№ 256
гр. Пазарджик, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220101613 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от Х. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: с.Г.,
общ.Б., обл.Пазарджик, чрез процесуалния си представител Ч.С. Ч., адвокат
от Пазарджишката адвокатска колегия, ул.“********* против Г. К. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Г., ул.“*******, общ.Б., в която ищцата,
чрез пълномощника си, твърди, че с ответника са в граждански брак от
19.08.1990г., от който брак нямат родени малолетни и непълнолетни деца.
Твърди, че в началото отношенията им се развивали нормално, но след
няколко месеца брачен живот, проличали някои сериозни разминавания и
несъответствия във вижданията им за семейството и съвместния им живот.
Между тях често възниквали конфликти по най-различни поводи, които
довели до пълно им отчуждаване, като се стигнало до там, че от 2014г. реално
те са във фактическа раздяла. Между тях липсвало разбирателство, доверие,
взаимност и уважение, като всеки от тях живеел свой собствен живот, без да
се интересува от другия. Отчуждени са един от друг и няма никаква
възможност това да се промени. Липсата на съвместно съжителство между
тях и нежеланието на ответника да споделя общите грижи за семейството,
1
окончателно показали обективната невъзможност да продължат брачните им
отношения.
Ищцата твърди, че след обстойно и сериозно обмисляне стигнала до
извода, че е по-добре бракът им с ответника да бъде прекратен по обективни
причини, тъй като е лишен от основание и е изпразнен от съдържание и по-
нататъшното му съществуване е безпредметно.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с
ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по
въпроса за вината.
Сочи, че тъй като страните нямат семейно жилище, съдът не следва да
се произнася за ползването на такова.
Тъй като нямат родени непълнолетни и малолетни деца, съдът не следва
да се произнася по упражняване на родителски права върху такива и тяхната
издръжка, и личните отношения.
След прекратяването на брака, ищцата ще продължи да носи брачното
си фамилно име - П..
Ищцата не претендира издръжка от ответника, тъй като е в
работоспособна възраст.
Представя удостоверение за сключен граждански брак.
Прави искане за разпит на свидетел.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който
взема становище, че предявеният иск е процесуално допустим, предявен от
активно легитимирана страна, имаща право да го предяви, а по своята
същност е евентуално основателен. Сочи, че бидейки в процесуалното си
качество особен представител от страната на ответника е поставен в
невъзможност да провери истинността и достоверността на твърдените с
исковата молба обстоятелства, съответно да получи информация и да
представи доказателства, с които да ги опровергае.
При тези обстоятелства счита, че в случай, че ищцата представи
доказателства и в рамките на съдебния процес се домогне да докаже, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разтроен, и че личните
отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи
2
грижи за семейството, разбирателство и вярност, необходими за
съществуването на взаимност между съпрузите, което е и заложено в СК,
както и че брачната връзка между ищцата и ответника е изпразнена от
съдържание, то искът следва да се явява основателен и бракът следва да бъде
прекратен.
Посочва, че не са представени с исковата молба доказателства за родени
по времето на брака живи деца, поради което, счита, че такива няма, от
където и не се дължи произнасяне на съда по въпросите за местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения между
родителите и децата и размера на издръжката.
След като няма данни по делото от брака да има родени малолетни и
непълнолетни към момента деца, то произнасяне по въпроса за семейното
жилище би бил безпредметен и в тази връзка не възразява, че не е
представена от ищцовата страна информация досежно семейното жилище. Не
се противопоставя на искането ищцата, след прекратяването на брака, да носи
предбрачното си фамилно име.
Моли съда да не се произнася по въпроса за вината.
С оглед на гореизложеното, в случай, че ищцовата страна представи
достатъчно доказателства, от които е видно, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, моли съда да постанови решение, с което
да прекрати брака между съпрузите с развод.
Сочи, че при прекратяване на брака с развод, без произнасяне по
въпроса за вината, разноските следва да се поемат от страните така, както
всяка ги е направила.
Предявеният иск за развод се поддържа в проведеното по делото
съдебно заседание от ищцата и нейния процесуален представител. Молят
съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Особеният представител на ответника взема становище, че са налице
основанията за прекратяване на брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
3
От приетото по делото писмено доказателство - удостоверение за
сключен граждански брак, се установява, че страните – ищцата и ответникът
са съпрузи и че са сключили граждански брак на 19.08.1990г. в с.Г., общ.Б.,
обл.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак
№0005/19.08.1990г. на Община Б., обл.Пазарджик. От брака си съпрузите
нямат малолетни и непълнолетни деца.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Гергана Георгиева
Бергова – дъщеря на страните по делото се установява, че родителите й са във
фактическа раздяла и не живеят заедно от десет години. Майка й живеела в
с.Г.. За баща си свидетелката няма информация къде се намира, тъй като не
поддържала връзка с него. Съпрузите не се търсели, не се виждали и не
общували помежду си. Не поддържали никаква връзка. Като семейство
живеели в с.Г., но сега майка й живеела на друго място, а не в семейното
жилище.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните
по делото – ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала
взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване
благополучието на семейството. Фактическата раздяла е настъпила преди
десет години. Оттогава и до настоящия момент всеки от съпрузите има свой
живот, в който на практика, другият отсъства.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко
разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена.
Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и
възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът приема, че са
налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът не
следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като
4
никой от съпрузите не е поискал това.
Ищцата и ответникът са живели като семейство в жилище в с.Г., което
и двамата са напуснали и за ползването, на което няма предявени претенции
от тях.
След развода ищцата желае да запази брачното си фамилно име – П., с
което е известна в обществото вече повече от тридесет години.
Съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си след развода,
поради което такава не следва да се присъжда.
Страните следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 15,00 лева всеки от тях.
Предвид изхода на делото и на основание чл.329 ал.1, изр. 2-ро от ГПК,
разноските остават в тежест на всяка от страните, както ги е направила.
По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между Х. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: с.Г.,
общ.Б., обл.Пазарджик и Г. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.,
ул.“*******, общ.Б., сключили граждански брак на 19.08.1990г. в с.Г., общ.Б.,
обл.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак
№0005/19.08.1990г. на Община Б., обл.Пазарджик, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
В настоящето производство съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Х. Г. П., с ЕГН ********** да
носи брачното си фамилно име - П..
Съпрузите нямат претенции за ползване на семейното жилище.
След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА Х. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: с.Г., общ.Б.,
обл.Пазарджик и Г. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.,
5
ул.“*******, общ.Б. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 15 лева всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6