Р Е Ш Е Н И
Е № 136
гр.Стара Загора, 31.03.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в
присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 51 по описа
за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба
от М.С.С. *** чрез адв. П.П. против Заповед №2250/09.12.2021г. на Кмета на Община
Казанлък, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „гараж“ със
застроена площ приблизително 29,50 кв.м в ПИ с
идентификатор 35167.502.5447 по КККР на гр.Казанлък, представляващ УПИ I-5447,
кв. 249 по ПРЗ на гр.Казанлък, с административен адрес гр.Казанлък, ул. „***. В
жалбата са изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на издадената
заповед, поради липса на компетентност на издателя, неспазване на установената
форма, противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката не й е било
осигурено правото да присъства на извършените проверки и не е уведомена за
резултатите от тях, в оспорената заповед процесният гараж е описан неясно и
непълно, не е посочена категорията му и счита, че той не представлява строеж по
смисъла на §5, т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Поддържа, че
представлява търпим строеж по смисъла на §16 и/или §127 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. На
последно място, счита, че неправилно е
определена за адресат на заповедта. Направено е искане оспорената
заповед за бъде отменена изцяло и да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът – Кмет на Община Казанлък чрез процесуалния
си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна по всички изложени в нея доводи.
По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж, който е и нетърпим, моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката
М.С.
е собственик по дарение на западната половина от първи жилищен етаж на
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ I-5447, кв. 249 по ПРЗ на
гр.Казанлък, видно от нотариален акт № 41, т.1, д.№ 379/ 2001г. С договор №
503/ 03.10.2001г М.С. и Т.Б. придобиват от Община Казанлък правото на
собственост върху дворно място с площ 707 кв.м., представляващо УПИ I-5447, кв.
249 по ПРЗ на гр.Казанлък. С Решение № 267/ 16.05.2018г по гр.д.№ 3227/ 2017г на
Районен съд Казанлък е разпределено ползването на имота като западната половина
с площ 307.15 км. е предоставена на М. С. и В.С. – неин съпруг.
В констативен протокол от 12.04.2021г,
съставен от - И.М. -главен
специалист ТИКС и инж. Х.Д. – старши експерт ТИКС в община Казанлък във връзка
със сигнал за самоуправство, е посочено, че към момента на проверката в ПИ с
идентификатор 35167.502.5447 по КККР на гр.Казанлък, представляващ УПИ I-5447,
кв. 249 по ПРЗ на гр.Казанлък, сграда с идентификатор 35167.502.5447.6,
представляваща постройка на допълващо застрояване и страда с идентификатор
35167.502.5447.7, представляваща гараж, намиращи се югозападния ъгъл на имота,
са съборени.
Видно от съставен констативен протокол от
25.08.2021г от същите длъжностни лица във връзка с постъпил сигнал за незаконно
строителство, в югозападния ъгъл на ПИ с идентификатор 35167.502.5447 по КККР
на гр.Казанлък, представляващ УПИ I-5447, кв. 249 по ПРЗ на гр.Казанлък, с
административен адрес гр.Казанлък, ул. „***, по западната и южната регулационни
линии е изграден масивен гараж. Покривната конструкция е метална, с едностранен
наклон в насока собствения на жалбоподателката имот, с дървена обшивка,
хидроизолация и монтирани улуци. От северна страна на гаража на около 2 м
отстояние е монтирана малка метална барака със стени от LT ламарина и двускатен покрив върху бетонова
настилка. С писмо изх.№ 194-Т-5664-1/ 03.09.2021г жалбоподателката е уведомена
за образувано административно производство относно изграждането на масивна
сграда в собствения й имот с идентификатор 35167.502.5447 по КККР на
гр.Казанлък. Представила е становище вх.№ 194-Т-287-2-2/ 24.09.2021г, в което
заявява, че постройките в определената й за ползване част от ПИ започнали да се
рушат и се наложило със съпруга й да предприемат неотложни ремонтни дейности по
укрепването им, възстановявайки саморазрушеното от времето в съществуващия
обем.
Впоследствие са съставени Констативен протокол от
14.10.2021г в присъствие на жалбоподателката и Констативен акт № 6/ 22.10.2021
г от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ на Община Казанлък в нейно отсъствие. В констативния
акт е описано извършено строителство на полумасивен гараж – постройка с
трапецовидна форма, тухлена ограждаща стена от север, от юг е използвана
съществуваща плътна ограда от бетонни блокчета. От изток е изпълнена дървена конструкция, обшита с OSB плоскости, а от запад е монтирана ролетна гаражна
врата. Изпълнена е дървена покривна обшивка, хидроизолация и са монтирани
улуци. Наклонът е едностранен в посока север към собствения имот. Височината в
най-високата част е 2.80м, а в най-ниската – 2.15м. Вписана като възложител и извършител на
строителството М.С., както и е отбелязано че за строежа няма издадени
строителни книжа и той е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В констативния
протокол няма такива отбелязвания.
Констативният
акт е изпратен на жалбоподателката по пощата и е получен на 02.11.2021г В подадено
възражение вх.№ 194-Т-287-2-6/ 12.11.2021г тя оспорва, че двете постройки с
идентификатор 35167.502.5447.6 и идентификатор 35167.502.5447.7 представляват гараж с площ 29.10кв.м. Твърди,
че са отделни долепени постройки на допълващо застрояване, за което не се изискват
строителни книжа. Отново заявява, че е извършен неотложен ремонт и сградите са
възстановени в съществуващия до укрепването им обем. Представя копие от
кадастрална карта за сгради с идентификатори 35167.502.5447.6 и 35167.502.5447.7
и нотариално декларация от С. и Д.Б., че те са построили сградите с
идентификатор 35167.502.5447.6 и идентификатор 35167.502.5447.7 в периода 1973-1974г, на които през пролетта на 2021г М.С. е
възстановила разрушения покрив вследствие премахване на дърво от Община
Казанлък.
Възражението е разгледано и не е уважено от
административния орган, който е издал оспорената Заповед № 2250/ 09.12.2021г, с
която на основание чл.225а от ЗУТ във
връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на „гараж“ със
застроена площ приблизително 29,50 кв.м в ПИ с идентификатор 35167.502.5447 по
КККР на гр.Казанлък, представляващ УПИ I-5447, кв. 249 по ПРЗ на гр.Казанлък, с
административен адрес гр.Казанлък, ул. „***. Посочено е, че строежът се намира
в югозападната част на имота, определен
за ползване от М.С., съгласно Решение № 267/ 16.05.2018г на Районен съд
Казанлък. На М.С. е даден срок за изпълнение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаване на
заповедта на 15.01.2022г , от лице, чиито права и законни интереси се засягат
от нея. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в
законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 2250/ 09.12.2021г е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Казанлък,
който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от
четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на гараж без разрешение за
строеж/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за
постановяването й, които кореспондират помежду си. Оспорената заповед се основава на Констативен акт № 6/
22.10.2021 г, който също е съставен от компетентни лица. Видно от длъжността на
подписалите го служители, свързана с контрол върху строителството, те
разполагат с необходимата материална компетентност по чл.223 ал.2 от ЗУТ да
констатират незаконни строежи. Връчен е на жалбоподателката по законоустановения
ред, като последната е упражнила правото си да направи възражение и то е
обсъдено в пълнота от административния орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, заповедта за премахване на незаконния
строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от съответните
длъжностни лица, който се връчва на заинтересованите лица. Законът не изисква
задължителна покана и присъствие на заинтересованото лице при извършване на
огледа и съставянето на констативния акт. Ирелевантно е обстоятелството дали е
връчен на всички заинтересовани лица, защото евентуалните такива разполагат със
собствено право на жалба и оспорващата не може да се позовава на нарушени техни
права. В констативния акт следва да се съдържат факти относно местоположението,
вида, състоянието и параметрите на строежа, установени при извършената от
длъжностните лица проверка, като не се изисква непременно тя да е направена в
деня на съставянето му. Отделно от това, твърдение за различие в състоянието на
строежа между датата на проверката и датата на съставянето на констативния акт
не може да се предполага, а подлежи на доказване.
Неоснователно
се поддържа също, че в хода на производството е допуснато съществено
процесуално нарушение поради невръчен констативен протокол от 25.08.2021г. С
писмо изх.№ 194-Т-5664-1/ 03.09.2021г жалбоподателката е уведомена за
образувано административно производство за притежаван от нея имот и изрично й е
указана възможността да се запознае със съставения протокол, поради което само
невръчването на протокола не опорочава издадената заповед за премахване. Действително,
производството за премахване на незаконен строеж се образува с
констативен акт по чл.225а, ал.3 от ЗУТ, но констативният протокол е
доказателството, че длъжностните лица са извършили проверка на място. Няма пречка извън специалното
производство по чл.225а от ЗУТ да се събират данни и след преценката им да се
състави констативен акт, както е процедирано в случая със съставянето на
констативни протоколи от 12.04.2021г, 25.08.2021г и 14.10.2021г, изрично
цитирани в заповедта за премахване на
незаконния строеж. По тези съображения
съдът намира, че са спазени
административно-производствените правила по издаването на оспорения
административен акт.
Индивидуализацията на строежа, неговите
характеристики, местонахождение и категория са отразени в констативния
протокол. Този протокол се ползва с
формална доказателствена сила, съответно отразените в него факти, които не са
опровергани от страна на жалбоподателя, следва да бъдат приети за установени и
доказани. Различието в описанието на незаконния строеж по отношение на квадратурата,
не може да се приеме за съществено нарушение доколкото разликата от приблизително
40 кв.см. е пренебрежимо малка. Незаконният
строеж е индивидуализиран по характеристиките и местонахождението си в
достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му, поради
което не възниква обосновано съмнение по отношение на това какво подлежи на
премахване, коя категория е и къде се намира.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- полумасивен гараж от пета
категория, който е извършен без строителни книжа. Видно от копията от
кадастралната карта за имот с идентификатор 35167.502.5447.7 с площ 16 кв.м. ,
предназначението му е „хангар, депо, гараж“, а това за имот с идентификатор
35167.502.5447.6 с площ 8 кв.м. –
постройка на допълващо застрояване. В констативния акт и заповедта е описана и
графично отразена една сграда, съответстваща по местоположение на двете сгради
по кадастрална карта. След като в
констативния протокол от 12.04.2021г е посочено, че двете сгради са съборени, а
на 14.10.2021г е установена съществуваща сграда, очевидно е извършено
строителство, което не може да се квалифицира като текущ ремонт по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ. Следователно не е извършено само възстановяване на
покриви, както се твърди във възражението
и нотариално заверената декларация.
Няма спор, че за този строеж, дори да се приеме като друг
вид постройка на допълващото застрояване, а не гараж, няма издадено разрешение
за строеж в съответствие с разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изискващ
за постройките на допълващото застрояване издаване на разрешение за строеж по
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Липсата му прави извършения строеж незаконен по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване. Предвид
времето на извършване строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16,
ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно
изискуемите предпоставки.
Не може да бъде споделено и оплакването, че
жалбоподателката не следва да е адресат на заповедта. Изграждането на строеж,
без наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ
на премахване, независимо от неговата собственост. В случая за адресат е
посочен извършителят на строителството според данните от административната преписка
– в представената нотариално заверена декларация изрично се сочи, че М.С. е извършител
на строителните работи. Съгласно разпоредбата на чл.
225 а, ал. 5 ЗУТ, принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка
на извършителя и на възложителя на строежа, или собственика съгласно на чл.
161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР
на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи, или части от тях, от органите на ДНСК.
Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по
установяване на незаконния строеж, е на компетентния административен орган. А надлежни
страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта
и административният орган, който го е издал.
По всички изложени съображения съдът приема, че Заповед
№ 2250/ 09.12.2021г на Кмета на Община Казанлък е валиден административен акт,
постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за
отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл. 143, ал.3 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.С. ЕГН ********** *** против Заповед №2250/09.12.2021г. на Кмета
на Община Казанлък, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
„гараж“ със застроена площ приблизително 29,50 кв.м в ПИ с идентификатор
35167.502.5447 по КККР на гр.Казанлък, като неоснователна.
ОСЪЖДА
М.С.С. ЕГН ********** *** да заплати на Община Казанлък сумата 100 /сто/ лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: