Р
Е Ш Е Н И Е № 260322 / 15.10.2020г.
гр.
П., 15.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1468 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД
срещу П.И.С. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 495,56 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „“ бл. , вх. , ап. , с абонатен №, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 83,62 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 06887/2018 г. по
описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК от 10.10.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период
е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. М.Г. оспорва
предявените искове с твърдението, че ответникът не притежава качеството
потребител на топлинна енергия, доколкото не собственик или ползвател на имота
през процесния период. Оспорва исковете по размер, както и да е извършвана
метрологична проверка на топломера в процесната абонатна станция. Намира за
недоказано представените от ищеца Общи условия да са обнародвани в централен и
местен ежедневник. Счита, че последните не обвързват ответника. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен
случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията,
предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест. В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От представения по делото акт за сключен
граждански брак, се установява, че ищецът се е намирал в брачно правоотношение
с Е. С. С., възникнало на 22.05.1961 г.
От договор за продажба на държавен недвижим
имот се установява, че на 31.12.1987 г., т.е. след възникването на брачното
правоотношение, ответникът заедно със съпругата си Е. С. е придобил правото на
собственост върху процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден.
От представената по делото декларация по
чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 28.03.1998 г. за целите на данъчното облагане П.С.
е декларирал съществуващо право собственост върху процесния имот, като в
декларацията е отразено, че имотът е съсобствен с трето лице – съпругата му Е.С.
С, при режим на съпружеска имуществена общност,
с посочено основание издадения от Община П. договор от 31.12.1987 г. В
декларацията е отразено, че върху имотът не е учредявано право на ползване в
полза на трети лица. Тази декларация има характера на подписан /което не се
оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът е
собственик на апартамента, придобит в режим на бездялова СИО, което изявление
се ползва с висока доказателствена стойност в процеса и се подкрепя от
останалите доказателства.
От представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че Е. С. е починала на 28.05.2019 г., като нейни
наследници по закон са съпругът ѝ П.И.С. и дъщеря ѝ Р. П. С.
По делото не се твърдят, а и не се
установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост
или на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства съдът приема за установено, че през релевантния период от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. процесният имот е бил в режим на съсобственост
между ответника и трето за процеса лице – съпругата му Е. С., починала на
28.05.2019 г., т.е. след исковия период. За прецизност следва да се отбележи,
че съгласно чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито са
задълженията за заплащане цената на топлинната енергия, доставена до
съсобствения имот, което е основание за извод, че е допустимо искът за
заплащането ѝ да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответника.
Като собственик на топлоснабден имот
през процесния период е придобил качеството потребител на топлинна енергия, а с
това – и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното
дружество по повод доставката на топлинна енергия до имота, което обуславя
възникването в тежест на потребителя на основното му задължение към насрещната
страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество, а именно да
заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. чл. 15, ал. 1, т.
1 от приложимите Общи условия.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, а
между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга,
обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за
търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат
да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния
период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на
топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и
определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че е начислен разход за битова гореща вода според показанията на
уреда за търговско измерване – водомер, монтиран в имота. Тъй като
отоплителните тела в имота (в помещения кухня, стая и хол) са демонтирани, на
ответника е начислен разход за отопление единствено за отоплителното тяло в
банята – щранг-лира, без ИРУ, поради което разходът за същото е определен по
изчислителен път като за отоплително тяло, работило непрекъснато. През периода
е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект – 163 куб.м., за
времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в Общите части на СЕС, доколкото в същите няма работещи такива. В
заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 496,56
лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 211,59 лв. и БГВ в размер на 272,18 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 10,56 лв. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на
предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и
дялово разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (2,23
лв.) възлиза на посочената в исковата молба стойност – 496,56 лв. Падежите на
всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите
условия на дружеството. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 496,56 лева. Липсват
твърдения и доказателства ответната страна да е изпълнила основното си
задължение по облигационното правоотношение – да заплати точно в количествено и
темпорално отношение цената на предоставената услуга, поради което предявеният
иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. В заключението по СИЕ е посочено, че за
процесния период лихва за забава е в размер на 83,62 лева, поради което
предявеният акцесорен иск също е основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 450 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 550 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В
ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу П.И.С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, за сумата в размер на 496,56 лева, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „“ бл. ,
вх. , ап. , с абонатен №, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 83,56 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 6887/2018 г. по
описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.И.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 550,00 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.И.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 75,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________