РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Перник, 22.04.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
при участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Атанасова-Алексова, възз. гр. д. № 817 /
2019 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния
директор Д. Б. Б., чрез юрисконсулт И. Н. Н.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 71 от 27.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 872 / 2018
г. по описа на PC Радомир.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон и същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради следните съображенията:
На първо място, неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата претенция като е приел, че процесният договор за кредит е
недействителен, респективно - нищожен поради неспазване на изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 10 и т.11 от ЗПК. Погрешно първоинстанционният съд е счел, че към
договора за кредит липсва погасителен план (т.11) и не са посочени годишният
процент на разходите, общата дължима сума от потребителя и допусканията, взети
предвид при изчисляване на годишния процент на разходите (т.10). В случая
погасителният план е инкорпориран в самия договор, посочена била датата на
последното плащане: 09.04.2015 г., посочените са датите на всички погасителни
вноски, както и техният брой: 43. В цитираните законови разпоредби не било
предвидено погасителният план да е отделно, подписано между страните приложение
към процесния договор. В случая били договорени условията за издължаване на
кредита от потребителя, като видно от самия договор се съдържа погасителен
план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Също така, договорът бил сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок всички вземания по него, последното изискване
на чл. 11, ал. 1, т. .11 ЗПК - за последователността на разпределение на
вноските между различните и суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба
тази информация следва да в погасителния план единствено при наличието на
различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Страните били уговорили, че годишният, процент на
разходите е в размер на 742.98 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата ал. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При формиране на годишния процент на
разходите се включвали не само тези, установени към момента на сключване на
договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за
потребителя - арг. чл. 19 ал. 1 ЗПК. Следователно, въпреки че в клаузите на
договора не било посочено какви компоненти заемодателят е включил при формиране
размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последните били изводими от
разпоредбите на закона - установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Също
така, в процесния договор за кредит били включени и допусканията, които са
взети предвид при формирането на годишния процент на разходите.
Отделно от гореизложеното, въззивника счита
постановеното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно,
поради противоречието му с материалния закон и на следното основание: след като
първоинстанционният съд бил констатирал изначалната недействителност на процесния
договор за кредит поради неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК не бил приложил правилно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. С диспозитива на
атакуваното решение предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
искови претенции са отхвърлени изцяло. Макар по делото да било изслушано
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което констатира
липсата на пълно погасяване на кредита и наличието на остатъчно задължение
както за главница, така и за договорна лихва и мораторна такава,
първоинстанционният съд не бил приложил правилно императивната разпоредба на
чл. 23 от ЗПК, а именно — да осъди ответника в производството на заплати на
ищцовото дружество размера на чистата стойност на кредита, а именно: размера на
установената със заключението по счетоводната експертиза главница.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител,
депозирал е молба, с която няма възражения при наличие на процесуални
предпоставки по хода на делото, подържа така депозираната въззивна жалба, като
моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложените съображенията
във въззивната жалба, като бъдат присъдени и направените в хода на настоящото
производство разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, се представлява от назначения й по
делото особен представител адв. Ф., който оспорва депозираната жалба, счита
същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като необоснована
и недоказана и бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като
правилно и незаконосъобразно. Счита, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от същия. Липсвал и погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
Видно от договор
за паричен заем № *** г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД
(кредитор) и Е.В.А., кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем
сумата от 1 300.00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 43
седмични вноски, всяка в размер на 65.55 лева. Страните са уговорили, че фиксиран
годишен лихвен процент е в размер на 139.72 %, а годишен процент на разходите в
размер на 742.98 %, а общ размер на всички плащания е в
размер на сумата 2818.65 лева. В чл. 4
от договора било отразено, че с подписване на договорът, заемателят
удостоверявал, че е получил заемната сума изцяло и в брой, като договорът имал
силата на разписка за предадената, съответно получената сума. Заявено е от
заемателя, че е получил общите условия, които са приложени и като доказателство
по делото. В чл. 34 от общите условия било посочено, че всички писма, покани,
съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата
страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, изпратени по факс
или e-mail адрес, посочени от заемателя в предложение за сключване на договор
за паричен заем, а за заемодателя в договора за паричен заем. В ал. 3 на същите
било предвидено, че при неизпълнение на задължението за уведомяване при промяна
на адрес, изпратените на последния известен адрес за кореспонденция,
съобщенията ще се считат за валидно връчени след изтичането на три дни от
тяхното изпращане. Видно от договора първата погасителна вноска била с дата 19.06.2014 г., а последната с
дата 09.04.2015 г.
От
представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от *** г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД (цедент) и
"Агенция за събиране на вземания" ООД (цесионер), се установява, че цедентът прехвърлил на цесионера свои ликвидни
и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. С Потвърждение
за сключена цесия, издадено на основание чл. 4.8 от рамковия договор, прието
като доказателство по делото, продавачът – цедент бил потвърдил, че вземанията,
посочени в Приложение № *** г. са прехвърлени от финансовата институция “Изи
Асет Мениджмънт” АД на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, където има такива, включително и всички лихви.
От
представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от *** г. се установявало, че
вземането на "Изи Асет Мениджмънт" АД срещу ответника Е.В.А.,
произтичащо от договор за паричен заем № *** г., е прехвърлено в полза на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Въз
основа заключението на съдебно - счетоводната експертиза,
по процесния договор за заем, съдът е приел, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
качеството му на заемодател е предоставил на ответника кредит в размер на 1300
лева, който е следвало да бъде върнат на 43 равни седмични погасителни вноски
от по 65.55 лева и обща сума за плащане в размер на 2818.65 лева. Вещото лице
сочи, че било предвидено в договора при забава в плащането на погасителната
вноска на падеж с повече от 30 календарни дни, заемателят да дължи такса за
разходи за събиране на вземането в размер на 9.00 лева, но не повече от 45.00
лева. Кредитът бил усвоен изцяло в брой, като подписването на договора има
силата на разписка за предадената и получена заемна сума. Ответникът бил
извършил плащания в периода от 20.06.2014 г. до 24.11.2014 г. в общ размер на
1951.00 лева, като от платената сума при “Изи Асет мениджмънт” АД е погасил
главница в размер на 636.92 лева и договорна лихва в размер на 1314.08 лева.
При извършената проверка вещото лице е установило, че при цедента са начислени
суми за разходи по събиране на вземането в размер на 45.00 лева по дати на
начисляване и плащане, както следва: 28.09.2014 г. – начислени 9.00 лева; на
29.10.2014 г. – начислени 9.00 лева; на 28.11.2014 г. – начислени 9.00 лева; на
28.12.2014 г. – начислени – 9.00 лева и на 28.01.2015 г. – начислени – 9.00
лева, или всичко общо начислени суми за разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лева. Експерта е установил и посочил в заключението, че са
платени разходи за събиране на вземането на 14.10.2014 г. – 9.00 лева; на
07.11.2014 г. – платени 9.00 лева; на 12.01.2015 г. – платени 18.00 лева и на
21.02.2015 г. – платени 9.00 лева или всичко общо платени разходи в размер на
45.00 лева. В обобщение вещото лице сочи, че размерът на дълга е както следва:
главница за периода от 08.01.2015 г. – до 09.04.2015 г. в размер на 663.08
лева, договорна лихва за периода от 08.01.2015 г. – до 09.04.2015 г. в размер
на 204.57 лева и обезщетение за забава за периода от 09.01.2015 г. до
30.03.2018 г. в размер на 221.94 лева, като е посочило, че на 01.04.2017 г.
“Изи Асет Мениджмънт” АД е начислило лихва за просрочие от момента на допускане
на забавата до момента на прехвърляне на задължението (цесията)лихва в размер
на 142.57 лева, а разликата е начислена от ищцовото дружество в размер на 79.37
лева, като по този начин е формиран общият размер на лихвата за забава от
221.94 лева.
Въз представените
по делото доказателства, съдът приел, че на наличието на валидна
облигационна връзка между "Изи Асет Мениджмънт" АД, в качеството му
на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на
сключения договор за паричен заем № *** г. От съдържанието на процесния договор
с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът направил
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит
Отбелязал е,
че съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът бил
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията с
оглед получаването на приложеното към исковата молба уведомление на особения
представител /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№
12/2009 г.,II т.о., ТК/.
Посочил е,
че в случая ответникът в качеството си на потребител разполагал със защитата
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за която съдът
следял служебно. В този смисъл била установена и съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т. о.), която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №
384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение №
751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следвало да
се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП, националният съд бил длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по
този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на
основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на
Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin
Calderon C./.
Въз основа
на гореизложеното първоинстанционният съд приел, че не било налице императивно определеното
съдържание на договора за потребителски кредит, поради което същият бил
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията по
чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. От приетия по делото договор за паричен заем
се установявало, че страните са уговорили годишен лихвен процент в размер на
139.72 % и годишен процент на разходите в размер на 742.98 %, т.е.
възнаграждението за ползване на заетите средства надвишава 13 пъти законната
лихва към момента на сключване на договора (10.05 %), а общият размер на
разходите за това кредитиране я надвишават 70 пъти, без яснота на престацията,
за която са начислени. Поради което
приел, че клаузите, уреждащи възнаграждението на кредитора за ползване на
заетата сума и общ разход за кредитирането, в размер над пет пъти законната
лихва, са недействителни поради противоречие с добрите нрави, а начислените на
това основание суми – недължими.
По
изложените съображения, първоинстанционния съд приел, че след като се
приспаднат извършените плащания от вноски, включващи главница и договорна
лихва, определена в размер 13 пъти законната лихва към момента на сключване на
договора, имайки предвид и последиците на тази недействителност съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело
дължал само връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. От приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза, се установявало по безспорен начин, че ответникът е погасил при
цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД сумата в размер на 1 951.00 лева, поради което
и като се вземело предвид, че по договора за паричен заем Е.А. е получил сумата
в размер на 1300 лев, то ответникът бил погасил изцяло, дори надплатил,
получената от него сума, поради което исковете, като неоснователни били изцяло
отхвърлени с обжалваното първоинстанционно решение.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Радомирски районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 2133 / 2018г. по описа на Радомирски районен съд. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл.
415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за
вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Радомирският районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства
Пернишкият окръжен съд намира следното :
На първо място въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е
отхвърлил исковите претенции, като приел, че процесния договор за кредит бил недействителен
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 и 11 от ЗПК. Погрешно
бил приел, че липсвал погасителен план и не бил посочен годишния процент на разходите.
По делото не е спорно, че въз основа
на договор паричен заем № *** г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт"
АД (кредитор) и Е.В.А., кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем
сумата от 1 300.00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 43
седмични вноски, всяка в размер на 65.55 лева. Страните са уговорили, че
фиксиран годишен лихвен процент е в размер на
139.72 %, а годишен процент на разходите в размер на 742.98 %, а общ размер на всички плащания е
в размер на сумата 2818.65 лева., както
и че делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***
г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД (цедент) и "Агенция
за събиране на вземания" ООД (цесионер),се установява, че цедентът прехвърлил на цесионера свои
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. С
Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл.4.8 от рамковия
договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент бил потвърдил,
че вземанията, посочени в Приложение № *** г. са прехвърлени от финансовата
институция “Изи Асет Мениджмънт” АД на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, където има такива, включително и всички лихви
Основният спор по делото наведен,
като довод в подадената въззивна жалба е съсредоточен върху това, че първоинстанционния
съд неправилно е приел, че договора за паричен заем № *** г., сключен между
"Изи Асет Мениджмънт" АД (кредитор) и Е.В.А. е недействителен поради
неравноправния характер на клаузите относно ГПР и ГЛП и нарушение на
разпоредбите на чл.11, ал. 1, т.10 и 11 от ЗПК и обусловената от това
недействителност на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Предвид повелителния характер на
нормите на Закона за потребителския креди /ЗПК/, уреждащи материята на
неравноправния характер на клаузи договора за потребителски кредит, при спор
относно неизпълнение на договор за потребителски кредит, следва да се приложат дадените
указания в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
тълкувателната част на цитираното решение, приложима и по отношение на договора
за потребителските кредит, чрез препращане към практиката на Съда на
Европейския съюз, е прието, че в съответствие с Директива № 93/13/ЕИО, в
чл.143, т.1 - т.18 ЗЗП при изброяване на примерни хипотези на неравноправни
клаузи в потребителски договор и че независимо от изброяването, неравноправна
клауза в потребителски договор е налице при наличие на общата предпоставка по
чл.143 ЗЗП (чл.3, пар.1 от Директивата) - уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Посочено е, че поставените общи критерии за преценка на евентуално
неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.143 ЗЗП
обуславя и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на съда,
така и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение - служебната
проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на
договорна клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се
поставят допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите
по чл.143 ЗЗП.
При произнасянето си по съществото
на спора първоинстанционния съд служебно е констатирал, че е договора за
паричен заем № ***г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД
(кредитор) и Е.В.А. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради
неспазване на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, тъй като заемополучателят
не бил могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на
съответните математически изчисления, а именно от сбора на определените
погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за кредит и по
този начин да получи сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е
годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се
отразява в размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Според настоящия състав неправилно
районният съд е приел, че процесният договор не съдържа погасителен план, което
от своя страна води до недействителност на същия, съгласно чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 11 вр. чл. 23 от Закона за потребителския кредит. Видно от чл.3 (1)
от договора „заемателят предава в собственост на заемополучателя сумата от
1 300.00 лв., наричана в този договор заемна сума, а заемателят се
задължава да върне на заемодателят при
следните условия:", в следващите точки от т.1- т.15 е отразен погасителния
план по договора, като е посочена е чистата стойност на кредита: 1 300.00
лв. В чл.3, (1), т.7 е посочен общия размер на дължимата сума от ответника: 2 818.65 лв. Посочен е фиксиран годишен
лихвен процент от 138.72 %, както е посочен и ГПР, в размер на 742.58 %.
Посочен е размер на месечната вноска от 65.55 лв., датата на първото плащане: 19.06.2014
г.; посочени са броя на седмичните вноски 43 както и е посочен и срока на заема
в седмици от 43. В случая погасителния план е инкорпориран в самия договор. В
цитираните законови разпоредби не е предвидено погасителния план да е отделно
подписано между страните приложение към процесния договор. В случая са
договорени условията за издължаване на кредита от потребителя, като видно от
самия договор се съдържа погасителен план, който съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поради което Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според
която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В
настоящия случай договорът съдържа погасителен план, в който са посочени
погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен
при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по
него изискването за посочване последователността на разпределението на вноските
е неприложимо.
По аналогични на гореизложените
причини е неприложимо и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като
внимателният прочит на разпоредбата, тълкувана във връзка с § 1, т. 6 от ДП на
ЗПК налага извода, че пълната редакция на текста е свързана с изчисляване на
приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по
кредита. Следователно задължението за разписана методика, определяща начина и
реда за промяна на лихвения процент като един от компонентите на договорната
лихва, не касае настоящата хипотеза, защото договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора, а не променлив - поради което е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е сторено по договора, като
по делото не се твърди и не е установена едностранна промяна от страна на ищеца
на параметрите по кредита.
Изискване за посочване отделно на
главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която
потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при
която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само
случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.
В тази връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗПК, според която когато се
прилага ал.1, т.12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От страна на заемателя
не е доказано, че е направил постъпки да извърши предсрочно погасяване на
отпуснатия заем, ето защо в настоящия случай тази хипотеза също не е налице.
Според настоящия съден състав е
налице недействителност на така постигната договореност на възнаградителна
лихва по чл. 3, (1) т.6 фиксиран годишен лихвен процент на заема от 139.72 % и
т. 8 годишен процент на разходите на
заема от 742.98 %, поради накърняване на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, тъй като годишният процент на
разходите надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р
България. Видно от договора за паричен заем № *** г., сключен между "Изи
Асет Мениджмънт" АД (кредитор) и Е.В.А. страните са договорили ГПР в
размер на 742.98 %, като размерът на законната лихва за просрочени задължения
през *** г., когато е сключен договорът, е 10,05 % (основен лихвен процент 0,05%,
обявен от БНБ, плюс 10 пункта, съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014
г., Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), съответно
петкратният й размер е 52.5 % и следователно размерът на ГПР е в противоречие с
повелителната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации,
като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел
до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема
и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока
на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице
нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден
и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид
на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на
целия договор.
В случая следва да се вземе предвид
и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен. В този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /чл. 23 ЗПК/.
Поради нищожност на тези разпоредби,
съдът следва да присъди остатък от сумата като бъдат редуцирани плащанията
извършени от длъжника и отнесени от кредитора за погасяване на вземания,
основани на чл.11 и чл.12, ал.3 и ал.4 от договора по арг. от чл.23 от ЗПКр. От приетата и
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза в хода на
първоинстанционното производство, се установява, че кредитополучателят Е.В.А. е
изплати в полза на кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 1 951.00
лв., С оглед цитираната по-горе норма на чл.23 ЗПК, който намира приложение към
спора, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на 1 300.00
лева, които видно от извършените плащания, са погасени изцяло към 24.09.2016 г.
– последното извършено плащане, т.е. преди подаване заявлението по чл. 410 ГПК
на 30.03.2018г.
Поради съвпадение между изводите на
въззивната инстанция и тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските за
производството:
С оглед
резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн.
чл. 273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК на въззивника не се следва да бъдат
присъждани, направените в хода на въззивното производства, разноски.
В първоинстанционното и въззивното производство
длъжникът Е.В.А. е представляван от особен представител, поради което разноски
в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното, Пернишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71 от 27.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 872/2018 г. по описа на PC Радомир, поправено с решение № 520/19.09.2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.