Р
Е Ш
Е Н И Е
№…............................
гр.
С., 12.12.2016г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I – во Г. О., 5-ти състав, в публично заседание на тридесети
ноември, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
при секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5586 по описа за
2014г. на СГрС, 5-ти състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл.
124 и сл. от ГПК( в сила от 01.03.2008г.) .
Образувано е по исковата молба
вх. № 49821/22.04.2014г. , вписана в Агенция по вписвания на 12.06.2014г., том VІІ,
№ 92, вх.рег. № 28522, на Б.Т.Н.,
ЕГН ********** и С.И.Н., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и съдебен адрес: адв. К.Р.,*** срещу Л.Т.Н., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с която са поискали от съда на основание на чл. 108 вр. чл. 77, пр. 1 от ЗС да
осъди ответника да им предаде собствения им на основание на договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 95, том ХLV, дело № 8821/1995г. недвижим
имот, представляващ апартамент № **, в гр. С., ж.к.”*******”, бл. ***, вх.*, ет.* с
площ от 60,73кв.м. с прилежащо избено помещение от 3,70кв.м. и 0,581% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Навели са твърдения, че придобили имота по алеаторен
договор, сключен с Т. Н. и Ц. Н., запазили си ползването на имота пожизнено,
изпълнявали задълженията си по договора, като се грижели за праводателите си, Т.
Н. починал на ******., а Ц. Н. починала на 09.11.2013г., но ответникът в
момента обитавал жилището без основание, сменил бравата и не осигурявал достъп
на ищците до жилището. Оспорили са възраженията на ответника. Претендирали са
разноски.
Ответникът в предоставения му
срок чрез назначения му на основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител, е оспорил иска. Навел е твърдения, че ищците не са собственици на
имота, доколкото алеаторния договор бил нищожен като симулативен, прикриващ
договор за дарение и сключен с оглед
препятстване на бъдещ иск на ответника за възстановяване на накърнена
запазена част от наследството на родителите на ответника, нотариалния акт бил
неавтентичен в частта за подписите на нотариуса и страните и неверен, нямало
изпълнение по договора за издръжка и гледане, евентуално ответникът бил придобил имота по давност чрез владеене
на имота като свой необезпокоявано в периода от 01.02.2002г. и до подаване на исковата молба. Оспорил е твърденията
на ищците, че държи имота в момента. Претендирал е разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет нотариален акт №
95, том ХLV, дело № 8821/1995г., съставен от нотариус Д., носещ подпис за
страните по договора, посочени в него и за нотариуса, съгласно който на
22.05.1995г. Т. С. Н. и Ц. А. Н. са прехвърлили на Б.Т.Н. и на съпругата му С.И.Н.
собствеността върху апартамент № **,
в гр. С., ж.к.”*******”, бл. ***, вх.*, ет.* състоящ се от една стая, дневна,
кухня и сервизни помещения със застроена площ от 60,73кв.м. с прилежащо избено
помещение № 6 с площ и 0,581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото при съседи на жилището: стълбище, ап. **, ап. 37, двор и
при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 7, мазе № 5, двор , двор срещу
задължение за издръжка и гледане, като праводателите са си запазили пожизнено
вещното право на ползване върху имота.
По делото са приети неоспорени от
страните удостоверение за наследници № 45/15.01.20002г., удостоверение за
родствени връзки № 6315/11.11.29013г., препис –извлечение от акт за смърт,
издадени от СО, район Красно село, удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от НС „Васил Левски”, С., съгласно които ищците са сключили граждански
брак на 26.10.1986г., Т. С. Н. е починал
на ******., а Ц. А. Н. е починала на 09.11.2013г., ответникт и ищецът Б.Н. са
братя, родителите им са Ц. и Т. Н..
По делото е приета нотариална
покана от ищците до ответника, удостоверяванията по която са извършени от
нотариус Л., съгласно която на 09.01.2014г. ответникът е получил изявление на
ищците, с които го канят да освободи имота, да заплати потребени консумативи в
него, като заплаща и обезщетение по 500лв. месечно за ползването на имота, ако
не го освободи в 10 дневен срок от получаването на поканата.
По делото е приета справка от ЧЕЗ
Б.”ЕАД, съгласно която за ап. ** , вх.Б, бл. ***, ж.к.*******”, гр.С. партидата
в периода преди 2004г. до 18.01.2014г. е била на името на Т. Н., а от
19.01.2014г. и до момента партида е на името на Б.Н..
По делото е приета справка от С.В.”АД,
съгласно която за ап. ** , вх.Б, бл. ***, ж.к.*******”, гр.С. партидата в
периода 1999г. до 10.02.2014г. е била на името на Т. Н., а от 10.02.2014г. и до
момента партида е на името на Б.Н..
По делото са приети писма, искова
молба, списък на живущи, съгласно които по записвания на топлофикация С.”ЕАД
ап. ** , вх.*, бл. ***, ж.к.*******”, гр.С. е с потребител Б.Н. от ноември
2014г., а в периода от февруари 2002г. до октомври 2014г. като такъв е записан Т.
Н..
Разпитана по делото св. Х. е заявила, че познава страните по делото, в съседски
отношения е с тях, живее в ап. ** бл. ***, вх.Б, ж.к.Х. в гр.С. от 1991г. и до
момента, откакто тя живеела в блока в съседния апартамент № ** живеели Ц. и Т. Н.
до смъртта им. Заявила е, че в апартамента живеел и ответника през различни
периоди от време още приживе на родителите си – нанасял се и се изнасял от
жилището, той имал заболяване и Ц. Н. казала на свидетеля, че искала да се грижи
за сина си и затова той живеел с нея. Заявила е, че след смъртта на майка си
ответникът се изнесъл от жилището, защото апартаментът бил на ищците-това го знаела
от ищците и от Ц. Н.. Преди Коледа на 2013г. ответникът се изнесъл от апартамента
, не знаела дали 10 години преди това той бил живял там. Ищците тогава извикали
свидетеля да види апартамента, защото ответникът бил изнесъл всичко ,
апартамента бил празен. Заявила е, че ап. ** и ап. 38 са на една и съща
стълбищна площадка, в ап. 38 живеел вуйчото на свидетеля и той й казал, че през
нощта на нова година през 2013г. ответникът отново се нанесъл в ап. **, той още
живеел там-свидетелят го виждала да влиза и да излиза от апартамента, не
разговаряла често с него, не били говорели за апартамента. Посочила е, че
приживе на Ц. и на Т. Н. виждала ежедневно как двамата ищци или някой от тях
двамата ходи в ап. № **, помагали си, ищците били неотлъчно до Ц. Н. когато тя
се разболяла, сега ищците нямали ключ за апартамента. Посочила е, че знаела от
думите на вуйчо си, че около януари 2014г.
чул шум от разбиване, излязъл и видял Л. да сменя патрона на входната врата на ап. **.
Разпитана по делото св. Г. е заявила, че от 1991г.-1992г.
живее в ап. 50, вх.Б, бл. ***, ж.к.*******” , гр.С., домоуправител била от 6
години, а преди това била в ревизионната комисия на етажната собственост, познавала
страните по делото Б. и Л. били братя, п.;родителите им – Ц. и Т. приживе
живеели в ап. **, сега този апартамент бил на ищците, ищците имали и друг
апартамент в блока , в който живеели – ап. 37. Заявила е, че около 2000г.
ответникът Л.Н. се разболял и дошъл да живее с майка си в ап. **, след смъртта
й през 2013г. ответникът за кратко напуснал апартамента, но в момента отново
живеел в ап. **-свидетелят звъняла на вратата и го виждала там. През 2014г.
свидетелят съдействала за връчване на документи на ответника от нотариус ,
видяла че ответникът е в апартамента, ответникът не й бил казвал че този апартамент
е негов, не била чувала да е казвал че е
собственик и на други хора. Заявила е, че преди смъртта си Т. Н. и Ц. Н. били
заболели, за тях се грижели двамата ищци, ищците всекидневно посещавали приживе
Т. и Ц. Н., Ц. Н. се хвалела, че я гледат добре, че се подкрепят и се грижат за
нея. Посочила е, че ищецът й бил казал,
че ответникът е сменил бравата и вече нямат ключ за апартамента, за ап. **
знаела от касиерката че няма неплатени сметки към етажната собственост, но не
знаела кой ги плащал.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
108 вр. с чл. 77, пр.1 от ЗС.
При така
предявените искове в тежест на ищците е
да докажат, че са носители на право на собственост върху процесния апартамент
на основанието, на което са посочили в исковата молба – валиден договор от
22.05.1995г. за прехвърляне на
собственост върху имота срещу задължение за издръжка и гледане, както и че
ответникът упражнява фактическа власт върху имота; при установяване, че подписа
положен за нотариус в договора от 1995г. и нотариалната покана не е положен от
нотариуса, то в тежест на ищците е да докажат че подписите на договора ,
нотариалната покана са положени от страните по тях.
В тежест
на ответника при така депозирания отговор е докаже, че е носител на право на собственост върху имота
на посоченото от него основание- давностно
владение, тоест че за период от 10 години, считано от 01.02.2002г., явно,
непрекъснато и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху имота като
свой, съответно следва да докаже, че ищците не са собственици на имота поради нищожност на договора от
22.05.1995г. поради липса на съгласие и форма- неавтентични подписи на страни и на нотариус, съответно
като симулативен – прикриващ договор
за дарение. В тежест на ответника е да докаже действителната воля на страните
по договора от 1995г. - че е била такава за договор за дарение, че подписа
положен за нотариус на нотариалния акт не е положен от нотариус; ако не се
установи неавтентичност на подпис на нотариус, то в тежест на ответника е да
докаже, че подписите на страните по договора от 1995г. и нотариалната покана не
са положени от тях.
Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е
вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в
тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът
владее вещта, а в тежест на ответника – че я владее на годно правно основание.
Искът по чл. 108 от ЗС е
осъдителен, като включва в себе си освен осъдителната част за предаване на
владение, и установителна част досежно принадлежността на правото на
собственост върху имота в патримониума на ищеца. Силата на пресъдено нещо на
решението по иск по чл. 108 от ЗС се разпростира както в установителната част
така и в осъдителната част. Това е така, защото предмета на спора обхваща и
двата елемента, като съдът дължи произнасяне по всеки от тях. Диспозитива на съдебното решение по иск по
чл. 108 от ЗС следва да съдържа произнасяне по принадлежността на правото на
собственост и досежно искането за предаване на владение. (В този смисъл решение
№ 128/28.03.2012г. по дело № 1085/2011г. на ВКС, Г.К., ІІ-ро Г.О., Решение № 467/24.06.2013г. по гр.д.№ 504/2012г. на
ВКС, І-во Г.О.; постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива
задължителни за настоящия състав).
Съдът приема, че от събраните по делото
писмени доказателства по делото се установява, че на 22.05.1995г. Т. С. Н. и Ц.
А. Н. са сключили с Б.Т.Н. и С.И.Н.
валиден договор за прехвърляне на ап. **, вх.Б, бл. ***, ж.к.*******”,
гр.С. срещу задължение за издръжка и гледане , като праводателите са си
запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота. Приетият по делото
нотариален акт № 95/1995г. обективира
ясно волята на страните по договора, носи подписи, положени за нотариуса и за
страните по договора, полагането на тези подписи е удостоверено от нотариуса и
в тази част съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на нотариалния акт. Тази доказателствена
сила не е опровергана от ответника, а в негова тежест е било да го направи по
делото, поради което и съдът приема, че оспорванията на ответника на
автентичността и формата на нотариалния акт са неоснователни.
Съдът приема за неоснователни възраженията на
ответника, че алеаторния договор е нищожен като симулативен. Привидните
договори съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 ,пр. последно от ЗЗД са нищожни.
Привидни са тези договори, при които страните няма воля да бъдат обвързани
така, както постановява договора. В хипотеза, в която страните изобщо нямат
воля да бъдат обвързани от последиците на така сключеното съглашение симулацията
е абсолютна. Когато страните искат да бъдат обвързани по начин различен от
посочения в договора, то тогава симулацията е относителна. И при двете хипотези
- както на абсолютната, така и на относителната симулация сключената привидна
сделка е нищожна. При относителната симулация страните ще бъдат обвързани от
прикритата сделка, само ако тя отговаря на изискванията за валидност на
същата. В тежест на ответника по делото е
било да докаже, че страните по алеаторния договор не са целели настъпването на
неговите правни последици, съответно и разкрие действителната воля на страните
по договора, за което е навел твърдения в отговора – че е сключен с оглед
препятстване провеждане на иск за възстановяване на накърнена запазена част от
наследство на родители на ответника като прикрива договор за дарение.. По
делото не са ангажирани доказателства, които да установяват горепосочените обстоятелства, поради което и съдът приема
възражението за неоснователно.
При така възприетото и като съобрази
обстоятелството, че страните по договора от 22.05.1995г. са изразили ясно
волята си и са постигнали съгласие за сключване на договора със съдържание
посочено в договора, то съдът приема, че алеаторния договор по нотариален акт №
95/1995г. е валиден.
По делото не се спори, че към
22.05.1995г. праводателите по алеаторния договор са били носители на правото на
собственост върху имота, същото е удостоверено и от нотариуса при сключване на
договора, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че на
22.05.1995г. двамата ищци са придобили собствеността върху имота. Към този
момент двамата ищци са били в граждански брак, поради което и съдът приема, че
имотът е придобит при условията на съпружеска имуществена общност от ищците.
По делото се установи, че през 2002г.
праводателят на ищците Т. Н. е починал, а през 2013г. е починала и вторият
праводател на ищците - Ц. Н., поради което и съдът приема, че вещното право на
ползване на имота от този момент е преминало в патримониума на ищците.
Веднъж придобито правото на собственост
може да се изгуби само с акт на
разпореждане на носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по
оригинерен способ. Съдът приема, че по делото не е установено, че след
придобиването на имота от ищците, същите да са загубили собствеността върху
него поради придобиването й от ответника по давност. В тежест на ответника,
който е противопоставил възражение за придобиване на имота по придобивна
давност, е било да установи същото при условията на пълно и главно доказване. Правото
на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт
върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента
на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево
изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални
способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия
по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението
води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение
за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал
момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец при
изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск,
снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него
иск. Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с
владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на
кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за
същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл.
79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е
позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е
необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е
необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази
правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е
съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на
вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват
фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в
самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната
фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При
наличие на позоваване, правните последици – придобиването на правото на
собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС.
Правото на позоваване може да се
обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този
смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС). В конкретния
случай по делото не е установено, че ответникът е владял имота като свой явно и
необезпокоявано, непрекъснато през период от 10 години считано от 2002г., а и
до подаване на исковата молба, поради което и съдът приема, че позоваването му
в настоящото производство на изтекла такава под формата на възражение, не е от
естество да обоснове извод, че ответникът е придобил собствеността върху имота
по давност. От показанията на разпитаните свидетели по делото се установява, че
ответникът е пребивавал в имота като гост на родителите си без да е
претендирал, че е собственик на имота. Разпитаните по делото свидетели са
посочили, че ответникът е живял през различни периоди в процесния апартамент,
приживе майка му го била поканила, защото бил болен и тя искала да се грижи за
него, той живеел заедно с майка си, след смъртта й напуснал жилището за кратко,
върнал се след смъртта на майка си в имота, на Нова година 2013г. се настанил в имота, но в нито един момент не
бил заявявал , че апартамента е негов. Същевременно, свидетелите са посочили, че
апартамента е на ищците, това го били казвали както ищците, така и Ц. Н.. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни,
еднозначни, категорични и резултат от личните впечатления на свидетелите,
неопровергани от другите доказателства по делото. Тези показания се подкрепят
от приетите по делото справки от С.В.”ЕАД, „ЧЕЗ Б.”ЕАД и топлофикация С. ИАДС,
установяващи обстоятелствата, че партидите за имота при доставчиците на вода,
електрическа енергия и топлинна енергия са били открити на името на Т. Н. в
периода от 1999г.-2002г., а от 2014г. партидите са сменени и са с потребител ищеца Б.Н.. Тези документи потвърждават
показанията на свидетелите и косвено установяват обстоятелството, че само
ищците са своили апартамента.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
по делото не е установено, че ответникът
в продължение на 10години е владял имота като свой непрекъснато и
необезпокоявано, поради което и съдът приема, че възражението на ответника, че
е придобил имота по давност и така ищците са загубили собственсотта върху
имота, е неоснователно.
При така възприето и като съобрази
установеното по делото от свидетелските показания, че към момента ответникът
държи имота, липсата на установено основание за същото, което е
противопоставимо на ищците, то съдът приема, че иска по чл. 108 от ЗС следва да
се уважи. Разпитаните по делото свидетели са посочили, че в момента ответникът
живее в имота, виждали го в апартамента. Тези показания не са опровергани по
делото, съдът кредитира показанията като резултат от личните впечатления на
свидетелите, поради което и съдът приема за установено обстоятелството, че
ответникът в момента държи имота.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема
че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника и той следва да бъде осъден да
заплати на ищците солидарно (при условията на съпружеска имуществена общност)
сумата от 740,26лв. разноски за държавна такса, сумата от 500лв. разноски за
адвокат и сумата от 2750лв. разноски за възнаграждение за особен представител
на ответника по делото, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Сумата от
74лв.- платена от ищците като такса за вписване на исковата молба не следва да
се разпределя по реда на чл. 78 от ГП. Това е така, защото това е сума внесена
по сметка на друг орган, това не е държавна такса нито е разноски по смисъла на
чл. 78 от ГПК. В подкрепа на извода на съда е и обстоятелство, че съдът не може
да освободи ищците от задължение за внасяне на такава такса по реда на чл. 83
от ГПК, тоест това не са суми, които попадат в хипотезата на чл. 78 от ГПК.(В
този смисъл т.10 от ТР 7/25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по предявен от Б.Т.Н.,
ЕГН ********** и С.И.Н., ЕГН **********
срещу Л.Т.Н., ЕГН ********** иск с
исковата молба вх. № 49821/22.04.2014г. , вписана в Агенция по вписвания на
12.06.2014г., том VІІ, № 92, вх.рег. № 28522, че Б.Т.Н., ЕГН ********** и С.И.Н.,
ЕГН ********** са собственици на основание на чл. 77, пр. 1 от ЗС по
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 95, том
ХLV, дело № 8821/1995г. недвижим имот, представляващ апартамент
№ **, в гр. С., ж.к.”*******”, бл. ***, вх.*, ет.*, състоящ се от една
стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 60,73кв.м. с прилежащо избено
помещение № 6 с площ и 0,581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото при съседи на жилището: стълбище, ап. **, ап. **, двор и
при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 7, мазе № 5, двор , двор и ОСЪЖДА Л.Т.Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** на
основание на чл. 108 вр. с чл. 77, пр. 1 от ЗС да предаде на Б.Т.Н.,
ЕГН ********** и С.И.Н., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и съдебен адрес: адв. К.Р.,*** собствения им апартамент № **, в гр. С., ж.к.”*******”,
бл. ***, вх.*, ет.*, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от
60,73кв.м. с прилежащо избено помещение № 6 с площ и 0,581% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото при съседи на жилището:
стълбище, ап. **, ап. **, двор и при съседи на избеното помещение: коридор,
мазе № 7, мазе № 5, двор , двор, придобит по договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 95, том ХLV, дело № 8821/1995г.
ОСЪЖДА Л.Т.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Б.Т.Н., ЕГН ********** и С.И.Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. К. ***, солидарно на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо
3990,26лв.(три хиляди деветстотин и деветдесет лева и 0,26лв),
представляващи разноски по делото, като отхвърля
като неоснователно искането на Б.Т.Н.,
ЕГН ********** и С.И.Н., ЕГН **********
за присъждане на сумата от 74лв. внесена като такса за вписване на исковата
молба..
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд двуседмичен срок от съобщаването му на страните, което до ответника да се
изплати на постоянния му и настоящ адрес – лично, както и чрез назначения му на
основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: