Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Брезник, 25.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 31.01.2014 г.,
ІІІ-ти състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки
при
секретаря М.Г., като разгледа гр. дело № 172 по описа на
съда за
Предявеният
иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Предявен е
иск от „ЕНИГМА АС” ЕООД с ЕИК *********, адрес: гр******,
представлявано от С.Л.С., чрез адвокат, пълномощника си - С.В. срещу А.И.Н. ***,
А.С.Л. *** – със съгласието на майка си Ц.А.Н. и Ц.А.Н. *** – за себе си и като
майка и законна представителка на малолетната С.С.Л..
По съображения изложени в исковата молба, ищецът „ЕНИГМА АС” ЕООД, моли да бъде
признато за недействително по отношение на него, в качеството му на кредитор,
дарението, извършено от ответниците А.И.Н. и Б.Г. Н./починала/,
с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том ІІ, рег. № 2445, дело №
279/2012г. на нотариус А. Ц. – нотариус с район на действие БрРС, вписан в
службата по вписванията – гр. Брезник, с вх. рег. № 2105/26.11.2012г., акт №
94, том 9, дело № 640/2012г., с което на ответниците
- А.И.Н. и Б.Г. Н./починала/, са дарили на А.С.Л. и С.С.Л.
част от поземлен имот № 024055 по КВС на землището на село Банище по одобрен
ПУП-ПЗ със заповед № 70/23.02.2004г., на който с решение № 2 от 15.06.2004г. на
Министерство на Земеделието и Горите, Областна дирекция „Земеделие и гори”
Перник е направена промяна предзначението на
земеделската земя за неземеделски нужди с площ от 510 кв.м., с площ на целия
Поземлен имот от 2,665 дка., заедно с построената в имота Двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 58,20 кв.м., при граници на ПИ: от изток имот
№ 13 и имот № 14, от юг – част от имот № 024055, от запад – имот № 11 и от
север – имот № 4, като дарителите А.И.Н. и Б.Г. Н. си запазват пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване заедно и поотделно върху гореописания
недвижим имот.
Ответниците - А.И.Н., А.С.Л., Ц.А.Н.
и С.С.Л., чрез пълномощника си адвокат С.Д. ***, в
срок са подали писмен отговор. С него оспорват иска като неоснователен и молят
да бъде отхвърлен. В отговорът си ответникът – А.И.Н. твърди, че са безспорни
твърденията в исковата молба относно негови задължения по отношение на ищцовото
дружество, възникнали на базата на договор за прекратяване на наем на недвижим
имот по взаимно съгласие и осъществени съдебни производства, както и че
ответникът и покойната му съпруга са дарили на внучките си А.С.Л. и С.С.Л. описания имот в исковата молба, като те са деца на
едноличния собственик на капитала и управител на търговското дружество – С.Л.С..
Подробни фактически и правни доводи са развити в
писмена защита.
Брезнишкият районен съд, след
като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема следното:
От фактическа страна се установява:
С
нотариален акт № 137, том ІІ, рег. № 2445, дело № 279/2012г., А.С.Л. и С.С.Л. са получили, чрез дарение от дядо си А.И.Н. и баба си
- Б.Г. Н./починала/, описания в п. 1 от нотариалния акт недвижим имот, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като дарителите са
запазили вещно право на ползване върху недвижимия имот.
От представения договор споразумение
за прекратяване на договора за наем на недвижим имот по взаимно съгласие от
03.01.2012г., с нотариална заверка на подписите на нотариус М. М.с район –
района на Районен съд гр. Перник е видно, че физическото лице А.И.Н. се
съгласил и е поел задължението да закупи цялото обзавеждане, индивидуализирано
в договора и да заплати на „ЕНИГМА АС” ЕООД, сумата от 24 000лв., платима
на равни месечни вноски от по 1 000лв. всяка, считано от датата на
подписването на настоящия договор – 03.01.2012г.
По делото е приложено и решение № 738
от 03.01.2013г. по гр.д. № 5095/2012г. по описа на ПРС, производство по реда на
чл. 422, вр. чл. 15, ал. 1, вр. чл. 410 от ГПК, с което е признато за
установено, че ответника А.И.Н. дължи на „ЕНИГМА АС” ЕООД сумата от
3 000лв., представляваща три неплатени на падежа си вноски от по
1 000лв. за периода 03.01.2012г. – 03.04.2012г. по договор от
03.01.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7/03.01.2012г. на
нотариус М. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1683/26.04.2012г. по ч.гр. д. № 1858/2012г.
на ПРС, както и да заплати на дружеството сумата от 260лв. разноски по делото.
По делото са приложени заверени
ксерокопия на изпълнителни листа от 26.04.2012г. по ч.гр. дело № 1858/2012г. на
ПРС за сумите от 3 000лв., 60лв. и 130лв., изпълнителен лист от
18.03.2013г. по гр. дело № 5095/2012г. на ПРС за сумата от 260лв. и
изпълнителен лист от 07.03.2013г. по ч. гр. дело № 1293/2013г. на ПРС за сумите
от 11 000лв., 470лв., 245лв. и 350лв., издадени в полза на „ЕНИГМА АС”
ЕООД с които ответника А.И.Н. е осъден
да заплати посочените суми.
По делото е представено
удостоверение за наследници с изх. № 6224 от 18.12.2013г. на Община Перник,
видно от което е, че Б.Г. Н. е починала на 02.06.2013г., за което е съставен
акт за смърт № 0609 от 03.06.2013г., като е оставила наследници - А.И.Н. –
съпруг и Ц.А.Н. – дъщеря.
По делото е разпитана свидетелката Л.
З. Л., посочена от ответника – А.Н., която заявава,
че дарението извършено от А.Н. и съпругата му е по желание на Б.Г. Н., която е
била решила да уреди въпроса с имота в с. Банище, като същият бъде дарен на
внучките, като не знае да е направено с мисъл от А.Н. да увреди своя зет - С.Л.С.,
също свидетелката заяви, че от скоро знае за задължение на А.Н. към своя зет,
когато започнали да му удържат от пенсията.
В
рамките на настоящия процес съдът е сезиран с конститутивен
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който се прави искане да се обяви за
недействителен спрямо „ЕНИГМА
АС” ЕООД договора за дарение на недвижим имот,
сключен с Нотариален акт № 137, том ІІ, рег. № 2445, дело № 279/2012г.
на нотариус А. Ц. – нотариус с район на действие БрРС, вписан в службата по
вписванията – гр. Брезник, с вх. рег. № 2105/26.11.2012г., акт № 94, том 9, дело
№ 640/2012г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
135, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за
недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го
уврежда. За да бъде уважен искът по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона
предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор; увреждане на
кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска,
когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети
удовлетворяването на вземането на кредитора; вземането на кредитора да е
възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника, което
се атакува с иска по чл. 135
от ЗЗД. Следваща предпоставка е длъжникът да е знаел за увреждането на
кредитора при разпореждането с имота в полза на третото лице и последното да е
знаело също за увреждането на кредитора, когато се касае за възмездна сделка, а
когато сделката е безвъзмездна, знанието, че с нея се уврежда кредитора е
достатъчно да е налице само у длъжника. Дали третото лице- страна по
безвъзмездния договор е знаело за това или не, е без значение / по аргумент на
противното от чл.
135, ал.1, изр.2 от ЗЗД/, тъй като интересът на кредитора се предпочита от
закона пред интересите на третото лице, защото то е получило нещо безвъзмездно,
т.е. без насрещна престация.
Тъй
като искът по чл.
135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване
пада изцяло върху ищеца.
Практиката на ВКС, обективирана
в актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които са задължителни за долустоящите на ВКС
съдебни инстанции съгласно ТР № 2/2010 г. на ОСГТК, приема, че качеството
кредитор е налице ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му
произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на
вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с
влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се
направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.
Според Решение № 552/15.07.2010 г. по гр.д.№ 171/09 г. ІV г.о., в
производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти. В Решение № 328/23.04.2010 г.
по гр.д.№ 879/09 г. ІІІ г.о. е прието, че страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като
материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата
си, от които черпи правен интерес. Съгласно Решение № 639/06.10.2010 г. по
гр.д.№ 754/09 г. ІV г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със
съдебно решение.
Ищецът
по Павловия иск доказва елементите на фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД:
1.Качеството си на кредитор на длъжника
2.Извършеното увреждащо действие на
длъжника
Ответниците доказват фактите и
обстоятелствата, относими към направените от тях
възражения.
Трайната
практика на ВКС, приема, че вземаното е установено с влязло в сила съдебно
решение, ищецът доказва вземането си с представяне на съдебното решение, без да
е необходимо да провежда доказване на вземането си с други доказателствени
средства. В този случай, вземането е установено спрямо длъжника със сила на пресъдено нещо. За доказване на вземането може да се
представи и издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, ако обаче ищецът разполага с изпълнителен титул - издадена заповед за
изпълнение или изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.); - ищецът е кредитор на длъжника:
-ако
заповедта за изпълнение е влязла в сила съгласно чл. 416 ГПК - ищецът доказва издаването на заповедта и влизането й в сила;
-ако заповедта за изпълнение не е влязла в
сила - ищецът доказва единствено издаването й, а обстоятелството, че длъжникът
е направил възражение по реда на чл. 414 ГПК и е предявен установителен иск по чл. 415
или чл.
422 ГПК, се преценяват от съда по възражение на ответника.
По
въпросите за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, относно
възникването на вземането на кредитора, съдът се съобрази със задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, включително и Решение № 552/15.07.2010 г. по гр.д.№ 171/09 г. ІV г.о.,
в което е прието, че "Правоотношението, от което произтича вземането на
кредитора не става предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да
преценява дали това правоотношение съществува. В производството по Павловия иск
съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти. Той може да приеме обратното, само ако вземането е отречено
със сила на присъдено нещо. Ако впоследствие качество на кредитор на ищеца бъде
отречено /напр. защото сделката има порок/ или отпадне/ напр. защото е погасено
чрез плащане/, непротивопоставимостта на извършеното
от длъжника действие спрямо кредитора губи смисъл."; според Решение №
328/23.04.2010 г. по гр.д.№ 879/09 г. ІІІ г.о. - Страната, поискала отмяната по
чл.
135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като
материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата
си, от които черпи правен интерес; Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/09
г. ІV г.о. - Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на действително
вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Съдът по Павловия
иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор, освен ако вземането е отречено с влязло в сила решение.
Предвид
и на тези заключения, съдът съгласно горепосочената задължителна практика на
ВКС, приема, че след като са налице достатъчно писмени доказателства/ решение № 738 от
03.01.2013г., влязло в сила на 08.02.2013г., по гр.д. № 5095/2012г. по описа на
ПРС, копия от изпълнителни листа/, то ищецът в
настоящето производство се легитимира като кредитор и не се нуждае от пълно и
главно доказване факта на обстоятелството, че е кредитор.
С
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том ІІ, рег.
№ 2445, дело № 279/2012г. на нотариус А. Ц. – нотариус с район на действие
БрРС, вписан в службата по вписванията – гр. Брезник, с вх. рег. №
2105/26.11.2012г., акт № 94, том 9, дело № 640/2012г.,
е установено безвъзмездно разпореждане на първия ответник- длъжник с
притежавано от него недвижимото му имущество. Чрез извършване на отчуждителната
сделка същия е намалил актива на имуществото си и обективно като последица с
това правно действие е довел до увреждане на кредитора- „ЕНИГМА АС” ЕООД. Като елемент от фактическия състав на иска увреждането е
от категорията на обективните предпоставки и предоставя, че чрез извършеното
правно действие длъжникът е увеличил неплатежоспособността си. В случая със
сключването на процесната безвъзмездна сделка
безспорно длъжникът, респективно първият ответник е намалил имуществото си, тъй
като със сключването й в неговия партимониум не е
постъпил паричния еквивалент на вещта и е намалено длъжниковото
имущество, служещо съгл. чл. 133
от ЗЗД за обезпечение на неговите кредитори. Приема се, че увреждане на
кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема действия, с които
намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора. В
случай, че твърди обратното, ответникът следва да го докаже чрез ангажирането
на доказателства по надлежния ред. В процесния случай обаче от страна на
ответниците не са представени доказателства в тази насока.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице и другата
кумулативна предпоставка, обосноваваща уважаването на предявения Павлов иск, а
именно- вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на
правното действие от длъжника. Законът не съдържа условие вземането да е
установено по своя размер и да е вече изискуемо. В тази връзка следва да се
отбележи, че целта на отменителния иск е да се
възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за
удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само, когато вземането
е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или
преди с решение на съд да бъде то признато в определен размер. Такава
възможност е напълно реална преди настъпването на изискуемостта и преди
установяването на размера на вземането. Следователно нито от текста на чл.
135, ал. 1 ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи заключение, че
вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече
изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният
иск. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на
длъжника. С оглед приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
„ЕНИГМА
АС” ЕООД е имала вземане срещу А.И. Н., което вземане
е възникнало от момента на постигане на споразумение за прекратяване на
договора за наем на недвижим имот по взаимно съгласие от 03.01.2012г., а именно от 03.01.2012 г., тъй като от този момент за
него възниква задължението за погасяване на вземането. Във всички случаи фактът
на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката, чиято
недействителност се иска да бъде обявена, като в определени случаи /какъвто е
настоящия/ знанието за увреждането се презумира от
закона.
Предвид
безвъзмездния характер на договора за дарение не следва да се обсъжда доколко
третото лице, което е страна по договора е било добросъвестно, т.е. е знаело,
че със сключването му ще се осуети или затрудни удовлетворяването на кредитора.
В този случай ищецът не носи доказателствена тежест за наличието на това
условие. Както бе посочено горе, при безвъзмездните сделки интереса на
кредитора е предпочетен и защитен пред интереса на третото лице, получило
безвъзмездна облага без да престира нещо свое за нея.
С оглед гореизложеното не следва да се обсъжда и наличието на презумпция за
знание по чл.
135, ал.2 от ЗЗД у третото лице.
На
следващо място съдът намира че следва да обсъди действието на отменителното решение спрямо сделка извършена с вещ, която е
СИО. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде
обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата
разпоредителна сделка,
извършена с имот в режим на съпружеска имуществена
общност.
В решение No 612 от 26.10.2010г.
по гр.д. No 1764/2009г. на ВКС, ІІІ г.
о. е прието, че след като имотът е съпружеска имуществена общност, а само единият от двамата съпрузи е длъжник на ищеца, то това не е пречка за предявяване и уважаване на иска за отмяна на
разпоредителното действие като цяло – извод, който е аргументиран с бездяловия характер на съпружеската
имуществена общност и установените в чл. 22, ал. 2 и 3
СК/отм./ правила относно разпореждането
с общи вещи на съпрузите по време на брака. В решение No
967 от 08.03.2010г.
по гр. д.
No 3336/2008г.
на І г. о.; решение No 229 от 08.06.2010г.
по т. д. No37/2009г.
на ВКС, ІІ т. о.
и решение No 566 от 18.06.2010г.
по гр. д. No 1473/2009г.
на ВКС, ІV г.
о. е застъпено противоположното
становище –
че ако дългът е личен само на единия от съпрузите, обезпечението на задълженията му се покрива само от ½ ид. част от общото
имущество на съпрузите,
поради което относителната недействителност не може
да обхваща разпореждането на другия съпруг. С оглед на което е образувано т. д.
No 5/ 2013г.
по описа на ВКС, Гражданска и
Търговска колегии,
за приемане на тълкувателно решение по следния
въпрос:
може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде
обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна
сделка,
извършена с имот в режим на съпружеска имуществена
общност.
Настоящият
съдебен състав намира, че с оглед на данните по делото и с оглед на
обстоятелството, че исковата молба е депозирана в съда на 12.08.13г., а
дарителката - Б.Г.
Н. е починала на 02.06.2013г., за което е съставен акт за смърт № 0609 от
03.06.2013г., като със смъртта и е прекратена СИО, като исковата молба е
предявена след прекратяването на съпружеска
имуществена общност, то и настоящият състав намира, че
когато се атакува сделка, чийто предмет е имот в режим на съпружеска
имуществена общност, може да се обезпечава само солидарно задължение на
съпрузите, но не и личен дълг на единия съпруг. При обезпечаване на дълг на
единия от съпрузите, който не е за задоволяване на нуждите на семейството, с
имущество в режим на съпружеска имуществена общност, обезпечението на
задълженията му се покрива само от 1/2 идеална част от общото имущество на
съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да обхваща
разпореждането и на другия съпруг, в какъвто смисъл са и възраженията на
ответниците. С успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се завръща в това
имущество и кредиторът - ищец има право да се удовлетвори от него по реда на
изпълнителното производство. Предвид на което и настоящия състав споделяйки
горепосоченото намира, че следва сделката да бъде обявена за недействителна спрямо
кредитора, за частта само на единия съпруг – А.И.Н. - 1/2 идеална част, като в
останалата част иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съобразявайки
всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният от „ЕНИГМА АС” ЕООД с
ЕИК *********, адрес: гр******, представлявано от С.Л.С.,
чрез адвокат, пълномощника си - С.В. срещу А.И.Н. ***, А.С.Л. *** – със
съгласието на майка си Ц.А.Н. и Ц.А.Н. *** – за себе си и като майка и законна
представителка на малолетната С.С.Л. иск с правно основание чл.
135, ал.1 от ЗЗД-за обявяване за недействителен спрямо „ЕНИГМА АС”
ЕООД договора за дарение на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том ІІ, рег. № 2445,
дело № 279/2012г. на нотариус А. Ц. – нотариус с район на действие БрРС, вписан
в службата по вписванията – гр. Брезник, с вх. рег. № 2105/26.11.2012г., акт №
94, том 9, дело № 640/2012г., като основателен и
доказан ще следва да бъде уважен в размер на 1/2 идеална част от общото
имущество на съпрузите, като в останалата част иска следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По
разноските:
При
този изход на процеса ответниците А.И.Н., А.С.Л., Ц.А.Н.
и С.С.Л. ще следва да заплатят на ищеца „ЕНИГМА АС”
ЕООД, направените разноски от него, с оглед на уважената част от иска, а именно
направени разноски в общ размер на 560лв. съгласно представения списък с
разноски по чл. 80 от ГПК, с оглед на уважената част се дължат в размер на
280лв.
Ищеца „ЕНИГМА АС” ЕООД
следва да заплати на ответниците направените разноски с оглед на отхвърлената част
от иска, като ответницата Ц.А.Н. за себе си и като майка и законна
представителка на малолетната С.С.Л. е направила
разноски в размер на 200лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, с оглед на отхвърлената част на иска и се дължат 100лв.
от ищеца. Останалите ответници – А.И.Н., А.С.Л. със
съгласието на майка й Ц.А.Н. са безплатно представлявани по делото от адв. С.Д.,
видно от приложените договори за правна защита и съдействие, то и съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА – адв. Д. има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. За защита по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв.
- 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., то и на адв. Д. има право на
адвокатско възнаграждение в размер на 210.92лв. съгласно отхвърлената част от иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в ЧАСТА ЗА 1/2
идеална част по отношение на „ЕНИГМА АС” ЕООД с ЕИК *********, адрес: гр******, представлявано от управителя С.Л.С., договор за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 137, том ІІ, рег. № 2445, дело №
279/2012г. на нотариус А. Ц. – нотариус с район на действие БрРС, вписан в
службата по вписванията – гр. Брезник, с вх. рег. № 2105/26.11.2012г., акт №
94, том 9, дело № 640/2012г., с което на ответниците
- А.И.Н. и Б.Г. Н./починала/, са дарили на А.С.Л. и С.С.Л.
част от поземлен имот № 024055 по КВС на землището на село Банище по одобрен
ПУП-ПЗ със заповед № 70/23.02.2004г., на който с решение № 2 от 15.06.2004г. на
Министерство на Земеделието и Горите, Областна дирекция „Земеделие и гори”
Перник е направена промяна предзначението на
земеделската земя за неземеделски нужди с площ от 510 кв.м., с площ на целия
Поземлен имот от 2,665 дка., заедно с построената в имота Двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 58,20 кв.м., при граници на ПИ: от изток имот
№ 13 и имот № 14, от юг – част от имот № 024055, от запад – имот № 11 и от
север – имот № 4, като дарителите А.И.Н. и Б.Г. Н. си запазват пожизнено и безвъзмездно
вещно право на ползване заедно и поотделно върху гореописания недвижим имот,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.И.Н., ЕГН:**********
***, А.С.Л., ЕГН: ********** *** – със съгласието на майка си Ц.А.Н. и Ц.А.Н.,
ЕГН:********** *** – за себе си и като майка и законна представителка на
малолетната С.С.Л., ЕГН:********** да заплатят на „ЕНИГМА
АС” ЕООД с ЕИК *********, адрес: гр******,
представлявано от управителя С.Л.С., сумата в размер на 280лв., представляваща направените
разноски с оглед на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЕНИГМА АС” ЕООД с
ЕИК *********, адрес: гр******, представлявано от управителя
С.Л.С. да заплати на Ц.А.Н., ЕГН:********** ***, сумата в размер на 100лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, с
оглед на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „ЕНИГМА АС” ЕООД с ЕИК *********, адрес: гр******, представлявано от управителя С.Л.С. да заплати на
адвокат С.Д. сумата в размер на 210.92лв., представляваща адвокатско
възнаграждение съгласно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: