Р Е Ш Е Н И
Е
№109
гр. Пловдив, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 21.01.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Румяна Мишева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1943 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пасивно субективно съединени вещни искове с
правно основание чл. 108 ЗС по отношение на първия ответник и чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на останалите.
Подадена е искова молба от „Солар
Инвест Трейдинг 2010“ ООД с ЕИК *********, седалище
гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 2, офис 265
против „Глюк Ауф“ ООД с ЕИК
********* със седалище гр. Пловдив, ул. „Дунав“ № 5, вх. Г, ап. 14, „Солар Инвест Трейдинг 2000“ ЕООД
с ЕИК *********, седалище с. Оризари, общ. Родопи и адрес на управление ул.
„Стадиона“ № 3 и „Сиджи Пауър“
ЕООД с ЕИК *********, седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Капитан
Райчо“ № 56, ет. 2, офис 256.
Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, № *, нотариално дело № *** г. на нотариус Ж* Н*
е станал собственик на УПИ ** (*), масив * по КВС на с. Д*, местност „И*“, общ.
К*, обл. П*, целият с площ от 15.600 дка (петнадесет
декара и шестстотин кв.м.), при граници и съседи: имот № 016031, имот № 016028
и имот № 016043 – за добив на електроенергия с фотоволтаични
генератори, ведно с находящата се в същия Фотоволтаична електроцентрала с мощност 1 MWp, БКТП с площ от 17 кв.м. и ажурна ограда,
ведно с всички подобрения и приращения към имота. На
02.10.2013 г. - от справка в Имотния регистър, ищцовото
дружество установило, че на 24.09.2013 г. е вписано Постановление за възлагане,
по силата на което гореописаният недвижим имот е придобит от ответника „Солар Инвест Трейдинг 2000“ ООД
след публична продан, извършена от ЧСИ А* А* по изпълнително
дело № 20138260400232. Установило се, че в хода на изпълнителното производство
всички книжа, адресирани до длъжника „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД, включително ПДИ, съобщение за
наложена възбрана и относно публичната продан, са били връчвани на лицето З. Д.
М. – упълномощен от Х. К. П. в качеството му на втори ***на дружеството. Ищецът
твърди, че не е получавал каквото и да е известие, свързано с образуването и
воденето на принудителното изпълнение. Във връзка с горното на дата 15.03.2014
г. ищецът подал жалба до Европейския съд по правата на човека с искане да се
установи, че по отношение на него с извършената продажба е нарушена
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и
нейните Протоколи и конкретно: правото на свободно и мирно ползване на
собствеността по чл. 1 от Протокол № 1, правото на справедлив съдебен процес
по граждански и административни дела, гарантирано от чл. 6, т. 1 от Конвенцията
и нарушаване на забраната за дискриминация по чл. 14 от Конвенцията.
Понастоящем образуваното дело № 22754 / 2014 г. е висящо, допуснато до
разглеждане и се очаква произнасяне. При постановяване на решение, с което
Европейският съд по правата на човека признава, че въпросната публична продан е
извършена в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, за ищеца ще се открие възможността да иска отмяна на
постановлението за възлагане на недвижим имот по реда на чл. 492 и сл. от ГПК.
Междувременно по партидата на имота има вписани две покупко-продажби: първата
от 03.04.2015 г., с която вещта се придобива от „Сиджи
Пауър“ ЕООД с ЕИК *********, а втората – от
17.06.2015 г., по която купувач е ответникът „Глюк Ауф“ ЕООД, който е
понастоящем във владение на процесния имот. Твърди
се, че тези сделки не са породили целения с тях транслативен
ефект, доколкото никой не може да придобие повече права, отколкото притежава
неговият праводател. Предвид горното и като се
позовава на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. дело № 4
/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, ищецът счита, че за него се е породил правен интерес
от иницииране на настоящото производство не само против владеещия несобственик,
но и против дружествата, участвали в прехвърлителните
сделки, тъй като последните създават несигурност и оспорват в най-сериозна
степен твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния
недвижим имот. Наред с горното ищецът е възпрепятстван да упражнява правото си
на собственост и счита, че избраният ред на защита е единственият за прекъсване
на придобивната давност, която тече в момента по
отношение на владеещия несобственик. Ето защо се иска от съда да постанови
решение, с което да установи по отношение на ответниците
„Глюк Ауф“ ООД, „Солар Инвест Трейдинг 2000“ ЕООД
и „Сиджи Пауър“ ЕООД, че
ищецът „Солар Инвест
Трейдинг 2010“ ЕООД е собственик на процесния
недвижим имот, подробно индивидуализиран по-горе, както и да бъде осъден
ответникът „Глюк Ауф“ ООД
да предаде на ищцовото дружество владението върху
вещта. Претендира разноски.
По отношение на претендираните
собственически права върху движимите вещи - модули, инвертори,
представляващи част от съоръжението,
изградено в процесния УПИ и представляващо фотоволтаична електроцентрала с мощност 1 000 кWp като съвкупност от движими
вещи, част от която са и процесните модули и инвертори, с определена приблизителна цена на този иск в
размер на 1 124 150 лв, производството по
делото е прекратено с влязло в сила определение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответниците „Солар Инвест Трейдинг 2000“ ЕООД с ЕИК *********, „Глюк Ауф“ ЕООД с ЕИК ********* и
„Сиджи Пауър“ ЕООД с ЕИК
********* депозират общ отговор чрез упълномощения процесуален представител адв. И.Д., с който оспорват предявените искове като изцяло
неоснователни. Твърдят, че ищцовото дружество не е
собственик на процесната фотоволтаична
електроцентрала, тъй като същата е продадена на публична продан по изп. дело № 20138260400232 по описа на ЧСИ А.,
приключила с Постановление за възлагане
на недвижим имот по реда на чл. 492 и сл. от ГПК от 16.09.2013 г. Освен това
ищецът е подал молба за отмяна на постановлението на основание чл. 303, ал. 1,
т. 5 от ГПК, въз основа на която е образувано търг. дело № 4652 / 2013 г. по
описа на ВКС, I т.о., с решението по което молбата е оставена без
уважение. Твърденията на ищцовото дружество, че не е
било уведомено за изпълнителното производство и извършените по него действия,
определя като неверни и сочи, че съобщенията са лепени на адреса на управление
на дружеството, а връчването е редовно при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Отделно от горното твърди, че ако дружеството има някакви претенции по
отношение действията на пълномощника З.М., то би могло да потърси отговорността
му по исков ред. Счита, че не е било възможно ищецът да не знае за
изпълнителното производство, по което е бил длъжник, тъй като след вписване на
възбрана върху имота, същият е бил описан, а
освен това е бил наложен запор на банковите му сметки. Поддържа надлежно
разгласяване на публичната продан, извършена от ЧСИ А. Отрича да е налице
нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи и протоколите към нея. Предвид всичко гореизложено счита, че
Постановлението за възлагане е породило транслативния
си ефект и купувачът по проданта е придобил собствеността върху фотоволтаичната електроцентрала. Настоящият владелец
ответникът „Глюк Ауф“ ЕООД
упражнява фактическа власт върху имота повече от 5 г. преди депозиране на
исковата молба, (като се отчете и присъединеното владение на неговите праводатели), поради което дори да се окаже, че е налице
порок в деривативното основание, то дружеството е
станало собственик по давност. С оглед на изложеното ответниците
молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни
и недоказани предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
По въпроса дали е налице правен
интерес от предявяване на иск за собственост
срещу лице, което се е разпоредило
със спорния имот преди завеждането
на исковата молба, е налице изрично произнасяне с т. 3Б от решение № 4 от 14.03.2016г по
тълкувателно дело № 4/2014г, с която е даден положителен отговор, а именно, че действителният собственик
има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който с действията си фактически оспорва
правото му. Несъмнено такъв е и разглежданият казус, тъй
като всички ответници, вкл. праводателите,
оспорват правото на собственост на ищеца. Насочвайки иска си, както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя
му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по
отношение на всички ответници, които са засегнали правото
му на собственост.
Действително
според
съдебната практика в рамките на спор за собственост съдът не може да се
произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при
извършването на публичната продан, като транслативно
- вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за
възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не е бил
собственик на имота, каквото в случая не се твърди. Тъкмо обратното, ищецът
като длъжник в изпълнителното производство твърди, че е собственик на имота, но
не е бил надлежно уведомен за изпълнението, поради което по принцип защитата на
правата му е по друг процесуален ред – чрез искова защита по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението, респ. чрез жалба по чл.
435, ал. 2, т. 3 ГПК, ако твърди, че е бил отстранен от имота поради това, че
не е уведомен надлежно за изпълнението. Наред с това според чл. 496, ал. 3 ГПК
действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при
нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената, каквито хипотези в случая
също не са надлежно наведени. В тази връзка на ищеца е било дадено изрично
указание да уточни защо собственическите искове се предявяват на настоящия
процесуален етап – при висящо производство пред ЕС по правата на човека, а не
при висящо производство пред ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК за отмяна на
влязлото в сила постановление за възлагане, в който само случай би била налице
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Доколкото
ищецът е заявил, че по този процесуален ред на практика търси правния ефект на
прекъсване на евентуално течаща в полза на първия ответник придобивна
давност върху имота, следва да се приеме, че исковете не са преждевременно
предявени, а за ищеца е налице правен интерес от тях.
С протоколно
определение от открито съдебно заседание на 25.06.2019г е допуснато прецизиране
на предмета на делото, а именно, че предмет на вещните искове е само процесният УПИ по следните съображения:
С оглед на прекратената част по отношение на
движимите вещи, представляващи част от съоръжението, изградено в УПИ и доколкото
според виждането на ищеца фотоволтаичната
електроцентрала, както е посочено в исковата молба, се състои от УПИ и от фотоволтаично съоръжение, представляващо съвкупност от
движими вещи - модули и инвертори, като самото фотоволтаично съоръжение не е сграда по смисъла на ЗУТ, а е
съвкупност от тези движими вещи, по отношение на които не е платена държавната
такса и затова производството е прекратено, то предмет на висящността
на делото е единствено УПИ, в който няма сграда и приращения
и върху който е поставено съоръжението. Последното, бидейки съвкупност от
движими вещи, по отношение на които производството е прекратено, не е предмет
на делото, както става ясно и от уточнителната молба
на ищеца за определяне на приблизителна цена на тези движими вещи, приложена на
л. 89 - 91, в която изрично е посочено, че определянето на приблизителна
стойност касае иска за собственост върху съоръжението, изградено в имота и
представляващо фотоволтаична електроцентрала, като
съвкупност от движими вещи и по отношение на която фотоволтаична
централа е представена експертната оценка на независим оценител, видно от която
от една страна е налице УПИ, а от друга съоръжението - фотоволтаична
централа.
По основателността:
Изрично за
безспорни са признати фактите около образуваното изпълнително производство и
осъществената публична продан на имота, приключила с процесното
постановление за възлагане в полза на втория ответник, както и факта на
впоследствие сключени разпоредителни сделки с имота в полза на третия ответник,
а последният – на първия, който в момента го владее.
Няма спор
също, като това се установява и от материалите по делото, че по молба на ищеца за
отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на основание чл. 303, ал.
1, т. 5 от ГПК, е било образувано търг. дело № 4652/2013 г. по описа на ВКС, I т.о., като молбата е оставена без уважение с
окончателен съдебен акт.
Установява
се и обстоятелството, че по молба на ищеца е образувано и все още висящо
производство пред ЕСПЧ /дело № 22754/2014 г/ за установяване на нарушение на
европейската конвенция по правата на човека при провеждане на публична продан,
опорочаваща процесното постановление за
възлагане.
С доклада по
делото съдът е указал на страните, че ищецът носи доказателствената
тежест да установи, че е собственик на процесния
недвижим имот ведно с находящата се в него сграда; че
постановлението за възлагане, от което ответниците
черпят права, страда от наведените пороци, довели
до надлежната му отмяна по съответния процесуален ред и изобщо всички свои
твърдения, които са за положителни факти. Ответниците
на свой ред следва да установяват собствените си правоизключващи
възражения, които са за положителни факти, в т.ч., че правото на собственост е
възникнало надлежно на соченото от тях основание – постановление за възлагане и
сделки, евентуално – придобивна давност.
Допълнително
в първо открито съдебно заседание съдът е посочил, че съответният процесуален
ред за отмяна на постановлението за възлагане, е този по чл. 303, ал. 1, т. 7
от ГПК - при установено нарушение на европейската конвенция за правата на
човека. Поради това всички относими към изхода на спора доказателства са свързани с
етапа, на който се намира производството пред Европейския съд по правата на
човека и по - конкретно дали се е стигнало до установено нарушение на
европейската конвенция по правата на човека и в резултат на това до
производство за отмяна на постановлението за възлагане на основание по чл. 303,
ал. 1, т. 7 от ГПК. Всички останали обстоятелства са били предмет на
разглеждане в образуваното дело за отмяна на постановлението за възлагане като
извънреден способ, по което молбата за отмяна на ищеца е била оставена без
уважение. В това производство са разгледани и възраженията на ищеца за
ненадлежното му уведомяване за изпълнителното производство и другите наведени
процесуални пороци, поради което е недопустимо настоящият съд да ги преразглежда.
Същите тези възражения са предмет на разглеждане и по образуваното дело пред
Европейския съд по правата на човека и това е надлежният съд, който следва да се
произнесе по тях. Същите обаче не следва да се преразглеждат и от настоящия
успоредно с Европейския съд по правата на човека и въпреки произнасянето на
ВКС, с което молбата за отмяна е била оставена без уважение. В тази връзка
съдът е коментирал, че единствените относими към
изхода на настоящия спор доказателствени искания на
ищеца са тези във връзка с етапа, на който се намира производството по
образуваното пред Европейския съд по правата на човека дело и дали то е довело
като резултат до производство за отмяна на постановлението за възлагане на
основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. Последното на свой ред – като преюдициално за изхода на настоящия спор, би било основание
за спиране на настоящото производство.
До настоящия
процесуален момент обаче ищецът не наведе твърдение и не установи
производството пред ЕСПЧ да е приключило с ползващ го акт, който съответно да е
послужил за образуване на производство пред ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК,
което да съставлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на настоящия
спор като обусловен от изхода му.
При това
процесуално развитие единственият възможен извод е, че все още е налице валидно
постановление за възлагане, надлежно породило правното си действие и
легитимиращо втория ответник като собственик на имота, респ. надлежно породила вещнопрехвърлителен ефект поредица от разпоредителни
сделки, по силата на които първият ответник се явява приобретател
и владелец на имота.
При това
положение ищецът не доказва да е собственик на вещта като последица от отмяна
на постановлението за възлагане. Следователно не се сбъдва условието за
разглеждане на заявеното като евентуално възражение за придобиване на имота по
давност от страна на първия ответник, който надлежно се легитимира като
собственик на имота по силата на валидното постановление за възлагане и последващите сделки в негова полза.
Ето защо исковете са изцяло неоснователни и като
такива ще се отхвърлят.
С отговора на исковата молба ответниците
са заявили претенция за присъждане на разноски. Към отговора са приложени
пълномощни. В кориците на делото обаче липсват договори за правна помощ, удостоверяващи
размера и плащането на договорения хонорар и доколкото от страна на ответниците други разноски не са направени, такива не им се
присъждат.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Солар
Инвест Трейдинг 2010“ ООД с ЕИК *********, седалище
гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 2, офис 265
против „Глюк Ауф“ ООД с ЕИК
********* със седалище гр. Пловдив, ул. „Дунав“ № 5, вх. Г, ап. 14, „Солар Инвест Трейдинг 2000“ ЕООД
с ЕИК *********, седалище с. Оризари, общ. Родопи и адрес на управление ул.
„Стадиона“ № 3 и „Сиджи Пауър“
ЕООД с ЕИК *********, седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Капитан
Райчо“ № 56, ет. 2, офис 256, искове за признаване за установено, че ищецът е
собственик по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*,
том*, № *, нотариално дело № ** г. на нотариус Ж* Н*,
на следния недвижим имот: УПИ *(*),
масив * по КВС на с. Д*, местност „И*“, общ. К*, обл.
П*, целият с площ от 15.600 дка (петнадесет декара и шестстотин кв.м.), при
граници и съседи: имот № 016031, имот № 016028 и имот № 016043 – за добив на
електроенергия с фотоволтаични генератори, както и да
бъде осъден първият ответник - „Глюк Ауф“ ООД, да му предаде владението върху гореописаната вещ.
По отношение
на претендираните собственически права върху изграденото
в УПИ фотоволтаично съоръжение като съвкупност от движими вещи с определена приблизителна цена на този
иск в размер на 1 124 150 лв,
производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: