Определение по дело №3334/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4107
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100503334
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4107
гр. Варна , 14.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503334 по описа за 2020 година
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Н. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 3484/27.07.2020 год., постановено по гр. дело №
16490/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу
„Електроразпределение – Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Е, отрицателен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът К.
Н. К. от гр. Варна не дължи на ответника „Електроразпределение – Север“ АД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна сумата от 5797, 43 лева, представляваща стойността на
начислено количество ел. енергия за периода 06.01.2017 год. – 14.06.2019 год. за обект с аб.
№ **********, находящ се в с. Водица, община Аксаково, Варненска област, за която сума е
издадена фактура № **********/20.09.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на приети по делото
писмени доказателства, до неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
По делото е установено, че ищецът (настоящ въззивник) е битов абонат и отчитането
на потребяваната от обекта му ел. енергия е по две тарифи – нощна и дневна, съответно –
1.8.1 и 1.8.2. При положение, че не е подавал заявление за промяна на параметризацията на
електромера чрез отчет и по трета тарифа (1.8.3 за върхова енергия), съгласно чл. 11 от
ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, за да се отчита потреблението му и по нея, то и отчетът на
потребената ел. енергия по незаявена от абоната тарифа е недопустим, още повече, че
липсват одобрени от КЕВР определени цени на върхова енергия за битови абонати.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че служебно начисленото количество
ел. енергия по партидата на ищеца е реално потребено, тъй като подобен извод от
ангажираните по делото доказателства не може да бъде изведен. В случая не е установено
каквото и да било вмешателство в СТИ; не е ясна причината за разминаването на
1
показанията между дневната и нощна тарифа, както и обозначената в т.нар. „скрит
регистър" - 1.8.3, както и по каква причина регистърът, по който е извършената корекция, се
явява „скрит" и кое е наложило неговото отчитане и фактуриране.
Твърди се също, че отчитането на потребена ел. енергия в скрит регистър е в
противоречие с подзаконовите нормативни актове и по – конкретно с Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, редакция ДВ, бр. 86 от
27.10.2017г., която предвижда, че СТИ трябва да има показващо устройство, което да е
видимо за потребителя и действащата в момента тарифа трябва да е показана /индикирана/,
а също и при наличието на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да
е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети, поради което и чрез
отчитането на потребена ел. енергия в скрит регистър потребителят е лишен от
възможността да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия, както и за цената,
която дължи за нея.
Излага още, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл.120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново
денонощно измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както е в
случая. По делото не е установено в кой конкретен часови диапазон е извършено
потреблението, поради което и начисляването на процесната сума е незаконосъобразно, тъй
като е в противоречие на цитираните по – горе норми.
Наведени са и оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила,
протоколът за монтаж № 1201160/05.01.2017г. не е обсъден ведно с всички останали
събрани по делото доказателства, а данните в протокола са възприети безкритично от съда,
като не е взето предвид оспорването на обсъждания документ от страна на ищеца.
Излага също, че при документирането на извършената на 14.06.2019 год. проверка на
електромера и демонтирането му, са нарушени изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и по
конкретно чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, доколкото при проверката не е установено
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за
търговско измерване с нормираните, не са установени нарушения в целостта и/или
функционалността на СТИ, няма данни и за съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент, поради което счита, че не са били налице, предвидените в
ПИКЕЕ условия за демонтиране на електромера и изпращането му за експертиза в БИМ.
В резултат на изложеното въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно,
като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което предявеният
отрицателен установителен иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„Електроразпределение – Север“ АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и настоява бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
С жалбата и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Калин Недков Керанов от гр. Варна,
въззивна жалба срещу Решение № 3484/27.07.2020 год., постановено по гр. дело №
16490/2019 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 25.01.2021 год. от 13, 30 часа, за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1
ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3