№ 83
гр. гр. Елена, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20204130100203 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „БНП.П.П.Ф.“ С.А. Франция, чрез
„БНП.П.П.Ф. С.А., клон България“ КТЧ, гр. София, представлявано от Д.Т.Д.,
против С. Е. Ч. от с. Р., общ. З.. В същата се твърди, че със съобщение по ЧГД
№ 32/2020 г. по описа на Районен съд – Елена му е предоставена възможност
за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането,
обективирано в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Предвид това обстоятелство за него възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на
изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит № PLUS-14642812 в
общ размер на 6083.38 лв.
Ищецът твърди, че на 28.03.2017 г. между „БНП.П.П.Ф.“ С.А.
Франция, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., клон България“ КТЧ и С. Е. Ч. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS–14642812, посредством
който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер 6000.00 лв. за срок от 48 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 05.04.2021 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни
вноски, техния размер и размера на оставащата главница. Договорено е
паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 238.95 лв.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят следвало да
заплати и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се
1
в договора условия, размери и срокове. Таксата следвало да се заплати от
кредитополучателя при усвояване на кредита. Лихвеният процент по кредита
е фиксиран за срока на договора. Сумата - предмет на договора е преведена по
личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит.
На основание на чл. 3 от договора за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка една по 238.95 лв.,
като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14642812/28.03.2017 г. на 05.02.2019
г., като към тази дата били погасени 21 месечни вноски. На основание чл. 5 от
договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 05.03.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо
в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично
уведомление до длъжника.
По тази причина кредиторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -
Елена за следните дължими суми по Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-14642812/28.03.2017 г., а именно: сумата 4301.39 лв. –
главница, сумата 1405.31 лв. – възнаградителна лихва за периода от
05.02.2019 г. до 05.04.2021 г., сумата 376.68 лв. – мораторна лихва за периода
от 05.03.2019 г. до 19.01.2020 г., както и законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „БНП.П.П.Ф.“ С.А. Франция, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., клон
2
България“ КТЧ моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в негова полза съществува вземане по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14642812/28.03.2017 г., обективирано
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ЧГД № 32/2020 г. по описа на Районен съд - Елена, а именно: сумата 4301.39
лв. - главница, сумата 1405.31 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.02.2019 г. до 05.04.2021 г., сумата 376.68 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до
19.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Претендира направените разноски по делото, както следва: по
заповедното производство 121.62 лв. – държавна такса и 50.00 лв. —
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото съдебно
производство 156.65 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е молба от ищеца „БНП.П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез
„БНП.П.П.Ф. С.А., клон България“ гр. София, представлявано от Д.Т.Д.. В
същата се прави следното уточнение, а именно: фиксираният лихвен процент
по договора е в размер на 26.59 %, а годишният процент на разходите - 32.83
%. По отношение на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита
уточнява, че същото не е връчено на ответника, доколкото С. Е. Ч. не е открит
на декларирания от него адрес. Що се отнася до предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск, прави нарочно изявление, че не поддържа
същия.
Ответникът С. Е. Ч., чрез назначения особен представител адв. И.
Б., е депозирал отговор на исковата молба във визирания едномесечен срок. В
3
същия особеният представител на ответника оспорва изцяло подадената от
ищеца искова молба. Счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, по следните съображения:
Процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Намира за безспорно, че ищецът е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства. Това обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна, отпуснатият заем
на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид горното,
счита, че процесният договор не отговаря на част от изискванията на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
На първо място, не е спазено изискването относно минимално
допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-
малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за сключването на договора
по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт се
отнася до всички елементи на договора. За такива в конкретния случай следва
да бъдат приети, както документът от седем страници, озаглавен „Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812,
оторизационен код а961t215“, така и документът от деветнадесет страници,
включващ „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“,
„Сертификат № PLUS-14642812“ и „Общи условия“. Всички тези документи
4
съдържат права и задължения на страните по договорното правоотношение и
регулират условията за отпускане, усвояване и изплащане на кредита и
сключената към него застраховка, а освен това - всеки лист е подписан от
договарящите страни. Горното води до извода, че по отношение на всяка част
от посочените документи трябва да са спазени цитираните законови
изисквания. Счита, че в конкретния случай, несъмнено е налице нарушение
на изискването относно размера на шрифта на договора.
На следващо място, в договора е посочен ГПР, но единствено като
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита на потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
На следващо място, в погасителния план се съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на
вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на
предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното особеният представител на ответника
счита, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК сключеният договор за
5
потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и т. 12 от ЗПК, с произтичащите от това последици, уредени в чл. 23 от
ЗПК.
На следващо място, същият излага, че уговорената между страните
застрахователна премия всъщност е част от договора за кредит, макар за
нейната дължимост да е оформена отделна сделка. Счита, че това е сторено,
за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая,
ответникът е задължен да заплати застрахователна премия, което е видно от
самите общи условия по договора, в които покупката на тази застраховка е
предвидена изначално, поради което следва да се приеме, че се касае за
хипотеза на злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която е
допуснато неравноправно третиране на по-слабата икономически страна.
Предвид на това, клаузата, уреждаща дължимостта на въпросната премия, е
нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Особеният представител на ответника излага, че ищецът признава
факта, че е получил от него плащания в общ размер на 5023.70 лв. От
приложените към исковата молба документи е видно, че същите са разнесени
за погасяване на главница, лихва и главница по застраховката. Доколкото
обаче договорът за кредит е недействителен по смисъла на ЗПК по
посочените по-горе съображения, с тази сума следва да се погаси единствено
съответната част от дължимата главница, но не и другите задължения по него,
тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК такива не се дължат. Недействителността на
договора се простира и върху уговорената „такса ангажимент“ в размер на
210.00 лв., удържана още при сключване на договора, предвид което за
действително усвоена сума следва да се приеме сума в размер на 5790.00 лв.
На отделно основание, доколкото ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост, следва да бъде доказано наличие на предпоставките
за обявяването на същата. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови
финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
6
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Особеният представител на ответника намира, че вземането - предмет на
заявлението по чл. 410 от ГПК, трябва да е изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл. 410 от ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на
кредита. Началният момент на изискуемостта на вземането по договор за
потребителски кредит, макар и съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, какъвто е
настоящият случай, видно от т. 5, изр. второ на договора, не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита (Решение № 123/09.11.2015 г. по дело
№ 2561/2014 на ВКС, ТК, II ТО). От доказателствата по делото не може да се
заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната
изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението.
Действително, по делото е представено писмо, озаглавено „последна покана“,
с подател - ищеца, но с допълнителна молба, депозирана от ищцовата страна е
признато, че същата не е връчена на длъжника. Нещо повече, липсват
доказателства поканата изобщо да е изпращана от кредитора. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника
за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на
длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма
характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
7
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Що се
отнася до изявленията, направени с исковата молба, действително по принцип
исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. В
конкретния случай обаче, следва да се вземе предвид факта, че ответникът не
се представлява лично или чрез упълномощен представител, а от особен
представител, без самият ответник да е получил лично копие от исковата
молба, съответно без до него да е достигнало волеизявлението на кредитора
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Представителната власт на
особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда,
с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6
от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 от ГПК. В този
смисъл е т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Тази представителна власт е ограничена по аргумент на чл.
29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител не
притежава субективното право да приема волеизявления, свързани с промяна
в материалното правоотношение между страните. Освен това, в мотивите на
т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на
фигурата на особения представител и на страната, която той представлява.
По изложените съображения, особеният представител на ответника
адв. И. Б. счита, че исковата претенция е неоснователна и моли предявения
установителен иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Ищецът „БНП П.П.Ф.“ С.А. Франция, „БНП П.П.Ф. С.А., клон
България“ КЧТ не се представлява в съдебно заседание. Същият е подал
молба, с която подържа предявения иск. Изложил е и съображения по
направените в отговора възражения.
Ответникът С. Е. Ч. не се явява в съдебно заседание. Същият се
представлява от назначения особен представител адв. И. Б.. Последният
оспорва предявения иск. Поддържа подадения отговор на исковата молба.
С Определение от 17.06.2022 г. по гр. д. № 203/2020 г. по описа на
Районен съд – Елена е прекратено производството по делото в частта,
касаеща предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
8
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка от Търговския регистър от 3.08.2020
г., ищецът „БНП П.П.Ф.“ С.А. Франция, „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“
КЧТ е вписан в Търговския регистър. Същият се представлява от Д.Т.Д. и
Жозе Мануел Салоио.
От Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от 28.03.2017 г. се констатира, че е
изготвен такъв от представител на ищеца преди сключване на процесния
договор.
От Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-14642812/28.03.2017 г. се установява, че същият е сключен между
ищеца и ответника. Страните са се договорили първият да отпусне на втория
кредит в размер на 6000.00 лв. Ответникът следвало да го погаси на 48
месечни вноски, като всяка една от тях е в размер на 238.95 лв. Лихвеният
процент бил 26.59 %, а годишният процент на разходите 32.83 %. Предвидена
била застрахователна премия 1612.80 лв. и такса ангажимент 210.00 лв. Освен
договора, ответникът подписал и приложимите към момента на сключването
Условия. По делото е представено Извлечение по кредит PLUS-14642812 към
24.07.2020 г.
От Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане от
28.03.2017 г., Сертификат № PLUS-14642812/28.03.2017 г. и приложените към
него Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ (за
застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на
кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, Сертификат №
CARD-14642812 и Общи условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията по кредитни карти“ се констатира, сключената застраховка
„Защита на плащанията“ от ответника във връзка с отпуснатия от ищеца
договор за потребителски паричен кредит.
Видно от покана от 5.07.2019 г., ищецът е отправил такава до
ответника, с която го уведомява, че е преустановил плащането на вноските по
9
договора, както и че вземането му е обявено за предсрочно изискуемо, тъй
като са просрочени две или повече месечни вноски.
Образувано е ЧГД № 32/2020 г. по описа на Районен съд – Елена
въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. По същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 16/5.02.2020 г., съгласно която ответникът С. Е. Ч. е осъден
да заплати на „БНП П.П.Ф.“ С.А. Франция, „БНП П.П.Ф. С.А., клон
България“ КЧТ сумата 4301.39 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14642812/28.03.2017 г., сумата
1405.31 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019
г. до 05.04.2021 г., сумата 376.68 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 05.03.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4301.39 лв., считано от 03.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 171.62 лв., представляваща направените разноски
по делото. Против същата ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от
ГПК във визирания едномесечен срок.
По делото е изслушано заключение на вещото лице И. Л. Б. по
назначената съдебна компютърно-техническа експертиза. Същото не е
оспорено от страните и е прието от съда.
Видно от последното е, че текстът в Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-14642812/28.03.2017 г. е написан и
разпечатан на шрифт Garamond, размер 12 – използван навсякъде в текста на
договора с малки изключения, размер 11.5 – използван за главните (най-
горните редове на таблиците в договора), размер 11 - използван в текста на
договора „подпис на клиент и подпис на кредитор“, както и шрифт Times New
Roman, размер 10 - използван в текста на договора „страница…от…“.
Текстът в Кратък медицински въпросник за приемане за
застраховане от 28.03.2017 г. е на шрифт Garamond, размер 10 - използван
навсякъде в текста с малки изключения и шрифт Arial, размер 8 - използван в
текста „подпис на застрахован и подпис на застраховащия“ и в текста
„страница…от…“.
Текстът в Сертификат № PLUS-14642812/28.03.2017 г. е на шрифт
Arial Narrow и Arial, като размерът е 10 и 8.
10
Текстът в Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“
(за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на
кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е на шрифт
Arial Narrow и Arial, като размерът е 10 и 8.
В Сертификат № CARD-14642812 и Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“ е
използван шрифт Arial Narrow и Arial, като размерът е 10 и 8.
В Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от 28.03.2017 г. е използван шрифт
Garamond – размер 12 и 11, както и шрифт Arial - размер 8.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г.
Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от
страните и прието от съда. Видно от последното е, че между страните е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
14642812/28.03.2017 г., съгласно който е отпуснат кредит в размер на 6000.00
лв. на ответника. Сумата по кредита в размер на 5790.00 лв. е преведена по
банков път по сметката на ответника на 28.03.2017 г. Ответникът следвало да
издължи процесния кредит на 48 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка една от които в размер на 238.95 лв. До 05.04.2021 г. следвало да бъде
изплатено цялото задължение по договора. Размерът на дължимата и
неплатена главница по предоставения кредит е в размер на 4133.39 лв.
Размерът на възнаградителната лихва за периода от 05.02.2019 г. до
05.04.2021 г. е в размер на 1405.31 лв. Същата не е заплатена от ответника.
Според вещото лице, ответникът на основание процесния договор за
потребителски кредит, условията по договора и погасителния план по
договора за периода от 05.02.2019 г. до 05.04.2021 г. дължи главница и
възнаградителна лихва. Мораторната лихва за периода от 05.03.2019 г. до
19.01.2020 г. е в размер на 376.68 лв. съгласно счетоводните данни на ищеца,
а според изчислението на вещото лице е в размер на 143.96 лв. Начислената
мораторна лихва в размер на 376.68 лв. не е заплатена от ответника. Същата
се дължи на основание т. 5 от условията по договора и установеното спиране
на плащанията от ответника. Първата непогасена и падежирала месечна
11
вноска е на 05.02.2019 г. и е в размер на 238.95 лв. Последното плащане е
извършено на 09.01.2019 г. Ответникът не е заплатил общо 27 броя вноски в
размер на 5706.70 лв. На база извършената документална проверка
процесният кредит е станал изискуем на 05.03.2019 г. До настоящия момент
ответникът е платил 21 броя вноски в размер на 238.95 лв. и една частична
вноска в размер на 5.75 лв. Общо платената главница е в размер на 1866.64 лв.
Общо платената възнаградителна лихва е в размер на 2451.49 лв. и сумата
705.60 лв. - главница за застраховка. Вещото лице счита, че задължението на
ответника е в размер на 4133.39 лв. – главница и 1405.31 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.04.2021 г. На
основание извършените преизчисления и отчетените плащания от ответника
по процесния договор за кредита се установява задължение в размер на
2185.90 лв. - главница.
От правна страна:
В производството по установяване съществуването на вземането
си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането
си и настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е
сключил Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
14642812/28.03.2017 г. с ищеца, по силата на който e уговорено да му бъде
предоставен кредит в размер на 6000.00 лв. Съгласно договореното и
представения погасителен план заемната сума е следвало да бъде връщана от
кредитополучателя чрез внасянето на 48 броя месечни вноски, съгласно
приложения погасителен план – в размер на 238.95 лв. всяка една от тях.
Съдът намира, че за процесните отношения са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
12
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит (в редакцията й към 23.07.2014 г., относима към процесния договор от
28.03.2017 г.), договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. Видно от съставения при сключването на Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812/28.03.2017 г.
документ, използваният шрифт е по – малък от 12. Това се отнася и до
останалите документи, съставени при сключването му, а именно: Кратък
медицински въпросник за приемане за застраховане от 28.03.2017 г.,
Сертификат № PLUS-14642812/28.03.2017 г., Общи условия за застраховка
„Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и
„Комбинирана защита“) на кредитополучателите по договор за паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта, Сертификат № CARD-14642812 и Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“ и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити от 28.03.2017 г. Последното се установява по
несъмнен начин от заключението на вещото лице И. Л. Б. по назначената
съдебна компютърно-техническа експертиза. Изискването за размер на
шрифта е относимо към формата за валидност на договора за потребителски
кредит, като касае всички негови елементи. Следователно, в конкретния
случай се налага извода, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е нарушена.
Освен това, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102 ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани
разпоредби „в редица ключови области“ от правната уредба на
потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на
13
директивата за държавите–членки възниква ограничение да запазят или
въвеждат различни (от разпоредбите на директивата) национални разпоредби.
Изрично е посочено, че това ограничение се прилага само до колкото
съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е разпоредбата
на чл. 10, § 1 от директивата, която изисква договорите за потребителски
кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората
алинея на същата разпоредба посоченото изискване не засяга националните
правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за
кредит. Следователно, извън въведеното с директивата изискването за форма
„на хартиен или друг траен носител“ държавите – членки не са ограничени да
поставят допълнителни условия за действителност на договора. Правилото на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., предвижда изискване за размер на
шрифта, което директивата допуска и което задължава страните да сключат
договора в съответствие с него.
Следователно, поради неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Отделно, съдът намира, че е налице и друго нарушение, водещо до
идентичен изход. Договорът е недействителен и поради неспазване на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно: посочване на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. За това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 32.83 %, а пък годишната лихва е 26.59 %, като така не става ясно
14
какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи
покрива. Отделно от това, в договора е посочено, че застрахователната
премия е в размер на 1612.80 лв. и е част от договора за кредит, макар за
нейната дължимост да е оформена отделна сделка. Ответникът е длъжен да я
заплати и това е видно от условията към договора. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
основание.
На следващо място, претенцията срещу ответника се основава на
твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит. За да
възникне вземането и същото да е изискуемо, е необходимо да са се
осъществили предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост и
освен това, същата да бъде обявена на длъжника. Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, допустимо е искът да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК.
В конкретния случай, ищецът твърди, че вземането му е
предсрочно изискуемо, считано от 5.03.2019 г., на основание чл. 5 от
договора, като за това е изпратено уведомление до ответника. Особеният
представител на последния оспорва това, тъй като по делото липсват
доказателства уведомление да е изпращано до него.
15
Съдът намира, че ищецът не доказа факта, че ответникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Липсват доказателства, от
които да е видно, че приложената по делото покана от 5.07.2019 г.,
адресирана до ответника, е получена от него, а и ищецът заявява, че не е
връчена на последния, тъй като не бил намерен на декларирания от него
адрес. Поради което съдът счита, че процесното вземане не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. С оглед
цитираното Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че независимо от факта, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит, поради настъпила предсрочна изискуемост, може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо. В конкретния случай, падежът на кредита е настъпил на
5.04.2021 г., т. е. към настоящия момент са изискуеми всички вноски по него.
Предвид констатираната от съда нищожност на договора на
посочените няколко основания, не е необходимо излагане на повече
съображения по същество, защото законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви,
неустойки, такси или други разходи по кредита. В този смисъл, претенцията
на ищеца спрямо ответника за неплатената главница по кредита е основателна
в размер на 766.30 лв. Безспорно по банковата сметка на ответника ищецът е
превел сумата 5790.00 лв., а ответникът е заплатил сумата 5023.70 лв. в
изпълнение на сключения между тях договор. В случая е без значение
обстоятелството, че в настоящото производство главницата се претендира на
договорно основание, като това обстоятелство не следва да води до
отхвърляне на иска за главница. Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за
присъждане на заетата сума, дори и в хода на делото да се установи, че
договорът за кредит е недействителен. Това е така, защото съответният
законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския
кредит при установяване на неговата недействителност. Тя следва да намери
приложение и в хипотеза като настоящата - предявен иск по чл. 422 от ГПК,
16
доколкото въпросът за недействителността на договора обичайно възниква и
се разглежда именно в подобно производство на предявен иск от кредитор
срещу длъжник, основан на сключения между тях договор. Противното би
означавало кредиторът да бъде принуден да води повторен процес, в който по
правилата за неоснователно обогатяване да претендира връщане на тази
дадена в заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед процесуална
икономия, се явява и безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
възпроизвежда общите правила на чл. 34 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, които са
основанието за този евентуален бъдещ иск на кредитора. В случая няма да е
налице недопустимо произнасяне на решаващия състав за връщане на
заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се промени
основанието на претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда
последиците от един недействителен потребителски договор, които няма
пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от ГПК.
С оглед на изложените съображения, предявеният иск за
претендираната главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-14642812/28.03.2017 г. за разликата от 766.30 лв. до
4301.39 лв., ведно със законната лихва, считано от 3.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, за сумата 1405.31 лв. – възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.02.2019 г. до 05.04.2021 г., за
сумата 376.68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 05.03.2019 г. до 19.01.2020 г., следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата 766.30 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
14642812/28.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 3.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски съобразно уважения иск,
които са в размер на 21.62 лв., както и тези, направени в настоящото исково
производство съобразно уважения иск, които са в размер на 162.58 лв. По
делото е назначена съдебна компютърно-техническа експертиза, като
определеното възнаграждение на вещото лице е заплатено от бюджета на
17
съда. Последното е в размер на 200.00 лв. Страните следва да заплатят по
сметка на Районен съд – Елена, както следва: ищецът – сумата 175.00 лв., а
ответникът сумата 25.00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Е. Ч. с ЕГН
********** от с. Р. № 17, общ. З., че С. Е. Ч. дължи на „БНП.П.П.Ф.” (С. А.)
АД, рег. № ********** на ТФР на Париж, Франция, със седалище и адрес на
управление Република Франция, гр. Париж 75009, бул. „О.” № 1, чрез
„БНП.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1766, район „М.”, ж. к. „М. 4”, Бизнес Парк
София, бл. 14, представлявано от Д.Т.Д., сумата 766.30 лв. (седемстотин
шестдесет и шест лв. 30 ст.), представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812/28.03.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 3.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 16/5.02.2020 г. по ЧГД № 32/2020 г. по описа на Районен
съд – Елена.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане за установено, че С. Е. Ч. с ЕГН
********** от с. Р. № 17, общ. З. дължи на „БНП.П.П.Ф.” (С. А.) АД, рег. №
********** на ТФР на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление
Република Франция, гр. Париж 75009, бул. „О.” № 1, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А.,
КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1766, район „М.”, ж. к. „М. 4”, Бизнес Парк София, бл.
14, представлявано от Д.Т.Д., претендираната главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812/28.03.2017 г.
за разликата от 766.30 лв. (седемстотин шестдесет и шест лв. 30 ст.) до
4301.39 лв. (четири хиляди триста и един лв. 39 ст.), ведно със законната
лихва, считано от 3.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 1405.31
лв. (хиляда четиристотин и пет лв. 31 ст.) – възнаградителна лихва, начислена
18
върху главницата за периода от 05.02.2019 г. до 05.04.2021 г., сумата 376.68
лв. (триста седемдесет и шест лв. 68 ст.) – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.03.2019 г. до 19.01.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Е. Ч. с ЕГН ********** от с. Р. № 17, общ. З. да
заплати на „БНП.П.П.Ф.” (С. А.) АД, рег. № ********** на ТФР на Париж,
Франция, със седалище и адрес на управление Република Франция, гр. Париж
75009, бул. „О.” № 1, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София 1766, район „М.”,
ж. к. „М. 4”, Бизнес Парк София, бл. 14, представлявано от Д.Т.Д., сумата
21.62 лв. (двадесет и един лв. 62 ст.), представляваща направените разноски в
заповедното производство, както и сумата 162.58 лв. (сто шестдесет и два лв.
58 ст.), представляваща направените разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „БНП.П.П.Ф.” (С. А.) АД, рег. № ********** на ТФР на
Париж, Франция, със седалище и адрес на управление Република Франция,
гр. Париж 75009, бул. „О.” № 1, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”
КЧТ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София 1766,
район „М.”, ж. к. „М. 4”, Бизнес Парк София, бл. 14, представлявано от
Д.Т.Д., да заплати сумата 175.00 лв. (сто седемдесет и пет лв. 00 ст.),
представляваща разноски, направени за назначаване на съдебна компютърно-
техническа експертиза от бюджета на съда, по сметка на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА С. Е. Ч. с ЕГН ********** от с. Р. № 17, общ. З. да
заплати сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лв. 00 ст.), представляваща разноски,
направени за назначаване на съдебна компютърно-техническа експертиза от
бюджета на съда, по сметка на Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
19