено, че няма
как да платят по проформа фактурата и на председателя било обяснено, че трябва
да издаде "оригинална" фактура, но той отказал, като обяснил, че така
работят с всичките си клиенти. Според Ц. той бил натоварен само с договарянето,
но не и с изпълнението по процесния договор. Свидетелят пояснява, че посоченият
в договора телефонен номер е на отдел "Продажби" в ищцовото
дружество, от който питали защо председателят на кооперацията не отговаря на
телефонните обаждания, а в същото време председателят M. звънял по телефона на Ц.
и го питал за транспорта, който ищецът е длъжен да осигури по договор, както и
за плащането по проформа-фактурата. Св.Ц. заявява, че издадената от
кооперацията проформа-фактура била изпратена на ищеца по имейл.
Св. П.А., работещ като мениджър покупки
и продажби в ищцовото дружество, установява, че в началото на м.август 2018г. В.Ц.
му се обадил и предложил партида пшеница от 500 тона, показал анализно
свидетелство на пшеница, която удовлетворявала ищеца. Ц. бил упълномощен да
сключи договора по типова бланка, с която работи ищецът. На следващия ден Ц.
донесъл подписания договор, но липсвала фактура, поради което му било казано да
се обади на председателя на кооперацията с настояване да се издаде фактура, но
това не било сторено. Св.А. заявява, че лично не е търсил контакти с
представител на кооперацията, тъй като в договора липсвали данни за начин на
връзка с нея, изчакал десетина дни, но от ответника не постъпило нищо във
връзка с изпълнението по договора, въпреки че ищецът имал готовност да
транспортира стоката. Според А. на посочения в договора телефонен номер и имейл
отговаря той, а в негово отсъствие друг служител в офиса, но никой от
кооперацията не потърсил контакт с тях. Свидетелят заявява, че ищцовото дружество
не извършва плащания по проформа-фактури, които според него не са редовен
документ. А. изказва предположение, че кооперацията е искала да реализира
пшеницата на по-висока цена и твърди, че е получил информация за продажба на
договорената с ищеца пшеница на друг търговец - ЕТ"С.И.". Твърди
също, че не е получил проформа-фактурата, издадена от ответника.
Св. Е.А., домакин в ответната
кооперация съобщава данни за посещението на В.Ц. и за постигнатата договореност
за продажба на пшеница. А. установява, че в кооперацията е установена практика
да се издава проформа-фактура, по която да се извърши плащането, след което се
договаря транспорта и се издава редовна данъчна фактура. Твърди, че лично е
предала фактурата на Ц., който след няколко дни донесъл договора за подпис от
председателя M.. А. твърди, че заедно с председателя завели Ц. в склада и той
се уверил, че кооперацията разполага с достатъчно пшеница, но не взел проби за
изследване. Твърди също, че автомобили на ищеца за транспорт на пшеница в
кооперацията не са идвали.
Св. М.М., работник в ответната
кооперация съобщава данни за посещението на В.Ц. на 09.08.2018г., който заедно
с председателя влязъл в склада, за да види пшеницата, от която не взел проби, ино
казал, че на следващия ден ще бъдат изпратени камиони за натоварване. На
следващия ден камиони не били изпратени. Свидетелят съобщава за дочут телефонен
разговор между председателя на кооперацията и В.Ц., който на въпроса ще товарят
ли или не отговорил, че нямат коли. Твърди и за друг дочут разговор по телефона
след няколко дни, когато Ц. заявил, че няма коли, няма и пари.
При така изяснената фактическа
обстановка за разрешаването на повдигнатия спор съдът взе предвид следното от
правна страна:
Между страните е безспорно
обстоятелството, че същите са сключили договор за търговска продажба на
пшеница, в който е постигнато съгласие за изпълнението и плащането, като е
предвидено, че продавачът се задължава да натовари, т.е. да предаде стоката на
транспортни средства на купувача в периода от 09.08.2018г. до 19.08.2018г., а
купувачът е поел задължение за заплати договорената цена преди доставката или в
момента на доставката след издаване на данъчна фактура. От представените от
ответника писмени доказателства и от заключението на изслушаната по делото
счетоводна експертиза се установява, че на 06.08.2018г. ответникът е издал на
ищеца проформа фактура №********** за 550 тона пшеница с обща цена 145 000лв. и
такава е била установената в кооперацията практика при договаряне на продажби.
От показанията на свидетелите В.Ц. и Е.А. се установява, че фактурата е
предадена на Ц., който е договарял от името на ищеца и признава, че я е
изпратил на дружеството.
От заключението на изслушаната
счетоводна експертиза се установява, че при сключването на договора и в срока
за изпълнение, договорен от страните, ответната кооперация е разполагала с количество пшеница, достатъчно за
изпълнение на поетите към ищеца задължения. В такъв смисъл са и показанията на
св.Ц., който се уверил лично, че кооперацията разполага с достатъчно пшеница.
Спорът се концентрира около въпроса за
изпълнението/неизпълнението по договора от всяка от страните по него и в
частност върху това представлява ли неиздаването на редовна данъчна фактура от
страна на ответника-продавач виновно неизпълнение, заради което същият следва
да понесе отговорността за липсата на престация от негова страна чрез заплащане
на договорената неустойка.
Както бе посочено по-горе, страните са
постигнали обвързващо ги съгласие относно начина и срока за изпълнение, а
именно натоварване на стоката /очевидно в склада на продавача/ на транспортни
средства на купувача в периода от 09.08.2018г. до 19.08.2018г. след авизиране
от страна на купувача. В търговската практика, а и съгласно тълковния речник на
българския език терминът "авизиране" означава писмено уведомяване. Ищецът не е ангажирал доказателства, а и не
навежда твърдения за това да е уведомил писмено или по друг начин ответника за
готовността си да транспортира пшеницата чрез посочване на дати и часове за
изпращане на транспортни средства за товарене на стоката.
От друга страна следва да се подчертае,
че разпоредбата на чл.6.2. от процесния договор, на която се позовава ищецът,
касае не предаването на стоката, а
задължението за плащане на цената от страна на ищеца, което е обусловено от
издаването на редовна данъчна фактура от страна на ответника.
По делото е доказано твърдението на
ответника, че следвайки установената си търговска практика, е издал проформа
фактура, която е изпратена на ищеца. Според ищеца проформа фактурата не е
редовен счетоводен документ и отказът му да извърши плащане и да изпрати
транспорт за извозване на пшеницата се дължи на това негово разбиране и на
неиздаването на данъчна фактура.
В чл.112, ал.1 от ЗДДС са посочени
изчерпателно документите, имащи качеството на данъчни такива, и първият от тях
е фактурата. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено
лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка или
при получаване на авансово плащане преди това. В ал.4 е предвидено, че фактура
се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно
от 5 дни от датата на получаване на плащането. От друга страна следва да се
подчертае, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на
стоки или услуги, а съгласно ал.2 данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността на стоката е прехвърлена.
Съдът възприема поддържаното от ищеца,
че издадената от ответника проформа фактура не е редовен данъчен документ.
Вярно обаче е и друго. В търговския оборот и в счетоводната практика проформа
фактурата е счетоводен документ, имащ предназначението на оферта и се използва
при доставка на стоки преди подписването на договора като средство за
определяне на цената, т.е. тя е покана за плащане. Издаването на фактура се
обвързва с данъчното събитие. Когато, преди да е възникнало данъчното събитие,
се извърши плащане, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Оттук
насетне възниква задължението на данъчния субект в 5-дневен от датата на
данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от
получаването на плащането, да издаде данъчна фактура. Такава е била
установената при ответника счетоводна практика. В заключение по въпроса за
качеството на проформа фактурата следва да се посочи, че тя е счетоводен, но не
данъчен документ във връзка с начисляването на ДДС. Тя е първичен счетоводен
документ за отчитане на стопанските операции и признаването им за данъчни цели,
но не и за ДДС.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен.
Защитната теза на ищеца е изградена на
основата на смесване на фактите, които са релевантни и правопораждащи по
отношение на различни претенции. Доколкото претенцията за присъждане на
неустойка е основана на твърдение за неизпълнение от страна на ответника на
задължението да предаде договореното количество пшеница, предвид обсъдената
по-горе договореност между страните предаването на стоката да се извърши в
определен срок след авизиране от страна на ищеца и осигуряване на транспортни
средства, извод за виновно неизпълнение
от страна на ответника не може да бъде обоснован. Както вече бе посочено,
ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства в срока за изпълнение по
договора да е уведомил писмено или по друг начин ответника за готовността си да
получи и извози пшеницата. Обсъдено бе и обстоятелството, че издаването на
данъчна фактура е договорено от страните като факт, пораждащ правото на
ответника да получи плащане на договорената цена, респ. задължението му по
чл.113 от ЗДДС за нуждите на данъчното облагане.
Предвид отхвърлянето на иска в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
2 140лв. Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за намаляване на
размера на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокатска защита на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като възнаграждението е договорено и
заплатено точно в размера, предвиден като минимален в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ГРЕЙНСТОР
БГ"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, ул."**** срещу Кооперация "ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ "ИИМПУЛС", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Криводол, ЖК"Георги Дамянов" иск за сумата 43 500лв.,
представляваща неустойка за неизпълнен договор за покупко-продажба на пшеница
от 09.08.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Грейнстор БГ"ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул."**** да заплати на Кооперация "Трудово производителна земеделска
кооперация "Импулс"", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Криводол, ЖК"Георги Дамянов" направените по делото
разноски в размер на 2 140лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: