№ 27426
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110134058 по описа за 2023 година
Производството е първоначално образувано пред СГС по искова молба от Т. И.
П., с която са предявени срещу ********, искове, както следва:
1). Три обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на клаузи от
Договора за кредит № HL 36192/29.04.2008 г.;
2). Установителен иск за нищожност на Договора за кредит №
HL76661/27.04.2016 г.;
3). Осъдителен иск за сумата от 145 901,77 лв., представляваща сума, получена
от ответника и подлежаща на връщане като недължимо платена поради курсови
разлики при превалутиране на главницата от 150000 евро.
С Определение от 01.02.2023 г. по гр.д. № 185/2023 г. на СГС, I-10 състав е
върната исковата молба, по която е образувано гр.д. №185/2023 г. на СГС, I ГО, 10
състав, в частта му по установителния иск за нищожност на Договор за кредит от
27.04.2016 г. и по осъдителния иск за сумата от 145901,77 лв., представляваща
подлежаща на връщане сума, недължимо платена на ответника поради курсови
разлики при превалутиране на главницата от 150000 евро, прекратено е
производството в частта му по обективно съединените искове за прогласяване на
нищожност на клаузи от Договора за кредит от 29.04.2008 г. и в тази му част делото е
изпратено по подсъдност на СРС.
При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова
молба съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК с
Разпореждане от 22.06.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал указания на
ищеца да уточни следното:
1. Дали поддържа трите обективно съединени искове за прогласяване на нищожност
на клаузи от Договора за кредит № HL 36192/29.04.2008 г.;
2. Ако уточни, че ги поддържа, да конкретизира какъв е правният му интерес от
тяхното самостоятелно предявяване с оглед прекратяването на производството по
останалите искове, при положение че първоначално всички горепосочени искове
са били предявени като взаимно обусловени,
като е предупреден, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок следва
връщане на исковата молба.
С молба от 26.07.2023 г. Т. П. е посочила, че „ няма как да поддържаме и трите
обективно съединени иска, като правим изменени на иска както следва:“, като
същевременно в първия формулиран петитум в същата молба, че иска прогласяване
нищожността на три клаузи от договор за банков кредит от 29.04.2008 г. като
неравноправни клаузи.
1.
1
1. Ищцовият представител погрешно сочи, че прави изменение на иска –
институт, приложим едва след връчване на препис от исковата молба на
ответника (арг. чл. 214 ГПК), след като процедурата по чл. 131 ГПК не е
инициирана, нито е връчена исковата молба, ведно с молба от 26.07.2023 г.
за становище на соченото като ответно дружество – ********.
2. С исковата молба ищецът е формулирал същия петитум, при което
първоначално сезираният състав на Софийски градски съд е счел, че
ищецът е предявил три обективно съединени иска съгласно Определение от
01.02.2023 г. по гр.д.№ 185/2023 г. на СГС, в което на останалите две
позиции са посочени още два предявени иска. Така с исковата молба са
предявени общо пет иска – първите три иска относно прогласяване
нищожност на клаузи от договор за кредит от 29.04.2008 г.; установителен
иск за нищожност на договор за кредит от 27.04.2016 г. и осъдителен иск за
сумата от 145 901,77 лв., представляваща сума, получена от ответника и
подлежаща на връщане като недължимо платена поради курсови разлики
при превалутиране на главницата от 150 000 евро.
Именно за посочените три иска относно договор за кредит от 29.04.2008 г. съдът
е дал указания на ищеца да уточни дали ги поддържа, а същевременно ищцовият
представител погрешно е счел, че указанията на съда касаят и останалите два иска, по
които производството пред СГС е прекратено с влязло в сила определение. С оглед
така формулирания петитум в молба от 26.07.2023 г. съдът възприема, че Т. П.
поддържа и трите обективно съединени иска относно клаузи по договор за кредит от
29.04.2008 г., в каквато връзка са и останалите изложени твърдения в молбата от
26.07.2023 г.
В същата молба Т. П. обосновава правния си интерес от поддържане на така
предявените три иска, като сочи, че при превалутирането на дължимата главница в
евро по договор за кредит от 29.04.2008 г. с Приложение № 2 към договор за кредит от
27.04.2016 г. при съответен курс на банката кредитодател за швейцарски франкове за
ищеца е настъпила вреда, представляваща увеличения размер на главницата от курсови
разлики при превалутиране на главницата, което било пряка последица от прилагането
на неравноправни клаузи в потребителските договори.
На следващо място, в молбата от 26.07.2023г. се навеждат твърдения относно
договор за кредит от 27.04.2016г., във връзка с който бил уважен частичен иск за
сумата от 200 000 лв., като за горницата над тази сума не бил предявен иск и не била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, които да спрат теченето на
давностните срокове за същата горница в размер на 296994,62лв. Така Т. П. е
обосновала правния си интерес от предявяването на горепосочените три обективно
съединени иска във връзка с клаузи по договор за кредит от 29.04.2008 г., като е
формулирала и втори петитум в случая на уважаване на горните три иска относно
установяване на „действителния размер на главницата по дълга във връзка с Договор
за банков кредит № HL36192 /29.04. 2008 , като се приложи курс на швейцарски
франк към дата на сключване на договора (при курс на БНБ 1, 21082 лв. за 1 шв.
Франк)“.
Иск за установяване на факт с правно значение е допустим само в законово
предвидените случаи (чл. 124, ал. 4 ГПК и Определение № 610 от 20.07.2011 г. по ч.т.д.
№ 532/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.), поради което така предявеният положителен
установителен иск относно действителния размер на главницата по договор за кредит
от 29.04.2008 г. се явява недопустимо предявен.
Обосноваването на правния интерес от предявените три обективно съединени
иска е изцяло свързано със задълженията по договор за кредит от договор за кредит от
27.04.2016 г., частичните искове във връзка с който са уважени с влязло в сила
Решение от 31.03.2021 г. по гр.д. № 6806/2019 г. на СГС, както е посочено в
Определение от 01.02.2023 г. по гр.д. № 185/2023 г. на СГС, потвърдено с Определение
от 21.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 691/2023 г. на АС – София , недопуснато до касационно
обжалване с Определение от 01.06.2023 г. по ч.т.д. № 623/2023 г. на ВКС, I т. о.
2
В определението на ВКС е мотивирано, като допълнително е цитирана трайната
практика на върховната инстанция, че е недопустимо потребителите да предявяват
претенции и да заявяват възражения в последващо съдебно производство, след като са
имали възможността да изчерпят всичките си възражения относно неравноправния
характер на съответни клаузи в потребителските договори в рамките на
производството по чл. 422 ГПК, инициирано от кредитодателя на потребителския
кредит срещу същия потребител.
След като ищецът заявява интерес от предявяване на искове във връзка с
договор за кредит от 29.04.2008 г., който интерес обосновава с претенции за
недължимо плащане на суми по друг договор за кредит от 27.04.2016 г., по силата на
който на ищеца е отпуснат друг заем за целите на пълно предсрочно погасяване на
договора за кредит от 29.04.2008 г., и при положение че по отношение на претенциите
по договора за кредит от 27.04.2016 г. е формирана сила на пресъдено нещо в друго
производство, приключило с влязъл в сила окончателен акт, трите обективно
съединени иска, които Т. П. поддържа, са недопустимо предявени, а същевременно в
молба от 26.07.2023 г. ищецът сочи, че за сумата от 200 000 лв., която не била предмет
на производството по уважения частичен иск, не била формирана сила на пресъдено
нещо.
3. Предявените три обективно съединени иска във връзка с договор за кредит от
29.04.2008 г. са недопустими, тъй като от служебно приложена справка се
установявя, че относно дължимостта на вземанията по същия договор между
страните по делото е сключена съдебна спогодба, обективирана в протоколно
определение от 21.09.2016 г. по гр.д. № 4749/2015 г. на СГС, I-4 състав, с която
спогодба ищецът е признал, че дължи суми в съответен размер на банката въз
основа на горния договор.
Съдебната спогодба е договор, уреден в чл. 365 - 367 ЗЗД, който е одобрен от
съда съгласно чл. 234 ГПК и производството по делото е прекратено. Одобрената от
съда спогодба има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на
пресъдено нещо и изпълнителна сила (Решение № 447 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 4618/2008 г., III г. о.; Решение № 1486 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 325/2008
г., V г. о.). Поради това предявените три обективно съединени искове се явяват
недопустимо предявени на основание чл. 299 ГПК, след като страните са се
споразумели по дължимостта на суми по процесния договор. По гореизложените
съображения ищецъ е имал възможност да наведе възражения срещу неравноправния
характер на договора за кредит от 29.04.2008 г. в производството с предмет претенции
на кредитора по същия договор, приключило със съдебна спогодба, влязла в сила на
28.09.2016 г. видно от горепосочената служебна справка, но не е упражнил
своевременно тази възможноств същото производство.
С оглед на всички гореизложени твърдения в молба от 26.07.2023 г. на Т. П. се
установява, че трите обективно съединени иска са предявени като свързани с
останалите искове, които са предявени във връзка с договора от 27.04.2016 г. и по
които искове производството е прекратено с определението на СГС. Сам ищецът
заявява, че договорът от 27.04.2016 г. представлява новиране на договора от 29.04.2008
г., като се променя валутата на отпуснатия кредит от швейцарски франкове в
български левове, и ако се установи наличието на нищожни клаузи по първоначално
сключения договор, то и новираният договор щял да се яви нищожен на основание чл.
366 ЗЗД, поради което е предявил установителния иск за нищожност на договора от
27.04.2016 г., производството по който е прекратено.
Предвид изложеното, следва връщане на исковата молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Т. П., с която са предявени срещу ******** три
3
обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на клаузи от Договора за
кредит № HL 36192/29.04.2008 г., както и молба от 26.07.2023 г. на Т. П., с която е
предявен срещу ******** положителен установителен иск относно действителния
размер на главницата по договор за кредит от 29.04.2008 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 34058/2023 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4