Мотиви
към Присъда от 23.06.2021 г. по ВНОХД № 1104/2019 г. по описа на СГС, НО, I въззивен
състав
Производството
е по реда на глава XXI
от НПК.
С присъда, постановена на 12.07.2018 г.
по НОХД № 10155/2015 г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав подсъдимият П.Х.Х. е бил признат за невиновен по повдигнатото спрямо същия
обвинение за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.
чл. 18, ал.1 от НК.
С обжалвания акт подс.
П.Х.Х. е осъден да заплати на гражданския ищец М.И.
сумата от 4000 лева, представляваща неимуществени вреди причинени от деянието,
като е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до 20 000 лева.
Срещу описания съдебен акт е подаден
протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно съдът
е оправдал подс. П.Х.Х. по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 198, ал.1,
пр.1 и пр.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК. В протеста се
сочи, че от събраните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие доказателствата се установявало по категоричен начин, че подс. Х. е употребил сила и заплаха спрямо пострадалия, с
цел да отнеме намиращите се в последния пари. Представителят на СРП в протеста
моли въззивния съд да отмени оправдателната присъда и
да признае подсъдимия П.Х.Х. за виновен по
обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
С протеста не се правят искания за
събиране на доказателства.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и писмено допълнение към същата от повереника на гражданския ищец и частен обвинител М.И.-адв. В.Т.. В жалбата и писмено допълнение към нея се
излагат доводи, че необосновано първостепенният съд е оправдал подсъдимия,
приемайки, че действията на последния са били провокирани от употребата на амфетамин и алкохол.
Инвокират се и съображения, че първоинстанционния
съд в мотивите превратно е тълкувал събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Сочи се също, че определеното на гражданския ищец обезщетение е
несправедливо и несъответстващо на нанесените от подс.
Х. на гражданския ищец И. неимуществени вреди. Моли се първоинстанционната
присъда да бъде отменена в наказателноправната й част
и въззивният съд да признае подс. П.Х.Х. за виновен по
обвинението за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.
чл. 18, ал.1 от НК. Повереникът във въззивна жалба и писмено допълнение към същата моли в гражданскоправната част присъдата да бъде изменена и
подсъдимият да бъде осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в завишен размер.
С въззивната
жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
Депозирана е срещу първоинстанционната
присъда и въззивна жалба и писмено допълнение към
същата от защитника на подсъдимия П.Х.Х. -адв. Н.. С въззивната жалба и
писмено допълнение към нея се иска отмяна на първоинстанционната
присъда в гражданскоправната й част. Сочат се доводи,
че след като подс. Х. е бил оправдан в извършване на
престъплението по чл. 198 от НК, то неправилно първоинстанционният
съд е уважил предявения срещу него от гражданския ищец иск за неимуществени вреди. Моли се присъдата
в гражданскоправната й част да бъде отменена, като се
иска уважения граждански иск изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
въззивната жалба не се правят искания за събиране на
доказателства.
Пред въззивната
инстанция е допуснато съдебно следствие, като е повторно разпитан свидетелят М.И..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП моли съда да уважи депозирания протест.
Намира, че от събраната пред двете съдебни инстанции доказателства по безспорен
начин се установявало съпричастността на подсъдимия Х. към инкриминираната
деятелност, за която е предаден на съд. Изразява несъгласие с мотивите на
първостепенния съд относно извода на последния, че било по-логично грабежът да
е извършен след като Х. и И. са излезли от второто казино. Моли въззвният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с
която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по
повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде
отложено. Пледира и гражданския иск да бъде уважен изцяло.
Повереникът
на частния обвинител – адв. Т., също пледира за
отмяна на оправдателната присъда на СРС. Инвокира
доводи, че от събраната пред двете инстанции доказателствена
съвкупност можело да се направи единственият извод за съпричастността на
подсъдимия към престъплението, за което е предаден на съд. Сочи, че подсъдимият
е знаел, че И. е имал в себе си парични средства, като е употребил сила и
заплашване именно с целта да ги отнеме
от владението на неговия доверител. Счита, че първата инстанция е постановила
един изцяло необоснован и неправилен съдебен акт, като моли въззивния
съд да отмени първоинстанционната
присъда и да осъди подсъдимия за престъплението по чл.
198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Пледира за справедливо наказание на подсъдимия, както и предявения срещу
последния граждански иск изцяло да бъде уважен.
Частният обвинител
и граждански ищец М.И. поддържа изцяло заявеното от неговия повереник.
Защитникът на подсъдимия – адв. Н. моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена в наказателноправната й
част. Релевира твърдения, че правилно контролираният
съд е приел, че употребената от подсъдимия спрямо И. сила, не е била насочена
към отнемане на парите на последния, като сочи, че по делото не били събрани
доказателства в насока изясняване на това обстоятелство. Излага и доводи, че
подсъдимият при извършване на деянието е бил под въздействие на наркотични
вещества. Моли единствено обжалваната присъда да бъде отменена в гражданскоправната й част, тъй като подзащитният
й не бил се защитавал срещу обвинение за телесна повреда. Пледира изцяло да
бъде отхвърлен гражданския иск.
Подсъдимият П.Х.Х. се придържа към
изложеното от защитата. Заявява, че не е извършил престъплението, за което се
обвинява. В предоставеното му право на последна дума не се признава за виновен
и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната
присъда.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания
за нейното отменяване в наказателноправната й част и
постановяване на нова присъда поради следните съображения:
Софийска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу П.Х.Х. за
престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.
18, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 04.04.2015 г., около 07.30 часа, в гр.София,
ж.к. „Свобода”, в двора на 141-во ОУ, подсъдимият направил опит да отнеме чужди
движими вещи - сумата от 137,00/ сто тридесет и седем/ лева, от владението на М.В.И.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха
- нанесъл удари с нож в областта на лявата ръка, бедрото на левия крак и в
областта на гърдите на И. и му казал: „Сега ще ти взема всичките пари, ще те
убия, така го правим тука. Дай парите!”, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини- поява на неустановено лице в близост.
След анализ на
събраната доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраната
доказателствена маса не можело да се направи
обоснован извод, че подсъдимият П.Х.Х., на
инкриминираните в обвинителния акт време и място, е осъществил
състава на престъплението по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Въззивният
съдебен състав, след собствена преценка и анализ на събрания
по делото доказателствен
материал,
прие за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Х.Х. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство,
неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с адрес в гр.София, ж.к.”*******,
с ЕГН: **********.
На 03.04.2015 г. подс. П.Х. и свидетелят Й.Г.Д., които се
познавали от деца, се видели и решили да посетят казино, където да поиграят.
Вечерта двамата посетили казино „Сезам”, находящо се в гр.София, на бул.“Ломско шосе“. В казиното подсъдимият и св. Д.се запознали със св. М.В.И., който също като тях играел на съседна машинка. Тримата
започнали да разговарят, като подсъдимият и св. И. си разменили номерата на
мобилните си телефони. Около 04:00 часа тримата решили да отидат до друго
казино, намиращо се в близост до казино „Сезам”. Когато тримата излезли от казино „Сезам“
св. И. попитал подсъдимия и св. Д.дали знаят от къде да си закупи наркотици.
Двамата му отговорили, че имат наркотици, като подсъдимият му дал амфетамин, който св. И. употребил. След като влезли във второто казино, подсъдимият Х. отишъл на
втория етаж, а двамата свидетели останали на първия. Подсъдимият проиграл
парите си в казиното и поискал 20 лева на заем от св. И.. Последният се
съгласил, като пред подсъдимия извадил портфейла си, в който държал парите си,
взел от тях 20 лева и ги дал на Х.. Подсъдимият от своя страна
дал на св. И. в залог своя телефон марка „Самсунг“,
като му казал, че в жилището си имал
пари и щял да му върне заема от 20 лева. Подсъдимият загубил в казиното и тези
20 лева. Около 06:30 часа тримата напуснали второто казино, като св. И.
установил на излизане от казиното, че в себе си имал 137 лева.
Подсъдимият Х. предложил тримата да отидат до жилището му,
от където да вземе пари и да върне дължимите 20 лева на св. И.. Когато тримата
стигнали до жилищната кооперация, в която подсъдимият живеел, последният се
качил до жилището, а свидетелите Д.и И. останали да го чакат пред жилищния
блок. След като подсъдимият се качил в жилището, същият взел от него кухненски
нож, с който решил да принуди св. И., същият да му даде всичките
си пари. Ножът Х. скрил в ръкава си. Когато подсъдимият се върнал при двамата
свидетели, той им казал да го последват. Около 07:30 часа тримата се насочили
към двора на 141 Основно училище.
В двора на училището подсъдимият застанал срещу св. И., извадил кухненския нож
и намушкал с него свидетеля в лявата ръка, в областта под рамото. И. се уплашил
и върнал телефона на подсъдимия. Веднага след
това Х.му казал: „Сега
ще ти взема
всичките пари, ще те убия,
така го правим
тука. Дай парите!”. За да се защити св. И. извадил от джоба си
бокс, който носел в себе си за самозащита и го сложил на дясната си ръка. Подсъдимият Х. започнал да обикаля около св. И.,
като с ножа му нанесъл удар в бедрото на левия крак и след това в областта на гърдите.
По същото време св. Д.стоял на разстояние от двамата, като
възприел изваждането на ножа от подсъдимия и
насочването му към св. М.И., както и чул заплахата отправена от Х. към И.,
последният да вадел всичко от джобовете си или щял да го убие. Д.успял да види
и как подсъдимият намушкал И. в рамото и крака, при което от последния
започнало да тече кръв. Това накарало Д.да извика към Х. да спре, тъй като И.
нищо не му бил направил.
В този момент към тримата се приближила неустановена по
делото жена. Когато Х. и Д.я видели, двамата се уплашили и побягнали в посока
жилището на подсъдимия.
Свидетелят М.И. попитал жената за аптека или поликлиника в
близост. Жената го упътила към намираща се в близост поликлиника, но тъй като
лечебното заведение било затворено, И. решил да се прибере в жилището си.
Попътно се обадил на брат си и му разказал за случилото се. Брат му се обадил
на тел.112, като до жилищната
кооперация, в която И. живеел, бил изпратен екип на Спешна помощ. На същото място били изпратени
и полицейски служители от 09 РУ-СДВР-свидетелите Б.Ц.И. и Н.Г.Х.. Последните провели разговор с М.И., който им разказал, че
бил намушкан от непознато лице в двор на училище. След това И. бил закаран от
екипа на Спешна помощ до УМБАЛСМ „Пирогов“ . В лечебното заведение била оказана
помощ на пострадалия И., след което последният бил освободен да се прибере. На
същия ден-04.04.2015г. М.И. депозирал заявление до началника на 02 РУ-СДВР, в което съобщил за инцидента станал в двора на 141 Основно училище.
В хода на досъдебното производство с участието на М.И. било
извършено разпознаване на лица, при което последният разпознал подсъдимия Х.
като лицето, което го е намушкало с нож и му искало пари.
Изследван е въпросът, касателно получените от М.И. наранявания, като вещо лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза е констатирало, че И. е
получил порезна рана на лявата предмишница, в
областта на рамото; порезна рана по страничната повърхност на лявото бедро; прободно порезна рана в областта на гръдния кош,
непроникваща в гръдната кухина. Експертът е категоричен, че тези наранявания са
причинени от предмет с режещ ръб и остър връх-нож.
В хода на досъдебното производство са назначени съдебно
психиатрични и психологични експертизи, които да изследват психическото
състояние на М.И. и подс. Х.към инкриминираната дата.
Вещите лица и по двете експертизи са приели, че нито И. нито
Х. са страдали от психично разстройство, влияещо на вменяемостта и на двамата.
Пред
първата инстанция са били назначени две съдебно- психиатрични и психологични
експертизи, експертите по които да изследват дали П.Х.Х. е страдал от психично заболяване, както и дали към инкриминираната
дата-04.04.2015г. същият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното. Вещите лица са отговорили на така поставените въпроси, като след
запознаване с материалите по делото, включително с медицинската документация за
освидетелствания, снемане на анамнеза от последния и личното му изследване са
констатирали, че Х. не страдал от същинско психично заболяване. Експертите са
категорични, че Х. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководил постъпките си.
Възприетата
от въззивният съд фактическа обстановка се
основава на пълния, всестранен и обективен анализ на събраната както пред
първата, така и пред въззивната инстанции доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия П.Х.
/частично/, дадени от същия в хода на първоинстанционното
съдебно следствие; показанията на свидетеля М.И. както от досъдебното
производство и приобщени към доказателствената маса
на осн. чл.281,ал.5, вр с ал.1,т.1
от НПК, така и тези дадени след непосредствен разпит на същия както пред
първата, така и пред въззивната инстанции;
показанията на св. Й.Д., непосредствено дадени от същия пред първата съдебна
инстанция, както и тези от досъдебната фаза, приобщени към доказателствената
маса на осн. чл.281,ал.4,вр.
с ал.1,т.2 от НПК; показанията на свидетелите Б.И.и Н.Х., дадени от тях
непосредствено в хода на първоинстанционното съдебно
следствие.
Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се установява и
от изготвените и приети по реда на чл.282 от НПК съдебно психиатрични и
психологични експертизи /л.27-33 от ДП; л.37-42 от ДП; л.73-79 и л.156-171 от първоинстанционното съдебно дело/ и съдебно медицинска
експертиза /л.77-78 от ДП/, както и от писмените документи, приобщени към доказателствената маса след прочитането им по реда на
чл.283 от НПК-заявление до началника на 02 РУ-СДВР /л.5 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л.18 от ДП/, медицински документи за М.И. /л.48-57 от
ДП/, справки за съдимост за подс. П.Х..
Основни доказателствени източници на правнорелеватни
факти са събраните и пред двете съдебни инстанции гласни доказателствени
средства и конкретно показанията на М.И., които въззивният
съд намира за обективни и достоверни.
Свидетелят И., в
показанията си дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени по
реда на чл.281,ал.5, вр с ал.1 от НПК, след
съгласието на всички необходими страни, са подробни и в детайли изясняват
обстоятелствата, касателно мястото на срещата между свидетеля,
подсъдимия и св. Д., така и настъпилите след това събития.
В тези показания,
дадени от И. само няколко дни след инкриминираното деяние, последният описва
причината да предостави 20 лева в заем на подс. Х.,
както и поведението на последния след това. Анализа на тези показания според въззивния съдебен състав е изключително важен, тъй като
същите дават отговор за действителната цел на подсъдимия, завеждайки свидетеля
в двора на училището.
От тези показания се
изясняват обстоятелствата, че в двора на училището подсъдимият внезапно е
извадил нож, с който е намушкал св. И. в лявата ръка, в областта на рамото и
след като свидетелят му е доброволно върнал телефона, подсъдимият му казал
„Сега ще ти взема всичките пари, ще те убия, така го правим тука. Дай парите!”,
след което с ножа му нанесъл удар в бедрото на левия крак и след това в областта на гърдите.
Тези показания на св. И.
разкриват намерението на подсъдимия да използва ножа единствено с цел да го
принуди да му даде парите, които са се намирали в него.
В тези показания не се
съдържат твърдения, за някакъв спор или спречкване между двамата непосредствено преди
подсъдимият да извади ножа и да нанесе удар с него по тялото на св. И. във
връзка с връщането на телефона.
Тези показания напълно
съответстват на заявеното от св. И. и при разпита му, извършен пред въззивната инстанция.
Последният, макар и с
оглед изминалия период от време от инцидента до разпита му, е последователен в
хронологията на случилите се факти, като посочва, че подсъдимият веднага го е
нападнал с ножа „без приказки и обяснения“, като го е намушкал първо в ръката,
при което свидетелят му е върнал телефона, след което незабавно е последвала
заканата от страна на подсъдимия, с искането да му даде всичките си пари, както
и последвалото намушкване с ножа още два пъти.
Свидетелят И. в тези
показания е категоричен относно възприятието му, че целта на нападението от
страна на подсъдимия е била да му вземе всичките пари.
Анализираните показания
на св. И. не противоречат на тези, дадени от същия пред първоинстанционния
съд. Наистина същите са по- фрагментарни
в сравнение с дадените от него пред органа на досъдебното производство, но това
се обяснява с изминалия период от време, като след прочитането им по реда на
чл.281,ал.5,вр. с ал.1, т.1 от НПК свидетелят
заявява, че изцяло поддържа прочетените.
Показанията на св. И.
намират доказателствена подкрепа и в тези на св. Д..
Последният е разпитан в
хода на досъдебното производство, добросъвестно излага възприятията си за
случилото се в ранните часове на 04.04.2015г.
От тези показания се
изясняват приетите от въззивният съд обстоятелства,
за приятелските му отношения с подсъдимия; посещението от двамата на казино „Сезам“, където са се запознали със св. И. и последвалото
отиване на тримата във второто казино, където подсъдимият поискал 20 лева на
заем от св. И., които последният му дал, за което подсъдимият дал на И. своя
телефон в залог. Установяват се от въпросните гласни доказателствени
средства и че подсъдимият е казал на св. И., че в неговия дом имал пари и щял
да му ги върне, за което ги завел до жилищната кооперация, където живеел, качил
се в жилището си и след като се върнал, тримата отишли в двор на училище,
където подсъдимият извадил нож, който насочил към св. И., заплашил го и го намушкал.
Показанията на св. Д.от досъдебното производство са четени
по реда на чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.2 от НПК, като
след прочитането им последният е заявил, че изцяло ги поддържа. Между тези
показания и показанията на св. Д., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, въззивният съд не открива
съществени противоречия, които да налагат необходимост от подробния им анализ.
Единствено в показанията от съдебното следствие се забелязват паметови пропуски на
св. Д.за обстоятелства, за които е дал показания в досъдебното производство,
поради което правилно първоинстнционният съд е
използвал предоставената му от процесуалния закон възможност да приобщи изцяло
тези от досъдебното производство.
Показанията на св. Б.И.и Н.Х., които също въззивният съд
кредитира, представляват производен източник на факти, тъй като същите
пресъздават твърдения на св. И., казани от него пред свидетелите, че същият е
бил намушкан от друго лице с нож в двора на училище.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия Х., дадени в хода
на първоинстанционното съдебно следствие, въззивният съд ги кредитира като цяло, с изключение на
твърденията на подсъдимия относно следните обстоятелства.
На първо място въззивният съд
намира за изцяло недостоверни обясненията на подсъдимия за това, че св. И. го
бил заплашил, докато тримата пътували към неговото жилище.
Такива твърдения не се съдържат нито в показанията на св. И.,
нито в тези на св. Д.. Напротив от анализа на показанията на двамата свидетели въззивният съд единствено може да направи фактическия
извод, че св. И. е бил изключително добронамерен както към подсъдимия, така и
към св. Д..
В показанията си св. И. както от досъдебна фаза, така и в
съдебната фаза на процеса посочва, че дори не е искал подсъдимия да му дава
телефона в залог, като последният сам му го е дал и му е предложил по-късно да
отидат до неговото жилище, за да му върне парите.
Това се потвърждава и от показанията на св. Д., като
последният при разпита му в досъдебна фаза заявява, че св. И. му дал и на него
10 лева, без да му иска нещо в замяна, нито е искал Д.да му върне парите.
В подкрепа на този извод на въззивният
съд са и показанията на св. Д.от съдебната фаза на процеса, в които същият
твърди, че подс. Х., когато тримата са били във
второто казино, е бил по-агресивен, докато св. М.И. е бил спокоен.
Не на последно място, в случай че имаше някаква провокация
от страна на св. И. към подсъдимия, докато тримата са се придвижвали към
жилището на последния, св. Д.също е трябвало да го възприеме. Напротив в
показанията си от досъдебна фаза св. Д.твърди, че е извикал към подсъдимия да
остави св. И., тъй като той нищо не му е направил.
Така установяващите се по делото обективни дадености категорично
опровергават твърдението на подс. Х. за отправена му
от св. И. някаква заплаха или провокация, като контролната инстанция счита, че
това твърдение е насочено единствено към изграждане на защитна версия от страна
на подсъдимия, оправдавайки използвания от него нож.
Твърдението, че подсъдимият е взел „малък кухненски нож“
именно заради отправената към него провокация от страна на св. И. въззивният съд също намира за недостоверно.
Този извод на съда следва отново от анализа на показанията
на св. И. и Д., който бе направен от настоящият съдебен състав при обсъждане на
обясненията на Х., касателно твърдението за заплаха
от страна на св. И., и приетото, че в тази им част обясненията са недостоверни.
На следващо място въззивният съд
приема, че употребата на прилагателното „малък“, умишлено е използвано от
подсъдимия в обясненията си, за да придаде
лековерна незначителност на поведението си, че е взел нож и го е
използвал. Странно е и, че при наличните доказателства по делото, а именно
показанията на св. Д./приятел на подсъдимия/ от
първоинстанционното съдебно следствие, в които
същия посочва, че е видял ножа, който е бил „голям“, първостепенният съд изцяло
се е доверил на обясненията на подсъдими, като е приел това обстоятелство от
фактическа страна, без да го обсъди, с оглед събраната по делото доказателствена маса.
Възивният съд приема, че подсъдимият е взел кухненския нож от
жилището си единствено с целта да принуди с него св. И. да му даде парите си.
За този извод въззивният съд
изходи от цялостното поведение на подсъдимия в двора на училището, установяващо
се както от показанията на свидетелите Д.и И., така и от обясненията на самия
подсъдим.
Свидетелят И., в своите показания от досъдебното
производство, както и в тези пред въззивната
инстанция, заявява, че подсъдимият е извадил ножа и го е намушкал в лявата
ръка, след което свидетелят му е върнал телефона. За това свидетелства и Д.в
показанията си по досъдебното производство.
Подсъдимият също в обясненията си пред първата съдебна
инстанция заявява, че св. И. доброволно му е върнал телефона.
Въпреки това от показанията на свидетелите И. и Д.се
установява, че Х. не е прекратил нападението си над св. И., а напротив заплашил
го е с думите „Сега ще ти
взема всичките пари, ще те
убия, така го правим тука.
Дай парите!”, след което още два пъти го е намушкал.
Самият Х. в обясненията си твърди, че след като си е получил
телефона от И., му е казал да му даде всичките си пари, както и че след това го
е намушкал.
Обстоятелството, че И. е извадил бокс, който е поставил на
ръката си, не променя извода на съда, че действията на Х. са били изцяло
насочени към сломяване волята на пострадалия, с цел отнемане на парите, които
последният е имал в себе си.
Нито св. И., нито св. Д.в показанията си твърдят, че
пострадалият е заплашил подсъдимия с бокса, нито е посегнал да го удари с него.
Напротив от обясненията на Х. се установява, че последният сам е провокирал И.
да му посегне, но същият отказал и въпреки това Х. го е намушкал с ножа. Всичко
това показва, че И. е имал единствено пасивна позиция спрямо подсъдимия без да
проявява каквато е и да е агресия към него.
И тук въззивният съд намира за
изцяло необосновано, дори изцяло лековато приетото от
първата инстанция, че кредитира
обясненията на подсъдимия Х., касателно твърденията
му, че същият поради употребения амфетамин е намушкал
пострадалия.
На първо място по делото са назначени и приети три СППЕ,
като вещите лица по тях не са установили при подсъдимия към инкриминираната
дата да е налице алкохолно /патологично/ опиване и тежка наркотична абстиненция, които биха могли болестно да мотивират
поведението и постъпките му.
Дори в последната СППЕ, във основа на която първата
инстанция приема, че поведението на подсъдимия било изцяло мотивирано от
приетия от него амфетамин, вещите лица са посочили
/л.169 от първоинстанционното съдебно дело/, че към
инкриминирания времеви момент подсъдимият е бил в състояние на комбинирана
интоксикация с психоактивни вещества, но това не е довело при него до
състояние, което протича с качествени промени в съзнанието. Подсъдимият е бил
добре ориентиран в околната действителност, като действията са му били сложни и
целенасочени.
На следващо място са и показанията на св. Д., дадени от
същия пред първата съдебна инстанция, в които последният твърди, че и тримата
/той, св. И. и подсъдимия/ били употребили амфетамин,
но не е забелязал някой от тях да е бил повлиян от наркотика по „някакъв
специален начин“.
След анализа на тази доказателствена
съвкупност, въззивният съд приема за изцяло
голословно твърдението на подсъдимия, целящо единствено обслужване на защитната
му версия, че не е имал намерение да отнема парите на пострадалия, а е извършил
деянието единствено под въздействието на приетия от него амфетамин.
Доказателствената маса позволява на въззивният
съдебен състав да установи по категоричен начин от фактическа страна обстоятелството,
че подсъдимият Х. е знаел, че св. И. е
имал пари в него.
Това обстоятелство се установява не само от факта, че св. И.
е дал на подсъдимия 20 лева, но и от самите твърдения на св. И. в показанията
му, дадени от същия в хода на въззивното съдебно
следствие, че е демонстрирал в казиното, че е имал пари.
Самият подсъдим в обясненията си, дадени пред първата
инстанция твърди, че е знаел, че св. И. във второто казино е имал около 200
лева и затова му е поискал 20 лева.
Тази доказателствена маса е
достатъчна на съда да приеме, че подсъдимият е бил наясно, че св. И. е имал
пари в себе си, като изцяло е ирелевантно за съставомерността на престъплението грабеж обстоятелството,
дали подсъдимият е знаел преди извършването му
за точната сума, с която
пострадалият е разполагал.
Относно точната сума, с която пострадалият е разполагал към момента на упражнената от подсъдимия
спрямо него сила и заплашване, се установява от показанията на св. И. от досъдебна фаза, които са прочетени
по реда на чл.281,ал.5,вр с ал.1,т.1 от НПК.
Точните думи, с които подсъдимият е заплашил пострадалият, въззивният съдебен състав прие за установени от показанията
на св. И. от досъдебна фаза, прочетени по реда на чл.281,ал.5,вр. с ал.1,т.1 от НК.
В тези показания се съдържа точния израз, с който Х. го е
заплашил, като съдът не намира, че същият се опровергава от останалите гласни доказателствени средства. Напротив св. Д., който твърди, че
се е намирал на няколко метра от случващото се между подсъдимия и пострадалия,
посочва в прочетените му по реда на чл. 281,ал.4,вр.
с ал.1,т.2 от НПК показания, че е чул подсъдимият да казва на пострадалия „да
вади всичко от джобовете си или щял да го убие“. Тези твърдения смислово
съответстват на казаното от св. И. в прочетените му от досъдебна фаза
показания, без да е необходимо същите изразно да съвпадат.
За това, че подсъдимият е поискал св. И. да му даде парите,
се установява и от обясненията на Х..
Установява се от доказателствената маса /показанията на св. И. и Д., както и
от обясненията на подсъдимия/ и обстоятелството, че подсъдимият не е успял да
отнеме парите на св. И., поради появата на местопрестъплението на неизвестна по
делото жена, следствие на което подсъдимия и св. Д.са се уплашили и са
избягали.
Съдът възприе като законосъобразно
извършеното на досъдебното производство с участие на свидетеля М.И. разпознаване, обективирано
в протокол за разпознаване на лица от 08.04.2015г. При провеждане на това процесуално-следственото действие са спазени
всички процесуални изисквания, предвидени в НПК, проведено е в присъствието на
две поемни лица. При нападението пострадалият М.И.
непосредствено е възприел нападателя, като преди провеждането на разпознаването
детайлно е описал извършителя,
посочвайки негови индивидуализиращи белези.
При изграждане на своите правни изводи
съдът даде вяра на заключенията
на изготвените по съдебно
психиатрични и психологични експертизи и съдебномедицинска
експертиза, като намира, че същите са компетентни, обективни, всестранни и пълни, изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт на доказване в производството. Въззивният съд, за разлика от първата съдебна
инстанция, не намира за неправилно някое от заключенията на СППЕ, обосноваващо
необходимост от изключване на същото от доказателствената
маса.
По отношение на подс.
Х. по делото са назначени и изготвени три СППЕ, като заключения и по трите не
се различават относно изясняване на обстоятелството, касателно
психическото състояние на подсъдимия към инкриминираната дата, както и след
това, поради което съдът ги кредитира като правилни.
Медико-биологичния характер на
причинените на пострадалия И. телесни увреждания, както и механизма на
причиняването им се изясняват от назначената в хода на досъдебното производство
и приета от първата съдебна инстанция по реда на чл.282 от НПК съдебно
медицинска експертиза.
Обстоятелствата, свързани с установяване
на телесните наранявания на М.И. и проведеното му лечение се изясняват от
медицинската документация за същия по делото.
Що се отнася до назначената и изготвена
в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза, същата макар и
компетентно изготвена, не установява обстоятелства, свързани с предмета на
делото, поради което въззивният съд намира за
безпредметно да я обсъжда.
Обстоятелството, целящо да се изясни от
видео-техническа експертиза, а именно за инцидента в двора на 141 ОУ, се
установява по несъмнен начин от събраните гласни доказателствени
средства.
Фактическата констатация
за съдебното минало на подсъдимия
П.Х.Х. съдът направи въз основа на приложените
по делото справки за съдимост
на лицето.
Въз основа на пълния,
обективен и всестранен анализ на събраната
и пред двете съдебни инстанции доказателствената маса, въззивният съд прие описаната
фактическа обстановка, като намери за изцяло неоснователни доводите на защитника на
подсъдимия, че по делото не са събрани доказателства, установяващи намерението
на подсъдимия да отнеме парите на св. И..
От правна страна:
При така приетата
фактическа обстановка и анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съдебен състав по категоричен
и несъмнен начин прие за доказано, че подсъдимият П.Х.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.198, ал.1, пр.1. и пр.2, вр. с чл. 18,ал.1 от НК.
От обективна страна
- на 04.04.2015
г., около 07.30 часа, в гр.София, ж.к. „Свобода”, в двора на 141-во ОУ, П.Х.Х.
направил опит да отнеме чужди движими вещи - сумата от 137,00/ сто тридесет и
седем/ лева, от владението на М.В.И., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплаха - нанесъл удари с нож в областта на
лявата ръка, бедрото на левия крак и в областта на гърдите на И. и му казал:
„Сега ще ти взема всичките пари, ще те убия, така го правим тука. Дай парите!”,
като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини- поява
на неустановено лице в близост.
Употребената сила се е
изразила в нанасянето на три удари с нож в областта на лявата ръка, бедрото на
левия крак и в областта на гърдите на св. И., а заплашването - в казаните
от Х.след първия удар с нож думи
на св.И. - „Сега ще ти взема всичките пари, ще те убия, така го правим
тука. Дай парите!”.
Употребената сила и
заплашване са били пряко свързани с намерението на подсъдимия Х. да отнеме парите на
св.И., за които подсъдимият е знаел, че такива пострадалия има в себе си, като
изрично е посочил като предмет на своето искане – „Дай парите!”, като така
употребената принуда е била от естеството да преодолее естествената съпротива
на св.И. срещу това отнемане.
Деянието е останало във
фазата на недовършения опит,
тъй като подсъдимият
не е успял да отнеме парите на св. И.,
установявайки своя трайна фактическа власт върху тях, поради това че е
бил прекъснат от появата на неустановено по делото лице от женски пол, което се
приближило към тях, като това накарало подсъдимият да се уплаши и да избяга от
местопрестъплението.Предотвратяването на настъпването на вредните последици е
станало вън и независимо от волята на подсъдимия, поради което същият следва да
бъде осъден при условията на чл.18, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е
осъществено от подсъдимият Х.
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимият е включвал представите, че
парите се намират във владението на пострадалия И., че последният не е съгласен
с предаването им в негово владение и че за отнемането им е необходимо
използването на сила и заплаха. Във волево отношение, подс.
Х. е искал и целял
отнемането на движимите вещи /парите/, чрез употреба на принуда /в двете и
форми/. Освен прекият умисъл, подсъдимият от субективна страна е действал и с
намерение противозаконно да присвои инкриминираните вещи, намиращи се в св.И. и
да се разпореди с тях като със свои, което е изразил и със своите думи „Дай
парите!”.
При индивидуализацията на наказанието въззивният съд отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието,
младата му възраст също към тази дата, както и относително дългият срок на
протичане на наказателното производство, който с оглед фактическата и правна
сложност на делото въззивният съд счита, че
значително надвишава рамките на разумния срок, за което подсъдимият няма вина.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете не само самото използване от подсъдимия на нож /представляващ
хладно оръжие/ за упражнената спрямо пострадалия принуда, а така също и
използването му, нанасяйки три порезни рани по тялото на св. И., застрашавайки
по този начин сериозно живота и здравето на последния, обосновавайки
по-високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът отчете в негативен
аспект и отрицателните характеристични данни за подсъдимия, установяващи се за
него от актуалната справка за съдимост, изискана от въззивния
съд, установяваща три осъждания за подсъдимия след инкриминираната дата, две от
които са за тежки умишлени престъпления.
С оглед така установените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, въззивният съд, при съобразяване на целите на специалната и на
генералната превенция по чл.36 от НК, прие, че за извършеното от подсъдимия Х.
престъпление, следва да се наложи при условията на чл.54,ал.1 от НК минимално
предвиденото в санкцията на чл.198, ал.1 от НК наказание- „лишаване от свобода”
за срок от три години.
Съдът прецени, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал.1 НК и отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от пет
години. За постигането на неговите цели и преди всичко - за поправянето на
подсъдимия, съдът намира, че не е наложително последният да изпълнява ефективно
наложената му санкция, като целите на наказанието биха били постигнати в пълна
степен и при условно осъждане, което ще окаже в необходимата степен
поправително и възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и
останалите членове на обществото.
По отношение на гражданския иск, въззивният съд намира следното:
Отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. По силата на чл.
45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните пред първата
инстанция вреди, които са
от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова размерът
на следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Понятието
"справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче
не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да се съобразят и вземат предвид от съда
при определяне на размера на
обезщетението.
Въззивният
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно частично е уважил,
предявения от гражданския ищец М.В.И. срещу П.Х.Х.
граждански иск с правно осн. чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди.
От събраната доказателствена
маса по категоричен начин се установи извършването на инкриминираното деяние от
подсъдимия спрямо гражданския ищец, при което на последния от Х. с нож са
причинени: порезна рана на лявата предмишница, в
областта на рамото; порезна рана по страничната повърхност на лявото бедро; прободно порезна рана в областта на гръдния кош,
непроникваща в гръдната кухина. В резултат на тези телесни увреждания
гражданският ищец М.И. е претърпял болки и страдания. Деликтната
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, което в процесния казус безспорно се установи
от изложеното по-горе. С оглед така изяснените по делото обстоятелства,
правилно районният съд, преценявайки характера, интензитета и продължителността
на претърпените от гражданския ищец болки и страдания, е определил
обезщетението по предявения граждански
иск за неимуществени вреди да бъде в размер на 4 000 лева, като в
останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
По тези съображения въззивният
съд намира за правилна първоинстанционната присъда в гражданскоправната й част.
По
разноските:
С
оглед на това, че подсъдимият беше признат за виновен, съдът на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, го осъди да заплати в полза на държавата по сметка на МВР,
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) за вещи
лица, както и да заплати в полза на държавата, по сметка на СГС, сумата от 1370
/хиляда триста и седемдесет / лева, представляващи разноски по делото направени
за възнаграждение на вещи лица в хода на съдебното производство, както и десет лева за служебно издаване на два
изпълнителни листа.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.