Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.07.2022 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На 16.06.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА К.
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 43 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че малолетната Х. е дъщеря
на загиналата в резултат на ПТП З. Н.Х..
Изложени са обстоятелства, че на 23.08.2020 г. около
14.05 ч., л.а. „Опел Кадет“ с peг. № ***, управляван от Н.В.Х., излизайки от
второстепенен път, за да се включи в движението по път II - 57 посредством
маневра „ляв завой“, отнема предимство на движещия се по път с предимство л.а.
„Фолксваген Тигуан“ с peг. № ***, управляван от Й.И.Й.. Между двата автомобила
настъпва сблъсък, вследствие на който е починала пътничката в „Опел“ З. Н.Х..
Посочено е, че за настъпилото произшествие е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327 р - 6747/23.08.2020 г.,
издаден от РУ на МВР - Р.. Образувано е наказателно производство, което към
настоящия момент не е приключило с влязъл в сила акт.
Сочи, че причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от водача на л.а. „Опел Кадет“ с peг. № *** нарушения на правилата
за движение по пътищата, които се намират в причинно - следствена връзка с
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на З. Н.Х..
Посочено е, че за л.а. „Опел Кадет“ с peг. № ***,
управляван от Н.В.Х., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/02/120000292932 със срок на валидност една година,
считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г. към ЗД „Б.И.“ АД. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000
000 лв.
Изложено е, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380
от КЗ, от името на ищцата е предявена претенция за изплащане на обезщетение
пред ЗД „Б.И.“ АД и са представени всички документи, с които е разполагала. По
случая е заведена щета, но към настоящия момент ответникът не е изплатил
обезщетение на ищцата, поради което за нея е налице правен интерес да предяви
претенцията си за определяне на размера на обезщетение и присъждането му пред
съда.
В резултат на инцидента е загинала З. Н.Х., на 24
години. Ищцата Х. е дъщеря на З.. Тя загубва майка си едва на две години, което
е огромна трагедия. Загубвайки майка си на толкова ранна възраст, Х. е обречена
през целия си живот да чувства празнота, която не може да бъде запълнена от
никого. Посочено е, че загубата на майка ще се отрази дълбоко в живота на
детето, ще отрасне без най - важния човек в детството на всекиго - майката, а
през останалата част от живота си ще страда от липсата й - без да има близостта
на майка си, за да й споделя, най - съкровените си мисли и преживявания, за да
бъде напътствана от нея и да й предава своя опит. Ще страда от липсата й всеки
ден и на всеки празник, на който останалите деца ще изработват подаръци за
майките си и ще им поднасят цветя, а Х. ще може да носи цветя единствено на
гроба на майка си.
Сочи се, че такава огромна загуба ще се отрази
неминуемо на характера и поведението на Х., тя ще бележи съдбата й, тъй като тя
е загубила най - важния човек в живота си - своята майка.
Изложено е, че въпреки, че е още много мъничка, Х.
непрекъснато пита къде е майка й, търси я и не може да разбере защо тя не идва
при нея. Твърди, че тя страда още преди да е осъзнала какво се е случило и
преди да може да осъзнае колко безвъзвратна и дълбока промяна е настъпила в
живота й. Колкото повече пораства, толкова по - ясно ще разбира какво я е
сполетяло, тя тепърва ще осъзнава какво се е случило и какви огромни
последствия ще има това събитие спрямо нея и колко непрежалима е загубата й.
Моралните страдания на Х., предстоящата скръб от невъзвратимата и нелепа смърт
на майка й ще я съпътства през целия й живот. Посочено е, че несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на З. Х. е особено трагично обстоятелство,
което завинаги ще промени живота на ищцата.
Сочи, че причинените и предстоящите болки и страдания
на ищцата следва да бъдат компенсирани. Заявено е, че безспорно неимуществените
вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Според ищцата, паричното
обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от причинената смърт. Сочи, че обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от настъпилото трагично събитие.
Твърди, че вредите на ищцата са в резултат на
виновното поведение на водача на лекия автомобил Н.В.Х., а за причинените от
него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.И.“ АД. Заявено е, че съгласно
чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната
компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”,
поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.
Отбелязано е, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените и предстоящите болки и
страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане, съдът да постанови решение, с
което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по
размер и да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД да заплати на Х.Д.Д. чрез баща й и
законен представител Д.Р.Д. сумата в размер на 50 000 лв., предявени като
частични от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейната майка З. Н.Х..
Претендира се законната лихва върху сумата, считано от
30.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумите съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ.
Моли да се присъдят направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като
адвоката е регистриран по ЗДДС, като моли да се счита настоящата молба за
списък на разноски.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище, че
исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.
4 от ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без
движение, по следните съображения:
Сочи, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и
изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти.
Според ответника, липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което
се твърди, че са причинени неимуществени вреди.
Твърди, че исковата молба не отговаря на изискването
на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основа искът. Заявява, че повод за това становище дава безспорно
наложеното изискване на закона, ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на
които се основава искът и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от
него субективно право или правоотношение, чиято защита се претендира, което
разбира се следва да бъде сторено по начин, щото ответникът да има достатъчно
информация, за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни
възражения. В тази посока посочва позицията на ВКС - Определение № 75 от
23.03.2016год. по т. д. №1310/2015год., II т. о. и Определение № 616 от
16.08.2010год. по ч. т. д. № 455/2010год., II т. о.
Счита, че в исковата молба не е описан механизма на
настъпилото ПТП. Твърди, че липсва каквото и да било изложение и посочване на
факти и обстоятелства, от които да стане ясно по какви конкретни причини е
настъпило процесното ПТП. Заявено е, че от съдържанието на исковата молба не е
видно в каква посока са се движили процесните леки автомобили, с каква скорост
са се движили, какви са били конкретните атмосферни условия, какви са били
хоризонталната и вертикалната пътна маркировка в зоната на произшествието,
каква е била пътната настилка, какъв е бил релефът на местността, какви са били
условията на видимост, каква е била интензивността на движение, с коя си част
лекият автомобил е контактувал с пострадалия и в кои части на тялото му, както
и други релевантни факти. Сочи, че в исковата молба не е описано колко души са
пътували в лек автомобил „Опел Кадет“ с peг. № ***, както и не е пояснено кои
от пътниците и най - вече пострадалата З. Н.Х. на кои места са се возели, както
и че не е уточнено какви са конкретните причини за настъпване смъртта на
пострадалата.
Отбелязва, че непосочването на горните обстоятелства
без съмнение не позволява на ответника да вземе становище и да възрази по иска
в тази му част.
Наведени са твърдения, че с исковата молба не са
представени доказателства относно виновността на застрахован в ответното
дружество водач. Според ответника, фактът, че не са представени доказателства в
тази насока, влече със себе си невъзможност за ответното дружество да разбере
дали за настъпването на твърдяното ПТП е налице противоправно поведение на
водач на ППС, което от своя страна води до невъзможност за осъществяването на
реална и ефективна защита - формулиране на възражения и формиране на
доказателствени искания. Счита, че приложения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 327р - 6747/23.08.2020год. далеч няма обвързващата сила по
смисъла на чл. 300 ГПК, както и в настоящия случай не съдържа никакви данни за
виновен на настъпилото ПТП водач на МПС.
Твърди, че обстоятелствената част на исковата молба е
непълна, тъй като липсват конкретни и ясни твърдения относно правно -
релевантните факти, на които ищцата основава правото си. Посочва, че този порок
в исковата молба препятства възможността на ответното дружество да формира в
пълнота представа за търсената от ищеца защита.
Заявява, че исковата молба не отговаря на изискването
на чл. 127, ал. 4 ГПК - не е посочена банкова сметка ***.
Предвид изложените доводи, ответникът счита, че
исковата молба е нередовна, поради което, моли, съдът да я остави без движение
за отстраняване на посочените недостатъци.
Взема следното становище по основателността на
предявените искове:
Оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание,
така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Предявеният иск за неимуществени вреди е
неоснователен, необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер, по
следните съображения:
Твърди се, че ЗД „Б.И.“ АД не е дало повод за
завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното
застрахователно обезщетение. Сочи, че по реда на чл. 380 КЗ, ищецът е подал
застрахователна претенция пред застрахователното дружество, регистрирана с № ОК
- 606585 от 06.10.2020год. Увреденото лице - ищец по настоящото дело - Д.Р.Д.,
баща и законен представител на малолетната Х.Д.Д., не е изпълнил визираните в
чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния
водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди. Заявено е, че във връзка с твърдяното от ищеца
ПТП, настъпило на 23.08.2020год. около 14.05 по път II - 57, при ЗД „Б.И.“ АД и
по подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана
застрахователна преписка - щета № **********. С предявената извънсъдебно от
ищеца претенция, на застрахователното дружество не е представен документ
установяващ виновността на някой от участниците в ПТП. Сочи, че тъй като в
конкретния случай, липсват безспорни доказателства, документално удостоверяващи
вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Б.И.“ АД,
това обстоятелство е попречило на застрахователя да се произнесе по щетата.
Счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
отговорността на ЗД „Б.И.“ АД като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" е функционално обусловена от
отговорността на водача, чийто риск носи. Твърди, че в процесния случай, както
със застрахователната претенция, така и с исковата молба не са представени
доказателства водачът на лек автомобил „Опел Кадет" с peг. № *** - Н.В.Х.
да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищцата. В тази връзка, ответникът заявява, че оспорва
изключителната вина на водача лек автомобил „Опел Кадет" с peг. № *** - Н.В.Х..
Посочва, че с исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, не са представени доказателства, установяващи виновността на
някой от участниците в ПТП от 23.08.2020год., още повече на водач на МПС,
застраховано в ЗД „Б.И.“ АД. Ответникът счита, че в конкретния случай, не е
установена и доказана виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и
застраховано при ответното застрахователно дружество.
Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на
пътнотранспортно произшествие, като оспорва и твърдението транспортният
инцидент да се е осъществил изключително по причина (вина) от действията на
водача на лек автомобил „Опел Кадет" с peг. № ***- Н.В.Х..
Твърди, че в представения като доказателство към
исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327р - 6747/23.08.2020год.,
в частта му и по отношение на съдържанието му, касаещо описания механизъм на
настъпване на ПТП, като обстоятелства и причини за произшествието не са
посочени никакви обстоятелства. Счита, че не са описани подробности от значение
за изясняване на механизма на ПТП. При това положение, според ответника, от
посочения документ не може по несъмнен и безспорен начин да се установи
механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че вписаните в констативния
протокол обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм
на ПТП.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на
лек автомобил „Опел Кадет" с peг. № *** - Н.В.Х. за настъпването на
твърдяните в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата З. Н.Х., изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС-лек автомобил „Опел
Кадет" с peг. № *** - Н.В.Х., в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с
което поведение сама се е поставила в риск.
На самостоятелно основание прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата З. Н.Х. - майка и съответно
дъщеря на ищците при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва
твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени
вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек
автомобил „Опел Кадет“ с peг. № *** - Н.В.Х..
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата З. Н.Х. като поддържа, че причина за настъпване на телесните
увреждания довели до смъртта й е нейното виновно нарушение на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата, изразяващо се в непоставен предпазен колан, в
нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение сама се е поставила в риск. Сочи,
че ако Х. е била с поставен предпазен колан не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до
твърдените в исковата молба телесни увреждания, довели до смъртта на
пострадалата. Посочено е, че съпричиняването от нейна страна е в пряка причинно
- следствена връзка с тежестта на получените увреждания. Изложено е, че се
касае за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото
неоправдано игнориране, като това поведение на пострадалата съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътнотранспортно произшествие.
Сочи, че всеки возещ се пътник в МПС следва да вземе мерки за собствената си
безопасност, като спази задължението си да постави предпазен колан, за което
носи самостоятелна административнонаказателна отговорност по ЗДвП. В тази
връзка, поддържа, че травмите на З. Н.Х., довели до смъртта й са настъпили като
резултат от нейното собствено виновно поведение. Посочено е, че поставянето на
предпазен колан би осуетило изцяло настъпването на претърпените вследствие на
ПТП телесни увреждания, довели до летален изход или би ограничило до голяма
степен настъпването на телесните увреждания.
Ответникът счита, че посочените обстоятелства
осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото
следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението по съществото на
спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответника.
Излага аргументи, че съгласно практиката на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от
24.11.2010г по т.д. № 1117/2009г на II т.о. и № 98 от 08.07.2010г по т.д, №
942/2009г на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването
на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. Сочи. че за
съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал виновно.
Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението
на ищците поради съпричиняване на настъпилите вредни последици от страна на
пострадалата, като обезщетението следва да бъде определено при условията на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна
оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалата,
степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй
като деянието на пострадалата в настоящия случай е противоправно и степента на
нейната вина.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени
вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно -
следствена връзка с вредоносния резултат неимуществени вреди за ищцата Х.Д.Д.,
техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция за неимуществени вреди.
Отбелязано е, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на
конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховния
съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по
основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства,
ответникът поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително
завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен
размер, каквото е изискването на закона.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени
вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по настоящото
дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед обществените критерии
за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП.
Според ответника, подобен висок размер на обезщетение за неимуществени вреди от
200 000 лева, какъвто се претендира с частичният иск, се отклонява от обичайно
присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с характера на
търпените вреди. Следва да се съобрази обстоятелството, че в исковата молба
няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищцата, както и
следва да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват
емоционалната й потиснатост и песимистични нагласи. Сочи, че не са представени
доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при
психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищцата вследствие на
ПТП и загубата на майка й, което води до извод, че такива не са били
провеждани.
Твърди, че обезщетението за неимуществени вреди, което
се претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно по
заявения размер и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените
доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост,
заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и неблагоприятните
последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата. Заявено е, че
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Сочи се, че законът дава възможност на
увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да
получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Отбелязано е, че
понятието справедливост не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Посочено е, че при
определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а именно -
конкретните икономически условия към момента на увреждането (Решение на ВКС 83
- 2009 - И т.о. по търговска дело 795/2008г и решение 1 - 2012 - II на т.о. по
търговско дело 299/2011г, с което ВКС се е произнесъл с решение постановено по
реда на чл. 290 ГПК). С оглед твърденията по основанието на предявената претенция
и предвид приложените доказателства, ответникът заявява, че поддържа, че
претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да
доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер,
каквото е изискването на закона.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1,
т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Твърди, че
описаните в исковата молба силен емоционален стрес и психически дискомфорт по
естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат неговата
психо - емоционална сфера. Сочи, че с оглед горепосочената разпоредба,
ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежат на
репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето
основание, то заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност
на главния иск.
На самостоятелно основание, при основателност на
главните искове, оспорва момента, от който се претендира обезщетение за забава,
считано от 30.08.2020год. Сочи се, че тъй като в исковата молба липсва
уточнение, защо лихвата се заявява от тази дата, би могло да се приеме, че
става дума за датата на която е изтекъл срокът за уведомяване на застрахователя
от страна на застрахованото лице - 7 дни след настъпване на ПТП -
застрахователното събитие. В разглеждания случай, ответникът намира, че
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от
застрахования, е производна от тази на делинквента. Изложено е, че разпоредбата
на чл.493, ал.1, т.5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което
в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Сочи, че
въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от датите е най - ранна. Заявява, че иначе казано,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от
застрахователя от един по - късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса на твърдения и
данни по делото за по - ранна дата, в случая отговорността на застрахователя е
възникнала, считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното
застрахователно събитие - 06.10.2020год., за който факт има представено
доказателство - молба вх. № ОК 606585/06.10.2020год., обективираща
застрахователната претенция на увреденото лице. Посочва, че на основание чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение за забава е част от дължимото
застрахователно обезщетение. Аргументира се, че в разпоредбата на чл. 497 КЗ е
регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по - ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Според ответника, тази норма обаче касае собствената забава на
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение
и тя не е свързана със забава на застрахования. Посочва, че разпоредбата на чл.
497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му
отношения с делинквента и обема регресни права, и не е свързана с отговорността
към третото лице, на което са причинени вредите (така решение по т. д. №
2273/2018г на ВКС, ТО и решение по т. д. № 2466/2018г на ВКС, ТО). Посочва се,
че застрахователното дружество, с писмо изх. № НЩ 6069 от 15.10.2020год. е
изискало от ищцата документи, доказващи виновността на водач, застрахован в
дружеството. Такива обаче не са предоставени. В случая намира, че претенцията
за лихва е дължима, считано от 07.01.2021год., датата на която е изтекъл срокът
за произнасяне
на
застрахователното дружество по заведената застрахователна претенция по чл. 380 КЗ. Сочи, че настоящите разсъждения са при положение, че по делото бъде
представена банкова сметка ***, по която да бъде преведено евентуално присъдено
обезщетение. Отбелязва, че при настоящото развитие на делото са налага
самостоятелно съществуващ извод относно дата, от която следва да се присъди
обезщетението. Твърди се, че липсва посочена лична банкова сметка ***, по която
може да бъде преведено присъдено обезщетение. Заявено е, че съгласно
разпоредбата на чл. 380 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за лична банкова сметка, ***на на застрахователя. Не представянето
на данни за банковата сметка от страна на това лице има последиците на забава
на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи законна
лихва за забава. В конкретния случай, ответникът сочи, че не са представени
пълни и точни данни за личната банкова сметка *** Х.Д.Д., поради което и
застрахователното дружество не дължи законна лихва за забава.
Моли, съда да се произнесе с решение, с което да
отхвърли изцяло предявения от Д.Р.Д., баща и законен представител на
малолетната Х.Д.Д. иск за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че се счете за основателна
исковата претенция на ищцата, то да се намали размера на претендираното
обезщетение, тъй като претендирания размер за претърпени неимуществени вреди не
кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не
се доказват твърдените за претърпени в исковата молба душевни болки и
страдания. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието
на твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на
дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и
справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид съпричиняването от страна на майката на ищцата - З. Н.Х..
Моли, да се осъди Д.Р.Д., баща и законен представител
на малолетната Х.Д.Д. да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД всички
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с
настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите
претенции, да му се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която ищцовата страна взема становище по възраженията на
ответника.
За неоснователно намира твърдението на ответника, че
ИМ не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Заявява, че в
същата са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които основава
исковите си претенции. Сочи, че са представени доказателства към нея като за
всяко едно е посочено какво ще се установява с него. Сочи, че са направени и
доказателствени искания за установяване на твърдяното в исковата молба.
Обръща внимание, че въпреки въведеното изискване в ГПК
за представяне на банкова сметка ***, законът не свързва неизпълнението на това
изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато
твърди ответника. Излага аргументи, че в чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредени
последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива
при неизпълнение на ал. 4 на чл. 127 ГПК. Сочи, че законодателят не е въвел
задължение на съда да следи за това и съответно не е предвидена санкция за
неизпълнение. Посочва, че изменението на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ
бр.86/2017 г., не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на
нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с
изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал.1 ГПК. Сочи, че при отсъствие
на такова изрично препращане, непосочването на банкова сметка ***, не може да
се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би
обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно
решение. Освен това се твърди, че ответникът не предлага никакво плащане, за да
бъде нужно да бъде представена банкова сметка ***, даже напротив, видно от
отговора на исковата молба същият оспорва предявения иск изцяло - както по
основание, така и по размер.
Заявено е, че предвид изложеното, ИМ е редовна и
подлежи на разглеждане.
По отношение възраженията на ответника относно
основателността на иска е взето следното становище:
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита, че са неоснователни изложените от ответника
доводи, че същото не било дало повод за завеждане на настоящото дело, както и
такива са и твърденията му за непроведена редовна застрахователна претенция по
реда на чл.380 от КЗ, поради непредставяне на документи. Отбелязва, че съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.1 от КЗ, на застрахователя му се дава право да
получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите
органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения
и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата
за установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да
получава заверени преписи от документи. Посочено е, че ако за произнасяне на
ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността
да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като
определи справедливо обезщетение. Освен това се сочи, че единственото условие
за допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция,
което в случая е сторено от страна на ищцата, видно от заведената по случая
преписка пред ответника. Сочи, че по делото е установено, че преди подаване на
исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от
ответното дружество и очевидно е изтекъл предвидения 3-месечен срок. Твърди се,
че към нея ищцата е представила всички документи, с които разполага. В този
смисъл се сочи, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за
извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и на ищеца се предоставя
възможност да предяви претенциите си по съдебен ред. Твърди се, че няма пречка
да бъде ангажирана отговорността на ответника чрез предявяване на настоящия иск
за определяне на справедлив размер на обезщетение от съда.
Намира, че неоснователно ответникът оспорва механизма
на процесното ПТП, както и вината на водача на л.а. „Опел Кадет“ Н.Х..
Отбелязва, че механизмът не е част от фактическия
състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в
настоящето производство. Посочва, че следва да се има предвид, че представеният
по делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ
документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Посочва се, че в същия смисъл е решение № 85 от 28.05.2009 г.
по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д.
№ 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръща внимание, че доколкото протоколът за ПТП е
изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното
лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП -
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Предвид и факта, че
вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената
презумпция за вина, счита, че не е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства
от механизма.
Посочено е, че за доказване на виновно и противоправно
поведение на водача на увреждащия л.а. Х., с исковата молба са представени
доказателства и са направени доказателствени искания, вкл. е поискано и
издаването на СУ за снабдяване с материали от воденото досъдебно производство.
Изложени са аргументи, че в гражданското право за да
се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД не се изисква същата да е
установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Посочено е, че
напротив, тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и
бърза защита на пострадалите. Заявено е, че дори наказателното производство да
не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство
може да не се обори установената презумпция за вина. Сочи, че присъдата има
действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и
те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от
гражданския съд. В тази вр. посочва Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№
211/2009 г., II ТО на ВКС.
Намира за неоснователни и възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. Твърди се, че в
подкрепа на същото ответникът не представя никакви доказателства, а от
представените писмени такива няма данни, от които да се направи извода, че
пострадалата е извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат. Счита, че при наведени от
ответника такива възражения, същите подлежат на доказване в настоящото
производство от него при пълно и главно доказване. Предвид изложеното, не са
налице основания за намаляване на претендираното обезщетение, в каквато насока
е искането на ответника.
Счита, че е неоснователно оспорването, което ответното
дружество прави в отговора на исковата молба на причинно - следствената връзка
между ПТП и вредоносния резултат. Посочва се, че за установяване на същата е
поискано издаване на СУ и съответно снабдяване със СМЕ на труп, което
представлява годно и относимо доказателство в процеса.
Намира за неоснователно оспорването на предявения иск
за неимуществени вреди по отношение неговия размер. Посочено е, че в случая
искът е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Заявено е, че ответникът неоснователно оспорва настъпилите
и търпени от ищцата неимуществени вреди следствие смъртта на майка й при
процесното ПТП. Сочи се, че за установяване на същите с ИМ е направено искане
за разпит на свидетели, както и назначаване на СПЕ, които доказателствени
искания поддържа.
По отношение възражението на ответника за претенцията
за лихви за забава, е посочено, че при деликт лихви за забава се дължат от
датата на непозволеното увреждане. В тази връзка, следвало да се има предвид,
че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Изложено е, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Отбелязано е, че тъй като за делинквента е установено
задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че
това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за плащане на лихви
към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба -
30.08.2020 г.
С оглед оспорването от страна на ответника на началния
момент, от който се дължат лихви за забава, моли да се задължи ответното
дружество да представи доказателства за постъпило уведомление от страна на
деликвента - водача на л.а Н.В.Х. за инцидента, респ. за датата на уведомяване.
Моли, на основание чл.192 от ГПК, да се задължи
третото, неучастващо по делото лице — деликвента — водача на л.а. „ Фолксваген
Тигуан“, с рег. № *** Н.В.Х., с адрес: с. Г., ***, да представи доказателства
за уведомяване на застрахователя, респ. за датата на уведомяване на ЗД „Б.И.“
АД за настъпило с негово участие ПТП на 23.08.2020 г., при управление на
посоченото по - горе моторно превозно средство.
Според ищцата, най -късният момент, от който възниква
задължение за лихви е 06.10.2020 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя, което
обстоятелство не се оспорва от ответника. В условията на евентуалност, претендира
лихвата върху сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
06.10.2020 г.
Изложено е, че непредставянето на банкова сметка ***еля
да определи и изплати обезщетение, което същият очевидно не е направил, поради
което сам се е поставил в забава.
С оглед обстоятелството, че ответното дружество не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на
валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек
автомобил, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Допълнителен
отговор от ответника не е постъпил.
Производството е започнало от Х.Д.Д., с
ЕГН: **********, представлявана от Д.Р.Д.
с ЕГН: ********** ***“ АД, с ЕИК: ***, с искане ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на малолетната ищца обезщетение за нанесени й неимуществени
вреди в резултат на ПТП настъпило на 23.08.2020г., при което е причинена
смъртта на нейната майка З. Н.Х..
Видно от приложеното гр. д. № 650/2020
г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с решение № 31/25.05.2021г., влязло в
законна сила от 01.06.2021 г., е допуснато непълно осиновяване на малолетната
ищца Х.Д.Д. с ЕГН: ********** от нейните баба Х.К.Х. с ЕГН: ********** и дядо Н.В.Х.
с ЕГН: ********** по майчина линия. Със същото решение е допусната и промяна в
бащиното и фамилно име на детето, съответно от Х.Д.Д. на Х.Н.Х.. Издадено е и
ново удостоверение за раждане от ***г. на Х.Н.Х., въз основа на Акт за раждане
№ 659/10.04.2018г., в което са посочени и имената на нейните осиновителите.
С определение №261041/23.11.2021 г. съдът е прекратил производството
по отношение на Д.Р.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** и заличил
същия като ищец,
като конституирал
като ищци по делото Х.К.Х. с ЕГН: **********
и Н.В.Х. с ЕГН: **********,*** като осиновители и законни представители на
малолетната Х.Н.Х. с ЕГН **********, представлявани по силата на
представените пълномощни от адв. Р.М. от САК.
С протоколно определение от
22.12.2021г. съдът е заличил от списъка за призоваване Х.К.Х. и постановил производството да продължи с участието
на Н.В.Х. като осиновител и законен представител на малолетната Х.Н.Х., с оглед
на заявлението на процесуалния представител, че в настоящото производство същата
ще се представлява само от законния си представител Н.Х..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че 23.08.2020 г. около 14.05 ч. е настъпило ПТП между л.а. „Опел Кадет“
с peг. № ***, управляван от Н.В.Х. и л.а. „Фолксваген Тигуан“ с peг. № ***,
управляван от Й.И.Й., вследствие на което е починала пътничката в л.а. „Опел“ З.
Н.Х..
По делото не е спорно, че за л.а. „Опел Кадет“ с peг.
№ ***, управляван от Н.В.Х., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/02/119003399235 със ЗД „Б.И.“ АД със срок на
валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г. към ЗД „Б.И.“
АД.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата е
предявена претенция от 06.10.2020 г. за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“
АД с искане да бъде определено
и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия момент,
застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция.
От заключението на съдебно психологичната експертиза се
установява следното:
Смъртта на З. Х. се отразява негативно върху
нейната дъщеря Х.Н.Х., род. на ***г. От ранно детство, от момента на смъртта на
майката, осв. дете, тогава на 2 г. и 4 месеца, е фрустрирано и депривирано. Това
е липса, която не може да бъде запълнена, може само да бъде намалена, но не и
компенсирана напълно.
Ищцата Х.Н.Х., 3 г. и 8 месеца към момента, не е
осъзнала настъпилото негативно събитие - смъртта на майка си и последиците от
него. На тази възраст смъртта се приема като обратим акт. Преживените негативни
емоции- Стресът и последвалата Адаптационна реакция, са крайно негативни
преживявания за малолетната възраст на детето.
Едва на 7-8 г. години децата са готови да
осмислят необратимостта на смъртта. Постепенно напълват със съдържание
понятието до периода на настъпване на зрелостта- 18г. Преминаването през
кризите на пубертета, които крият различни капани, свързани с възрастта и
идентитета, са период, рисков сам по себе си. Към този риск се добавя и фрустрацията
и депривацията от ранното детство.
Смъртта на майката е тежка психотравма, довела до
фрустрация и депривация в живота на осв. Х.Х..
Това е тежка психотравмираща загуба, която
тепърва предстои да бъде осмислена и осъзната от детето по съдържание. В бъдеще
могат да се развият дезадаптивни модели на поведение, както и различни реакции-
с невротичен и/ или психотичен облик.
Осв. дете Х.Н.Х. е с нормално развити за
възрастта си когнитивни процеси. Нивото на възприятие,внимание, памет, мислене
и интелект са психически процеси, развити до момента в норма. Личностовата
структура е в период на изграждане и оформяне. Към този момент се характеризира
с екстравертност, импулсивност, любознателност, склонност към доминиране и действена
активност.
Нивото на интелектуалните възможности е в рамките
на средната норма и отговаря на календарната й възраст.
Личностовото развитие на осв. Х.Х. е в рамките на
нормата, към този момент. Детето функционира адаптивно за възрастта си-
посещава детска градина, включва се в живота на семейната си общност, без да
създава проблеми.
Осв. дете Х.Х. е на 3 г. и 8 месеца, в периода на
ранното детство, малолетна възраст, при която липсва психологическа годност/
възможност/ правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни обяснения/ сведения/ за тях, както към момента, така и при
настъпване на ПТП от 23.08.2020г.
По време на процесното ПТП от 23.08.2020г. осв. Х.Н.Х.,тогава
на 2г.4 мес. е преживяла Остър емоционален стрес, преминал в Адаптационна
реакция.
Към момента на освидетелстването, детето Х.Н.Х.,
3 г. и 8 месеца е в състояние, което се характеризира със ситуативно засилващо
си напрежение и емоционална лабилност,при засягане темата за загубата на майка
й. Детето е фрустрирано и депривирано. Като цяло функционира адаптивно-
посещава детска градина, в къщи помага след инструкции, обича да ходи на
разходка и да играе.
От заключението на комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза се
установява следното:
По делото е приложена Мащабна скица на ПТП настъпило на 23.08.2020
г., на път II - 57, км. 10+600, на разклона за с. Б., обл. С.З..
ПТП - то е настъпило в зоната на Т- образното
кръстовище, образувано от път II-57 и пътя за/от с. Б., обл. С.З..
Мястото на сблъсъка/удара се намира на около
10,40 метра западно от мерната линия и на около 4.40 метра южно от северния
край на платното за движение на път ІІ-57.
Водачът на лек автомобил "Опел" Кадет с
peг № *** е имал видимост в посока запад и е имал възможност да възприеме
приближаващия лек автомобил "Фолксваген" Тигуан" с peг. № ***
преди да предприеме маневрата "завой на ляво".
Лек автомобил "Опел" е бил на около 8.2
метра от мястото на удара, т.е. на южния край на платното за движение на път II-57,
Водачът на лек автомобил "Фолксваген"
Тигуан с peг. № *** е имал видимост в посока изток и е имал възможност да
възприеме лек автомобил "Опел" Кадет, преди и при предприемане
маневрата "завой на ляво".
Лек автомобил Фолксваген е бил на около 87.7
метра преди мястото на удара, като към този момент се е движил около средата на
южната лента за движение.
Водачът на лек автомобил "Опел" е имал
техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, ако е пропуснал да
премине движещия се по път с предимство лек автомобил "Фолксваген" и
след това да навлезе в кръстовището, извършвайки маневрата завиване наляво, в
посока към гр. С.З..
Преди да навлезе в кръстовището, водачът на л.а.
"Опел" Кадет е възприел наличието на пътна маркировка М6
"Стоп-линия" и пътен знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!", които са изисквали гореописаните действия.
Опасната зона за спиране на лек автомобил 1
/”Опел”/, с изчислената скорост на движение преди ПТП от около 19.55 км/ч. е 8,4
m, а времето, необходимо за изминаването й е 1,89 s.
Опасната зона за спиране на лек автомобил 2
/"Тигуан"/, с изчислената скорост на движение преди ПТП от около
104.54 км/ч. е 81,7 m, а времето необходимо за изминаването й е 4,43 S.
Водачът на лек автомобил "Фолксваген" е
имал техническата възможност да не допусне настъпването на ПТП, ако е запазил
праволинейното си движение, в своята пътна лента, намали скоростта си на движение
и по този начин пропусне да премине лек автомобил "Опел".
ПТП е настъпило на 23.08.2020 г. на път II-57, на
разклона за с. Б., обл. С.З., при което се блъскат лек автомобил "Опел
Кадет" с peг. № *** и лек автомобил "Фолксваген" Тигуан с peг. №
***.
ПТП е настъпило в зоната на Т - образното
кръстовище между път П-57 и пътя за село Б., община Р., обл. С.З..
Лек автомобил "Опел" Кадет с peг. № ***
управляван от Н.Х., преди сблъсъка се е движил от с. Б. в посока от юг на север
и на посоченото кръстовище е предприел ляв завой в посока запад / към с. М./.
Лек автомобил "Фолксваген" Тигуан с peг.
№ *** управляван от Й.Й., преди сблъсъка се е движил от гр. С.З. към гр. Р., в
посока от запад на изток и на посоченото кръстовище преминава направо в посока
изток / към с. С./.
Мястото на сблъсъка/удара се намира на около
10.40 метра западно от мерната линия и на около 4.40 метра южно от северния
край на платното за движение на път II-57.
Водачът на лек автомобил "Опел" Кадет с
peг. № ***, е имал видимост в посока запад и е имал възможност да възприеме
приближаващия лек автомобил "Фолксваген" Тигуан" с peг. № X 69
85 КМ, преди да предприеме маневрата "завой на ляво".
Лек автомобил "Опел" е бил на около 8,2
метра от мястото на удара, т.е. на южния край на платното за движение на път II-57. Водачът на лек автомобил
"Фолксваген" Тигуан с peг. № X 69 85 КМ, е имал видимост в посока
изток и е имал възможност да възприеме лек автомобил "Опел" Кадет,
преди и при предприемане маневрата "завой на ляво".
Лек автомобил Фолксваген е бил на около 87,7
метра преди мястото на удара, като към този момент се е движил около средата на
южната лента за движение.
Водачът на лек автомобил "Опел" е имал
техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, ако е пропуснал да
премине движещия се по път с предимство лек автомобил "Фолксваген" и
след това да навлезе в кръстовището, извършвайки маневрата завиване наляво, в посока
към гр. С.З..
Преди да навлезе в кръстовището, водача на л.а.
"Опел" Кадет е възприел наличието на пътна маркировка М6
"Стоп-линия" и пътен знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!", които са изисквали гореописаните действия.
Водачът на лек автомобил "Фолксваген" е
имал техническата възможност да не допусне настъпването на ПТП, ако е запазил
праволинейното си движение, в своята пътна лента, намали скоростта си на
движение и по този начин пропусне да премине лек автомобил "Опел".
В резултата на това настъпва ПТП с последици
описани в делото.
Основната техническа причина за настъпване на ПТП
е навлизането на лек автомобил "Опел" в платното за движение на път ІІ-57,
без водачът му да пропусне да премине движещият се по път с предимство лек
автомобил "Фолксваген". За навлизащият в път ІІ-57 лек автомобил
"Опел", преди кръстовището, е имало поставен пътен знак Б2 -
"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" и разчертана
напречна пътна маркировка М6 - "Стоп - линия".
Към момента на ПТП л.а. "Опел” Кадет е бил с
предпазни колани за пътниците и водача.
Предпазните обезопасителни колани монтирани на
л.а. са двуточкови и триточкови колани - инерционен тип.
При внезапно спиране, при авария или ПТП
предпазните колани предотвратяват придвижването пътниците и водача по инерция и
съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други
пасажери.
При сблъсък предпазният колан се разтяга малко,
като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника и след това придържа
тялото към седалката.
Травматичните увреждания на З. Н.Х. са получени
от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар и притискане от
силно деформираните към вътрешността на купето средна лява колонка и задна лява
врата.
В резултат на процесното ПТП З. Н.Х. е получила
следните травматични увреждания:
- Черепномозъчна травма /кръвонасядания и
охлузвания на лявата лицева половина, кръвонасядания на меките черепни обвивки
в ляво, контузия на мозъка/.
Преценя се по признака разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Гръдна травма - /счупване от второ до пето ребро
в ляво, контузия на сърцето, контузия и разкъсване на белите дробове с набиране
на кръв и въздух в гръдните кухини/.
Преценя се по признака постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
Коремна травма /охлузвания на коремната стена по
левия фланг и поясната област в ляво, кръвна колекция зад коремницата в
областта на левия бъбрек, разкъсване на слезката/.
Преценя се по признака разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Разчленяване на лявата кръстнопоясна става и
лонното съчленение, рана в лявата слабинна гънка.
Преценя се по признака трайно затруднение на
движенията на двата крака.
Отворено счупване на костите на лявата
подбедрица.
Преценя се по признака трайно затруднение на
движенията на левия крак.
Охлузвания и кръвонасядания по външната
повърхност на левия долен крайник и по вътрешната повърхност на десния долен
крайник.
Травмите са от детайли от вътрешността на
автомобила - средна лява колонка и задна лява врата.
По тялото на З. Н.Х. не са установени травматични
увреждания, специфични за такива, получаващи се от предпазен колан. Следва да
се отбележи, че посоката на инерционните сили, на които е било подложено тялото
на пострадалата не създават достатъчни условия за такива.
Травматичните увреждания на пострадалата при
конкретното ПТП биха могли да се получат както със, така и без поставен
предпазен колан. Дори ползването на предпазен колан в случая създава условия за
по-тежки травми.
Лек автомобил "Опел" Кадет с peг. № ***
управляван от Н.Х., преди сблъсъка се е движил от с. Б. в посока от юг на север
и на кръстовището е предприел маневра за ляв завой в посока запад / към с. М./.
Лек автомобил "Фолксваген" Тигуан с peг.
№ *** управляван от Й.Й., преди сблъсъка се е движил от гр. С.З. към гр. Р., в
посока от запад на изток и кръстовището преминава направо в посока изток / към
с. С./.
Преди настъпване на сблъсъка/удара л.а.
"Опел "Кадет се е движил ускорително, навлизайки в кръстовището от
към с. Б. и скоростта му на движение към момента на удара е равна на скоростта
на автомобила преди настъпвате на ПТП е 19.55 км/ч.
Преди настъпване на сблъсъка/удара л.а.
’’Фолксваген” Тигуан се е движил праволинейно по път ІІ-57 в посока от гр. С.З.
към гр. Р. и скоростта му на движение към момента на удара е равна на скоростта
на автомобила преди настъпвате на ПТП е 104.54 км/ч.
Задния край на предна лява врата и РVС
облицовката й са навлезли навътре в купето на л.а. около 0.18 м.
Средната лява колона и РVС облицовката й са
навлезли навътре в купето на л.а. около 0.45 м.
Задната лява врата и РVС облицовката й са
навлезли навътре в купето на л.а. около 0.34 м.
Задния край на задната лява врата и РVС
облицовката й са навлезли навътре в купето на л.а. около 0.26 м.
Водачът на лек автомобил "Опел" Кадет с
peг. № *** е имал видимост в посока запад и е имал възможност да възприеме
приближаващия лек автомобил "Фолксваген” Тигуан’’ с per. № X 69 85 КМ
преди да предприеме маневрата „завой на ляво“.
Лек автомобил "Опел" е бил на около 8.2
метра от мястото на удара, т.е., на южния край на платното за движение на път ІІ-57.
Водачът на лек автомобил "Фолксваген” Тигуан
с peг. № X 69 85 КМ е имал видимост в посока изток и е имал възможност да
възприеме лек автомобил "Опел” Кадет, преди и при предприемане маневрата
"завой на ляво”.
Лек автомобил Фолксваген е бил на около 87.7
метра преди мястото на удара, като към този момент се е движил около средата на
южната лента за движение.
Причината за смъртта на пострадалата З. Х. е
несъвместима с живота гръдна травма. Налице е причинно-следствена връзка между
получените от нея при ПТП телесни увреждания и настъпилата смърт.
В съдебно заседание, вещото лице, извършило
автотехническата експертиза посочва, че пътят II-57, на който е станало
процесното ПТП е второкласен път. В предоставените материали няма информация
относно ограничение на скоростта и би следвало да е до 90км/ч за МПС категория
Б.
Във връзка с
установяването на механизма на ПТП са допуснати гласни доказателства.
Свидетелката Х.К.Х., която е съпруга на ищеца
и майка на загиналата З. Х. посочва, че
е пътувала в л.а. „Опел Кадет“, с peг. № ***. Дъщеря й З. Х. пътувала на
задната лява седалка в лекия автомобил - зад водача му, като била с поставен
колан. Свидетелката твърди, че идвайки от с. Б. се движели в посока към гр. С.З.,
като непосредствено преди удара трябвало да завият наляво, за да се включат в
пътя за гр. С.З.. След като спрели на знак „Стоп“, намиращ се на кръстовището
между главния път и пътя за с. Б., водачът Н.Х. предприел завой наляво след
което настъпил удар с другия автомобил. Според свидетелката л.а. „Опел Кадет“
вследствие на удара бил влачен в посока към гр. Р.. Ударът попаднал в задната
лява врата на л.а. „Опел Кадет“, от страната, на която се возела З. Н.Х.. След
като св. Х. излязла от автомобила опитала да отвори вратата на З. Х. и да й
окаже някаква помощ, но тя била деформирана навътре и не можела да се отвори.
Произшествието настъпило през деня. Времето било слънчево, хубаво и топло, като
нямало смущения на видимостта. От показанията на свидетелката Х.К.Х. се установява,
че пряк очевидец на самото произшествие и на безпомощното и тежко увредено
състояние на З. Х. е била и нейната малолетна дъщеря Х.Н.Х..
Във връзка с
установяване на причинените неимущствени вреди, по делото са събрани гласни
доказателства.
От показанията на свидетелката Х.К.Х., която е
баба на Х., се доказа, че Х.Н.Х. от тримесечна възраст живее при баба си и дядо
си по майчина линия, защото починалата и съпругът й били разделени. Установява,
че З. Х. била много грижовна майка и с грижите си замествала и бащината грижа.
Бащата на детето не помагал в неговото отглеждане. Изцяло заниманията с детето
били подети от неговата майка. З. Х. била изключително грижовна, играела с детето,
говорела с него, разказвала му приказки и прекарвала много време с него.
Починалата научила детето си да ходи, научила го да изрича някои думи, защото
то било едва на две години, когато майка му загинала в процесното ПТП. Детето Х.Х.
било много привързана към майка си и постоянно търсела нейното внимание и
присъствие. Тя била пряк очевидец на произшествието и непосредствено видяла
увреденото състояние на майка си, като била силно разстроена и плачела. След
произшествието Х.Н.Х. се прибрала в дома на баба си и дядо си /нейни
осиновители/ след погребението, като постоянно търсела майка си. На детето
обяснили, че майка му спи и я няма в дома им, но тя постоянно плачела, страхувала
се от кръв и често питала за майка си. Ищцата въпреки възрастта си всяка събота
ходи с баба си и дядо си на гробищата, там говори на гроба на майка си, пита я
кога ще се върне и иска да отиде и тя при майка си. Х., често гледала снимки на
майка си и се разстройвала, когато гледа другите майки, които ходят да вземат
децата си от градината и много се натъжавала. Според свидетелката детето говорело
постоянно за майка си, като не можела да спи спокойно, защото нещо сънува, пищи
на сън и плаче. Детето било много променено и когато виждала чуждите майки с
децата си се разплаквала, ходела да ги прегръща и казвала „това е моята
майка".
Според показанията на свидетеля А.М.К., който с
ищеца Н.Х. има родство по сватовство, посочва, че починалата и съпругът й се
разделили, когато детето им Х.Н.Х. била едва на три месеца. З. Х. добре се
грижела за детето си, водила го на разходки, грижила се за него, водила го на
детска градина. Х. не можела да заспи вечерно време без до нея да е майка й.
Свидетелят К. видял детето на втория ден след катастрофата, като то било
изплашено, неспокойно и стреснато. Това състояние на детето продължило доста
време, като то постоянно споменавало майка си. Детето не знае, че майка му е
починала. Свидетелят посочва, че бабата води детето на гробищата всяка събота,
като му казва, че майка му спи там. Х.Н.Х. все питала кога ще се върне майка й
и често плаче за нея.
От показанията на свидетелката С.С., която е
близка приятелка на починалата З. Х., се установи, че починалата проявявала
изключителна грижа към дъщеря си - „не даваше прах да падне върху нея“. З. Х.
водела детето си на детска градина, като то било винаги чисто, спретнато, с
прическа дори, не било лишавано от нищо. З. Х. лишавала себе си, за да има за
детето и споделяла на свидетелката, че откакто го има детето вече имало смисъл
в нейния живот. Свидетелката С. видяла детето няколко дни след катастрофата,
като то било много уплашено и разстроено. Бащата на малолетната Х.Х. не полагал
грижи за нея, бил незаинтересован и постоянно в пререкания със З. Х.. Към
настоящия момент детето асоциира свидетелката С. с майка си, защото двете били
близки приятелки и често прекарвали време заедно. От близките на починалата
свидетелката знае, че често ходят с детето на гробищата, то носи цветя на майка
си и знае, че тя там спи. Детето е много разстроено след загубата на майка си,
а преди било спокойно, обгрижвано, обичано, щастливо и лъчезарно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 23.08.2020 г. се установява от
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата
на ПТП за л.а. „Опел Кадет“ с peг. № ***,
управляван от Н.В.Х., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/02/119003399235 със ЗД „Б.И.“ АД със срок на
валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г. към ЗД „Б.И.“
АД.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата е
предявена претенция от 06.10.2020 г. за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“
АД с искане да бъде определено
и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия момент,
застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция. Поради
това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че водачът
на лек автомобил "Опел" е имал техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП, ако е пропуснал да премине движещия се по път с предимство
лек автомобил "Фолксваген" и след това да навлезе в кръстовището,
извършвайки маневрата завиване наляво, в посока към гр. С.З..
Преди да навлезе в кръстовището, водачът на л.а.
"Опел" Кадет е възприел наличието на пътна маркировка М6
"Стоп-линия" и пътен знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!", които са изисквали гореописаните действия.
Водачът на лек автомобил "Фолксваген"
Тигуан е имал техническата възможност да не допусне настъпването на ПТП, ако е
запазил праволинейното си движение, в своята пътна лента, намали скоростта си
на движение, която е била около 104.54 км/ч. и по този начин пропусне да премине лек
автомобил "Опел".
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че вина за настъпване на
процесното ПТП имат и двамата участници в него. От заключението на автотехническата експертиза се установява безспорно, че
скоростта на движение на л. а. "Фолксваген" Тигуан с peг. № *** преди ПТП – то е била между 104, 54 км./ч., а тази
скорост е по - висока от максимално допустимата и разрешена за извън населено
място скорост до 90 км./ч., което представлява нарушение на разпоредбите на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. На следващо място водачът на л. а. "Фолксваген" Тигуан с peг. № ***
е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От друга страна, водачът на л.а. „Опел Кадет“ с peг. № *** е нарушил
разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, в която е посочено, Пътен знак Б2 указва
на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство. Видно от
заключението водачът на л.а. „Опел Кадет“
с peг. № *** е имал
техническата възможност да възприеме и да пропусне движещия се по пътя с
предимство, приближаващ от лявата му страна л.а. "Фолксваген" Тигуан с pег. № *** и след това да предприеме маневрата завиване
на ляво.
С оглед на горното съдът
приема, че вина, при условията на независимо съизвършителство имат и двамата
участници в ПТП - то на 23.08.2020 г. Водачът на л. а. "Фолксваген"
Тигуан с peг. № ***, Й.И.Й. е нарушил разпоредбите на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, а водачът на л.а. „Опел Кадет“ с peг. № ***, Н.В.Х. е нарушил разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП.
Гореизложеното води до извод, че процесното ПТП не би настъпило, ако
поведението и на двамата водачи беше съобразено с правилата за движение.
Ето защо следва да
се приеме, че след като в настоящия случай има двама съпричинители, на
вредоносния резултат, то тяхната отговорност спрямо увредения съгласно
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е солидарна. Солидарната отговорност на
причинителите на увреждането дава възможност на пострадалия да насочи
претенцията си за обезщетяване против всеки от тях, съответно от всеки един от
застрахователите, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на деликвента. Така в случая искът на малолетното дете на починалата
З. Н.Х. ***“ АД, като застраховател на деликвента Н.В.Х., чието деяние в
нарушение на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, съдът приема,
че осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя ЗД „Б.И.“
АД по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай от свидетелските показания, които съдът
възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се
установява, че между загиналата З. и детето й Х. е имало силна емоционална
връзка, типична за отношенията майка – дъщеря. З. се е грижела за дъщеря си с
обич, топлина и всеотдайност. Безспорно
за детето Х. е налице най - тежкия житейски резултат - загуба на майка му, с
което то е лишено от възможността да бъде подкрепяно и подпомаган емоционално,
морално, лишено е от опора. Лишаването от родител, е увреждане със значим
отзвук, обусловен от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща целия
житейски път на детето. Следва да се съобрази, че в конкретния случай дъщерята
на починалата е била в крехка възраст, все още далеч от началото на
самостоятелен живот. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе
предвид значението на неосъзнаваната още, но съществуваща нужда на детето от
майка, както и че с нарастване на възрастта му, то ще разбере безвъзвратната
загуба на най-близкия си човек, все по ясно ще усети липсата на нейните грижи и
подкрепа, което се установява и от заключението на съдебно психологическата
експертиза. Тази загуба ще бележи отражение върху целия живот на детето, то ще
бъде различно от растящо с майка дете. Огромната мъка и душевно страдание, причинени
от непоправимата загуба на един от най-близките, значими и любими хора, ще
оставят незаличим отпечатък върху психиката на детето, който ще го съпътства до
края на живота му.
Ето защо при съобразяване на горните обстоятелства,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението на претърпените
неимуществени вреди е 200 000 лв., но с оглед диспозитивното начало искът
следва да бъде уважен в предявения
размер от 50 000 лв.
По възражението за
съпричиняване.
Ответното дружество твърди, че
починалата З. Н.Х. е била без поставен предпазен
колан по време на настъпване на произшествието.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Категоричен е обаче извода на
вещото лице, извършило съдебно – медицинската експертиза, чието заключение
съдът възприема като компетентно и мотивирано изготвено, че травматичните
увреждания на пострадалата при конкретното ПТП биха могли да се получат както
с, така и без поставен предпазен колан, като дори ползването на предпазен колан
в случая създава условия за по-тежки травми. Поради това съдът приема, че
възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е
представено доказателство, че ищцата е предявила застрахователната си претенция
на 06.10.2020 г. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 06.10.2020 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради което това е
моментът, от който се дължи законна лихва. В този смисъл е и уточнението на
ищцовата страна по реда на чл. 143 ал. 2 от ГПК в първото съдебно заседание на
22.12.2021г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.И.“ АД следва да заплати на Н.В.Х., като
осиновител и законен представител на малолетната Х.Н.Х. сумата в
размер на 50 000 лв., предявен като
частичен от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейната майка З. Н.Х.
при ПТП на 23.08.2020 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията 06.10.2020
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Относно разноските
В
писмената защита адв. М. процесуален представител на ищцовата страна е
направила искане съдът да й присъди адвокатско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 38 ал. 2 и ал. 1 т. 2 вр. с чл. 36 ал. 2 от ЗА, във вр. с
чл. 7 ал. 2 т. 3, 4 и 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за Минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС, съгласно представения Договор за
правна защита и съдействие.
Съдът
намира, че направеното искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като от
данните по делото е видно, че освен представеното пълномощно, ищцовата страна
не е представила Договор за правна
защита и съдействие, от който да се установява уговорената безплатна адвокатска
помощ.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: за изготвяне на съдебнопсихологична експертиза възнаграждение
в размер на 100 лв. и за изготвяне на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза в размер на 850 лв. или в общ размер на 950 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Б.И.“ АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 2 000 лв. и сумата
от 950 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град С.*** да
заплати на Н.В.Х. с ЕГН: **********,
с адрес: *** като осиновител и законен
представител на малолетната Х.Н.Х. с
ЕГН ********** със съдебен адрес:
адв. Р.М.,*** с адрес: гр. С.***
сумата в размер на 50 000 лв.,
предявени като частични от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на
нейната майка З. Н.Х. при ПТП на 23.08.2020 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
06.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 2 000 лв. и сумата
от 950 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :