№ 1472
гр. София , 28.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502573 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Д. И. Т. с ЕГН: ********** от *** (чрез упълномощен адв. Б. от САК) против
Решение 2266 от 15.04.2020 г. по гр.д. 9663/2017 г. по описа на Софийски градски съд
(СГС), с което по предявен против „Лев Инс” АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 (осем хиляди) лева в полза на
Т. и във връзка с ПТП, реализирано на 19.08.2016 г. ведно със законната лихва за забава
от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане. Исковата претенция е отхвърлена до
размер от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. Със същото решение съдът се е
произнесъл и по въпроса с отговорността за разноски (чл. 78 ГПК), като взаимно е
осъдил страните да си заплатят такива.
Д. И. Т. оспорва решението на СГС частично с доводи за неговата
неправилност. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като присъденото
обезщетение не било справедливо. Навежда довод, че необосновано първата инстанция
приела, че застрахователното дружество му заплатило извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди от 7000 лв., с което намалила приетото за справедливо
обезщетение от 15 000 лв. Такова плащане не било извършено. Отделно твърди, че на
критерия по чл. 52 ЗЗД отговаря сумата от 25 000 лв., а не 15 000 лв. колкото е приел
Софийски градски съд. Желае частична отмяна на решението, като му се присъди
допълнително сумата от 17 000 лв. (разликата над 8000 лв. до 25 000 лв.). Претендира
разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна „Лев
Инс” АД с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Намира, че решението на Софийски градски
съд било правилно в атакуваната част и трябвало да се потвърди.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
1
събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
Между страните не се спори по фактите в казуса, а именно:
На 19.08.2016 г., около 22.20 ч., в гр.София, на кръстовището на бул. „Цар
Освободител“, настъпило ПТП, като лицето И. Х. К. (чиято гражданска отговорност е
застрахована в „Лев Инс” АД) като водач на л.а. марка „Шевролет”, модел „Авео”, peг.
№ *** който движейки се по бул. „Овча купел“ с посока от ул. „Дойран“ към стадион
„Славия“, без да спази пътен знак със задължително предписание Б1 блъснал ищеца-
въззивник, който управлявал велосипед, с което му принчинил тежко телесно
увреждане.
Скоростта на движение на л.а. марка „Шевролет” е била около 30км/ч.
Скоростта на велосипеда е била средно 16км/ч. Опасната зона за спиране на първия е
15м, а на втория – 8.0м.
Съгласно заключение на вещо лице, прието в първата инстанция причината
за настъпване на ПТП е действията на водача л.а. марка „Шевролет”, който навлизайки
в кръстовище с път, имащ сигнализирано предимство, не е огледал вничателно за
наличие на други участници движението по пътя с предимство, с което се е поставил в
невъзможност да не може да предотврати удара. Водачът на л.а. марка „Шевролет” е
имал възмоожност да спре и да предотврати произшествието чрез своевременно
спиране. Л.а. марка „Шевролет” се е движил по път без предимство, сигрализиран с
пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Велосипедистът се е
движел по път с предимство. Имал е възможност при своевременно спиране преди да
навлезе в коридора на движение на автомобила да предотврати произшествието.
Въззивникът е пострадал при така описаното ПТП, като в резултат на
същото е получил следните травматични увреди: „счупване на медиалния /вътрешния/
глезен на дясната голямопищялна кост“. По своят медико-биологичен характер
полученото счупване е довело на пострадалия „трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, в случая общо 5 месеца.
Първоначално в болничното заведение фрактурата е била само обездвижена
чрез временна гипсова лонгета. По късно е извършена оперативна интервенция.
Изършено е било „открито наместване на счупения тибиален глезен и стабилизирането
му с два кортикални винтове поставени под ъгъл“. Включена е антибиотична,
антикоагулентна и обезболяваща терапия. След изписването от болницата пострадалият
е продължил лечението амбулаторно с назнамени контролни прегледи, с болничен
отпуск, предписан режим и лекарства. Счупването е зарастнало за срок от 2 месеца, след
което е започнал период на рехабилитация. През м. март 2017 г. Т. е бил приет за втори
път в болница и под венозна анестезия са били отстранени винтовете от зарастналия
вече глезен.
Общо лечебният и възстановителен период при въззивника е приключил за срок от 5
месеца, което е довело на пострадалия болки и страдания за същия период, като през
първите 30дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на
рехабилитацията болките са били с по-интензивен характер. Извън посочените периоди
въззивникът е търпял само периодични болки в зоната на счупения глезен при преумора
на дясната глезенна става и при рязка промяна на климата, които болки бързо са
отзвучавали след употреба на аналгетици. Наред с претърпените болки в продължение
на първите 2 месеца от лечението ищецът е бил принуден да се придвижва с помощта на
патерици, без да стъпва на оперирания крак, което му е довело известни затруднения
при придвижването и обслужването му в ежедневието.
Към момента счупването е зарастнало окончателно, без остатъчни негативни
последици. На вътрешната страна на дясната глезенна става има остатъчен козметичен
2
белег от извършената костна операция с дължина 7-8 см. Металните винтове са
извадени. Дасната глезенна става стои леко оточна, като отокът се увелицава вечер, а
сутрин изчезва. Движенията на дясната глезенна става са напълно възстановени.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че
решението на Софийски градски съд е валидно и допустимо, но частично неправилно в
обжалваната част, поради което въззивната жалба се явява частично основателна и
следва частично да се уважи по следните съображения:
САС намира, че съобразно събраните по първоинстанционното производство
доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и позицията на въззиваемото
лице, изразена в писмения отговор на въззивната жалба, не се спори по следното: а) че
отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното
застрахователно събитие; б) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като не се спори и относно вината на водача на процесния
автомобил, както и за механизма на процесното ПТП; в) не е налице съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не е налице спор между страните относно това, че са налице всички
елементи на сложния фактически състав на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
поради което претенцията е доказана по своето основание.
Решението на СГС е валидно и допустимо, а по останалото съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата (така чл. 269, изр.второ ГПК). Тези оплаквания са свързани с
приложението на чл. 52 ЗЗД и за това дали е заплащано извънсъдебно обезщетение от
7000 лв. от „Лев Инс” АД. Съответно САС следва да се произнесе само по тези
въпроси.
Относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди в
конкретния случай:
Съдебната практика, като задължителната такава - ППВС 4/1968 г. на
Върховния съд, както и незадължителната, но трайно наложила се в по-ново време
(напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение
83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други) е категорична, че
„справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание
и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и
само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички
правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между
конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на
присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д)
социално-икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта
– като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен
смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на
пострадалия/пострадалата и т. н.
САС преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило
3
произшествието, характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни
емоции, а именно: касае се за мъж в трудоспособна възраст /32 години към датата на
произшествието/, претърпял телесни увреждания, доказани съобразно заключението на
СМЕ (приета в градския съд): „счупване на медиалния /вътрешния/ глезен на дясната
голямопищялна кост“, което по своят медико-биологичен характер е довело на
пострадалия „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни“, в случая общо 5 месеца. Претърпял е медицински интервенции,
двукратна оперативна намеса и период на рехабилитация. През първите 30дни
непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на рехабилитацията
болките са били с по-интензивен характер.
Въззивникът следва да бъде обезщетен и за претърпените неудобства,
свързани с необходимостта да се придвижва първите два месеца с патерици, което го е
поставило в зависимост от помощта на трети лица предвид обстоятелството, че е
живеел в жилище на четвърти етаж без асансьор. Този период и периодът на
рехабилитация и възстановяване са променили начинът му на живот, обичайно с
преобладаваща физическа активност, попречили са на плановете му за израстване в
професията и тези свързани с възможността да бъде с близките си, да пътува и се
движи свободно. Към момента на вътрешната страна на дясната глезенна става има
остатъчен козметичен белег с дължина 7-8 см.
При горните факти и обстоятелства, САС намира, че сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД
за репариране на вредите.
За да приеме, че претенцията е основателна за този размер САС съобрази и
събраните в производството в първата инстанция гласни доказателства – тези на св. Ф.
Г.. Той е съсед на ищеца и го познава от 2013г. Видял го преди да тръгне с колелото в
деня на инцидента. След като го изписали от болницата, му помагал. Помагали му и
баща му и брат му. Въззивникът живеел на четвърти етаж без асансьор и сам не можел
да излезе и си купи нещо. Два месеца ходел с патерици и не стъпвал на ударения крак.
Свидетелят ходел да му пазари, да му разхожда кучето. Даже колелото му занесъл на
сервиз. Освен това, Д. Т. бил капитан във ВВС и трябвало да се подготви за изпит за по
горно ниво, но не можал заради травмата. Това много лошо му се отразило. Пропуснал и
екскурзия в Испания с приятелката си през септември и тя отишла с майка си. Преди
инцидента спортувал, тичал плувал, на фитнес ходел. Водел динамичен начин на живот.
Това, че легнал на легло два месеца го съсипало. Започнал да се възстановява половин
година след случката. Като махнал гипса постоянно искал да спортува, но от пироните
много го боляло.
Тези показания също подкрепят извода, че интензитета на претърпените
болки и страдания е бил сравнително висок, което обосновава и присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Като е направил преценка в
друг смисъл, СГС е приложил материалния закон неправилно.
По втория спорен въпрос в жалбата - това дали е заплащано извънсъдебно
обезщетение от 7000 лв. от „Лев Инс” АД.
Застрахователят не е правил изявления в отговора на исковата молба, че е
заплащал такова обезщетение извънсъдебно. Ищецът също не е твърдял това. Не са
налице и писмени доказателства в такава насока – напр. банков документ за заплатено
4
обезщетение, сключено споразумение или друго. Въз основа на какво СГС е приел, че е
налице такъв юридически факт и той бил безспорен между страните, остава напълно
неясно.
Доказателствената тежест за извънсъдебно заплатено обезщетение за
неимуществени вреди е за застрахователя, но доказателства в тази връзка не са
ангажирани, вкл. и пред въззивната инстанция. Затова САС приема, че не е налице
извънсъдебно плащане по щетата към въззивника от „Лев Инс” АД в размер на 7000 лв.
В обобщение, въззивната жалба е частично основателна. Решението на
градския съд следва да се отмени за сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв.,
представляваща разликата между вече присъдените 8000 лв. и сумата от 20 000 лв., с
колкото следва да се репарират болките и страданията на въззивника от процесния
пътен инцидент.
Според възприетите от САС изводи, разноските възлизат за двете инстанции,
както следва според списъците по чл. 80 ГПК: а) за първата инстанция-ищецът има
право на 1646.40 лв., а „Лев Инс” АД – на 8 лв. Между тези две суми е удачно да се
направи прихващане, при което дружеството остава да дължи 1638.40 лв. За втората
инстанция няма претенции по разноските от застрахователя, а на въззивника следва да
се присъдят 945.88 лв. Общо дължимите разноски от юридическото лице за две
инстанции са 2 584.28 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 2266 от 15.04.2020 г. по гр.д. 9663/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от Д. И. Т. против
„Лев Инс” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) над сумата от 8000 лв. до
размера от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 19.08.2016 г. ПТП ведно с мораторна лихва за
забава, считано от 19.08.2016 г., както и в частта, в която двете страни са осъдени
взаимно да си заплатят съдебно-деловодни разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД да заплати на Д. И. Т. по иск с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от още 12 000 (дванадесет хиляди)лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
19.08.2016 г. ПТП ведно с мораторната лихва за забава, считано от 19.08.2016 г., до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2266 от 15.04.2020 г. по гр.д. 9663/2017 г. по описа
на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. И. Т.
съдебно-деловодни разноски за две инстанции в общ размер от 2 584.28 лв. (две хиляди
петстотин осемдесет и четири лева и 0.28 ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6