РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. Перник, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720100741 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник,
срещу М. М. И..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в **********, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. За
процесните суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за парично задължение по
чл. 410 ГПК
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 1219,77 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 07.08.2019 г. до 15.03.2022
г. до водоснабден имот, находящ се в **********, за абонатен № *****, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 12.12.2022 г. до
окончателното плащане на вземането и сумата от 155,95 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 20.10.2019 г. до 15.06.2022 г.
1
Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения
иск. Поддържа, че аб. № ***** се отнася за различен имот, находящ се в гр. Перник,
собственост на друго лице, във връзка с което прилага копия от съдебни актове. Поддържа,
че неправилно искът е насочен срещу него, а ***** е в трагично безводие и всеки от
жителите му „се спасява, както може“. Поддържа, че психологическият тормоз от страна на
ВиК чрез неоснователно насочване на искове именно срещу него, продължава над 10
години, въпреки че през м. ноември 2022 г. представител на ВиК е установил на място, че в
собствения на ответника имот няма вода от водопровод, нито водомер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи (Наредба № 4/2004), потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на
тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата). Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Ответникът не спори, че е собственик на процесния имот. Безспорно е още, че
ищецът е ВиК оператор, по смисъла на чл. 198, ал. 1 ЗВ, и като такъв предоставя ВиК
услуги срещу заплащане на територията на Община Перник, където се намира и процесният
имот. Спорното обстоятелство е дали конкретно ищецът е предоставял ВиК услуги до
същия, т.е. дали водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на гр. Перник, с
оглед своевременно въведеното от ответника възражение, че използва вода от собствен
водоизточник.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от Закона за водите физическите лица собственици или
ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните
образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за
собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води. Извън тези
случаи за индивидуалното използване на водите се заплащат такси по Тарифа на МС,
платими в полза на общината или съответната басейнова дирекция (чл. 43, ал. 4 ЗВ, вр. чл.
22, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване).
За изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води не е
необходимо разрешително, но собственикът следва да уведоми директора на съответната
басейнова дирекция, т.е. предвиден е уведомителен и регистрационен режим, а при доказани
2
нарушения директорът на басейновата дирекция може да задължи собственика да монтира
измервателни устройства – чл. 43, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ.
В процесния случай, въпреки разпределената доказателствена тежест и изрично
оспорване и конкретни възражения на ответника ищецът, чиято е доказателствената тежест
да установи облигационна връзка и извършване на ВиК услуги, не е поискал събирането на
доказателства, установяващи процесният имот да е свързан с водопроводно отклонение с
водопроводната мрежа на селото (напр. СТЕ). Липсват доказателства, вкл. и косвени, за
соченото обстоятелство – напр. протоколи за първоначален монтаж на водомера,
последващи проверки, ремонт и др., с каквито ищецът следва да разполага предвид
правомощията си по чл. 32 и сл. от Наредба № 4/2004 г. и чл. 44, т. 4 ЗИ за монтаж,
поддръжка и контрол на водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и
заплаща изразходваното количество вода, пломбиране на холендъра на индивидуалните
водомери, периодична метрологична проверка. Противно на становището, депозирано от
ищеца за с.з., представените по реда на чл. 190 ГПК книжа не установяват пълно и главно
горните релевантни обстоятелства (от протокола за неосигурен достъп и карнетите, се
установява единствено, че е начислен служебно разход по реда на чл. 46 ОУ, аналогично чл.
35, ал. 6 от Наредбата). Същевременно, в самото становище се поддържа, че количествата са
начислени след извършен отчет на водомера, което твърдение не кореспондира на
представените от ищеца доказателства. Същевременно, ако е налице незаконно
присъединяване към ВиК системи, законът предвижда изрична форма за доказване на
соченото обстоятелство – писмена, чрез протокол, съставен по определен ред от длъжностно
лице при оператора – чл. 37 от Наредба № 4/2004 г., какъвто в процесния случай отново не
се представя.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение
на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да
осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с
доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава
твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил
се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да
даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4488/2013 г.). При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период
собственият на ответника недвижим имот е бил присъединен към водопреносната мрежа,
стопанисвана от ищцовото дружество. Доколкото не се осъществява реалното
осъществяване на ВиК услуги, безпредметно е обсъждането на останалите предпоставки
досежно размера на иска.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с
произтичащите от това правни последици.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но
такива не са искани, нито доказани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу М. М. И., ЕГН **********, с адрес ************
обективно кумулативно предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о
ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по отношение на М. М. И. за сумата
1219,77 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 07.08.2019 г. до 15.03.2022 г. до водоснабден имот, находящ се в
**********, за абонатен № *****, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението – 12.12.2022 г. до окончателното плащане на
вземането и сумата от 155,95 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 20.10.2019 г. до 15.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4