№ 6272
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110172870 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е
депозирана на 05.12.2024г. искова молба от ******************************
насочена против Т. Н. Ж., ЕГН **********, с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
6064.82лв. – главница по Договор за потребителски кредит № **********/25.11.2021г.,
48.62лв. – договорна лихва за периода 25.11.2022г. – 23.03.2023г. и 167.77лв. –
мораторна лихва за периода 25.11.2022г. – 13.07.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
42107/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав.
Сочи се, че заповедното производство е образувано по подадено от
*****************, заявление, като след датата на издаване на заповедта –
15.08.2023г., с договор за цесия от 24.07.2024г., дружеството заявителя прехвърля на
ищеца ******************************, вземанията по договора, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
42107/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав.
В същото време заявителят *******************, също е предявил
установителен иск по чл. 422 и сл. ГПК, за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42107/2023г., по описа
на СРС, IIIГО, 180ти състав, като исковата молба е депозирана на 03.12.2024г. и е
образувано гр.д.№ 72509/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Съгласно т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК - при частно правоприемство при прехвърляне на вземането
чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение
до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът,
ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В случая са налице предявени два установителни иска по реда на чл.422 ГПК, а
именно иск от цедента *****************, предявен на 03.12.2024г., по които е
образувано гр.д. № 72509/2024г., по описа на СРС и иск предявен от цесионера
******************************, предявен на 05.12.2024г., по които е образувано
настоящото гр.д. № 72870/2024г., по описа на СРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в
различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание
и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
1
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от
вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
В случая ищците по двете дела не са идентични, но ищецът в настоящото
производство е правоприемник на ищеца по гр.д. № 72509/2024г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че процесуалноправната разпоредба на чл. 126
ГПК следва да намери приложение.
Както се посочи, производството по настоящото гр.д. № 72870/2024г., по описа
на СРС е по – късно заведено, поради което същото следва да бе прекратено.
За пълнота съдът намира, че за ******************************, не е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции, доколкото както е
посочено в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК - в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия,
цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се
дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на
иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на
заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради
което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е
праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.
226, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното за ищеца в настоящото производство
****************************** е налице процесуална възможност да встъпи или да
бъде привлечен като трето лице помагач по гр.д. № 72509/2024г., по описа на СРС, с
предмет искови претенции по чл. 422 ГПК, предявени от заявителя
*****************, срещу Т. Ж., за признаване за установено, че ответникът дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
42107/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 126 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, производството по настоящото
гр.д. № 72870/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, образувано по подадена от
**********************************************, Искова молба вх. №
399082/09.12.2024г.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ по настоящото дело препис от исковата молба по гр.д. №
72509/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, с печат и входящ номер
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на ищеца, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2