Мотиви на присъда №
110/18.05.2016г. по НОХД №399/2015г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Бургас, с който срещу подсъдимия Ж.Н.Ж., ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че в периода от 20.10.2003 год. до 24.02.2004 год. в град
Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице - ***** на Сдружение Асоциация „****”, регистрирано по фирмено дело № 3123/2000 година по
описа на Бургаския окръжен съд, със седалище и адрес на управление *****, присвоил чужди пари - сумата от 9 870,01 Евро,
равняващи се на 19 304,04 лв., собственост на Европейския Съюз, представляващи
част от първоначално финансиране от 60 % по Проект № BG/03/A/F/PL-166066
„Лекарски стаж в Европейския съюз”, връчени в това му качество и поверени му да
ги управлява, съгласно Договор за отпускане на финансова помощ №
BG/03/A/F/PLH60166 от дата 01.06.2003г., сключен между Център за развитие на
човешки ресурси, Национална агенция - България на програмата на ЕС за
професионално обучение „Леонардо да Винчи” и Сдружение Асоциация „******” по Проект „Лекарски стаж в Европейски съюз”, изцяло и
конкретно предназначени за изпълнението му, като присвоената сума в размер на 9
870,01 Евро, равняващи се на 19 304,04лв. е в особено големи размери и случаят
е особено тежък и присвоените средства са по програма на Европейския съюз
„Европейска програма за професионално образование и обучение „Леонардо да
Винчи” и е от фонд „Европейски образователни програми”, предоставени от
Европейския съюз на българската държава - престъпление по чл. 203, ал.1, вр.
чл. 202, ал. 2, т. 3, предл. второ, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 84 от НПК съдът
прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство по НОХД №
399/2015 г. по описа на БОС предявения от Център за развитие на човешките
ресурси срещу подсъдимия Ж.Н.Ж. граждански иск за сумата от 19 304.04
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
довършване на деянието – 24.02.2004 г. до окончателното й изплащане, и
конституира Център за развитие на човешките ресурси като граждански ищец по
делото.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано в обвинителния акт. Изтъква, че за осъществяване на Проект
„Лекарски стаж в Европейския съюз”, съгласно Договор за отпускане на финансова
помощ от 01.06.2003г., сключен между Център за развитие на човешки ресурси,
Национална агенция - България и сдружение Асоциация „****”, представлявано от подсъдимия, последният е следвало да проведе
педагогическа, културна и езикова подготовка на студентите, каквато дейност
обаче подсъдимият Ж. решил да не проведе, а паричните средства необходими за
тази подготовка да присвои, като се снабди с документи, които да оправдаят
направените разходи по езиково и културно обучение, без в действителност да е
проведено такова. Приема за установено, че подсъдимият е ангажирал неустановено
по делото лице да намери човек, който да подпише договор за езикова подготовка
на студентите и който в последствие да му издаде данъчни фактури, отразяващи
парични плащания, свързани с провеждането на езиковото и културно обучение. В
тази връзка счита за установени по делото фактите, изложени в обвинителния акт,
относно сключените договори с „КАТИ - ***“ ЕООД и издаването
на данъчни фактури, като сочи, че паричните средства, посочени в тези фактури -
5 850 лева и 5 855 лева, са били присвоени от подсъдимия, който не ги е
изплатил на фирмата подизпълнител, още повече, че такъв езиков курс не е бил
проведен. На следващо място посочва, че в изпълнение на договора по проекта е
било необходимо подсъдимият Ж. да предостави на ползвателите – студенти по
медицина и парични средства, нужни за пребиваването им в Германия, които парични
средства също били включени в авансовото финансиране в размер на 60 процента от
общата сума от целия проект. Счита за доказано по делото, че на 04.11.2003 г. и
на 24.02.2004 г. такива плащания не са били извършени, подсъдимият не е
изплатил на свидетелите Д., Д. и Й. паричната сума в размер на обща стойност
7 569.06 лева, нито тази парична сума е постъпила обратно по
разплащателната сметка на сдружение Асоциация „***“. Навежда доводи, че към
периода на извършване на инкриминираните деяния подсъдимият е имал качеството
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, като е бил длъжен
да управлява и пази отпуснатите му суми единствено с цел изпълнение на проекта.
Сочи, че след изтегляне на инкриминираните суми от банковата сметка на
сдружението подсъдимият се е разпоредил с тях по неустановен по делото начин, а
не по предвидения в проекта, като не извършил предвидените в договора разходи
за провеждане на езикова и културна подготовка, и за изплащане на дневни
разходи по отношение на посочените в обвинителния акт ползватели, а присвоил
тези средства. На тези основания прокурорът
пледира за постановяване на осъдителна присъда по обвинението по чл.
203, ал. 1, вр. с чл. 202, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 201, вр. с чл.26 от НК, като
на подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което да се отложи за срок от пет години, на основание чл. 66
от НК. По отношение на предявения граждански иск, счита, че същият е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Повереникът на гражданския ищец
Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) – адв. Савов от САК на първо
място излага аргументи, че процесуалната легитимация на ЦРЧР произтича директно
от актове на Европейския съюз. На второ място навежда доводи, че паричните
средства, предоставени от ЦРЧР по проекта на сдружение Асоциация „***” са
собственост на Европейския съюз, като бенефициентът се явява държател на тези парични
средства, който разпределя същите съобразно заложените в проекта дейности,
размери, пера и основание. На последно място, позовавайки се на чл. 114, ал. 3
от ЗЗД, застъпва становището, че началният момент, от който започва
да тече давността за вземания от непозволено увреждане е от откриването на дееца, поради което
и счита, че гражданският иск е предявен своевременно. По тези съображения моли
за уважаване на предявения граждански иск ведно с направените съдебни разноски.
Защитникът на подсъдимия Ж. –
адвокат Ваня Траянова от САК пледира за постановяване на оправдателна присъда,
с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение, както
и за отхвърляне на предявения граждански иск. В подкрепа на изразената теза на
първо място излага доводи, че в случая не може да се индивидуализира сумата,
посочена в обвинителния акт като присвоена, в коя част от финансирането се
намира - дали в преведените от Центъра за развитие на човешките ресурси суми в
размер на 60 % от стойността на проекта или в другите 40 % от средствата, осигурени
от бенефициента. На второ място твърди, че няма присвояване на средства,
собственост на Европейския съюз, защото разпоредителните действия на Ж.Ж.
касаят средства, собственост на Сдружение Асоциация „****“. Предвид на това счита,
че не е възможно от разплащателната сметка на сдружението да се присвоят парични
средства, собственост на Европейския съюз. По тези съображения намира, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин. В подкрепа на заявената позиция за
неоснователност на гражданския иск, на първо място излага съображения, че подсъдимият
не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, тъй като между подс. Ж. като
физическо лице и ЦРЧР не съществува никакво правоотношение. На второ място
навежда доводи, че предявения от ЦРЧР граждански иск е погасен по давност.
Подсъдимият Ж.Н.Ж. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и се възползва от правото си да не дава обяснения. В
защитната си позиция моли да бъде оправдан, тъй като счита, че обвинението не е
доказано. Заявява също, че не е извършил това, в което го обвинява
прокуратурата.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Към Министерство на образованието и науката /МОН/ на Република България, на
основание сключено споразумение № 226/28.07.1999 г. между МОН и Министерство на
труда и социалната политика е бил създаден Център за развитие на човешките
ресурси /ЦРЧР/, находящ се в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 15, с предмет на
дейност: организация, консултация, координация и осъществяване на проекти и
изследвания в областта на професионалното образование и обучение на пазара на труда
и човешките ресурси. Към него била изградена и функционирала Национална агенция
„Леонардо да Винчи”. ЦРЧР осъществявал дейността си съгласно споразумения за
децентрализирани дейности, сключвани за всяка календарна година, между
Европейския съюз /ЕС/, представляван от Комисията на ЕС, от една страна, и ЦРЧР
от друга, като ЦРЧР организирал проекти, финансирани с парични средства,
предоставени на Република България от фондове, принадлежащи на Европейския съюз.
Проектите били организирани съгласно „Общи правила за финансово управление”, „Национално,
административно и финансово ръководство за мобилност” и „Национален оперативен
план за мобилност”. Проектите се изпълнявали на основание договори за отпускане
на финансова помощ, сключени между ЦРЧР и съответните юридически лица -
изпълнители /бенефициенти/.
С решение от 10.01.2001г.,
постановено по ф.д. №3123/2000г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, било регистрирано
сдружение с идеална цел с наименование Асоциация „*****“, с цели на сдружението
– създаване на сдружение между общопрактикуващите лекари и специалисти в
доболничната помощ в България, което да защитава техните интереси, организира
семинари, курсове и обучения в страната и чужбина. Като **** на ****съвет и представляващ сдружението бил вписан подсъдимия Ж.Н.Ж., ЕГН **********.
През м. февруари 2003г. от страна на Асоциация „***“ в ЦРЧР били подадени
документи за кандидатстване по проект, озаглавен „Лекарски стаж в Европейския съюз”. Главната
цел на проекта била практическо обучение чрез стаж на български студенти, които
завършват медицина.
На 01.06.2006 г. в гр. София, между ЦРЧР, Национална агенция - България на програмата на ЕС
за професионално обучение „Леонардо да Винчи”, представляван
от св. В.А., в качеството му на директор на ЦРЧР и сдружение Асоциация „****“,
представлявано от подсъдимия Ж.Ж. бил сключен договор за отпускане на финансова
помощ №
BG/03/A/F/PL-166066, като Асоциация „****“ станала
изпълнител /бенефициент/ по проект № BG/03/A/F/PL-166066, озаглавен „Лекарски стаж в
Европейския съюз”, с финансова помощ, отпусната от Европейската комисия. Съгласно
изискванията на проекта и условията в Договора, изпълнителят - сдружение „****”,
представлявано от подс. Ж., се задължавал в периода от месец октомври 2003 год.
до месец май 2004 год. да организира провеждането на практическо обучение чрез
стаж на работно място в специално подбрана, акредитирана за провеждане на
стажове общинска болница в Дрезден Германия - Krankenhaus Dresden
Friedrichstadt - на две групи от по 15 (петнадесет) ползватели - студенти по
медицина от университети в Република България. Според условията на сключения
Договор (Приложение 2b) изпълнителят по проекта следвало да финансира пътни
разходи, застраховки, разходи за пребиваване (дневни и квартирни) и разходи за педагогическа,
езикова и културна подготовка по отношение на ползвателите по проекта. Общата
сума на разходите по проекта била в размер на 72 050,00 Евро. По-голямата част от тази сума за реализирането на проекта, в размер на 70
050 /седемдесет хиляди и петдесет/ евро, следвало да бъде финансирана с парични
средства, собственост на Европейския съюз, чрез двукратно превеждане по банков
път от ЦРЧР към сдружение Асоциация „****“, а именно - първоначално /авансово/,
след сключване на договора - в размер на 60% от целия проект и окончателно
/балансово/, след представяне на окончателен доклад и съпътстващите същия
разходно-оправдателни документи - в размер на 40% от целия проект. Разликата до
пълния размер на сумата по договора, а именно тази в размер на 2000 /две
хиляди/ евро, следвало да се осигури от изпълнителя по проекта.
На 24.06.2003г., след сключването
на договора за отпускане на финансова помощ, подс. Ж. в качеството си на
представляващ сдружение Асоциация „****”, направил искане пред „Българска
пощенска банка” АД за откриване на банкова сметка, *** по реализирането на
проекта. Същият ден била открита разплащателна сметка в евро с номер **********
на името на сдружение ****, представлявано от подс. Ж.. Със средствата по
разплащателната сметка с титуляр сдружение **** гр. **** се е разпореждал
единствено подс. Ж., съгласно копие на Спесимен на подписите от 24.06.2003 г.
На 15.08.2003 г. ЦРЧР - МОН,
Национална агенция „Леонардо да Винчи“ превел на сдружение ****, по банков път в
разплащателна сметка в евро с номер ********** в „Българска
пощенска банка“ АД първоначалното финансиране от 60 % от стойността на целия проект„Лекарски стаж в Европейския
съюз”, в размер на 41 956,95 Евро, която сума била
собственост на Европейския съюз.
След получаване на авансовото
финансиране, подсъдимият Ж. започнал реализацията на проекта. Чрез обяви в
медицинските университети в Република България, разлепени непосредствено до
учебната програма и чрез преподаватели в университетите, студентите били уведомени за стажа, който щял да се проведе в Република Германия. Със студентите, проявили интерес
към проекта „Лекарски стаж в Европейския съюз”, подс. Ж. провел среща,
организирана в залите на съответните медицински университети, където разяснявал
условията на проекта, критериите на които следвало да отговарят за участие в
стажа в болницата в гр. Дрезден. Подсъдимият провел събеседване с кандидатите да
участват в проекта, като класирането се извършвало по документи и събеседване. Сред
одобрените кандидати били свидетелите М.С. П. – Л., Р.М.М., Е.С.У., Г.П.Д., С.В.Н.,
М.С.Т., Р.Н.Р., М.Л.М., Д.П.П., М.Б.М., И.М.К., В.Е.Д. и П.И. К., както и
лицата Д.М.Д., М.Р.К., Е.Б. К. – И., В.Р.Д., Б.Н.Н. и Ц.В.И..
Подсъдимият Ж., в качеството си на
*** на ****съвет на сдружение **** и представляващ същото, сключвал договори с
одобрените кандидати за провеждането на практика в немската болница, съобразно
проект № BG/03/A/F/PL-166066. Договорите били съставени в съответствие с изискванията
на програма „Леонардо да Винчи”, в които подробно били формулирани предмета на
договора, задълженията на изпращащата организация - *****, представлявана от подс.
Ж., на ползвателите, финансирането свързано с изпълнение на проекта,
отчетността на осъществените дейности. Била съгласувана и работната програма на
практическото обучение в Германия - Krankenhaus Dresden Friedrichstadt, като
програмата за всеки един от одобрените студенти била индивидуална и съобразена
с неговото желание за професионално развитие.
В периода 22.08.2003г. – 19.09.2003
г., в гр. Бургас, подс. Ж. изтеглил от разплащателната сметка на сдружение ****
в евро с номер ********** в „Българска пощенска банка“ АД, следните суми: с банково бордеро №
176407/22.08.2003г. - 8 000 евро с левова равностойност 15 646,64 лв. (л.247,
том Х от ДП), с банково бордеро № 545963/28.08.2003г. - 1 000 евро с левова
равностойност 1 955,83 лв. (л.248, том Х от ДП), с банково бордеро №
897335/16.09.2003 г. - 6 525 евро с левова равностойност 12 761,79 лв. (л.249,
том Х от ДП), с банково бордеро № 160350/19.09.2003 г. - 1 000 евро с левова
равностойност 1 955,83 лв. (л.250, том Х от ДП). С изтеглените парични средства
подсъдимият извършил разплащания, свързани с финансиране на дейности по проекта
„Лекарски стаж в Европейския съюз”, а именно заплащане на застраховки по
отношение на ползвателите, закупуване на автобусни билети свързани с
транспортирането на ползвателите до Германия и авансово заплащане за
пребиваването на студентите.
За осъществяване на проект №
BG/03/A/F/PL-166066 „Лекарски стаж в Европейския съюз”, подсъдимият в
качеството си на представляващ сдружение *****, следвало да проведе
педагогическа, културна и езикова подготовка на студентите. Такава дейност подс.
Ж. решил да не проведе, а паричните средства необходими за тази подготовка да
присвои, като се снабди с документи, които да оправдаят направени разходи по
езиково и културно обучение, без в действителност да е проведено такова.
Условията в договора по проекта „Лекарски стаж в Европейския съюз” позволявали,
в случай, че **** не разполага с необходимите ресурси за провеждане на тези
подготовки, да се сключи договор с подизпълнители за осъществяване на тази
дейност. Подсъдимият ангажирал неустановено по делото лице да намери човек,
който да подпише договор за езикова подготовка на студентите, и който в
последствие да му издаде данъчни фактури, отразяващи парични плащания, свързани
с провеждане на езиковото и културно обучение. Така през месец септември -
месец октомври 2003г. в гр.София, неустановеното по делото лице, представило се
с име „Митко“, се свързало със св.К.С. Т., управляваща „КАТИ - ****” ЕООД
гр.София, с предмет на дейност консултантско и счетоводно обслужване.
Предоставил й данните на подс. Ж., представляващ ****, номера на проекта №BG/03/A/F/PL-166066
и два договора, които свидетелката Т. подписала - Договор №
BG/03/A/F/PL-166066/GR1_CLT от 15.09.2003г. за провеждане на шестседмичен
интензивен курс по специализирано езиково обучение по Немски език за времето от
22.09.2003г. до 03.11.2003г. и Договор №BG/03/A/F/PL-166066/GR2_CLT от
15.09.2003г. за провеждане на шестседмичен интензивен курс по специализирано
езиково обучение по Немски език за времето от 15.12.2003г. до 05.02.2004г. на
две групи от по петнадесет студенти, ведно с Анекси към тях. Свидетелката Т. издала
и данъчни фактури № 195/20.10.2003г. и № 300/07.02.2004г. на обща стойност 11
735,00лв, като за това получила от неустановеното по делото лице парична сума в
размер на 1000 лева. Впоследствие документите били предадени от неустановеното
по делото лице на подс. Ж..
Междувременно подсъдимият Ж. ***,
с банково бордеро № 90519/14.10.2003г. (л. 251, том Х от ДП) и с банково
бордеро № 210100/28.10.2003 г. (л. 253, том Х от ДП) изтеглил в брой от
разплащателната сметка на сдружение **** в евро с номер ********** в „Българска пощенска банка“ АД, от преведените от ЦРЧР 41 956,95 Евро, представляващи първоначалното финансиране от 60% от проекта, съответно сумите от 2 000 евро с
левова равностойност 3 911,66 лв. и 13 039 евро с левова равностойност 25
502,07 лв. От тези парични средства, съответно на 20.10.2003 г. и на 07.02.2004
г. в гр. Бургас подс. Ж. следвало да изплати в брой на „КАТИ - ****” ЕООД
гр.София парична сума в размер на 5 850.00 лева и парична сума в размер на 5
885,00 лева, съгласно издадените от свидетелката Т. на 20.10.2003г. и на 07.02.2004
г. съответно данъчна фактура № 195/20.10.2003г. и касов бон, съгласно Договор №
BG/03/A/F/PL-166066/GRl_CLT от 15.09.2003г., и данъчна фактура № 300/07.02.2004г. и касов бон,
съгласно Договор № BG/03/A/F/PL-166066/GR2_CLT от 15.09.2003г.
На посочените дати 20.10.2003 г.
и 07.02.2004 г. реално такова плащане не е било извършено, подсъдимият не е
изплатил на св.Т. паричната сума в размер на обща стойност 11 735,00 лева по
двете данъчни фактури, нито тази парична сума е постъпила обратно по разплащателната
сметка на сдружение ****. Курс по културна и езикова подготовка на участниците
в стажа не е бил провеждан от св.Т., а и самите студенти, одобрени за
провеждане на практическа подготовка в Германия, никога не са посещавали такива
курсове в рамките на проекта „Лекарски стаж в Европейския съюз”.
В изпълнение на договора по посочения
проект било необходимо също така подс. Ж., като представляващ сдружение *****,
да предостави на ползвателите - студенти по медицина парични средства, нужни за
пребиваването им в Германия. Предназначените за това парични средства,
собственост на Европейския съюз, били включени в авансовото финансиране в
размер на 60 % от общата стойност на целия проект. В деня на заминаването им за
гр. Дрезден Германия, подс. Ж. предоставил на ползвателите по проекта парична
сума в размер на 600.00 евро за дневни разходи. След пристигането им в гр.
Дрезден Германия, ползвателите били настанени в общежития на немската болница,
като в продължение на три месеца провеждали стаж в различни отделения и клиники
на болницата и ежемесечно получавали парични средства в размер на 200 евро,
които им били изплащани от касата на болницата в гр. Дрезден.
Всеки един от ползвателите по
проекта следвало да подпише разходен касов ордер във валута за получена сума от
1 290,00 евро с левова равностойност 2 523,02 лв. (л. 23 – 37, том ІV от ДП). Подсъдимият
Ж. съставил Разходен касов ордер № 24/04.11.2003г. на св.Г.П.Д., издаден от ****,
Разходен касов ордер № 34/04.11.2003г. на В.Р.Д., издаден от ****” и Разходен
касов ордер № 12/24.02.2004г. на св.С.В. Й., издаден от ****. Съгласно така
съставените разходни касови ордери във валута, на 04.11.2003 г. подс. Ж.
следвало да изплати в брой на св. Г.П.Д. и на В.Р.Д. парична сума в размер на 1
290,00 евро с левова равностойност 2 523,02 лв. за всеки един от тях, а на
24.02.2004 г. - парична сума в размер на 1 290,00 евро на св. С.В. Й.. Тези
суми били част от изтеглените от подс. Ж. от разплащателната сметка на
сдружението в евро с номер ********** с банково бордеро № 90519/14.10.2003г. и
с банково бордеро № 210100/28.10.2003 г. съответно 2 000 евро с левова
равностойност 3 911,66 лв. и 13 039 евро с левова равностойност 25 502,07 лв. На
посочените дати 04.11.2003 г. и 24.02.2004 г. реално такова плащане не е било
извършено, подс. Ж. не е изплатил на ползвателите Г.П.Д., С.В. Й. и В.Р.Д. паричната
сума, посочена в разходните касови ордери, на обща стойност 7 569,06 лева, нито
паричната сума е постъпила обратно по разплащателната сметка на сдружение ****.
Свидетелите Г.П.Д. и С.В. Й., както и ползвателя В.Р.Д. не са подписвали
разходни касови ордери във връзка с изпълнение на договора по проект „Лекарски
стаж в Европейския съюз”, не са получавали и такива парични суми.
След приключване на практическото
обучение в общинска болница в Дрезден Германия - Krankenhaus Dresden
Friedrichstadt, ползвателите по проект „Лекарски стаж в Европейския съюз”
представили на подс. Ж. доклад за проведената практика. Въз основа на него подс.
Ж. изготвил индивидуални отчети на ползвателите по проекта, в които отчети
подсъдимият отразил, че с последните е проведена езикова подготовка. Тези
документи, ведно с разходни оправдателни такива за подготовката и провеждането
на практическото обучение на студентите в Германия, послужили на подс. Ж. да
изготви окончателен доклад съгласно договор BG/03/A/F/PL-160166 от дата
01.06.2003г.
На 21.06.2004г. подсъдимият Ж. представил пред ЦРЧР, НА „Леонардо да Винчи“
окончателен доклад, съгласно който проектът бил
осъществен и приключен по предварително заявената програма. Към окончателния
доклад подсъдимият приложил доклад за проведената практика, отчет от ползватели, разходно оправдателни
документи, договорите, касови бонове и данъчните фактури, подписани от св.Т.,
както и съставените от него документи - разходните касови ордери на ползвателите
В.Р.Д., Г.П.Д. и С.В. Й., за да удостовери, че са изразходвани над 70 % от
сумата, получена по първото авансово плащане от страна на ЦРЧР - МОН,
Национална агенция „Леонардо да Винчи“.
В резултат на това на 13.07.2004г. ЦРЧР наредил второто окончателно балансово плащане в
размер на 40 % от стойността на целия проект, а именно парична сума в размер
на 27 963,78 евро, които били преведени по банков път по банковата сметка на ****
- разплащателна сметка във валута с номер **********.
Така изяснената фактическа
обстановка съдът приема за установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни доказателствени средства – показания на свидетеля Г.П.Д., дадени в хода на
съдебното следствие, показания на свидетеля М.С.Т., дадени в хода на съдебното
следствие, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. второ от НПК показания на св. Т., дадени пред орган на досъдебното
производство, показания на свидетелката М.Л.М., дадени в хода на съдебното
следствие, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. второ от НПК показания на св. М., дадени пред орган на досъдебното
производство, показания на свидетелката К.С. Т., дадени в хода на съдебното
следствие, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. второ
от НПК показания на св. Т., дадени пред съдия в досъдебното производство,
показания на свидетелката Е.С.У. – Ш., дадени в хода на съдебното следствие,
както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ
от НПК показания на св. У. – Ш., дадени пред орган на досъдебното производство,
показания на свидетеля Р.М.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и
прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК
показания на св. М., дадени пред орган на досъдебното производство, показания
на свидетелката С.В.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и
прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК
показания на св. Н., дадени пред орган на досъдебното производство, показания
на свидетеля Д.П.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания на
св. П., дадени пред орган на досъдебното производство, показания на свидетеля П.И.
К., дадени в хода на съдебното следствие, прочетените на основание чл. 281, ал.
10 от НПК показания на свидетелите М.Б.С., Р.Н.Р. и Д.Ц. Ст. – Пе., дадени при
проведени разпити по делегация, показания на свидетеля И.М.К., дадени в хода на
съдебното следствие, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2, предл. второ от НПК показания на св. К., дадени пред орган на
досъдебното производство, прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК
показания на свидетеля В.Е.Д., дадени пред друг състав на съда по НОХД №
335/2012 г. по описа на БОС, прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 4,
предл. първо от НПК показания на свидетелката М.С. П. – Л., дадени пред друг
състав на съда по НОХД № 335/2012 г. по описа на БОС; събраните
по делото на досъдебната и съдебната фаза писмени
доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК - писмо от 19.03.2009 г. от
директора на ЦРЧР (л. 49, том І от ДП), справка за съдимост на подсъдимия Ж.
(л. 56, том І от ДП), писмо от 03.11.2009 г. от директора на ЦРЧР с приложени
към него документи (л. 61 - 65, том І от ДП), писмо от 22.12.2008 г. от
Европейската комисия, Главна дирекция „Образование и Култура“ (л. 90 – 93, том
І от ДП), документи, представени от М.С. П., свързани с участието й в Проект „Лекарски стаж в
Европейския съюз” (л. 8 – 18, том ІІ от ДП), протокол за доброволно
предаване от 16.12.2008г. с приложени към него документи, свързани с участието
на М.Р.К. в Проект
„Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 22 – 30, том ІІ от ДП),
документи, представени от Д.М.Д., свързани с участието му в Проект „Лекарски стаж в
Европейския съюз” (л. 33 – 40, том ІІ от ДП), документи, представени от Р.М.М.,
свързани с участието му в Проект „Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 45 – 46, том ІІ от
ДП), документи, представени от Е.С.У., свързани с участието й в Проект „Лекарски стаж в Европейския
съюз” (л. 50 – 55, том ІІ от ДП), документ, представен от Е.Б. К. – И., свързан
с участието й в Проект
„Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 59, том ІІ от ДП),
документи, приложени в том ІІІ от ДП, свързани с Проект „Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 1
– 138, том ІІІ от ДП), документи, свързани с участието на Г.П.Д. в Проект „Лекарски стаж в
Европейския съюз” (л. 9 – 13, л. 17 – 33, том ІV от ДП), документи,
свързани с участието на В.Е.Д. в Проект „Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 38 – 52,
том ІV от ДП), документи, свързани с участието на С.В.Н. в Проект „Лекарски стаж в
Европейския съюз” (л. 94 – 109, том ІV от ДП), документи,
свързани с участието на В.Р.Д. в Проект „Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 139 – 155,
том ІV от ДП), фактури и документи, свързани с изпълнението на Договор №
BG/03/A/F/PL-166066 (л. 2 – 9, том VІ от ДП), писмо от 28.10.2008 г. от
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД (л. 7 – 8, том VІІ от ДП), писмо от 27.10.2008
г. от „ОББ“ АД (л. 11, том VІІ от ДП), писмо от 31.10.2008 г. от „Първа
Инвестиционна Банка“ АД (л. 13 – 14, том VІІ от ДП), писмо от 30.10.2008 г. от
„Българо Американска Кредитна Банка“ АД (л. 16, том VІІ от ДП), писмо от
07.11.2008 г. от „Райфайзен Банк“ ЕАД (л. 43, том VІІ от ДП), писмо от СДВР,
сектор „БДС“ (л. 77 – 87, том VІІ от ДП), писмо от ЦРЧР от 28.10.2008 г. с
приложени към него документи (л. 99 – 116, том VІІ от ДП), писмо от 05.01.2009
г. от Окръжен съд – Бургас с приложени към него заверени копия от документи по
фирмено дело № 3123/2000 г. по описа на БОС – Сдружение „****“ (л. 121 – 171,
том VІІ от ДП), писмо от 10.01.2009 г. от Агенция по вписванията с приложени
към него справки (л. 174 – 183, том VІІ от ДП), писмо от 12.05.2009 г. от ЗК
„Уника Живот“ АД (л. 15 – 17, том VІІІ от ДП), писмо от 12.05.2009 г. от ЗК
„Уника“ АД с приложена към него счетоводна справка (л. 48 – 51, том VІІІ от ДП),
писмо от 21.01.2009 г. от „Евролайнс България Евробус“ ЕООД с приложени към
него документи (л. 52 – 73, том VІІІ от ДП), писмо от 04.03.2009 г. от „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД с приложени към него документи (л. 1 – 273, л. 276 – 281,
том Х от ДП), документи, свързани с изпълнението на Проект „Лекарски стаж в
Европейския съюз” (л. 1 – 243, том ХІІ от ДП), документи, свързани с
изпълнението на Проект „Лекарски стаж в Европейския съюз” по Договор за
отпускане на финансова помощ № BG/03/A/F/PL-166066 (л. 3 – 247, том ХІІІ от ДП),
Договор за отпускане на финансова помощ № BG/03/A/F/PL-166066 от дата
01.06.2003г., сключен между Център за развитие на човешки ресурси, Национална
агенция - България на програмата на ЕС за професионално обучение „Леонардо да
Винчи” и Асоциация „****” и приложения към него (л. 1 – 22, том ХІV от ДП),
разходни касови ордери за валута (л. 23 – 40, том ХІV от ДП), договор №
BG/03/A/F/PL-166066/GR1_CLT от 15.09.2003 г. с приложени документи към него (л.
41 – 46, том ХІV от ДП), договор № BG/03/A/F/PL-166066/GR2_CLT от 15.09.2003 г.
с приложени документи към него (л. 47 – 52, том ХІV от ДП), окончателен доклад
от 21.06.2004 г. по Договор № BG/03/A/F/PL-166066 (л. 53 – 84, том ХІV от ДП),
формуляр за кандидатстване по мобилност по проект „Лекарски стаж в Европейския
съюз” (л. 85 - 113, том ХІV от ДП), Анекс № 1/28.04.2004 г. (л. 114, том ХІV от
ДП), предавателно – приемателен протокол от 22.06.2004 г. (л. 115, том ХІV от
ДП), карта на проект № BG/03/A/F/PL-166066 „Лекарски стаж в Европейския съюз”
(л. 4, том ХV от ДП), писма, справки, формуляр за оценка на окончателен доклад
по мобилност по проект № BG/03/A/F/PL-166066 „Лекарски стаж в Европейския съюз”
и молба за промяна (л. 5 – 25, том ХV от ДП), командировъчна заповед №
1/14.07.2003 г. с приложени документи към нея (л. 90 – 98, том ХV от ДП),
граждански договор № 004/01.06.2003 г. и документи за изплатени суми по този
договор (л. 113 – 114 и л. 109 - 112, том ХV от ДП), фактура № 1538/16.10.2003
г. и документи към нея (л. 117 – 122, том ХV от ДП), фактура № 1791/23.02.2004
г. и документи към нея (л. 123 – 138, том ХV от ДП), Здравни застрахователни
полици на участниците в Проекта и добавъци към тях (л. 140 – 159, том ХV от ДП),
разходни касови ордери за валута (л. 162 – 177, том ХV от ДП), Решение на Съвета от 26 април 1999 година,
утвърждаващо втората фаза на програмата „Леонардо да Винчи“ на Общността в
областта на професионалното обучение и Оперативен договор за безвъзмездна
финансова помощ № 2003-0058/001-001 (л. 555 – 565, том ІІ от НОХД № 399/2015 г.
по описа на БОС); както и експертните
заключения на извършените първоначална
и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (л.128-129, том І от ДП и
л.165-167, том І от ДП), графическа експертиза - Протокол 09/ДОК - 342 от
25.06.2009 г. (л.46 – 55, том VІ от ДП), съдебно-счетоводна експертиза (л. 215
– 229, том І от ДП), допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л. 374 – 377, том І от НОХД № 399/2015 г по описа на БОС) и
съдебно-счетоводна и банкова експертиза (л. 517 – 531, том ІІ от НОХД №
399/2015 г. по описа на БОС), прочетени и приети по реда на чл. 282 НПК.
Статутът на сдружение „******“, неговото представителство и
състав на управителния й орган съдът изясни категорично и изчерпателно от
приложеното по делото надлежно официално заверено копие на фирменото дело №3123/2000г. по описа на БОС (л.
121 – 171, том VІІ от ДП).
По отношение на
обстоятелствата по сключването на договора за отпускане
на финансова помощ № BG/03/A/F/PL-166066 между ЦРЧР, Национална агенция - България на
програмата на ЕС за професионално обучение „Леонардо да Винчи” и сдружение Асоциация „*****“, представлявано от подсъдимия Ж.Ж. по проект
№ BG/03/A/F/PL-166066,
озаглавен „Лекарски стаж в Европейския съюз”, изискванията на проекта и
условията в Договора, събраните
по делото писмени доказателства - формуляр за кандидатстване по мобилност по проект
„Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 85 - 113, том ХІV от ДП), карта на
проект № BG/03/A/F/PL-166066 „Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 4, том ХV
от ДП), Договор за отпускане на финансова помощ № BG/03/A/F/PL-166066 от дата
01.06.2003г. и приложения към него (л. 1 – 22, том ХІV от ДП), документи,
свързани с изпълнението на Проект „Лекарски стаж в Европейския съюз” (л. 1 –
243, том ХІІ от ДП), документи, свързани с изпълнението на Проект „Лекарски
стаж в Европейския съюз” по Договор за отпускане на финансова помощ №
BG/03/A/F/PL-166066 (л. 3 – 247, том ХІІІ от ДП), окончателен доклад от
21.06.2004 г. по Договор № BG/03/A/F/PL-166066 (л. 53 – 84, том ХІV от ДП),
както и гласните доказателства чрез
показанията на св. Д. С. – П. и В.А. са еднопосочни и не дават възможност за
изграждане на изводи, различни от възприетите от съда.
Показанията на свидетелите Г.П.Д., М.С.Т., М.Л.М., Е.С.У. – Ш., Р.М.М., Д.П.П., П.И. К., М.Б.С., Р.Н.Р.,
И.М.К., В.Е.Д. и М.С. П. – Л. (студенти по медицина от университети в Република
България към инкриминирания период) внасят яснота за начинът по който същите са
научили за проекта „Лекарски стаж в Европейския съюз”, изпълняван от
сдружение Асоциация „****“, представлявано от подсъдимия Ж.;
за проведените срещи с подс. Ж., при които той разяснявал условията на проекта; за сключените
индивидуални договори с одобрените кандидати за провеждането на практика в
общинска болница в гр. Дрезден Германия - Krankenhaus Dresden Friedrichstadt;
за пътуването до гр. Дрезден, настаняването им в общежития на немската болница и
провеждането на стажа в различни отделения и клиники на болницата; за
средствата, които са получавали по време на обучението, изплащани им в касата
на болницата; както и за документите, които изготвили и попълнили след
завръщането си в България. Напълно едностранчиви и логични
са показанията на визираните свидетели и между тях съдът не съзира
противоречия, които да доведат до дискредитирането им. Посочените свидетели са
категорични, че не са преминавали курс по културна и езикова подготовка в рамките на проекта
„Лекарски стаж в Европейския съюз”. В корелативна връзка с
установеното от коментираните показания на горепосочените свидетели, участвали в обучението по проекта
„Лекарски стаж в Европейския съюз”, е и информацията, съдържаща се
в показанията на св. К.С. Т., дадени пред съдия в
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл.
второ от НПК, сочеща, че представляваното от нея дружество - „КАТИ - ***” ЕООД
гр.София не е провеждало два шестседмични интензивни курса по специализирано
езиково обучение по Немски език, съответно за времето от 22.09.2003г. до
03.11.2003г. и за времето от 15.12.2003г. до 05.02.2004г. на две групи от по
петнадесет студенти във връзка с проекта „Лекарски стаж в Европейския съюз”,
както и че на „КАТИ - ****” ЕООД гр.София реално не са били изплатени съответно
на 20.10.2003 г. и на 07.02.2004 г. в гр. Бургас от сдружение „****“, представлявано от подс. Ж., парична сума в размер
на 5 850.00 лева и парична сума в размер на 5 885,00 лева по издадените от
свидетелката Т. данъчни фактури №195/20.10.2003г. и №300/07.02.2004г. Действително приложените по делото Договор №
BG/03/A/F/PL-166066/GRl_CLT от 15.09.2003г., Договор №
BG/03/A/F/PL-166066/GR2_CLT от 15.09.2003г., данъчна фактура № 195/20.10.2003г.
и данъчна фактура № 300/07.02.2004г. са
истински в частта относно подписа на св. Т., като посочените данъчни фактури са
били и осчетоводени като приход на „КАТИ - ***” ЕООД гр.София (видно от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза
- л. 374 – 377, том І от НОХД №
399/2015 г по описа на БОС), но като оцени съвкупно в логическата им
взаимовръзка показанията на св. Т. и на разпитаните по делото ползватели по
проекта съдът прие, че предназначението на представените от подсъдимия Ж. пред
ЦРЧР Договор №
BG/03/A/F/PL-166066/GRl_CLT от 15.09.2003г., Договор №
BG/03/A/F/PL-166066/GR2_CLT от 15.09.2003г., данъчна фактура № 195/20.10.2003г.
и данъчна фактура № 300/07.02.2004г., подписани
от св. Т., е било да
удостовери, че са направени разходи по езиково и културно обучение на
ползвателите по проекта, без в действителност да е проведено такова.
Съдът изцяло възприема изготвените
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие експертни
заключения, като пълни, ясни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
От заключението на графическата експертиза – протокол № 09/ДОК – 342 от
25.06.2009 г. (л.46 – 55, том VІ от ДП) се изясняват лицата – автори на почерк и подпис в относимите към предмета
на доказване по делото документи. От същото се установява по несъмнен начин, че
подписите за
„получил сумата” в РКО № 24/04.11.2003г., РКО № 34/04.11.2003г. и РКО № 12/24.02.2004г. не са изпълнени
от лицата, на които е записано, че са броени сумите (Г.П.Д., В.Р.Д. и С.В.
Йорданова), а от подс. Ж.Ж., като подписът на подс. Ж. е положен за
„ръководител” и на ордери № 24 и № 12. Съдът не намира основание
за съмнение в специалните знания на експерта в тази област, още повече, че установеното
от него се подкрепя от гласните доказателствени източници – показанията на
свидетелите Г.П.Д. и
С.В. Й.
По
отношение на извършените по делото първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи (л.128-129, том І от ДП и л.165-167, том І от
ДП), съдебно-счетоводна експертиза (л. 215 – 229, том І от ДП) и
съдебно-счетоводна и банкова експертиза (л. 517 – 531, том ІІ от НОХД №
399/2015 г. по описа на БОС), съдът
намира, че същите не противоречат помежду си, а взаимно се допълват (с оглед поставените им
различни допълнителни въпроси), като основното между тях е, че проследяват движението на паричните
средства, постъпили по разплащателна сметка в евро с номер **********, открита на 24.06.2003г. в
„Българска пощенска банка” АД, клон Бургас на името на сдружение ****,
представлявано от подс. Ж., и по която именно банкова сметка **** с реализиране
на проект № BG/03/A/F/PL-166066, озаглавен „Лекарски стаж в
Европейския съюз”, и изясняват датите на превеждане на
парични суми по банков път от страна ЦРЦР към *****, датите на изтегляне
и размера на средствата. От посочените експертни заключения е видно, че на 15.08.2003г. ЦРЧР - МОН,
Национална агенция „Леонардо да Винчи“ е превел на сдружение ****, по банков
път в посочената разплащателна сметка с номер ********** първоначалното финансиране от 60 % от стойността на целия проект „Лекарски стаж в Европейския
съюз”, в размер на 41 956,95 Евро, като от тези средства съответно с банкови бордера
№ 90519/14.10.2003г. и № 210100/28.10.2003 г. подсъдимият Ж. изтеглил в брой
сумите от 2 000 евро с левова равностойност 3 911,66 лв. и 13 039 евро с левова
равностойност 25 502,07 лв. От заключенията на извършените на досъдебното
производство първоначална и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (л.128-129, том І от ДП и л.165-167,
том І от ДП) и съдебно-счетоводна експертиза (л. 215 – 229, том І от ДП) става
ясно, че извършените от подсъдимия тегления на 14.10.2003г. и на
28.10.2003 г. на сумите от 2 000 евро и 13 039 евро съвпадат по време с
отчетените от Ж. като извършени плащания в брой на „КАТИ - ****” ЕООД гр.София
парична сума в размер на 5 850.00 лева по данъчна фактура № 195/20.10.2003г. и
парична сума в размер на 5 885,00 лева по данъчна фактура № 300/07.02.2004г., както и с
отчетените като извършени плащания в брой по РКО № 24/04.11.2003г. - за сума в
размер на 1 290,00 евро, платена на Г.П.Д., по РКО № 34/04.11.2003г. - за сума
в размер на 1 290,00 евро, платена на В.Р.Д. и по РКО № 12/24.02.2004г. - за
сума в размер на 1 290,00 евро, платена на С.В. Й., за които суми по делото е
установено, че реално плащане не е било извършено от подсъдимия Ж..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ж.Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, предл.
второ, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като в периода от 20.10.2003 год.
до 24.02.2004 год. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице - *** на Сдружение Асоциация „*****”,
регистрирано по фирмено дело № 3123/2000 год. по описа на Бургаски окръжен съд,
със седалище и адрес на управление: гр. **, ул. „****” № ***, присвоил чужди
пари - сумата от 9 870,01 евро, равняващи се на 19 304,04 лева, собственост на
Европейския съюз, представляващи част от първоначално финансиране от 60 % по Проект
№BG/03/A/F/PL-166066 „Лекарски стаж в Европейския съюз”, връчени в това му
качество и поверени му да ги управлява, съгласно Договор за отпускане на
финансова помощ № BG/03/A/F/PL-160166 от дата 01.06.2003г., сключен между
Център за развитие на човешки ресурси, Национална агенция - България на
програмата на ЕС за професионално обучение „Леонардо да Винчи” и Сдружение
Асоциация „******” по Проект „Лекарски стаж в Европейски съюз”, изцяло и
конкретно предназначени за изпълнението му, като присвоените средства са
предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма на
Европейския съюз „Европейска програма за професионално образование и обучение
„Леонардо да Винчи”.
Обектът на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 3 НК са обществените
отношения, свързани с правилното разпределяне и разходване на средства,
принадлежащи или предоставени на страната ни от Европейския съюз и респ.
упражняване правото на собственост върху тях. Изпълнителното деяние се изразява
в действия, насочени към разпореждане в свой или чужд интерес с парични
средства от фондове на Европейския съюз или предоставени на Република България
от такива фондове. Както бе отбелязано, по сметка на Сдружение Асоциация „****”, представлявано от подс. Ж., двукратно са постъпвали парични суми от
Центъра за развитие на човешките ресурси към МОН. Всяка от сумите е имала за
свой произход средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава
чрез ЦРЧР за финансиране на проект по програма „Леонардо да Винчи”. Те са били
изплатени на Асоциация
„****”, по силата на сключен от това сдружение договор с ЦРЧР
за финансиране на проект „Лекарски стаж в Европейски съюз”.
Настоящият
съдебен състав приема, че подсъдимият Ж. е годен субект на престъплението длъжностно
присвояване, предвид на това, че като *** на *** съвет на сдружение Асоциация „*****” е имал ръководна и стопанско-разпоредителна функция в юридическото лице с
нестопанска цел. Наред с това паричните средства - първоначалното финансиране от 60 % по Проект
№BG/03/A/F/PL-166066 „Лекарски стаж в Европейския съюз”, са били предоставени
на сдружението за разходването им по предназначение, съгласно Договор за
отпускане на финансова помощ № BG/03/A/F/PL-160166 от 01.06.2003г., сключен
между Център за развитие на човешки ресурси, Национална агенция - България на
програмата на ЕС за професионално обучение „Леонардо да Винчи” и Сдружение
Асоциация „******”. Посочените парични средства са целеви и разходването
им се подчинява на изрична регламентация, като спазването й е обект на
последващ контрол от страна на съответния държавен орган – Центъра за развитие
на човешките ресурси. Съгласно Анекс І, раздел І, т. 7 към Решение на Съвета от
26.04.1999 г., утвърждаващо втората фаза на програмата „Леонардо да Винчи“ на
Общността в областта на професионалното обучение (1999/382/ЕС), при никакви
условия инициаторите и партньорите по даден проект не могат да заявяват като собствени
средства, финансиране, получено от други фондове на Общността. Според чл.І.6 – 1.6.4
от представения по делото Оперативен договор за безвъзмездна финансова помощ №
2003 – 0058/001 – 001, сключен между Европейската общност, представлявана от
Комисията на Европейските общности и Център за развитие на човешките ресурси, с
период на действие от 01.04.2003 г. до 31.12.2004 г., Общностите си запазват правото
на собственост върху тези средства. В тази връзка съдът счита, че по силата на договорните отношения между ЦРЧР и Асоциация „*****”, сдружението управлявано от подсъдимия е следвало да реализира определен проект, а с
прехвърлянето на средствата по сметката на бенефициента същите не са загубили
качеството си на европейски средства, като бенефициента е единствено
разпоредител с тези средства. С оглед на това съдът приема, че инкриминираното чуждо имущество се е
намирало във фактическата власт на подсъдимия в качеството му на длъжностно
лице - **** на **** съвет на сдружение Асоциация „******”, като единствено
той е можел да се разпорежда с това имущество и да го управлява целево,
съгласно поетите договорености. Предвид на това съдът счита, че към момента на
извършване на инкриминираните деяния, подсъдимият Ж. е имал качеството
„длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК по
отношение на предмета на престъплението - финансовите средства, собственост на
ЕС и е бил годен субект на престъплението
длъжностно присвояване. В този смисъл е и Решение № 69 от 20.06.2012 г. на ВКС по н.д. №
3113/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров.
По делото е установено, че на 14.10.2003г. и на 28.10.2003 г.
подсъдимият Ж. изтеглил в брой от разплащателната сметка на сдружение Асоциация
***** в евро в „Българска пощенска банка“ АД, съответно сумите от 2 000 евро
с левова равностойност 3 911,66 лв. и 13 039 евро с левова равностойност 25
502,07 лв., които суми са били част от преведените от
ЦРЧР 41 956,95 евро,
представляващи първоначалното финансиране от 60 % от проекта. От тези парични средства,
съответно на 20.10.2003 г. и на 07.02.2004 г. в гр. Бургас подс. Ж. следвало да
изплати в брой на „КАТИ - ****” ЕООД гр.София парична сума в размер на 5 850.00
лева и парична сума в размер на 5 885,00 лева, съгласно издадените от свидетелката
Т. данъчни фактури №195/20.10.2003г. и №300/07.02.2004г., както и на
04.11.2003г. и на 24.02.2004г. следвало да изплати в брой на ползвателите Г.П.Д.,
В.Р.Д. и С.В. Й., съгласно съставени РКО № 24/04.11.2003г., РКО №
34/04.11.2003г. и РКО № 12/24.02.2004г. суми в размер на по 1 290,00 евро за
всеки един от тримата ползватели. На посочените дати реално такива плащания не са
били извършени. Подсъдимият не е изплатил на „КАТИ – Т****” ЕООД гр.София паричната
сума в размер на обща стойност 11 735,00 лева по двете данъчни фактури, като
впоследствие отчел пред ЦРЧР, че посочената сума е изразходвана за проведено
езиково и културно обучение на ползвателите по проекта, без обаче в
действителност да е проведено такова. Подсъдимият не е изплатил на ползвателите
Г.П.Д., В.Р.Д. и С.В. Й. посочените в съставените от него РКО №
24/04.11.2003г., РКО № 34/04.11.2003г. и РКО № 12/24.02.2004г. суми в размер на
по 1 290,00 евро за всеки един от тримата, като впоследствие отчел пред ЦРЧР,
че тези средства са изразходвани като разходи за пребиваването на тримата
ползватели в гр. Дрезден Германия. Посочените парични средства в общ размер на
9 870,01 евро, с левова равностойност 19 304,04 лв., са били част от
първоначалното финансиране от 60 % по Проект №BG/03/A/F/PL-166066 „Лекарски
стаж в Европейския съюз” и са били отпуснати за финансиране на въпросния проект
по програмата „Леонардо да Винчи“, като е следвало да бъдат разходвани само за
конкретни действия и мероприятия, изрично описани в сключения договор, но
вместо това подсъдимият е изтеглил парите и същите са били изразходвани за
неустановени цели, различни от предвидените в проекта. С изтеглянето на
отпуснатите по проекта суми, както и с липсата на истински разходни
оправдателни документи за сумата от 9 870,01 евро, подсъдимият реално е получил
без правно основание тези финансови средства, собственост на Европейския съюз,
като ги е присвоил с цел лично облагодетелстване. Изпълнителното деяние при
длъжностното присвояване се характеризира именно в тази външнопроявена и
афиширана промяна в отношението на дееца към връченото му в качеството му на
длъжностно лице и поверено му за управление имущество, изразена в противозаконно
разпореждане с чуждите пари в личен интерес. Според настоящия съдебен състав усвояването
на средствата за цели, различни от тези, за които са били предвидени по
сключения с ЦРЧР договор, е основание за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия Ж. именно по квалифицирания състав на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, предл.
второ, вр. чл. 201 от НК.
На следващо място от обективна
страна извършените от подс. Ж. отделни деяния осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление – това по чл. 202, ал. 2, т. 3, предл.
второ, вр. чл. 201 от НК, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, поради което съдът квалифицира тези деяния на
подсъдимия като едно продължавано престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, предл.
второ, вр. чл. 201, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Съдът призна
за невиновен и оправдава подсъдимия Ж. по обвинението по чл. 203, ал. 1 от НК
– за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, тъй
като прие, че случаят не е особено тежък. За да се осъществи
квалифицираният състав на присвояването по чл. 203, ал. 1 от НК е необходимо да
са налице две кумулативни предпоставки: предмета на присвоеното да е „в особено
големи размери“ и то да представлява „особено тежък
случай“. Безспорно е, че първата предпоставка е налице, с оглед
настъпилите значителни вреди, удовлетворяващи изискванията на закона и
съдебната практика - ТР № 1/1998 г. на
ОСНК при ВКС за „особено големи размери“. При преценката на въпроса, дали
случаят е особено тежък, съгласно чл. 93, т. 8 от НК следва да се вземат
предвид освен другите изброени в текста и онези обстоятелства, които обуславят обществената
опасност на личността на дееца. Последното има статут на самостоятелен фактор,
който трябва да се отчете при преценката на това, дали случаят е „особено тежък“.
Според настоящия съдебен състав, въз основа на установените по делото факти,
свързани с личността на подсъдимия /чисто съдебно минало и добри
характеристични данни/ може да се направи извод за липса на обсъжданата втора
предпоставка „висока обществена опасност на личността на дееца“, за да се
квалифицира процесния случай и като „особено тежък“.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал размера на
присвоените парични средства, фактът, че средствата принадлежат към фонд на
Европейския съюз, отпуснати са на българската държава чрез ЦРЧР и са били
отпуснати с конкретни цели, но въпреки това е изтеглил тези средства и се е
разпоредил с тях, по начин, различен от предвидения в проекта.
По изложените съображения и с
оглед констатираната съставомерност на инкриминираните деяния като престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 3, предл. второ, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
искането на защитата за пълно оправдаване на подсъдимия Ж. по обвинението,
повдигнатото му с обвинителния акт, се явява неоснователно.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия Ж.Ж. съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни. Като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени значително дългия период на продължителност на наказателното
производство и дванадесетгодишната отдалеченост на престъплението. Несъмнено
отдалечеността на деянието във времето съдът е длъжен да отчете като
изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК обстоятелство, защото твърде
дългото забавяне на наказателното производство по причини, стоящи извън
процесуалното поведение на подсъдимия, обективно се отразява върху обществената
опасност на конкретното деяние, като я намалява. Единственият процесуален
способ за компенсация на негативите от липсата на разумност в срока на
наказателното преследване, е да се отчете забавата като основание за определяне
на наказанието под законовия минимум, предвиден в чл. 202, ал. 2, т. 3 от НК,
тъй като в случая и най-лекото предвидено наказание би се явило несъразмерно
тежко. Предвид на това съдът прие, че за постигане целите на наказанието по чл.
36 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, подходящото и справедливо
наказание на подсъдимия Ж.Ж. е в размер на две години лишаване от свобода.
За постигане на необходимото
възпитателно-поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия, съдът
прие, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и не се налага
подсъдимият да бъде отделен от обичайната си семейна и социална среда чрез
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Поради
това съдът счете, че изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода
следва да бъде отложено за срок – от три години от влизане на присъдата в сила.
Що се отнася до предвиденото в
чл. 202, ал. 3 от НК, че в случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния
от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК и може да постанови и конфискация на
част или на цялото имущество на виновния, съдът като съобрази разпоредбата на
чл. 55, ал. 3 от НК и отново обсъди всички индивидуализиращи отговорността на
подсъдимия обстоятелства прие, че в конкретния случай не следва да налага на подсъдимия
по - леките наказания, предвидени в чл. 202, ал. 3 от НК, наред с наказанието
лишаване от свобода, а именно лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК и конфискация.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
Съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното
производство по НОХД № 399/2015 г. по
описа на БОС предявения от Център за развитие на човешките ресурси срещу
подсъдимия Ж.Н.Ж. граждански иск за сумата от 19 304.04 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
довършване на деянието – 24.02.2004 г. до окончателното й изплащане, и
конституира Център за развитие на човешките ресурси като граждански ищец по
делото.
Видно от писмо от 22.12.2008
г. от Европейската комисия, Главна дирекция „Образование и Култура“, адресирано
до ЦРЧР (л. 90
– 93, том І от ДП), както и от договора за безвъзмездна финансова
помощ № 2003 – 0058/001 – 001, сключен между Европейската общност,
представлявана от Комисията на Европейските общности и Център за развитие на
човешките ресурси, с период на действие от 01.04.2003 г. до 31.12.2004 г.,
ЦРЧР се явява ощетено юридическо лице, тъй като присвояването на
инкриминираните суми се явява пряка и непосредствена имуществена вреда за него.
На ЦРЧР са делегирани правата и задълженията да управлява средствата на
Общността, отпуснати на национално ниво за България. Съгласно договорните
отношения между Общността и ЦРЧР, присвоените средства следва да се възстановят
в патримониума на ЦРЧР - по сметка на идентифицираните средства на Общността.
Съгласно посочените документи паричните средства остават собственост на
Европейския съюз, но пряко отговорен за целевото им разходване по предназначение
е именно Националната агенция - ЦРЧР. Именно тя търпи вредите от едно такова
престъпно посегателство, тъй като ЦРЧР следва да даде отчет пред европейските
институции за правилното и целесъобразно усвояване на отпуснатите парични суми.
Тъй като цялата отговорност по усвояването и разходването на отпуснатите
средства е за ЦРЧР, следва да се приеме, че именно той търпи преките и
непосредствени вреди от инкриминираните деяния. С оглед на това следва да се
приеме, че ЦРЧР, като ощетено юридическо лице, има процесуалната
правоспособност да бъде граждански ищец в настоящото наказателно производство.
Съдът приема, че гражданският иск
за сумата от 19 304.04 лева е
доказан по основание и размер, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че в резултат на извършеното престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3,
предл. второ, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ЦРЧР е претърпял
имуществени вреди в размер на посочената сума и са налице предпоставките за
ангажиране на имуществената отговорност на подсъдимия Ж. на основание чл. 45 от ЗЗД.
Съдът намира за
неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че предявеният граждански иск
за имуществени вреди е погасен по давност. Относимата задължителна съдебна
практика към въпроса за изтеклата погасителна давност по отношение на вземането
за вреди от непозволено увреждане в наказателното производство е ТР № 5/2005г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и разрешенията,
дадени в ТР № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, вземането за
вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и то
става изискуемо от същия този момент, тъй като именно от тогава длъжникът
изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В повечето случаи
деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на
извършване на деликта, т.е. ако извършването на деянието и откриването на
извършителя съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същи. Ако
откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен
момент, като въпросът е фактически и се решава във всеки конкретен случай.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай момента на
извършване на деянието и момента на откриване на дееца не съвпадат, поради
което и давностният срок относно вземането за вреди от непозволеното увреждане
в резултат на деянието, започва да тече в един по-късен момент, а не от датата
на довършване на престъплението. На 06.10.2008 г. с постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура е било образувано наказателно производство срещу Ж.Н.Ж. за
извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С писмо
от 18.03.2009г . разследващият орган е изискал от Центъра за развитие на
човешките ресурси да предоставят документи във връзка с провежданото
разследване, което е било сторено с писмо от 19.03.2009г. С постановление на
прокурор при СРП от 20.01.2010 г. Ж.Н.Ж. е бил привлечен за първи път в
качеството на обвиняем по воденото разследване (л. 76, том І от ДП). На
21.05.2012г. Центърът за развитие на човешките ресурси е предявил граждански
иск срещу подсъдимия Ж. *** (л. 388 – 391, том ІІ от по НОХД № 335/2012 г. по
опис на БОС). С оглед така изложените фактически
обстоятелства в тяхната хронология, се налага извод, че в случая следва да се
приеме, че денят на откриване на дееца в конкретния казус е денят, в който е
било образувано наказателно производство срещу Ж.Ж., а именно 06.10.2008
г., поради което това е и началния момент на
давностния срок за вземането за обезщетение за вреди от престъплението. От тази
дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност по гражданския иск за
обезщетение за имуществени вреди от престъплението и към момента на
предявяването му пред Окръжен съд – Бургас на 21.05.2012г., не е била изтекла.
По изложените съображения
съдът осъди подсъдимия
Ж.Н.Ж., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец Център за развитие на човешките ресурси, ЕИК *********, сумата от
19 304.04 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на довършване на деянието – 24.02.2004 г. до окончателното й изплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
виновността на подсъдимия, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати на гражданския ищец Център за развитие на човешките ресурси сума в
размер на 1440 лева, представляваща направените от гражданския ищец разноски по
делото – заплатено адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 189, ал.
3 НПК го осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – гр. Бургас сума в размер на 3403.43 лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски (от която сума 910 лева – разноски в
досъдебната фаза и 2493.43 лева – разноски в съдебната фаза), а също и сума в
размер на 772,16 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: