Определение по дело №13633/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261687
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20201100513633
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 27.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                                                                           

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                            Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова ч. гр. д. № 13633 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

     Образувано е по частна жалба с вх. № 34797/04.11.2020 г. на И.П.П. и Д.И.П. - длъжници по изпълнително дело № 20208630402248 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, чрез адвокат К.Б., срещу размера на определените от съдебния изпълнител разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ и за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на взискателя, обективирани в получените от длъжниците покани за доброволно изпълнение.

     Жалбоподателите излагат доводи, че задължението по изпълнителния лист е 430,86 лв., а разноските - 445,40 лв., като не им е предоставен акт на частния съдебен изпълнител, с който са определени същите. Претендират намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение на взискателя от 105 лв. до минимума от 50 лв. съгласно чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ. Излагат доводи и за прекомерност на сумата от 340,40 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, с посочване на конкретно извършените от съдебния изпълнител действия и разноските по тях, а именно: образуване на изпълнително дело - 20 лв., две справки - общо 10 лв., връчване на две покани за доброволно изпълнение - общо 40 лв., запор на две банкови сметки - общо 30 лв., пропорционална такса, която не може да надвишава 10 % - 43,08 лв., или общо 143,08 лв. Молят за постановяване на решение, с което да бъдат редуцирани разноските по изпълнителното дело до посочените в жалбата размери.

     В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело - „Топлофикация София“ ЕАД.

     На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които излага съображения за нейната неоснователност. Посочва, че по постъпила молба с вх. № 34798/04.11.2020 г., със съобщение до длъжниците с изх. № 42562/18.11.2020 г., е отказано намаляване на определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело, вкл. и на юрисконсултското възнаграждение на взискателя в размер на 100 лв. В мотивите ЧСИ посочва, че в поканата за доброволно изпълнение, отправена до солидарно задължения длъжник И.П., са включени разноски за възнаграждение на взискателя по чл. 78, ал. 8 ГПК - 100 лв., 5 лв. - държавна такса за издаване на изпълнителен лист, и 340,40 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, както следва: обикновени такси: такса по т. 1 от Тарифата - 24 лв. с ДДС, осем такси по т. 3 - 48 лв. с ДДС, пет такси по т. 5 - 120 лв. с ДДС, четири такси по т. 9 - 72 лв. с ДДС, допълнителни разноски по т. 31 - 12,20 лв.; пропорционална такса по т. 26 от Тарифата - 64,20 лв. с ДДС.    

     Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните и в мотивите на ЧСИ, намира от фактическа страна следното:

     Изпълнително дело № 20208630402248 по описа на ЧСИ С.Х. е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Б.Ю., от 25.08.2020 г., срещу Д.И.П. и И.П.П. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.01.2020 г. от Софийски районен съд, 52 състав, по гр. д. № 43540/2014 г. С решението по посоченото дело длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо сумата от 215,43 лв., представляваща съдебни разноски, а И.П.П. - сумата от 215,43 лв., съдебни разноски пред първа инстанция. В молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (с посочване на изпълнителен способ - запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения, евентуално опис и оценка на движимите вещи на длъжниците), частният съдебен изпълнител е упълномощен да събере присъдените в изпълнителния лист суми и направените по изпълнителното дело разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на делото в размер на 100 лв. и 5 лв. - държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

     По делото е приложен изпълнителен лист от 17.01.2020 г., като видно от отбелязването, по него са постъпили суми в размер на 35,49 лв. (29.10.2020 г.) и 395,37 лв. (09.12.2020 г.).

     С разпореждане от 25.08.2020 г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело, разпоредил е изготвянето на  справки от НОИ, ГРАО и НАП, изпращане на съобщения до ТД на НАП и на покани за доброволно изпълнение, налагането на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсия на длъжниците.

     По делото са изискани и получени справки за банкови сметки на всеки от длъжниците (общо 2 броя), справки от НБДН за длъжниците (2 броя), справки за актуално състояние на всички трудови договори на длъжниците към дата 30.09.2020 г. (2 броя), справки за доход от пенсия/и и добавка/и от НОИ (2 броя), справки за имущество до ТД НАП София - град (2 броя), изпратени са уведомления по ДОПК до ТД НАП София - град, на основание чл. 191, ал. 3 ДОПК за предоставяне на информация има ли започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжниците по делото, техният размер и вида на обезпеченията (2 броя), както и са изпратени запорни съобщения за наложени запори, съответно до „ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, 95-то СУ „Професор И. Шишманов“ и НОИ (4 броя).

     До длъжника Д.И.П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 34784/30.09.2020 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 538,98 лв., от които: 215,43 лв. присъдени разноски, 105 лв. разноски по изпълнителното дело, 218,55 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.10.2020 г. Поканата е връчена на длъжника лично срещу подпис на 20.10.2020 г.

     До длъжника И.П.П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 34798/30.09.2020 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 876,26 лв., от които: 430,86 лв. присъдени разноски, 105 лв. разноски по изпълнителното дело, 340,40 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.10.2020 г. Поканата е връчена на адвокат Борисов, пълномощник на длъжника, на 20.10.2020 г.

     С жалба с вх. № 34797/04.11.2020 г., по която е образувано и настоящото производство, длъжниците И.П.П. и Д.И.П. са направили възражение  срещу разноските по изпълнението, обективирани в поканите за доброволно изпълнение.

     С молба с вх. № 34798/04.11.2020 г. длъжниците са поискали от ЧСИ незабавно да вдигне наложените запори, тъй като доброволно са платили задълженията си в срока по чл. 428 ГПК, както и са възразили за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, определено в полза на взискателя, с искане то да бъде намалено до минимума от 50 лв. съгласно чл. 27 НЗПП.

     С постановление от 18.11.2020 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата с вх. № 34798/04.11.2020 г., като е постановил отказ за намаляване на определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело, вкл. на юрисконсултското възнаграждение на взискателя в размер на 100 лв. Постановлението е връчено на длъжниците на 27.11.2020 г., чрез адвокат Борисов.

     Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира, че не е компетентен да се произнесе по искането на длъжниците за намаляване на размера на определените в изпълнителното производство такси по ТТЗ към ЧСИ и разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя, поради следните съображения:

     Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е районът на действие на съдебния изпълнител. Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди (в този смисъл определение № 83 от 19.02.2013 г. по ч. гр. д. № 620/2012 г. по описа на ВКС, I г. о.).

     Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, да поиска от съдебния изпълнител да се произнесе по искането му за тяхното изменение, съответно намаляване. Съдът обаче не може за първи път да се произнася по искане за изменение, съответно намаляване, на разноските при липса на съответния акт на съдебния изпълнител. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на разноските е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението. Следователно, органът по принудително изпълнение следва да се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г. по описа на ОСГТК на ВКС). С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските и по възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК - да обжалва акта на съдебния изпълнител пред съда.

     В конкретния случай, видно от доказателствата по приложеното в копие изпълнително дело, с постановление от 18.11.2020 г. частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на таксите и разноските по изпълнителното дело, и на юрисконсултското възнаграждение на взискателя по молба с вх. № 34798/04.11.2020 г. Липсва обаче изрично произнасяне по молба с вх. № 34797/04.11.2020 г., насочена срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Дори да се приеме, че с постановлението от 18.11.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на жалбоподателите за изменение на размера на разноските, обективирано в молба с вх. № 34797/04.11.2020 г., то именно постановеният отказ би подлежал на обжалване на самостоятелно основание пред съда. В случая частна жалба след постановения отказ не е налична в кориците на делото, като неправилно съдебният изпълнител е администрирал и изпратил за разглеждане на СГС молба с вх. № 34797/04.11.2020 г., по която е следвало изрично да се произнесе и едва тогава, в случай на постъпила частна жалба, да администрира и изпрати същата за разглеждане от съда.

     С оглед на изложеното и доколкото искането за изменение на разноските, приети в изпълнителното производство и обективирани в поканата за доброволно изпълнение, е направено за първи път с подадената жалба, съдът намира, че производството по делото като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Делото следва да бъде върнато на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжниците, обективирано в подадената от тях жалба с вх. № 34797/04.11.2020 г., за изменение на разноските, приети в изпълнителното производство, вкл. като посочи и начина, по който същите са начислени за всеки един от длъжниците, и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ по определянето на разноските, възложени в тежест на длъжниците по изпълнителното дело.

     Предвид непреграждащия характер на настоящото определение, с което производството по делото се прекратява и се изпраща за произнасяне по компетентност на ЧСИ, същото не подлежи на обжалване.

     Предвид изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

     ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 13633/2020 г. по описа на СГС, II - Д въззивен състав и ИЗПРАЩА жалба с вх. № 34797/04.11.2020 г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, за произнасяне по направеното в молбата от длъжниците искане за намаляване на размера на определените разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ и за възнаграждение за юрисконсултска защита на взискателя, обективирани в изпратените до длъжниците покани за доброволно изпълнение с изх. № 34784/30.09.2020 г. и с изх. № 34798/30.09.2020 г. по изпълнително дело № 20208630402248.

     Определението не подлежи на обжалване.    

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1/                                    2/