Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на единадесети май през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7259 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 102230 от 27.05.2020 г. СРС, 148 с-в, по
гр.д.№ 22783/2017 г. е върнал подадената от „Т.С.“ ЕАД против К.Х.Х. и В.Х.М. /конституирана на
мястото на Ц.И.Х./ искова молба в частта, с която се иска установяване на
задължение за всеки от тях за по 1,64 лв.-обезщетение за забава за периода от
15.09.2014 г. до 10.11.2016 г. по отношение на дяловото разпределение и е
прекратил производството по делото в тази част; отхвърлил е предявените от „Т.С.“
ЕАД против К.Х.Х. и В.Х.М. /конституирани
на мястото на Ц.И.Х./ установителни искове по чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ за суми по 1 029,65 лв., представляващи Ц.на топлинна
енергия за имот в гр.София, жк „*******, абонатен № 069710 за периода
01.05.2014 г.-30.04.2016 г. със законната лихва от 22.11.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, по чл.415 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за суми
по 118,50 лв.-обезщетение за забава за времето от 15.09.2014 г. до 10.11.2016
г. и по чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1
за суми по 12 лв., представляващи Ц.на дялово разпределение за същия имот за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. със законната лихва от 22.11.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 66439/2016 г.Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.“
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете
срещу К.Х.Х. и В.Х.М. /конституирани на мястото на Ц.И.Х./ с оплаквания, че
същото е постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не дължат
претендираните суми, и че не са титуляри на вещни права върху имота по смисъла
на & 1, т.42 от ДР на ЗЕ.Излага твърдения, че те са наследници на
починалата ползвателка Ц.И.Х. и следва да отговарят за задълженията, включени в
нейната наследствена маса.Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищецът е
следвало да докаже, че ответниците са приели наследството и твърди, че по делото
не е представен отказ от наследство.Неправилно съдът е приел, че страна по
облигационното правоотношение е само собственикът на имота, подал
молба-декларация за откриване на партида доколкото същата има само
вътрешно-счетоводно значение.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да уважи исковете.Претендира разноски.
Ответниците по въззивната жалба- К.Х.Х. и В.Х.М. оспорват
същата.Твърдят, че обжалваното решение е правилно.Излагат доводи, че за да
ангажира отговорността на ответниците, ищецът е следвало да установи по делото,
че същите са приели наследството на Ц.Х..Молят съда да потвърди обжалваното
решение.Претендират разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.с.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 22.11.2016 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц.И.Х. за
сумата от 2 059,31 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г., сумата от 237,01
лв.-законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 10.11.2016 г., 24,01 лв.-сума
за дялово разпределение и 3,28 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.Твърди,
че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по
ч.гр.д.№ 66439/2016 г. на СРС, 148 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1
ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ ответницата е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 12 в гр.София, жк „*******,
абонатен № 069710.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно
р-л XI от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в която
се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Ц.И.Х.,
че му дължи сумата от 2 059,31 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г., сумата от
237,01 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 10.11.2016 г., 24,01
лв.-сума за дялово разпределение и 3,28 лв.-лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
на задължението.
Със заявление вх.№ 3077732/22.11.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц.И.Х..На 31.01.2017 г. СРС, 148 с-в, по ч.гр.д.№ 66439/2016 г. е издал заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Длъжникът Ц.И.Х. е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено
на ищеца на 27.03.2017 г.Исковата молба е подадена на 11.04.2017 г. /в срока по
чл.415 ГПК/.
С определение от 12.09.2019 г. първоинстанционният съд е
конституирал К.Х.Х. и В.Х.М. като ответници на мястото на починалата в хода на
производството ответница Ц.И.Х..
С молба от 11.09.2019 г. ищецът е уточнил, че претендира
процесните суми от ответниците разделно-по ½ от всеки от тях.
Ответниците са оспорили предявените искове с твърдения,
че не са пасивно материалноправно легитимирани, тъй като липсват доказателства
да са приели наследството на починалата ответница.Оспорили са твърдението, че
сградата е присъединена към топлопреносната мрежа и размера на претендираната
топлинна енергия.Правят възражение за погасителна давност.
Видно от протокол от 15.07.2002 г. ОС на етажните
собственици в гр.София, жк „*******и Г е взело решение да се сключи договор за
извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки“ с „Т.С.“ ЕООД.В списъка с етажни
собственици срещу процесния абонатен номер фигурират името и подписа на Х.К.Х..
На 30.08.2002 г. е сключен договор № 3249 между ЕС с
адрес: гр.София, жк „*******и Г и „Т.с.“ ЕООД за извършване на посочената
услуга.
Видно от удостоверение за идентичност на Дирекция
„Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ апартамент № 12, находящ се
на адрес-жк „*******е идентичен с апартамент № 48, регистриран в базата данни
на „Т.С.“ ЕАД на адрес: ***.
С нотариален акт № 164 по н.д.№ 167/1998 г. е оформен
договор, по силата на който Х.К.Х. и Ц.И.Х. са прехвърлили на сина си К.Х.Х.
апартамент № 12, находящ се в гр.София, жк „*******срещу задължение за гледане
и издръжка, като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно.
Представено е заявление-декларация вх.№ 733/12.03.2004 г. от К.Х.Х. до
ищцовото дружество за откриване на партида за процесния апартамент с абонатен № 69710.
Видно от извършената служебна справка по Наредба №
14/2009 г. Ц.И.Х. е починала на 28.05.2017 г. и ответниците са нейни син и
дъщеря.
Представени са констативни протоколи на основание чл.593 ГПК за процесния период за изтеглени на случаен принцип публикувани сметки за
дължими суми за абонатни номера на официалната уеб-страницата на ищцовото
дружество, сред които не фигурира процесния абонатен номер.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице В.В.е установено,
че за исковия период в процесната сграда има 1 бр. абонатна станция /АС/ тип
БАСИ.Технологичните разходи се изчисляват със специализиран софтуер и са
извадени от общото количество топлинна енергия, влязла в АС и са за сметка на
топлофикационното дружество, а разликата се разпределя между абонатите.Дяловото
разпределение е извършвано от ФДР „Т.с.“ ЕООД.В имота през процесния период е
имало 3 бр. радиатори с монтирани уреди за дялово разпределение и 1 бр.
щранг-лира.Топлинната енергия за БГВ се е отчитала с един водомер за топла
вода.През периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г. абонатът е осигурил достъп за отчет
и главният отчет е подписан.През периода м.05.2015 г.-м.04.2016 г. абонатът не
е осигурил достъп за отчет и на основание чл.69, ал.2, т.2 от Наредба №
16-334/2007 г. топлинната енергия за БГВ се е начислявала при норма на разход
на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, а количеството топлинна
енергия за отопление се начислява съгласно чл.70, ал.4 и ал.5 от Наредба №
16-334/2007 г.Топлинната енергия, изразходена от абонатен № 069710 е на
стойност 1 303,48 лв., като в посочената сума не са включени предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди извън процесния период
и лихви.Сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че по
делото е установено, че процесният имот е топлоснабден, и че ищецът е в
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с К.Х. на собствено
основание предвид подадено от него
заявление-декларация за откриване на партида, поради което за първоначалната
ответница Ц.Х., както и за съпритежателя на правото на ползване Х.Х. не е
възниквало задължение за заплащане на топлинна енергия.Изложил е мотиви, че
след смъртта на Х.Х. на 05.06.2014 г. правото на ползване върху имота се е консолидирало у Ц.Х., но това не е повлияло
на вече прекратените нейни отношения с ищеца.Приел е, че ищецът не е доказал,
че ответниците са приели наследството на Ц.Х..
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От събраните по делото доказателства се
установи, че през исковия период първоначалният ответник и наследодател на
въззиваемите-Ц.Х., е била носител на вещното право на ползване върху процесния
имот, а ответникът К.Х. е негов собственик.Установи се, че К.Х. е подал
заявление-декларация за откриване на партида съгласно ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди.Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2017 г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 2/2017 г. е
налице договор за продажба на топлинна енергия между голия собственик на имота и
топлопреносното предприятие и същият е придобил качеството на клиент на
топлинна енергия /докладчикът по делото променя становището си, изразено в
предходни съдебни актове в различен смисъл/.
Поради изложеното и предвид
обстоятелството, че исковете са били предявени срещу ответницата в качеството й
на носител на вещното право на ползване не може да се приеме, че ответниците
дължат цената за топлинна енергия за процесния имот за исковия период, тъй като
такова задължение не е било включено в оставеното от починалата ответница
наследство, тъй като тя не е била потребител на топлинна енергия.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден за заплати в полза на
пълномощниците на въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 вр.
чл.9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията към момента на подписване на договорите за правна
защита и съдействие/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 102230 от 27.05.2020 г. на СРС, 148 с-в, по гр.д.№ 22783/2017 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Т. С.П. от САК
с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул. *******, офис 236 сумата от
300 лв.-адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат В.З.Ц. от САК
с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул. *******сумата от 300 лв.-адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено
при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.