Р Е Ш
Е Н И Е
№45/25.3.2019г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 977 по описа за 2018 година на Девненския районен съд, II състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.Ф.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл.49, ал.1 СК
за прекратяване на брака й с Д.Х.С., ЕГН
**********, сключен
на 07.10.1990г. , поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника.
Ищецът С.Ф.С., ЕГН **********, твърди, че с
ответника Д.Х.С., ЕГН **********, са съпрузи, сключили граждански брак на
07.10.1990г. От брака си имат родени две деца, които са навършили пълнолетие.
Твърди, че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал
съдържание и следва да бъде прекратен, поради неразбирателство и настъпила
фактическа раздяла. Моли за прекратяване на брака по вина на съпруга, като
желае след прекратяване на брака да носи своето предбрачно фамилно име М..
Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, редовно уведомен,
не се явява в о.с.з., не изразява становище по предмета на делото.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно
от представеното в оригинал по делото
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак страните по делото
са съпрузи на основание сключен граждански брак, за което е съставен Акт за
граждански брак № 39 от 07.10.1990г., съставен в гр. Суворово, общ. Суворово,
област Варна. При сключване на брака ищцата е приела фамилно име С..
Видно
от представените по делото копия от удостоверения за раждане страните са
родители на две деца, всяко едно от които е навършило пълнолетие към датата на
исковата молба.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р.М. – снаха на ищцата и Д.
А. Г.- без родство и дела със страните, се установява, че страните са във
фактическа раздяла от около три години. Описват ответника като човек,
употребяващ често алкохол, без постоянна работа и доходи, често повишавал тон.
Излагат, че грижи за семейството се полагали основно от ищцата по делото, която
по данни от свидетелката М. работела в чужбина и издържала семейството и децата
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната
връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като главно основание за разстройството
на брака се сочи трайната фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на
събраните по делото доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е
изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят
разделени. Всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. При това
състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. В отношенията
между страните липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, което налага прекратяването му.
Законът
не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”.
Съдът възприема това понятие като съвкупност от обективното и субективното
отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите
брачни задължения, някои от които са грижата на съпрузите един към друг,
издръжката на семейството и тяхното съвместно живеене и др. За да се избегне
субективизма, следва да се извърши преценка само на фактическото поведение,
обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Всички прояви на
индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен
случай и не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което се обсъжда и
преценява, е дали и доколко те нарушават хармонията в семейството и влияят
негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също поведение в някои
случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други – не –
според характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност
и нагласата и вижданията им за същността
на брака.
Анализирайки причините, довели до разстройство на
брака, съдът намира,че то се дължи на виновното поведение и на двамата съпрузи.
Съдът намира, че всеки от тях не е проявил достатъчно усилия и постоянство да
заздрави и съхрани брачната връзка, поради което е допринесъл за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. От една страна ответникът според изказаното
от свидетелите, се е държал грубо със съпругата си и пренебрежително, от друга
страна ищцата въпреки че е напуснала семейното жилище, за да работи в чужбина,
за да помага на семейството си, не е направила нищо, за да се подобрят взаимоотношенията
помежду им, като заминаването
й в чужбина, за да работи там и следващото от това по-рядко завръщане при
семейството също е обусловило макар и в по – малка степен разпада на брачния
съюз. И двамата съпрузи очевидно не са положили необходимите усилия за
изграждането на спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки
толерантност един към друг, като са нарушили и правните повели за съвместен
живот и дължимо уважение към брачния партньор. С това си поведение двамата
съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание, поради
което и съдът приема, че с поведението си и двамата са допринесли за
разстройството на брака. Затова и двамата съпрузи следва да понесат
отговорността за разтрогването на брака. При изложеното съдът следва да обяви,
че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете страни По изложените съображения бракът им следва
да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, с развод по вина и на
двамата съпрузи.
Предвид
искането на съпругата, съдът намира, че същата след прекратяване на брака
следва да възстанови предбрачното си фамилно име – М.. Правната норма на чл.53 СК не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието
фамилно име е прието при сключване на брака – така Решение № 245/17.05.2012г. по гр.д. № 1058/2011г. на ІV гр. отд. на на
ВКС
Предвид
изхода на спора съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер
на 30 лева, която следва да се заплати от съпрузите поравно. Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати и държавна такса в размер на 15 лева по искането за
промяна на име.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА между С.Ф.С., ЕГН **********, и Д.Х.С.,
ЕГН **********, за което е съставен Акт за граждански брак №39 от 07.10.1990г.
от длъжностно лице по гражданското състояние при гр. Суворово, община Суворово,
област Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по
вина на на двамата съпрузи, осн. чл.49 ал.1и ал. 3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА
след развода С.Ф.С., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име М. на
основание чл.53 от СК.
ОСЪЖДА
С.Ф.С., ЕГН **********,***2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Девня допълнителна държавна такса за развод в размер на 15,00
лв. /петнадесет лева/, на основание чл.329, ал.1
от ГПК, определена съгласно чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК, държавна такса в размер на 15 /
петнадесет / лева за уважената претенция за промяна на име съгласно чл. 5 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата
и 5 лв./пет лева/ държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Д.Х.С., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Девня допълнителна държавна такса за развод в размер на
15,00лв. /петнадесет лева/, на
основание чл.329, ал.1 от ГПК, определена съгласно чл. 6, т.2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, и 5
лв. /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, считан от момента на съобщаването на страните, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ……….