Решение по ЧНД №2945/2022 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл. 44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Настоящото производство е образувано в Софийски градски съд по постъпило искане от
Софийска градска прокуратура за допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА)
по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА, издадена на 29.06.2022 г. от съдия в Районен съд – Бамберг – Федерална
Република Германия, по производство № 1 Gs 1404/2022 г., с цел провеждане на наказателно
преследване срещу израелския гражданин Х. Ш. – искано лице, за извършено престъпление по §
129, ал. 5, изр. 1 и 2, § 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2, т. 1 и ал. 5, § 25 ал. 2 и § 52 от
Наказателния кодекс на Федерална Република Германия.
В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция страните заявиха
следното:
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че са изпълнени законовите
условия за изпълнение на ЕЗА, поради което следва да бъде предадено исканото лице на издалата
ЕЗА държава.
Защитникът на исканото лице – адв. Т. счита, че не са налице предпоставки за предаване на
неговия подзащитен на немските власти. Заявява се, че е налице едно от факултативните основания
за отказ да бъде изпълнена ЕЗА, а именно – чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА и чл. 4, т. 7 от Рамково решение
2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за
предаване между държавите членки. Счита, че деянията, описани в издадената ЕЗА са били
извършени изцяло на територията на Република България и че няма никакви пречки разследването
да бъде извършено от българските власти. Излагат се допълнителни подробни съображения за
отказ да се допусне изпълнение на издадената ЕЗА срещу исканото лице. Излагайки всичките
аргументи, защитникът моли да не бъде изпълнявана Европейската заповед за арест. В заключение
– иска се при отказ да се предаде исканото лице на издаващата държава, да бъдат отменени и
взетите срещу него мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда.
Исканото лице Ш., се явява лично пред настоящия съдебен състав, наясно е със
съдържанието на ЕЗА, предмет на разглеждане в настоящото производство. Заявява пред съда, че
не е извършил описаните деяние в ЕЗА и изразява желание да не бъде предаван на немските
власти.
В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото
лице възможността за изразяване от негова страна на съгласие за доброволно предаване на
издаващата държава, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61
ЗЕЕЗА, и последиците от тези действия. В конкретния случай, исканото лице не дава съгласие за
предаване, както и не се отказва от принципа на особеността, поради което производството по
делото се провежда по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА.
Съдът като взе предвид становището на всяка една от страните по делото и като
прецени всички събрани по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Х. Ш., е роден на ******* г., в Израел, израелски гражданин, неосъждан.
С Европейска заповед за арест, издадена на 29.06.2022 г. от компетентен съдебен орган на
Федерална Република Германия е поискано задържане и предаване на израелския гражданин Хери
Ш..
Според буква "б" от ЕЗА по отношение на посоченото лице има издадена заповед за
задържане от 27.06.2022 г., издадена по дело № 5 Gs 1404/2022 г. от Районен съд Бамберг –
Федерална Република Германия.
Според буква "д" от ЕЗА заповедта за арест се издава във връзка с едно престъпление. В
ЕЗА е посочено, че периодът, в който е извършено престъплението, е
от м. януари 2019 г. до датата на издаване назаполедтта, като също така е посочено, че отделните
деяния са извършени в гр. София, България, като ощетените лица са се намирали на територията на
издаващата страна Германия. Посочено е също така във "Факти и обстоятелства" че исканото лице
е бил на ръководна длъжност в престъпна група, в която извършителите обединили усилията си за
1

съвместно и продължително извършване на измамни действия по смисъла на така наречената
измама при кибертърговия. Посочени са най-малко 49 случая в идеална съвкупност.
В раздел I към буква "е" от ЕЗА, са отбелязани три извършени престъпления - "участие в
организирана престъпна група", "компютърни престъпления и престъпления, свързани с
компютрите" и "мошеничество ".
В буква "ж" от ЕЗА, е направено искане до изпълняващата държава при установяване на
исканото лице, да бъде извършено изземване и предаване на намерените движими вещи в лицето и
в дома му, имащи отношение към извършените
престъпления.
В срока предвиден по чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА е получен и превод на български език от немски
език на издадената ЕЗА срещу исканото лице.
На 20.07.2022 г., в СГП е постъпило уведомително писмо от ДМОС – МВР относно
задържане на израелския гражданин Х. Ш. на 11.10.2022 г..
Постъпили са справки от ЦАИС "Съдебен статус" за липса на осъждания в чужбина и от
НСлС за липса на данни за неприключени наказателни производства за лицето на територията на
Република България.
При така установената фактическа обстановка и събраните по делото писмени
доказателства, съдът формира следните правни извО.:
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА, подлежи на
установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и
чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ и факултативните такива, визирани в
текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон. При отговорите на тези въпроси, съдът упражнява и
косвен контрол относно задължителната форма за валидност и минимално съдържание на ЕЗА.
Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт във Федерална
Република Германия.
Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на
посоченото Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото
лице, като в нея формално са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването й. Попълнени
са относимите параграфи, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на
Европейската заповед за арест, следователно същата формално отговаря на изискванията на чл. 37
ЗЕЕЗА, като това не освобождава настоящия съдебен състав да извърши съдебен контрол за
наличие на основанията за отказ и факултативните такива, вкл. дали не са допуснати нарушения
при издаването на ЕЗА.
Налице са предпоставките по чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА: 1.Европейската заповед за
арест е издадена за лице, извършило деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата ЕЗА
държава с лишаване от свобода; 2. Европейската заповед за арест е издадена за деяния,
съставляващи престъпления и по НК на Република България – чл. 212а, чл. 321, ал. 3 и чл. 209 и сл.
НК, като по законите и на двете държави за тези деяния се предвижда наказание "Лишаване от
свобода" не по-малко от три гО.ни; 3. Не се изисква двойна наказуемост. Не е необхО.ма гаранция
по чл. 41, ал. 2 ЗЕЕЗА, тъй като за престъплението, за което се иска предаване не е предвидено
наказание доживотен затвор.
Не са налице и абсолютните три предпоставки за отказ от допускане на предаване, посочени
в чл. 39 ЗЕЕЗА, а именно: 1. Престъплението, за което е издадена заповедта, следва да е
амнистирано в България и същевременно да попада в нейната юрисдикция; 2. Да е нарушен
принципът non bis in idem – да е постановена окончателна присъда за същото деяние или тя да е
изтърпяна, или да не може да се приведе в изпълнение в друга държава - членка или в България; 3.
Лицето да е малолетно.
Съдът при извършена проверка на факултативните основания по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЕЕЗА,
при които може да се откаже изпълнение на ЕЗА намира, че исканото лице Ш. не е привлечено като
обвиняем и не е подсъдимо в Република България, както и не е прекратено в Република България
2

наказателно производство за описаното в ЕЗА престъпление; давностният срок за наказателно
преследване за описаното в ЕЗА престъпление не е изтекъл съгласно българското законодателство.
Настоящият съд не е уведомен за постановена присъда за описаното в ЕЗА престъпление и че
исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание по влязла в сила присъда за същото
престъпление в държава, която не е членка на ЕС, или че присъдата не може да бъде изпълнена
според законодателството на държавата, в която е осъдено.
Съдът установи обаче, че са налице две отделни самостоятелни основания за отказ да бъде
изпълнена Европейската заповед за арест срещу израелския гражданин
Х. Ш., а именно:
На първо място, с оглед на отразените обстоятелства в ЕЗА, като време, място,
степен на участие на исканото лице Ш. и липсата на по-подробното им описание, следва да се
постави на преценка въпросът дали престъпленията, за които се иска предаването Гринфилд, не са
извършени изцяло на територията на Република България.
Мнозинството от настоящия съдебен състав намери и установи от прочита на ЕЗА, че в
случая е налице съществено факултативно основание за отказ да се изпълни ЕЗА по смисъла на чл.
40, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА (чл. 4, т. 7, б. "а" от Рамковото решение). При внимателно запознаване с
издадената Европейска заповед за арест, нейното съдържание и събраните доказателства по делото,
е видно, че реално фактическият състав на престъплението или отделни негови елементи са
осъществени изцяло на територията на Република България. Действително престъплението
"измама" е резултатно и същото се довършва в момента на настъпване на имуществената вреда, но
в тази посока липсват каквито и да било данни, твърдения или доказателства в ЕЗА, а формално и
декларативно е посочено единствено, че има 49 сигнала от немскоговорящи ощетени лица, но без
никаква допълнителна конкретика в тази насока, включително относно това, на територията на коя
държава са се намирали тези лица. В европейската заповед за арест не се съдържат твърдения, че
тези лиза са се намирали на територията на федерална Република Германия или, че са немски
граждани.
Следва да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че от прочита на фактите и
обстоятелствата не може да се установи с какви действия исканото лице е осъществило
престъплението "измама", понеже такива действия е споменато да са извършвани от други лица,
които реално са въвеждали в заблуждение пострадалите и по този начин са ги измамили. В случая
очевидно се касае за продължавано престъпление, при което възбуждането и поддържането на
заблуждение у пострадалите се е осъществявало изцяло на територията на Република България.
Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със свободното
формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от собственика на
последното, като в този казус липсват такива наведени твърдения в ЕЗА. При измамата решението
на собственика да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано със
създаването на невярна представа относно определени факти и обстоятелства от обективната
действителност, като е посочено изрично, че такива действия са осъществени от други лица, но не
и от исканото лице.
Мнозинството в този съдебен състав намира, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наказателния
кодекс на Република България, престъпленията, за които е издадена процесната Европейската
заповед за арест, са подсъдни изцяло на българския съд тъй
като местата на извършените деяния са на територията на Република България. Териториалният
принцип предвижда, че Наказателния кодекс на Република България
се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България, като не
съществува уговорка това правило да се дерогира в случай на международноправен акт или
договор, ратифициран от българската държава. Това е
фундаментален основополагащ принцип за осъществяване на наказателното правосъдие на
Република България, който не може да бъде дерогиран и съдът винаги служебно следи за него във
всяко едно съдебно производство, като тази норма засяга обществения ред и съставлява интегрална
част от суверенитета на Република България. Законодателят е възвел и дал правна възможност за
преценка от българския съд дали да допусне предаването или да го откаже при изцяло или
3

частично извършване на престъплението, за което е издадена ЕЗА, на територията на Република
България, като съдът намери, че посочените деяния са извършени изцяло на територията на
Република България и по конкретно, в гр. София.
Дори да се приеме, че престъплението "измама", така както е формулирано, е извършено на
територията на Република България, а е довършено другаде, без да става ясно къде, и в този случай
престъплението "измама" частично е извършено на територията на Република България, като
другите две посочени в ЕЗА престъпления са несъмнено извършени изцяло на територията на
Република България.
Същото важи напълно и за твърдяното от немските власти престъпление "участие в
организирана престъпна група" – чл. 321, ал. 3 НК по българското законодателство. Пак, видно от
ЕЗА твърдението е, че Ш. е участвал в престъпна група, действала на територията на Република
България.
Обобщавайки, следва да се посочи, че несъмнено две от трите престъпления (като
мнозинството от този състав приема от описанието в ЕЗА, че и трите престъпления) са извършени
на територията на Република България, а третото евентуално е осъществено и другаде. По
териториален признак надделява разбирането за извършване на деянията на територията на
Република България. А териториалният принцип на разпростиране на наказателната отговорност,
/чл. 3, ал. 1 НК/, предвижда, че НК се прилага за всички престъпления, извършени на територията
на Република България, като няма изключение дори и в случай на международноправен акт или
договор, ратифициран от страната. В този смисъл са множеството вече постановени от Софийски
градски съд съдебни актове и потвърдени от въззивната инстанция при сходни казуси във връзка с
издадени ЕЗА от ФРГ, вкл. и такива от други съдебни райони.
В решение № 237 от 16.09.2008 г., постановено по Н. Д. № 176 по описа на ВКС
за 2008 г., II НО, съдия-докладчик Жанина Начева, е посочено: "Макар в определени
случаи българският съд да е длъжен да се съобразява с отделни разпоредби от закона
на друга държава и да го вземе предвид, той пряко никога не го прилага. Дори в случаите на поети
международни ангажименти по силата на международни договори,
станали част от вътрешното право, на отделните държави се предоставя да конкретизират
престъпните състави и да определят наказанията. Осъществяването на
наказателната отговорност на извършителите на престъпленията е суверенно право на всяка
отделна държава. Употребените в международните договори изрази и понятия, които се съдържат
като елементи в престъпни състави, предвидени във вътрешното законодателство обаче, могат да
служат за смислово поясняване на тези състави или елементи от тях.". Мнозинството от този
съдебен състав приема и споделя мотивите на върховната инстанция, че териториалният принцип
играе доминираща роля, а останалите принципи (личният, реалният и универсалният) за
приложение на наказателния закон имат само допълващо значение. Като цяло те касаят
приложението на Наказателния кодекс, в случаите на престъпления, извършени от български
граждани или от чужденци извън границите на страната. В решение № 113 от 17.02.1970 г.,
постановено по Н. Д. № 26 по описа на ВКС за 1970 г., II НО, е посочено също: "Българският
Наказателен кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на НРБ,
независимо от това, дали извършителят е български или чужд гражданин.".
Евентуално пренебрегване на тези данни означава, че съдът, който е призван да охранява
правата на гражданите и да пази всякога правото, подценява компетентността на българските
разследващи органи, а това е недопустимо нихилистично разбиране за развитието на правовата
държава. Това е и причината в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА да фигурира възможността за отказ от
предаване, защото съдебният състав следва да прецени внимателно кой интерес надделява в случая
– този на взаимното сътрудничество по наказателни дела между държавите-членки, или този,
прО.ктуван от конституционния принцип на защита на упражнявания от Република България
държавен (включително и наказателно-правен) суверенитет по отношение на престъпната дейност,
осъществена на нейна територия. Суверенно право е на всяка държава да осъществи чрез своите
разследващи органи наказателно преследване спрямо извършителите на деяния на нейна територия
и същото не може да бъде дерогирано под никаква форма. Евентуално разследване на територията
4

на Република България на възведените в ЕЗА престъпления и описаната макар и пестеливо роля на
исканото лице в тях, би разполагало с далеч по-голяма оперативност при извършване на
процесуалните действия от разследващите органи. Няма съмнения за съда, че от описаните деяния
са нарушени обществени отношения, които са значими и следва да бъдат с приоритет за
българската държава, която е в състояние и сама да реализира наказателна политика при наличие
на доказателства за извършени престъпления, респ. да постигне репариране на очевидно
нарушената правна сигурност.
Съдът застъпва становището, че не е необхО.мо в изпълняващата държава до момента да са
предприети някакви конкретни действия за реализиране на нейната компетентност. Достатъчно е тя
да е потенциално възможна /Павлина Панова, Европейската заповед за арест, издателство "Сиела"
2009 г., стр. 167/.
Следва да се добави също така, че образуваното производство в издаващата държава не е
пречка за образуване на наказателно производство от органите на Република България за същото
престъпление и срещу същото лице. В тази посока, ако дори не е подаден сигнал от пострадалите
до българските компетентни органи, то няма абсолютно никаква пречка за последните да се
самосезират "ex officio", доколкото е очевидно, че не са изтекли давностните срокове по чл. 80, ал. 1
НК.
При това положение, съдът намери, че за цялостно и ефективно разследване на конкретното
престъпление, с оглед трансграничната му специфика, следва да се отдаде приоритет на
наказателната юрисдикция на изпълняващата държава и да се запази и да не се допуска
накърняването на нейното суверенно право.
На второ място е налице също така и неизпълнение на изискването по чл. 37, ал. 1, т. 5
ЗЕЕЗА (чл. 8, ал. 1, б. "д" от Рамковото решение) за ясно, пълно и достатъчно конкретно описание
на факти относно извършеното деяние, което е допълнително основание за отказ да се уважи
издадената Европейска заповед за арест предвид невъзможността да се гарантира прилагането и
спазването на принципа за особеността, а именно лицето да бъде наказателно преследвано за
извършени преди предаването му деяния, освен изрично посочените в ЕЗА, като обратното
разбиране на тези обстоятелства от съда би довело до нарушаване на принципа за особеността.
В заключение съдът прие, че следва да остави без уважение направеното искане от
Софийска градска прокуратура за предаване на израелския гражданин Х. Ш. за провеждане на
наказателно преследване по обвинения за извършени престъпления по § 129, ал. 5, изр. 1 и 2, §
263, ал. 1, ал. 3, изр. 2, т. 1 и ал. 5, § 25 ал. 2 и § 52 от Наказателния кодекс на Федерална
Република Германия, в изпълнение на издадена на 29.06.2022 г. от съдия в Районен съд Бамберг,
Бавария, Федерална Република Германия Европейска заповед за арест по производство 1 Gs
1404/2022 гО.на.
Така мотивиран и ръководен от изложеното, съдът постанови своето решение по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдията Петър Стоицев

по НЧД №2945/22 г. по описа на СГС

Не съм съгласен със становището на мнозинството от съдебния състав,
че изпълнението на ЕЗА следва да бъде отказано на основание чл.40, ал.1, т.5,
пр.1-во от ЗЕЕЗА.
5

Посоченото основание за отказ предвижда, че съдът може да откаже
изпълнение на ЕЗА, когато престъплението е извършено изцяло или частично
на територията на Република България. Става въпрос за конкурираща се
подсъдност между издаващата и изпълняващата държави, като изпълняващата
претендира подсъдност на териториален принцип, а издаващата би могла да
основава своята компетентност на всяко основание по нейното вътрешно
право. При основанието по чл.40, ал.1, т.5, пр.1-во от ЗЕЕЗА не е необхО.мо
изпълняващата държава да е предприела някакви конкретни действия за
реализиране на своята компетентност, достатъчно е такива действия да са
потенциално възможни /и по това именно се различава от основанието по
чл.40, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА, при което е необхО.мо да е започнало наказателно
производство в Република България и по него лицето да е привлечено като
обвиняем или да е подсъдим; в този смисъл - д-р Павлина Панова,
„Европейската заповед за арест“/.
Основанието за отказ по чл.40, ал.1, т.5, пр.1-во от ЗЕЕЗА е
факултативно и въпросът дали да се приложи е предоставен на суверенната
преценка на съда, който разглежда ЕЗА. Във всеки отделен случай, съдът
следва да съобрази, въз основа на фактите по делото, къде разследването на
престъплението би било по-ефективно и съответно, дали да отдаде
предимство на наказателната юрисдикция на издаващата държава, или
обратното – на изпълняващата държава, и на тази основа да реши дали да
приложи факултативното основание по чл.40, ал.1, т.5, пр.1-во от ЗЕЕЗА.
В настоящия случай, намирам, че въпросното факултативно основание
за отказ не следва да се прилага, тъй като е по-целесъобразно разследването
на престъплението да се проведе във Федерална република Германия, предвид
това, че в нашата страна все още не е образувано наказателно производство, а
от друга страна, образуваното Т.а в издаващата държава към момента се
намира в напреднала фаза, повдигнати са обвинения срещу множество лица и
е събран обемен доказателствен материал. Поради това считам, че ЕЗА следва
да бъде изпълнена от българските власти.

съдия:
6

Номер на акта:	88
Дата:	29 януари 2025 г. (в сила от 7 февруари 2025 г.)
Съдия:	Иван Коев

Дело:	20221100202945
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 юли 2022 г.

Решение по ЧНД №2945/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите