Р
Е Ш Е
Н И Е № 220
гр.Шумен 8.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и пети октомври, две
хиляди и осемнадесета
година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав Маринов
при
секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното от
съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№337
по описа за
2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение №766/17.08.2018г. по
гр.д.№1352/2018г.
по описа на ШРС , съдът е отхвърлил предявеният от Н.Г.Н., с ЕГН ********** и
адрес: ***, чрез
пълномощника адв. П. ***, против „ХЕРТИ“
АД, гp. Ш.,
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. „..., конститутивен
иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване, като
незаконосъобразно, дисциплинарното наказание „Уволнение“ наложено на ищеца и отмяна на Заповед № 63/13.03.2018 г.
на Управителя на ответното дружество, с
която трудовото правоотношение между страните е
прекратено, като неоснователен, конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност: „водач мотокар
“, като неоснователен, осъдителен иск, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението за периода от 14.03.2018 г. до 24.04.2018 г.
/датата на постъпване на нова работа/, в размер на
947.15 лв., ведно с искане за присъждане на законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 14.05.2018 г. до окончателно
плащане, като неоснователен.
Решението е обжалвано от Н.Г.Н., действащ, чрез
пълномощника си адв. К.П. ***, като незаконосъобразно и неправилно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да уважи предявените искове.
„Херти” АД гр.Ш. не е депозирало отговор на
въззивната жалба. Дружеството е депозирало писмено становище преди съдебното
заседание, чрез пълномощника си адв.С.С.
от ШАК с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение
и потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от надлежна страна и при наличието на
правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна : Не е спорно по делото, че ищецът
Н.Г.Н. е
работил при ответника „Херти” АД гр.Ш.
на длъжност „водач , мотокар”. Със заповед
№63/13.03.2018г. , връчена на ищеца на 14.03.2018г. трудовото му правоотношение
е прекратено на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ –дисциплинарно уволнение ,поради
допуснато нарушение по чл.190 ал.1 т.4 от КТ- злоупотреба с доверието на
работодателя. От показанията на
разпитаните пред ШРС свидетели ,служители при ответника се установява че при преглед на записи от камери за
видеонаблюдение в района и помещенията на предприятието свидетеля Д.И.
е констатирала ищецът да
демонтира мека
връзка от свалена и оставена на
съхранение мивка, както и да изнася от скада греди, които следвало да бъдат
върнати на доставчиците. По повод установеното чрез записа от камерата за
видеонаблюдение, свидетелят Ж.П. в присъствието на свидетеля Д.И., проведел разговор с ищеца, който ехидно се усмихвал и на въпрос дали е направил това което се вижда на записа заявил,
че не е взел меката връзка с цел кражба, а само да я
прибере в тяхната стая, като отговорил:
„Да бе да, добре. Смъкнал съм я и кво“, след което
обещал „Да, да ще ви я дам“, но не го е
сторил. В дадените от ищеца писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ той не
отрича отнемането на сочените в заповедта движими вещи – мека връзка и греди ,
като другите му твърдения в тези
обяснения не се доказват по делото.
При така установената фактическа обстановка ,съдът
достигна до следните правни изводи :
По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ :
В тежест на работодателя е при оспорване на
извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на
основанието за уволнение.
Със заповед за дисциплинарно наказание
№391/31.05.2016 год. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.3
от КТ – дисциплинарно уволнение за нарушение по чл.190, ал.1, т.4, предл.първо
от КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя като в мотивите
на заповедта е посочено ,че на
7.03.2018г. е извършил кражба на имущество собственост на работодателя –
водопроводен сифон и мека връзка и други материали с цел да набави за себе си
имотна облага. В настоящия случай съдът намира, че от доказателствата
по делото се установява по безспорен
начин, че ищецът е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение,
визирано в разпоредбата на чл.190, ал.1, т.4, предл. първо от КТ,
представляващо злоупотреба с доверието на работодателя. Увжлнението на ищеца е
извършено при спазване на разпоредбите на чл.193 и чл.194 от КТ , като
заповедта е и мотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ. „зЗоупотреба
с доверието на работодателя“ е
умишлено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в използване оказаното от работодателя доверие за
неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за
другиго или за увреждане на работодателя. То е съставомерно само тогава, когато е извършено
умишлено, предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в
увреждането на работодателя. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е именно злепоставяне на отношенията
на доверие между работник и работодател. Следва да се
отбележи ,че злоупотреба с доверието е налице не само
когато работникът е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато
без да е извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното си
положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие / реш.№ 516/28.06.2.10 г., ГД 94/1909 г.,
III г. о. на ВКС, реш.№177/11.07.2012г. по гр.д.№193/2011г. ІV
г.о.на ВКС, реш.№177/11.07.2012г. по гр.д.№193/2011г. ІV г.о. на ВКС/, което
обосновава извода ,че не е определящо и водещо при налагането на това наказание
дали работодателят е претърпял реални вреди и на каква стойност, вследствие на
това нарушение на трудовата дисциплина.
Съдът счита ,че по делото е доказано извършването на соченото в заповедта
дисциплинарно нарушение от страна на ищеца изразяващо се в злоупотреба с
доверието на работодателя , като е установено, че ищецът е отнел от владението
на работодателя си сочените в заповедта мека връзка и греди ,което не се отрича
и от него в дадените обяснения и е
констатирано и от записите на
монтираните охранителни камери, както се потвърди от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Ищецът умишлено и преднамерено е злепоставил
отношенията между работник и работодател и е компрометирал оказаното му доверие. Ищецът е обещал да върне отнетото имущество ,но не го е
спорил като следва при налагане на това наказание да се има предвид и
отношението на ищец към допуснатото нарушение – същият е проявил явно
пренебрежение към извърщеното от него и не е изразил никакво съжаление и извинение за стореното , като още повече
той е знаел ,че има поставени камери и че действията му се записват, но това не го е възпряло при
извършване на нарушението. Това отношение се взема в
предвид при определяне тежестта на извършеното нарушение и на наложеното
наказание на осн.чл.189 ал.1 от КТ и обосновава в случая налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание . Възражението на жалбоподателя , че соченото в мотивите на заповедта , че е
извършил кражба следва да се докаже по реда на НПК е неоснователно ,предвид на
това ,че наложеното наказание е за извършването на дисциплинарно нарушение по
КТ - по чл.190 т.4 , а не по НК и това
нарушение се доказва по делото с всички допустими доказателствени средства. Сключването
на допълнителни споразумения между страните с които се променя размера на
трудовото възнаграждение на ищеца не
обосновават извода , че при допуснато от
работника дисциплинарно нарушение
работодателят не може да му наложи процесното дисциплинарно наказание .
Предвид
гореизложеното ,съдът счита , че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя си и предявеният
иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението му за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Поради
акцесорния си характер и с оглед изхода от правния спор по иска чл.344 ал.1 , т.1 от КТ , неоснователни се явяват и
исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение поради
незаконно уволнение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението за периода от 14.03.2018 г. до 24.04.2018 г. /датата на
постъпване на нова работа/, в размер на 947.15
лв., ведно с искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 14.05.2018 г. до окончателно плащане.
Ето
защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди , като депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Съобразно изхода от спора на
жалбоподателя не му се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не
претендира разноски и не е направила такива пред ШОС.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271
от ГПК , съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №766/17.08.2018г. по гр.д.№1352/2018г.
по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Върховният касационен съд в едномесечен срок считано от
8.11.2018г.
Председател: Членове: 1. 2.