ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. Велико Търново, 16.02.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав в
закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 15/2021
г. по описа на съда. При това, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.159 от АПК – проверка на
допустимостта на жалбата.
Делото е образувано по жалба вх. № 109/12.01.2021г. в
АСВТ, подадена от А.Ц.М. ***.
В титулната част на същата е записано, че е насочена
срещу Отказ с изх. № Ф-9-2/03.12.2020г. на Община Лясковец. В просителната част
се оспорва дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци за
годините 2017, 2018, 2019 и 2020г., определени за недвижим имот, притежание на търговското
предприятие на покойния й съпруг. В петитума на жалбата е записано освен това и
искане, цитирам: „, а за 2021г. да отмените отказа на кмета“ – край на цитата.
След проведена процедура „без движение“ по делото е
представен документ за внесена държавна такса за производството и съгласно
указанията на съда е направено уточнение по предмета анобжалване. Уточнено е,
че се обжалва „писмо на Община Лясковец с Изх. № Ф-9-2/03.12.2020г., което има
характер на отказ“ - цитат.
По делото е представена административната преписка и
подробно становище от кмета на община Лясковец с мнение за недопустимост на
подадената жалба.
Като се запозна с представените доказателства и съобрази
становищата на страните съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С.Л.М.с ЕГН ********** умира на 24.11.2019г. и оставя за свои законни наследници съпруга – А.Ц.М. и
двама пълнолетни сина.
Покойният М.е бил регистриран по реда на ТЗ като
едноличен търговец с фирма ЕТ“С.– С. М.“ с дан. № *********. За целите на търговска дейност с Нотариален акт № 769/19.12.2002г. е придобил
недвижим имот/нежилищен/ – земя и сграда, находящ се извън регулацията на гр.
Лясковец. За същия е подадена декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. №
**********/03.08.2010г. и е отреден партиден № М0420135_100803.
През 2017г. за дължимите за същия имот данъци и такси
за битови отпадъци за периода от 2013г. до 2016г., вклч., на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК е издаден Акт за
установяване на задължения по декларация с №115/2017-1/07.09.2017г.
С този АУЗД са установени следните
задължения на търговеца – ДНИ в общ размер на
1 923,23лв., от които 1 529,79 главница и 393,44 лв. лихва.
Съответно 6 574,88лв. за ТБО, от които 6 752,91лв. главница и 1 745,20лв.
лихви.
АУЗД № 115/2017-1/07.09.2017г. е връчен на Ст. М.на
14.09.2017г., който в 14-дневен срок депозира пред кмета на община Лясковец Заявление с вх. №
ФСД02-3716#1/20.09.2017г./л.30/ с молба за цитирам „преизчисляване на
задълженията на фирмата ми към община Лясковец.”, т.к. имотът не е УПИ и
услугата не се предоставя в периода от 2002г. до 2017г.
На така посоченото заявление на Ст. М.кметът на община
Лясковец отговаря с Писмо изх. № ФСД-02-3716#2/14.11.2017г./вж. л.33/. В същото уведомява ЕТ, че приходната
администрация на общината е взела предвид факта, че имотът не е в регулация, а
определените задължения за ТБО включват само два от компонентите по чл.66 от ЗМДТ, а именно: за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депа. Пояснено е, че т.к. в района на тази
почивна станция, стопанисвана от ЕТ не се предоставя услугата по сметосъбиране
и сметоизвозване, то такава не е начислявана. ЕТ е поканен отново да плати
задълженията си, разяснено му е, че може да бъдат разсрочени, а при неизпълнение ще бъдат
събрани принудително. Няма данни кога и как е съобщено това писмо на Ст.
Марков. Нито да е обжалвал същото пред съд.
На 27.02.2020г. вдовицата Ант. М. подава Жалба вх. №
Ж-9/л.36 от делото/ до кмета на Община Лясковец. В същата отново оспорва
дължимостта на ТБО за горе посочения имот, като
изтъква, че обложеният с данъци и ТБО имот всъщност е земеделска земя с
№ 000684 по плана за земеразделяне на гр. Лясковец, а не урегулиран ПИ, а
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя.
Тъй като не получава отговор по посочената Жалба, М.
подава Искане с вх. № Ж-9#1/27.11.2020г. до кмета на общината като настоява да
получи писмен отговор по жалбата си от 27.02.2020г.
В резултата Ант. М. получава отговор от кмета на
община Лясковец - Писмо с изх. №
Ж-9#2/03.12.2020г./ вж. л.40 от делото./. Писмото е връчено на М. на
04.12.2020г. Същата го определя като изричен отказ и го обжалва пред настоящия
съд., за което е образувано това дело.
В съдържателно отношение Писмо с изх. № Ж-9#2/03.12.2020г. представлява пояснение, че запосочения
недвижим имот не е начислена ТБО по компонента сметосъбиране и сметоизвозване,
а другите два компонента на ТБО/чистота на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на отпадъците в депо/са начислени, т.к. законодателят не е
предвидил освобождаване от тях. Пояснено е, че натрупаните задължения на ЕТ към
този момент са в размер на 18 255,71лв., установени с АУЗД №
115/2017-07.09.2017г. за периода на 2013г.-2017г. вклч.
В допълнение към административната преписка на съда е
представено з.к. от Писмо изх. № ФСД-02-3716/07.12.2020г. на община Лясковец, адресирано до частен
съдебен изпълнител. От същото е видно, че
общинската администрация иска да бъде образувано изпълнително
производство срещу наследниците на Ст. М.за принудително събиране на публични
общенски вземания, а именно: дължимите ДНИ и ТБО за процесния имот, находящ се
в гр. Лясковец, установени с АУЗД № 115/2017-1/07.09.2017г. С олихвяване към
04.12.2020г. задълженията са в общ раземер на 10 719,04лв. Посочва се, че АУЗД е влязъл в законна сила на 14.11.2017г.
Като издири действалия по време и място материален закон
и го приложи към така установените факти, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за
местните данъци и такси/ЗМДТ/, производството по установяване и събиране на
местните данъци и такси/в т.ч. ДНИ и ТБО/ се осъществява от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове
се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, кметът на
общината изпълнява правомощията на решаващ орган при административното обжалване
на ревизионинте актове/чл.152, ал.2 от ДОПК/, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответнта община на
териториален директор на НАП/за другите актове на ОП - АУЗД, както в случая, във вр. с чл.144, ал.1
от ДОПК/.
В случая още приживе едноличния търговец
след връчването на АУЗД/14.09.2017г./ е подал жалба по административен ред
срещу същия. Макар и именувана Заявление от 20.09.2017г./, същата е подадена в
14-дневния срок по чл.152, ал.1 от ДОПК. Действително кметът на общината не е компетентния
да се поризнесе решаващ орган по жалбата срещу АУЗД, а началникът на отдел
местни приходи. За гражданина обаче администрацията е единна и това, че кметът
не е изпълнил задължението си да изпрати същата по компетентност е без
съществено значение в случая. Поради това, писмото на кмета на общината от изх.
№ ФСД-02-3716#2/14.11.2017г. няма характер на решение по чл.155, ал.2 от ДОПК.
Всъщност по изложените в писмото мотиви АУЗД от 07.09.2017г. следва да се счита
за мълчаливо потвърден при обжалването
по административен ред, съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2
от ДОПК, на дата 20.11.2017г. В този случай срокът за обжалване по съдебен ред
на издадения АУЗД е 30 дневен от този момент, по аналогия с чл.156, ал.5 от ДОПК. Същият е изтекъл на 20 декември 2017г. Няма данни по делото - не се
твърди и не се представят доказателства връченият приживе на наследодателя АУЗД
да бил обжалван по съдебен ред и
отменен. Поради това същият е влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение,
вклч. принудително от ЧСИ. При смъртта на Ст. М.тези задължения са част от
откритото му наследство. Съгласно чл.60 от Закона за наследството,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Именно защото този въпрос за дължимостта
на ТБО е разрешен с влязъл в сила акт, то жалбата на вдовицата от 27.02.2020г.
не поставя началото на ново
административно производство, нито по обжалване на АУЗД, нито във връзка с
изпълнението му, т.к. не съдържа искане за разсрочване или опрощаване на дълга.
Във връзка с изложеното дотук и
доколкото вече бе изяснено, че производството по установяване и събиране на ТБО
протича по реда на ДОПК, то както жалбата на М. от 27.02.2020г. така и искането
й от 27.11.2020г. не са предпоставка да се формира мълчалив отказ по смисъла на
чл.58 от АПК при липсата на изявление към този момнт от кмета на общината.
От своя страна изричното изявление на
кмета на общината с изх. № Ж-9#2/03.12.2020г.,
за което е уточнено изрично от Ант. Мркова, че именно то се обжалва не
представлява отказ – като вид индивидуален административен акт/ИАА/. Същото не
е годен предмет на съдебен контрол, защото изобщо не представлява ИАА. Същото
има разяснителен характер. Не съдържа властническо изявление което да накърнява
правната сфера на лицето, което го е сезирало. Не създава задължения, нито
отнема или ограничава права на същото лице. Задълженията за ДНИ и ТБО са
възникна ли по силата на закона/ЗМДТ/ и са установени с влязъл в сила АУЗД. Поради
това липсва и правен интерес от обжалване на това писмо. Същият АУЗД представлява
изпълнително основание по чл.165 от ДОПК и подлежи на изпълнени по предвидения
процесуален ред, който в случая допуска това да е чрез частен съдебен
изпълнител по реда на ГПК/вж. чл.163, ал.4 от ДОПК/.
Само
за правна яснота, без да е пряко сезиран с този въпрос съдът намира за
необходимо да уточни, че представените
доказателства сочат, че процесният НИ, попада в изключението по чл.10, ал.3 от ЗМДТ, поради което се дължи ДНИ и ТБО в
хипотезата на чл.63, ал.1 от ЗМДТ, във вр. с чл.62, т.2 и т.3 от ЗМДТ.
Воден от горните мотиви, на основание чл.
159, т.1 и т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът в посочения състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, Жалба вх. № 109/12.01.2021г. в АСВТ, уточнена
с вх. №408/02.02.2021г., подадена от А.Ц.М.
като наследник на С. М., действал като ЕТ „С.-С. М.”, срещу писмено изявление
на кмета на община Лясковец, обективирано в писмо с изх. № Ж-9#2/03.12.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 15/2021 г. по описа на
АСВТ.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС, с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал.3 от АПК препис от настоящия
акт да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: