РЕШЕНИЕ
№
Ямбол, 27/22.2.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Ямбол - I състав , в съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
|
|
Членове: |
[ЧЛЕНОВЕ] |
|
|
при секретар |
Красимира Юрукова |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от председателя |
Димитринка Стаматова |
|
|
по административно дело № 20237280700005/2023 г. |
||
Производството е образувано по жалба на Л.З.Д. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000302/07.12.2022 г.
на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на осн. чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, е наложена такава
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
неизправността. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка,
тъй като е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се
отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. В депозираната писмена молба в вх. № 350/13.02.2023 г.
жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда се застъпва тезата за законосъобразност на оспорената заповед, като се
иска отхвърляне на подадената против нея жалба. Прави се алтернативно искане –
в случай, че съдът приеме жалбата за основателна, да присъди разноски на
жалбоподателя в минималния, предвиден от закона размер.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.12.2022 г. жалбоподателят Л.Д. управлявал собственото си МПС – Д.Г.Ч.*.*
Ц. с рег. № У **** АС , като движението се осъществявало по бул. „Ц.С.“, до ЦГ „Н.“
в посока бул. „И.в.“. Около 21.35 часа, жалбоподателят бил спрян за проверка от
служители на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен, които констатирали, че е
изменена конструкцията на превозното средство, като са променени конструктивни
характеристики, които са заложени от производителя по време на неговото
производство – „подменени са крушките на фаровете на къси и дълги светлини с
лед (ксенон крушки) вместо такава с нажежена жичка, като не е спазен раздел II на Н-ба № Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС. Водача не
представя протокол от техническа служба за изменение на конструкцията на ППС по
образец съгл. чл. 31 ал. 1 от Н-бата“. Тези констатации били описани в съставения Акта за установяване на
административно нарушение № 5374/07.12.2022 г., като в същия е посочено още, че
е нарушен чл. 146, ал. 1, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл.
3, ал. 1 от Н-ба № Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС.
Със Заповед № 22-1670-000302/07.12.2022 г., издадена от Началник сектор към
ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, на жалбоподателя Л.З.Д. била наложена
принудителна административна мярка на осн. чл. 171,
т. 2, б. „а” от ЗДвП, изразяваща се във временно спиране от движение на
моторното превозно средство до отстраняване на неизправността. Именно тази
заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
Към делото е приложена и Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г., с която
Директора на ОД на МВР – Сливен е оправомощил
Началника на сектор „Пътна полиция“ в РУ към ОД на МВР - Сливен да прилага
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5 б. „а“,
т. 6 и 7 ЗДвП.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се
явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма
и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2, б.”а” от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения, се налага принудителна административна мярка временно спиране от
движение до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е
технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в
изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е
изменена без съответното разрешение.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е наличието на установено по надлежния ред
изменение на конструкцията на МПС без съответното разрешение. При прилагането
на чл. 171, т. 2 б. „а” от ЗДвП, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, която той следва да упражни, когато са налице
уредените в закона материалноправни предпоставки.
В настоящия казус мярката е приложена за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, според който изменение в конструкцията на регистрираните пътни преводни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. На основание посочената нормативна
разпоредба е издаден подзаконов нормативен акт – Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г.
за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. Видно е, че
посочената в акта абревиатура на нарушения акт (ИКРППСИОНППС), не съвпада с
наименованието на Наредба № Н-3/18.02.2013 г., която е приета за прилагане на
чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Отделно от това, Наредбата съдържа общо четири глави,
като раздел II имат две от тях (втора и трета). Правна квалификация на самото нарушение не
е извършена. Посочването на чл. 31 от Наредбата не може да санира
този порок, тъй като същият се отнася до реда, по който се разглежда
заявлението за проверка на възможностите за промяна на конструкцията. Същото се
отнася и до разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, която е посочена като
нарушена – тя е обща и лишена от конкретика и поради
това е необходимо органа да постави ясна, конкретна и точна квалификация на
нарушението, което твърди, че е извършено. В случая такава липсва.
Освен изложеното, от внимателния прочит на Наредба № Н-3/2013 г. се
установява, че съобразно същата, при промяна на източника на светлина на
фаровете за къси и/или дълги светлини, следва да се спазват определени
изисквания, които обаче по отношение на ППС от категория М се съдържат в
Правило № 48 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации (ИКЕ на ООН) – Единни предписания относно одобрението на
превозни средства по отношение монтирането на устройства за осветяване и
светлинна сигнализация. Това правило съдържа ред систематизирани и конкретно
обозначени изисквания, поради което административният орган е следвало да
посочи на кое, респ. на кои от тях не съответства процесното
ППС. Липсата на конкретика в тази насока води до
липсата на мотиви, което не дава възможност на съда да извърши преценка на
законосъобразността на оспорения административен акт.
С оглед изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000302/07.12.2022 г.
на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен е незаконосъобразна и
като такава, следва да бъде отменена.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в
размер на 1 010 лева, от които 10 лева, представляващи държавна такса за
образуване на делото и 1 000 лева – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото същото е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.З.Д. ***, със съдебен адрес:***,
офис *, чрез адв. А.И. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1670-000302/07.12.2022 г , издадена от
Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – СЛИВЕН да заплати на Л.З.Д. сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева за
направените разноски по делото.
Решението, съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, НЕ ПОДЛЕЖИ
на обжалване.
|
Председател: |
/п/ не се
чете |