РЕШЕНИЕ

 

Номер  260436                          Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд               VІІІ граждански състав

 

На 21.09                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 19.08.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 1398 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 и чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.С.Р. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 536, 71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 792, 22 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода **г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – гр. София оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение. Моли съдът да спре производството по делото до приключване с Тълкувателно решение на ТД № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС или по общо съгласие на страните.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е с. на МВР, като през процесния период е заемал длъжността „**“ в * при ответната ГД ПБЗН - МВР.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 10.08.2020 г. на в. л. по ССЕ С.К., действително през процесния период ищецът е положил общо 1 575 часа нощен труд, полагащото му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 1 800, 2 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 561, 30 лева (които не са били изплатени на И.Р.).

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер е по-нисък от установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че искът за заплащане на допълнителното възнаграждение за положения нощен труд се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 29.01.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 480 лева с ДДС – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 61, 47 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. 

С оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Въпреки, че действително е образувано ТД № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че настоящият правен спор следва да бъде решен въз основа на действащото към момента законодателство, без да е нужно да се изчаква постановяване на Тълкувателно решение по това дело, а освен това не е и налице общо съгласие на страните за спиране на производството по настоящето дело – поради което и искането на ответника за спиране на производството по делото следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от Д. Н.С. Н., със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.С.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, *** СУМАТА 1 536, 71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 792, 22 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода **г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 29.01.2020 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 480 лева с ДДС, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.  Пловдив -  61, 47  лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, КАКТО И искането му за спиране на производството по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

   

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.