РЕШЕНИЕ
№ 12194
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110165973 по описа за 2021 година
Ищецът М. Л. П. твърди, че е длъжник по изпълнително дело №
474/2010 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, per. №2 819, с район на
действие Окръжен съд - гр. Пловдив. Делото било образувано с молба от
04.05.201Ог. от ответникът „УСТОИ“ АД.
Изпълнителен лист бил издаден на 08.01.2010г., въз основа на Заповед
№ 76/08.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадени от Районен съд - гр.Пловдив, IV-ти
гр.с-в, с който е осъдена да заплати на „УСТОИ“ АД сумата от 4 448 лв.,
представляващи главница ( частично от главница в размер на 7 668 лв.),
дължима по запис на заповед, издаден на 19.05.2008 г. в гр. Пловдив, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.20 Юг. до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер
на 88,96 лв. След образуване на изпълнително дело единственото действие,
което било извършено от ЧСИ е наложен запор на трудовото възнаграждение
на ищцата на 21.07.2010г. След тази дата в продължение на период, по-дълъг
от две години не били извършвани изпълнителни действия, като на
15.03.2013 г. е наложен запор на МПС, собственост на солидарния длъжник
В. Щерев. Тъй като за периода 21.07.2010 г- 21.07.2012 г. по изпълнителното
дело не е било извършено никакво изпълнително действие и на основание чл.
433 ал. 1, т. 8 от ГПК, делото следвало да се счита за прекратено на
21.07.2012г., а всички извършени действия след тази дата били нищожни.
Алтернативно твърди, че на 21.07.2015г. е изтекъл и общия
петгодишнен давностен срок на притезанието.
М. П. моли съда да установи със сила на пресъдено нещо, че
1
притезанието на дълга й е погасено по давност. Претендира разноски.
В писмения си отговор ответникът „УСТОИ“ АД, оспорва иска. Твърди,
че от една страна перемпцията не е свързана с изтичането на давност, а от
друга – че давността многократно била прекъсвана чрез описаните в отговора
действия на взискателя. Моли иска да се отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните намира следното: По
делото не са ангажирани никакви доказателства.
В тежест на ответната страна бе да докаже, че е поискала извършване на
описаните в отговора изпълнителни действия. Тъй като от една страна това
доказване не бе проведено, а от друга – общата погасителна давност е
изтекла, иска следва да бъде уважен изцяло.Ответникът следва да заплати
разноски в размер на 1011.50лв. Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца М. Л. П. ЕГН
********** и ответника „УСТОИ“ АД ЕИК ,че притезанието за
задължението на ищеца установено със Заповед № 76/08.01.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадени от Районен съд - гр.Пловдив, IV-ти гр.с-в, с който е осъдена да
заплати на „УСТОИ“ АД сумата от 4 448 лв., представляващи главница (
частично от главница в размер на 7 668 лв.), дължима по запис на заповед,
издаден на 19.05.2008 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.01.20 Юг. до окончателното изплащане, както и
направените разноски по делото в размер на 88,96 лв. е погасено по давност.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 1011.50лева съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2