Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 245
гр. Ботевград, 03.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 1209 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Д.Ц.Д. срещу В.Х.Л. са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД – съответно сумите: 1.) 4000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, причинени вследствие на престъпно деяние от 26.10.2015 г., за което
е одобрено Споразумение по НОХД № 45/2017 г. по описа на РС – Ботевград; 2.) 4000
лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени уплаха, стрес, уронване на престижа, унижение
на честта и достойнството му в професионален и личен аспект, причинени
вследствие на престъпно деяние от 26.10.2015 г., за което е одобрено
Споразумение по НОХД № 45/2017 г. по описа на РС – Ботевград; 3.) 1074,78 лв. –
мораторна лихва от 26.10.2015 г. (датата на деянието) до 18.06.2018 г. (датата
на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че на 26.10.2015 г. ответникът чрез
нанасяне на удар с дърво му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
хематом, съчетан с охлузване по лявата подбедрица – престъпление по чл. 131,
ал. 2, т. 4 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Ответникът бил признат за виновен в
извършване на посоченото деяние със споразумение по НОХД № 45/2017 г. по описа
на РС – Ботевград, влязло в сила. Вследствие на деянието ищецът за няколко дни
бил обездвижен, изпитвал значителни болки, не можел да се грижи за семейството
си и да изпълнява трудовите си задължения. Болката и неразположението отшумели
едва след няколко седмици. Отделно от това инцидентът се разчул сред
обществеността в града, предизвикал присмех и унизителни коментари, поради
което ищецът се затворил в себе си и приел тежко случилото се.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор чрез назначения особен представител.
Оспорва исковете като недоказани по основание и размер. Намира твърдението за
продължително обездвижване и физически болки за неотговарящо на истината.
Нямало доказателства за уронване на престижа на ищеца в обществото вследствие
на инцидента. По същество желае частично отхвърляне на иска за обезщетяване на
болки и страдания, като същият да се уважи до размера от 200 – 300 лв. По
отношение на иска за обезщетяване на психологическите негативни последици моли
за отхвърлянето му изцяло.
В откритото съдебно заседание страните чрез своите
процесуални представители поддържат доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със споразумение по НОХД № 45/2017 г. по описа на РС –
Ботевград, ответникът В.Х.Л. е признат за виновен в това, че на 26.10.2015 г. в
местността „П.“, в землището на с. Т., Софийска област, чрез нанасяне на удар с
дърво в областта на левия крак е причинил на служителя от Изпълнителна агенция
по горите, осъществяващ контролна дейност – Д.Ц.Д., назначен на длъжност
„горски надзирател – охрана по горите СЗДП ДП гр. Враца, ТП ДГС Ботевград“,
лека телесна повреда, изразяваща се в хематом, съчетан с охлузване, локализиран
по лявата подбедрица, причинило на пострадалия болка и страдание, при
изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130,
ал. 2 от НК.
От заключението на СМЕ се установява, че причиненият
вследствие на деянието хематом, съчетан с охлузване, локализиран по лявата
подбедрица, е причинил на ищеца болка и страдание, които обичайно отшумяват за
период от 15-20 дни.
От показанията на свидетелите К.Х. и Ц.Ц.се
установява, че около 1-2 седмици след инцидента ищецът е изпитвал болки в крака
си и трудно се е движел. Тъй като не можел да отсъства от работа, колегите му
се редували да го вземат от дома му с автомобил и да го карат до работа. В
ранния период след инцидента ищецът само присъствал на работа, наблюдавал
отстрани работния процес и изобщо не слизал от автомобила. Споделял, че и у
дома му е трудно да се изкачва по стълби и да се грижи за малкото си дете. Наред
с това, част от колегите на ищеца отправяли към същия подигравки във връзка с
инцидента, разчуло се и из селото. Ищецът ограничил контактите си в службата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции е
необходимо ищецът да докаже наличие на настъпили вреди – по вид, размер, интензивност и продължителност.
Относно въпросите извършено ли е деяние
(досежно всички съставомерни елементи), противоправно ли е същото, виновно ли е
извършено от дееца, в причинна връзка ли са вредните последици с противоправното
деяние – налице е влязло в сила споразумение, което съгласно чл. 300 ГПК
обвързва гражданския съд, поради което посочените факти не се нуждаят от
доказване.
Споразумението по НОХД № 45/2017 г. по
описа на РС – Ботевград, обвързва настоящият съдебен състав със задължителна
сила по отношение на фактите, че твърдяното деяние е извършено от ответника, че
същото е противоправно и виновно извършено, както и че настъпилите под формата
на болки и страдания неимуществени вреди са в пряка причинно – следствена
връзка с извършеното престъпление. По тези въпроси е налице влязло в сила
споразумение, приравнено откъм правни последици с присъда, поради което
наличието на коментираните материално – правни предпоставки е въпрос, който не
може да бъде пререшаван от настоящия съдебен състав.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди под формата на болки и страдания следва да се определи
съгл. чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Касае
се за едно единствено травматично увреждане, локализирано лявата подбедрица,
което неминуемо е довело до дискомфорт, но все пак не се намира в жизнено важна
част от тялото. От самото естество на увреждането – кръвонасядане, съчетано с
охлузване, е изводимо, че не може да причини изключително интензивна болка.
Периодът на отшумяване и пълно възстановяване поначало е 15-20 дни и в
конкретния случай е бил приблизително толкова, в каквато насока са заключението
по СМЕ и гласните доказателствени средства. Ето защо съдът намира, че
обезщетението за болки и страдания следва да се присъди в размер от 1000 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв., искът следва да се
отхвърли.
Досежно претендираното обезщетение за
претърпени уплаха, стрес, уронване на престижа, унижение на честта и достойнството
му в професионален и личен аспект, съдът намира, че справедливият размер на
същото е 1500 лв. Негативното отражение на процесното деяние се е проявило по –
скоро в психологически аспект, както еднопосочно се установява от свидетелските
показания. Вследствие на инцидента ищецът е бил компрометиран сред колегите си,
бил е обект на известни подигравки, поставени са били под въпрос
професионалните му качества, предвид контролните функции, които изпълнява, предполагащи
и изискващи внушаване на респект. Предвид факта, че деянието се е състояло в
малко населено място - село, където повечето хора се познават, то инцидентът
несъмнено се е разчул и е бил коментиран, което допълнително е накърнило
самочувствието и авторитета на ищеца. Ето защо съдът намира, че обезщетението
за претърпени уплаха, стрес, уронване на престижа, унижение на честта и достойнството
му в професионален и личен аспект следва да е в по – голям размер от това за
претърпените физически болки и страдания. В същото време обаче, предявеният
размер от 4000 лв. е прекомерен, с оглед принципа на справедливост и съдебната
практика по сходни казуси, поради което искът за обезщетение за претърпени
уплаха, стрес, уронване на престижа, унижение на честта и достойнството му в
професионален и личен аспект следва да се уважи до размера от 1500 лв., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора по главните
искове, частично основателен се явява и акцесорният такъв за мораторна лихва.
Изчислен за периода от 26.10.2015 г. до 18.06.2018 г. на база сумата от размерите
на уважените главни искове, искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до
размера от 671,75 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 1074,78
лв. следва да се отхвърли.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК право на разноски има ищецът, съразмерно уважената част от исковите
претенции. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 419,42
лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ботевград сумата от 127,57 лв. (сто
двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
възнаграждение за особен представител, съразмерно на уважената част от
исковете, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД В.Х.Л. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.Ц.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, причинени вследствие на престъпно деяние от 26.10.2015 г., за което
е одобрено Споразумение по НОХД № 45/2017 г. по описа на РС – Ботевград, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018 г. (датата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД В.Х.Л. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.Ц.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
уплаха, стрес, уронване на престижа, унижение на честта и достойнството му в
професионален и личен аспект, причинени вследствие на престъпно деяние от
26.10.2015 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД № 45/2017 г. по описа
на РС – Ботевград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 1500 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД В.Х.Л. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Ц.Д. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 671,75 лв. (шестстотин
седемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.10.2015 г.
(датата на деянието) до 18.06.2018 г. (датата
на подаване на исковата молба), като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 671,75 лв. до пълния предявен размер от 1074,78 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Х.Л. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.Ц.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 419,42 лв. (четиристотин и деветнадесет
лева и четиридесет и две стотинки), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.Х.Л. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Ботевград, сумата от 127,57 лв. (сто двадесет и седем лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща възнаграждение за особен
представител, съразмерно на уважената част от исковете, както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :