№ 11581
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110125092 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 411 КЗ за сумата от 264,00 лв., представляваща непогасен
остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
............................ г. по имуществена застраховка „ Каско“ за вреди на лек автомобил „
.......................“, с рег.№ .........................., причинени при ПТП на 19.08.2021 г.,
вследствие виновно, противоправно поведение на водач на МПС с рег. № .....................,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 13.05.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие -
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение
чрез заплащане на извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер
на 2588,52 лв. и са сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, поради което
спрямо него в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на горепосочената сума за
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, като е извършил
частично плащане, поради което е останал задължен за остатъка в размер на исковата
сума.
1
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че е
застраховал гражданската отговорност на лицето, за което се твърди да е причинило
вредите. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е получил покана за
доброволно изпълнение. С отговора на исковата молба се оспорва размерът на
причинените вреди, като се твърди, че искът е предявен в завишен размер и не
отговаря на действително претърпените вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. Следователно, за основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято отговорност е
застрахована от ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение, както и че всички обезщетени от него
вреди са в причинна връзка с ПТП от 19.08.2021 г. и размера на вредите. При
установяване на горепосочените факти в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението.
По делото не са спорни правопораждащите факти, включени във фактическия
състав на съдебно предявеното регресно вземане на ищеца, а именно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за л.а. „ .......................“, с рег.
№ .........................., извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение по
щета № ............................ г. в размер на 2588,52 лв. за вреди, причинени на
застрахования автомобил при настъпило в срока на застрахователното покритие на
договора събитие – ПТП на 19.08.2021 г., които са в причинна връзка с противоправно
поведение на водача на МПС с рег. № ....................., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована от ответника по застраховка „ Гражданска отговорност“,
поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
2
доказано / така определението от 11.07.2022 г. по делото/.
Горепосочените обстоятелства, освен че са безспорни между страните, се и
установяват от представените като писмени доказателства по делото застрахователна
полица по застраховка " Каско на МПС" с № ......................, анекс № 2 към
застрахователната полица, общи условия за застраховка " Каско на МПС", двустранен
констативен протокол за ПТП от 19.08.2021 г., искане за завеждане на претенция с вх.
№ РК-014-26544 от 20.08.2021 г., доклад по щета № **********, фактура №
********** от 15.09.2021 г., издадена от " ........................................ и фискален бон,
справка от информационната система на Гаранционен фонд, покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция, връчена на ответника на 25.10.2021 г., справка от
информационна система на Гаранционния фонд за сключена застраховка "Гражданска
отговорност" за МПС с рег. № ..................... към датата на пътнотранспортното
произшествие.
С оглед релевираните с отговора на исковата молба възражения, спорът между
страните по делото се съсредоточава по въпроса относно размера на вредите, поради
което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже действителната стойност на
вредите. Предвид изложеното следва да бъдат обсъдени доказателствата относно
фактите, които имат значение за размера на регресното вземане на ищеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил "
.......................", с рег. № .........................., изчислена по средни пазарни цени към датата
на настъпване на събитието възлиза в размер на 2103,72 лв. В съдебното заседание
вещото лице дава разяснения, че при определяне на средните пазарни цени са взети
предвид като цени на официалния представител, така и на алтернативни доставчици, а
в случай че автомобилът е в гаранционен срок, то същият следва да се отремонтира в
сервиза на официалния представител и в този случая сумата за ремонта е съгласно
представените разходни документи.
От представеното удостоверение с изх. № 01-00-19/10.10.2022г., издадено от
"........................................ се установява, че началната дата на гаранцията на лекия
автомобил " ......................." е 22.02.2018 г., като гаранционният срок приключва на
22.02.2023 г.
Съдът намира, че извършеното плащане на застрахователното обезщетение от
ищцовото дружество е валидно и е основание за суброгиране на ищеца в правата на
увредения досежно пълния размер на изплатеното му обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
3
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ при вреди на
имущество обезщетението по договора за застраховка „Гражданска отговорност” не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 и 2
КЗ е регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, а за възстановителна - стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Т.е., при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в случаите, при които
не се касае за тотална щета, а за причинени частични повреди, следва да бъде
съобразена стойността на ремонта на съответното имущество, който е необходим за
пълното му възстановяване във вида и качеството от преди произшествието. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице /в този смисъл са решение № 52/08.07.2010г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на
ВКС, I т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/ 2010 г. на ВКС II т.о.,
решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о./.
От събраните по делото доказателства се установи, че към датата на настъпване
на пътнотранспортното произшествие увреденият автомобил е бил с валидна фабрична
гаранция и е следвало да се отремонтира единствено в оторизиран за това сервиз. В
случая извършеният ремонт, видно от представената калкулация от официалния сервиз
и фактура за ремонта, възлиза на стойност от 2588,53 лв., която стойност е потвърдена
от вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, поради което
настоящият състав приема, че именно тази стойност съответства на действителния
размер на щетите, с оглед установеното гаранционно обслужване на увредения лек
автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Обстоятелството, че увреденият автомобил е бил в гаранционен срок е от
значение за определяне на размера на обезщетението, тъй като то следва да се
определи съгласно стойността на ремонта в оторизиран сервиз на съответната марка,
включващ задължение за влагане при ремонт само на оригинални части. Следователно,
приложима в случая е посочената стойност по представените разходни документи,
поради което съдът приема, че с изплащането на застрахователно обезщетение в размер
на 2588,52 лв. за ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника до размера на
същата сума, както и за разноските за определянето му, чиято дължимост ответникът
не оспорва и по-конкретно в претендирания размер от 15 лв., или общо за сумата от
2603,52 лв. Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът е изплатил сумата от
4
2339,52 лв. по процесната щета, поради което е останал задължен за остатъка от 264
лв., представляващ разликата между действително причинените вреди, за които
отговаря и погасената от него част от това задължение.
По тези съображения искът по чл.411 КЗ е изцяло основателен и следва да бъде
уважен до пълния предявен размер. Акцесорният характер на претенцията за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 13.05.2022 г., до
окончателното й погасяване, обуславя и нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани по делото разноски в общ размер на 395 лв. - за заплатена
държавна такса и такса за съдебно удостоверение, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ...........................“, ЕИК ................. със седалище и адрес на
управление: г............................... да заплати на "......................, ЕИК ........................, със
седалище и адрес на управление: ......................, на основание чл. 411 КЗ сумата от
264,00 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ............................ г. по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „ .......................“, с рег.№
.........................., причинени при ПТП на 19.08.2021 г., вследствие виновно,
противоправно поведение на водач на МПС с рег. № ....................., чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 395 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5