Определение по дело №549/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20217060700549
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

43

гр. Велико Търново, 27.01.2022 г.

Административен съд - гр. Велико Търново, VII-ми адм.състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 549/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл. 175 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по Молба, вх. № 40/05.01.2022г. в АСВТ, за изменение на постановеното по делото съдебно решение, депозирани от името на дружеството „СПРИНК"ЕООД/в несъстоятелност/.

В същата се излагат съображения, че съдът неправилно преценил, че на страната не следва да се присъдят разноските за АВ, т.к. са заплатени от трето лице. В случая следвало да се отчете фактът, че дружеството е в открито производство по несъстоятелност и не разполага с парични средства и банкови сметки, с които свободно да оперира. Противното било равносилно на ограничаване на правото на защита на дружеството. Илюстрира позицията си с практика на ВКС - Определение по ч.гр. д. № 4655/2017г. на IV гр. отд. Освен това, настоява, че разноските за първата инстанция в размер на 36 050,00лв. следвало да бъдат възложени в тежест на ДОДОП, а не на НАП.

Ответната страна ангажира Отговор с вх. № 258/18.01.2022г. в АСВТ. ПП на ответника намира молбата за неоснователна, т.к. не са налице доказателства страната жалбоподател да е сторила разходи за АВ. Напротив видно е от представените доказателства, че същите са платени от трето лице. Привежда конкретни примери от практиката на ВКС в подкрепа на тезата си. Няколко определения между които и това с № 556/19.12.2019г. по гр.д. № 4289/2019г. При това акцентира, че няма доказателства, че плащането е за сметка на „СПРИНК"ЕООД. Освен това ответната страна счита, че искането за замяна на страната, която да понесе отговорността за разноски е в хипотезата на ОФГ по чл.175 от АПК, но също е неоснователна, т.к. разноските за ДТ са възложени на НАП, а не на ДОДОП на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Постановено е Решение № 388/29.12.2021г. по АД № 549/2021г. по описа на АСВТ, с което жалбата е уважена, но на дружеството жалбоподател са присъдени само разноските за ДТ - 50,00лв. Разноски за АВ не са присъдени с мотива, че съдебната практика не допуска възстановяване на разноски, заплатени от трето лице.

Предмет на делото е жалба, подадена от дружеството срещу част от РА, издаден на 05.04.2016г. от ОП при ТД В. Търново на НАП. Материалният интерес е в размер на 1 511 868,31 лева. При уважаване на жалбата е претендирано АВ в размер на 36 000,00лв., за което са приложени документи към Списъка на разноските/вж. л.209 и сл./. Адвокатското възнаграждение е заплатено от трето лице - дружеството „ЛЕНД АГРО ПРОДЪКШЪН"ЕООД. По банков път с пл. нареждане от 17.11.2021г., в което за основание на превода е посочено цитирам:"по АД № 549/2021г. „СПРИНК"ЕООД". От адвокатското дружество е издадена фактура №318/16.11.2021г. В ДПЗ е постигната договореност/вж. чл.2, ал.2/, че АВ ще бъде заплатено именно от посоченото дружество за сметка на дружеството жалбоподател. Не са представени доказателства за вътрешните отношения между двете дружества, нито срещу какво право или вземане е извършено това плащане. Всички тези обстоятелства са безспорни между страните.

Относно допустимостта на производството съдът установи следното:

Молбата за изменение на съдебното Решение, подадена от името на дружеството жалбоподател е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а ПП на жалбоподателя е представил списък с разноските по чл.80 от ГПК в о.с.з./вж. л.208 от делото/.

Разгледана по същество Молба вх. № 40/05.01.2022 г. в АСВТ, подадена от името на „СПРИНК"ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Видно от мотивите и диспозитива на посочения съдебен акт съдът е приел, че страната жалбоподател, която е защитавана от ***няма право на разноски за АВ, т.к. не е сторила реално такива. Действително АВ е заплатено от трето лице. Това дружество обаче не е било страна по ДПЗ, където е постигната уговорката, че „ЛЕНД АГРО ПРОДЪКШЪН"ЕООД ще плати АВ за сметка на жалбоподателя „СПРИНК"ЕООД. В платежното нареждане не е посочено, че плащането е „за сметка" на жалбоподателя, а като основание само номера на АД и в още пояснения е записано само „СПРИНК"ЕООД. При тези документи с това съдържание съдът намира, че не е доказано плащането на АВ да е извършено „за сметка" на жалбоподателя, т.е. реално сторени разходи от негово име и за негова сметка. Но дори да приемем, че плащането е извършено за сметка на дружеството жалбоподател, то съдебната практика е непротиворечива, че заплатеното от трето лице АВ не подлежи на възстановяване на страната по делото, т.к. същата не е сторила реални разходи. В този смисъл е и актуалното Определение № 60223 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 783/2020 г., I т. о„ ТК. Предвид това, съдът не намери основание да измени постановеното решение в частта за разноските.

Неоснователно е и искането на *** К. в Решението да бъде заменена/поправена/ страната, върху която са възложени разноските. Както правилно изтъква ПП на ответника, посочването на НАП в осъдителния диспозитив на съдебното решение не е резултат на очевидна фактическа грешка. Става въпрос за поемане на разноски от ЮЛ в хипотезата на §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Поради това и искането за поправка следва да се остави без уважение. За процесуална икономия, доколкото е безспорно в съдебната практика, че решението в частта за присъдените разноски е с характер на определение, от съдът се произнесе с един общ акт в настоящото по двете искания.

Решението, чието изменение се иска подлежи на обжалване, поради това такава е съдбата и на настоящото определение.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл. 175 от АПК, съдът в посочения състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 40/05.01.2022г. в АСВТ, депозирана от името на дружеството „СПРИНК"ЕООД за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските и поправка в диспозитива на същото.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на Републиката с ЧЖ, депозирана чрез АСВТ в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.

Препис от настоящото да се изпрати на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: