Решение по дело №1737/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Заместник директор на ТД на НАП гр. Варна, срещу Решение № 628/26.04.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110201132/2023г. на Районен съд гр. Варна, четвърти състав. С обжалваното решение съдът е отменил наказателно постановление № 691869/489878 от 17.02.2023г. на Заместник директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на основание чл.335, ал.1 от КСО, на „Готварница 2018“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. С решението „Г- 2018“ ЕООД е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде наложено административно наказание.

Излагайки съображения, касационният жалбоподател счита изводите на съда за неправилни, а решението постановено в нарушение на закона. Счита, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажен случай, т.е. като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. В писмено становище с.д. № 13934/03.10.2023г. поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея.

Ответникът – „Г- 2018“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр.Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови своето решение, съдът е установил от фактическа страна следното: На 15.04.2019г. при извършена проверка от служители на ТД на НАП гр. Варна на подадени декларации Образец 1 „Данни за осигурено лице“ за м.10.2018г., св. Димитрова установила, че „Г- 2018“ ЕООД, в качеството си на осигурител, не е подало в законоустановения срок декларация Образец 1 – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларацията за наетото лице С  Н Н за месец 10.2018г. не била подадена до 26.11.2018г., а била подадена на 03.12.2018г. За констатираното св. Димитрова решила да състави АУАН на дружеството и на 15.04.2019г. изпратила Покана с изх. № 28-8111/15.04.2019г. до управител и представляващ дружеството към тази дата –  Н Н . Поканата била връчена лично на Н на 25.04.2019г. Представляващия дружеството не се е явил в определения в поканата 7-дневен срок от връчването й за съставяне на АУАН. На 03.06.2019г. св. Димитрова съставила АУАН срещу дружеството в отсъствие на представляващия. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил изпратен за връчване на 03.06.2019г. на адреса на управление на дружеството чрез куриерска фирма, но бил върнат, т.к. пратката била „непотърсена“.

На 09.07.2019г. и на 17.07.2019г. служители на НАП гр. Варна посетили адреса на управление на дружеството за връчване на АУАН, но на адреса не бил открит представляващия дружеството на когото да бъде връчен. За извършените действия служителите на НАП съставили съответните протоколи. С протокол № 49392//17.07.2019г. производството по процесния АУАН било спряно на осн. чл.43, ал.6 от ЗАНН. Междувременно на 04.06.2019г. управителят Н.Н  бил заличен като представляващ дружеството и като управител и представляващ бил вписан С  Н Н на същия адрес на управление. На 18.01.2023г. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството.

Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Прието било, че „Г- 2018“ ЕООД, ЕИК ***е нарушило разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО. На основание чл.355, ал.1 от КСО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

При така установените факти, въззивната инстанция е приела, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е била ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател чрез налагане на имуществена санкция. Съдът е изложил подробни мотиви защо възприема стореното за маловажен случай.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Правилен е извода на съда, че с оглед срока на забавяне при подаване на декларацията и своевременно предприетите коригиращи действия от страна на дружеството по подаването, следва да се отчете като занижаващо степента на обществена опасност на деянието обстоятелство. Степента на обществена опасност на деянието в значителна степен е занижена и от проявеното активно поведение от страна на санкционираното дружество по подаване на декларации.

От ответника е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, като съдът приема, че се иска заплащане на възнаграждение на един адвокат. От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие № 324/14.09.2023г. сключен между адвокат А.А. и „Г- 2018“ ЕООД се установява, че не е договорено възнаграждение. Според съда, дори и да се приеме, че съгласно посочения договор процесуалното представителство по делото е извършено безплатно, поради това, че е спрямо юридическо лице, нормата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е неприложима. Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените лица, на които съобразно чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗА е предоставено право да бъдат представлявани безплатно. В чл.38, ал.1, т.2 /материално затруднени лица/ от ЗА не е посочено относно физически или юридически лица ли е нормата, но с оглед разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 /лица, които имат право на издръжка/ и т.3 /роднини, близки или на друг юрист/ от ЗА, логическото тълкуване на закона е, че чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е относим само за физическите лица. Предвид изложеното искането на ответника за присъждане възнаграждение за адвокат е неоснователно.

Съдът приема, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 628 от 26.04.2023г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20233110201132 по описа за 2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: