№ 235
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20231800500776 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство В. Н. Н. обжалва
Решение № 80 от 11.10.2023 г. по гр. д. № 142 / 2023 г. по описа на РС – Своге
В ЧАСТТА, с която е било признато за установено на основание чл. 422 ГПК,
че дължи на ищеца Т. Р. К. сумата от 1 200 лева – главница, представляваща
незаплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка с предмет
извършване на консултантски услуги – данъчни, финансови и имотни, заедно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.02.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението, и сумата от 27,99 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 18.11.2022 г. до 04.02.2023 година.
Решението не се обжалва в частта, с която искът за мораторна лихва е
бил отхвърлен за разликата над 27,99 лв. до пълния предявен размер от 48,33
лева.
В жалбата се твърди неправилност на решението, поради липса на
валидно сключен договор за поръчка.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Т.
Р. К., с който жалбата се оспорва.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваната част решение на
първоинстанционен съд.
В тази част решението е и правилно.
1
След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства
районният съд е достигнал до обоснования извод за дължимост на
претендираните вземания. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като на
основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи във въззивната
жалба ще отбележи следното:
Спорът между страните, пренесен за разглеждане пред въззивната
съдебна инстанция, се концентрира върху това доказано ли е по делото
сключването на неформален договор за поръчка между В. Н. Н. и Т. Р. К. с
предмет извършване на консултантски услуги – данъчни, финансови и
имотни, както и дали е било уговорено възнаграждение за довереника и в
какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът
се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия.
Договорът за поръчка е от категорията на т. нар. "несъвършено
двустранни договори", при които поначало задължения възникват само за
едната страна – конкретно при поръчката задължение възниква само за
довереника, а именно да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин,
макар и доверителят да трябва да му окаже съдействие – при поискване да му
достави средствата, необходими за изпълнение на поръчката и да му заплати
направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във
връзка с изпълнението. В случай че бъде уговорено парично възнаграждение
за довереника (чл. 286 ЗЗД), договорът се превръща в двустранен и възмезден
– за доверителя, освен съдействието по чл. 285 ЗЗД, вече възниква и
насрещно задължение – да заплати уговореното възнаграждение на
довереника. Независимо дали е уговорено или не възнаграждение,
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката – чл. 284 ЗЗД. Договорът за
поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже наличието на
мандатното правоотношение е за страната, която го твърди.
При анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че по делото се установява наличие на валидно сключен
неформален договор за поръчка между Т. Р. К. и В. Н. Н. с предмет
извършване на консултантски услуги – изготвяне и набавяне на всички
необходими документи за продажба на земеделските земи, собственост на В.
Н. Н..
Наличието на представените по делото документи – скици на
земеделските имоти, собственост на ответника Н.; копия от спогодби на Н. с
други наследници за подялба на земеделските имоти; договор за кредит за
текущо потребление, сключен от съпруга на Н.; сертификат за застраховка
„Кредитна защита“ и ОУ по застраховка „Кредитна защита“, намиращи се в
държане на Т. Р. К., са индиция за наличие на сключен между страните
договор за поръчка. Изводът за сключването на договора следва от
съвкупната преценка на твърденията на страните и на събраните по делото
2
писмени доказателства.
Тъй като договорът за поръчка е неформален, не е необходима писмена
форма за неговата действителност, а е достатъчно страните да постигнат
съгласие относно съществените му елементи. Наличието на оферта се
установява от съвпадащите по делото твърдения на страните, че в
присъствието на ответницата Н. свидетелката К. е уговаряла Т. К. да помогне
на Н. за изготвяне и набавяне на необходимите документи за продажба на
земеделските земи. По делото не се спори и че след тази среща ответницата
Н. е ходила заедно с Т. К. в клона на „Б. ДСК” АД в гр. С.. Документите от
посещението в банката – договор за кредит за текущо потребление, сключен
от съпруга на Н.; сертификат за застраховка „Кредитна защита“ и ОУ по
застраховка „Кредитна защита“, са останали при ищцата К..
Фактът, че ищцата Т. К. е приела направената оферта и се е задължила да
извърши възложените действия, се установява от извършването на действията
по изпълнение на поръчката – снабдяването й със скици на земеделските
имоти, собственост на ответника Н., подаването на декларации по чл. 14
ЗМДТ за земеделските имоти и изобщо указаната помощ на В. Н. за
набавянето на всички необходими документи за продажба на земеделските й
земи.
Съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата за липса на
договор за поръчка поради непредставянето от страна на ищцата на документ,
съдържащ цени и условия за извършваната дейност. Както вече беше
посочено по-горе, договорът за поръчка е неформален и за действителността
му не е необходим какъвто и да е документ. Достатъчно е да се постигне
съгласие между страните относно поръчката и изпълнението й.
Упълномощаването е отделна правна сделка, която може да се прибави
или не към договора за поръчка, поради което липсата на упълномощаване в
конкретния случай не води до недействителност на сключения между
страните договор за поръчка.
Съдът счита за изпълнено и задължението на довереникът Т. Р. К. да
докаже, че е изправна страна по договора за поръчка, т. е. че с оглед
наличните по делото скици на земеделските имоти и декларации по чл. 14
ЗМДТ ищцата е изпълнила задължението си по договора, като е извършила
консултантска дейност, изразяваща се в изготвяне и набавяне на всички
необходими документи за продажба на земеделски земи, собственост на В. Н.
Н..
С връчването на 18.11.2022 г. фактурата с обратна разписка и
приложението към нея на В. Н. Н. довереникът е дал отчет на доверетеля, с
което е изпълнено и последното задължение на Т. Р. К..
Относно възнаграждението и неговия размер съдът кредитира
показанията на свидетеля Г., като отчита евентуалната му заинтересованост от
изхода на делото, тъй като в останалата им част показанията му
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. С оглед
установеното по делото финасовото състояние на ответника Н., достоверни
изглеждат и твърденията на свидетеля Г., че заплащането на поръчката е
3
трябвало да стане чрез пари получени от продажбата на земеделските земи.
Липсват данни по делото, които да противоречат на показанията на
разпитания свидетел Г., поради което съдът счита, че същите следва да бъдат
кредитирани в тяхната цялост, т. е както относно уговореното между страните
договорно възнаграждение, така и относно неговия размер.
Липсата на договор за продажба не освобождава В. Н. Н. от
задължението й да заплати уговореното възнаграждение за получените от Т.
Р. К. консултантски услуги.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, включително и в частта за разноските, които не следва да
бъдат преразпределяни от въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото и направеното в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата направените от нея
разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на
400 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна
защита и съдействие на л. 35 от делото.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80 от 11.10.2023 г. по гр. д. № 142 / 2023
г. по описа на РС – Своге В ЧАСТТА, с която е било признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че В. Н. Н. дължи на Т. Р. К. сумата от 1 200 лева –
главница, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален
договор за поръчка с предмет извършване на консултантски услуги –
данъчни, финансови и имотни, заедно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 01.02.2023 г . до окончателното погасяване на задължението,
и сумата от 27,99 лева – лихва за забава, начислена за периода от 18.11.2022 г.
до 04.02.2023 година.
В отхвърлителната част решението на районния съд не е било обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати на Т. Р. К. с ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4