РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 07.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 418 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Т.Н.Н. е предявила иск против ответника С.С.Г.
за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 2 000 лв. или по
400 лв. на месец за периода от месец септември 2018 г. до месец януари 2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянно недоспиване, душевен дискомфорт, раздразителност,
умора, изнервеност, страх от грешки при изпълнение на служебните задължения
поради неотпочиналост и морални терзания от опасността да загуби работата си,
причинени в резултат от непрестанния вой на отглежданото от ответника куче,
поради което не може да се наспива и отпочива, за да е пълноценна в работата си
като медицинска сестра в отделение по съдова хирургия в „МБАЛ Уни Хоспитал“,
гр. Панагюрище.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
Ангажира гласни доказателства и експертно заключение.
Ответникът С.С.Г. в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Г. оспорва иска като неоснователен.
Оспорва изложените в исковата молба
твърдения за проблеми с отглеждането от него куче, като твърди, че кучето не
остава само, дори когато той е на работа, а през периода от 14.11.2018 г. до
31.12.2018 г. е бил в платен годишен отпуск и си е бил вкъщи, поради което са
неоснователни твърденията на ищцата, че когато е само, кучето лае.
Твърди, че той и съжителите му са
отговорни стопани на кучето и добре се грижат за него, поради което то е
добронамерено, послушно и податливо на обучение и не създава проблеми на нито
един съсед в блока.
Намира исковата молба за недоказана,
както по основание, така и по размер, тъй като ищцата не сочи доказателства за
настъпване на твърдените от нея неимуществени вреди и причинната им връзка с
поведението на кучето.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че ищцата
живее в гр. П. на ул. „Р.“ № …, ет. .., ап. .., а ответникът, заедно със
свидетелката Р. Ж. М. и сина й Ж.. Г. – в гр. П., ул. „Р..“ №.., ет.., ап. ...
Ответникът признава, че в дома му живее и се отглежда
кучето А. С. по порода „сибирско хъски“. Собственик на кучето е Ж. Г., което
обстоятелство се установява от свидетелските показания, събрани по делото, и от
писмените доказателства, приети по делото – декларация по ЗМДТ за притежаване
на куче и паспорта на кучето.
Установява се от Трудов договор № 952 от 22.03.2018
г., че ищцата работи като медицинска сестра в клиниката по съдова хирургия на
„МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, а от месечния график на клиниката по
съдова хирургия – че през месец януари 2019 г. ищцата е имала шест дневни и
осем нощни дежурства.
Установява се от служебна бележка с изх. №
520/19.02.2019 г., че ответникът работи в „Напоителни системи“ ЕАД, клон
Тополница като работник поддръжка и експлоатация, а през 2018 г. е ползвал
платен годишен отпуск, както следва: за периода от 20.12.2017 г. до 05.01.2018
г. в размер на 9 работни дни, за периода от 11.01.2018 г. до 19.01.2018 г. в
размер на 7 работни дни, за периода от 27.02.2018 г. до 07.03.2018 г. в размер
на 6 работни дни, за периода от 05.07.2018 г. до 06.07.2018 г. в размер на 2 работни
дни, за периода от 16.07.2018 г. до 25.07.2018 г. в размер на 8 работни дни, за
периода от 03.09.2018 г. до 14.09.2018 г. в размер на 9 работни дни, за периода
от 14.11.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 31 работни дни.
Установява се
от постъпила по делото преписка, заведена в Община Пазарджик, че ищцата е
подала жалба с вх. № 44-Т-282/24.10.2018 г., съдържаща оплаквания от кучето,
отглеждано в дома на ответника, поради създавания от него шум.
Жалби с подобно съдържание ищцата е
подала и в РУП – Пазарджик с вх. № 181800-14460/24.10.2018 г., вх. №
181800-655/11.01.2019 г., вх. № 312000-1067/23.01.2019 г. Извършена е проверка,
в хода на която е издаден протокол от 18.01.2019 г. за предупреждение на Ж. Д.
Г. да оказва необходимия контрол на домашния си любимец с цел недопускане на
нежелани инциденти и нарушение на обществения ред, и да не отправя обиди и
закани спрямо Т.Н.Н. и към нейното семейство и всички възникнали спорни въпроси
да решават по законоустановения ред. Проверката е приключила с Постановление от
25.02.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №
433/2019 г. на Районна прокуратура – Пазарджик, връчено на ищцата на 06.03.2019
г.
Ответникът е представил по делото подписка в подкрепа
на кучето Аря и удостоверение от ветеринарна клиника „Вет Валей“, гр. Пазарджик
за начина на отглеждане на кучето, които обаче нямат отношение към спора.
По делото бяха разпитани свидетелите на ищцата Т. И. Р.,
А. К. М. и Ц. З. Т., както и свидетелите на ответника Х. Д. Д. и Р. Ж. М.
От показанията на свидетелката Р., без родство със
страните, се установява, че познава ищцата, тъй като са колежки в МБАЛ „Хигия“.
Преди ищцата давала нощни дежурства в хирургичното отделение, но от зимата
отказала да ги дава, защото не можела да се наспи и да си почине от кучето,
което вие. След Нова година свидетелката била на гости на ищцата и лично чула
воя на кучето, което описва като „сирена“ – натрапчиво и продължително.
От показанията на свидетеля М., без родство със
страните, се установява, че познава ищцата, а от месец септември й е
предоставил ключ за жилището си в с. С., за да спи тя там. Причината за това
била, че в съседния апартамент до този на ищцата има куче, което лае и вие и й
пречи да си почине нормално за работа. Тъй като ищцата работи в П. в
сърдечно-съдова хирургия, й е необходимо спокойствие. Свидетелят е посещавал
дома на ищцата и многократно е чувал кучето да вие. Воят му продължавал с
часове.
От показанията на свидетелката Табакова, без родство
със страните, се установява, че живее на 6-тия етаж на блока, в който живеят и
страните по делото. Свидетелката заявява, че кучето било доведено съвсем малко,
но от месец септември 2018 г. започнало да вие по цели дни. Според свидетелката
кучето виело, когато е само, тъй като вечер, когато стопаните му се приберат от
работа, не вие. Свидетелката е чувала кучето да вие от апартамента си, който е
на долния етаж. От воя на кучето се оплаквала освен ищцата, също и съседката от
6-тия етаж, чийто апартамент, е точно под този на ответника. Свидетелката
описва случай, в който тази съседка, която работи като учителка била във
ваканция, се принудила да отиде да спи у майка си, тъй като не можела да понася
виенето на кучето. Свидетелката забелязала, че поведението на ищцата се
променило след месец септември 2018 г. – станала изнервена, оплаквала се, че от
виенето на кучето не може да си почине, а работата й изисква спокойствие.
Свидетелката е виждала жената, с която ответникът живее на семейни начала,
обикновено да разхожда кучето, а по-рядко – ответникът. Не е виждала друг,
включително Ж. да разхожда кучето.
Според показанията на свидетелката Д., без родство със
страните, откакто кучето било в дома на ответника, тя се грижела за него,
когато стопаните му били на работа – извеждала го на разходки, давала му храна
и вода. Според свидетелката за кучето се полагат много добри грижи. Не е имало
случай, в който кучето да остава само и да създава проблеми. Свидетелката не
знае някой да се е оплаквал от кучето, нито в дома на ответника да са идвали
полицаи заради кучето. Свидетелката заявява, че кучето лае нормално като всяко
куче.
Според показанията на свидетелката М., живееща на
съпружески начала с ответника, кучето живее в дома им от едномесечна възраст.
Грижат се добре за него. Когато се налага кучето да остане само, обитава
кухнята и банята. Оставят му вода да пие. Освен тях за кучето се грижи и
приятелката на сина й. Според свидетелката никой друг от блока не се е оплаквал
от кучето, единствено ищцата. Свидетелката сочи, че преди време отношенията им
с ищцата били много добри, тя дори проявявала желание да гледа кучето. Ищцата
многократно се оплаквала на свидетелката, че кучето вие и създава проблеми.
Свидетелката не знае ищцата да е ходила да приспива у други хора.
Установява се от заключението по съдебно-киноложката
експертиза, приета по делото, и от разясненията на вещото лице в съдебно
заседание, че кучетата от порода „хъски“ имат нужда от голямо пространство, тъй
като породата е създадена с цел да тегли шейни на големи разстояния. Когато
бъде отнето пространството, притокът на свеж въздух и обветряване, тези кучета
започват да страдат – линеенето (смяната козината) се усилва многократно, а
подкосмения пух е много силно развит.
При извършени неколократни посещения на адреса на
ответника в различни дни и часове вещото лице е констатирало, че още с
влизането във входа на жилищния блок се чува тъжен и пронизителен вой на куче,
прекъсван от пролайвания, който не спирал до момента, в който вещото лице се
качвало на етажа, на който живее ответникът. След напускане на етажа вещото
лице отново чувало вой и лаене със същата сила. Вещото лице е категорично, че
воят е бил на хъски, тъй като може да разпознае как вие едно хъски. Вещото лице
прави извод, макар такава задача да не му е поставяна, че причината за силния
вой, е отглеждането на животното в неподходящи за него условия – малко
пространство, липса на свеж въздух и на човешко присъствие.
При така установените правнорелевантни факти съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени от вещи, доколкото се претендират вреди
в резултат от естествените свойства на вещта, присъщи за нея.
За
уважаването на иска в тежест на ищцата е при условията на пълно и главно
доказване да установи всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане от вещ: наличие на неимуществена вреда, причинена от вещ, чийто
собственик или лице, което упражнява надзор върху нея, е ответникът. Вината не
е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане от вещ, доколкото
отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и безвиновна. Основанието на отговорността
за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава
при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо
трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. В
този смисъл собствениците на самостоятелни обекти в сгради – етажна
собственост, които отглеждат животни, са длъжни съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 ЗУЕС да не създават безпокойство на непосредствените си съседи.
Между страните по делото няма спор, а и се установява
от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че в дома на ответника
се отглежда кучето А. С. от породата „сибирско хъски“. В този смисъл ответникът
е лице, под чиито надзор се намира вещта по смисъла на чл. 50 ЗЗД.
От показанията на свидетелите Д. и М., които в тази
част съдът кредитира, тъй като кореспондират на писмените доказателство по
делото – декларация по ЗМДТ за притежаване на куче и паспорта на кучето, се
установява, че кучето живее в дома на ответника от края на месец май 2018 г.
Живяло е там през целия исков период – от началото на месец септември 2018 г.
до края на месец януари 2019 г.
Основният спорен по делото въпрос е за това дали е
налице увреждащо въздействие, дължащо се на поведението на кучето – издаване на
силен и продължителен вой, който е непоносим за живущите в съседните
апартаменти.
Това обстоятелство съдът намира за установено по
делото посредством пълно и главно доказване, проведено от ищцата Н.. В тази
насока ищцата ангажира гласни доказателства – показанията на свидетелите Р., М.
и Т., които не са заинтересовани от изхода на делото и заявиха пред съда, че
лично са чували воя на кучето, когато са били на гости на ищцата. Свидетелката
Т., живуща в същия вход, сподели, че чува воя на кучето от апартамента си на
долния етаж, а свидетелката Р. описа воя като натрапчиво и пронизително виене и
го оприличи на „сирена“.
В подкрепа на твърденията на ищцата за увреждащо
поведение на кучето е и експертното заключение на вещото лице – кинолог, прието
по делото. При собствените си наблюдения върху кучето А. С., вещото лице неколкократно
е констатирало издаване на силен и пронизителен вой, характерен за куче от
породата „хъски“, отглеждано при неподходящи условия, които не могат да
обезпечат свободата и физиологичните му нужди, а също и нуждата от човешко
присъствие, с която се отличава тази порода.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че кучето не е оставяно само. Обстоятелството, че през част от процесния
период ответникът е бил в отпуск не означава само по себе си, че през цялото
време е бил у дома си и не е напускал апартамента. Това твърдение противоречи
на правилата на житейската логика, а и на показанията на свидетелката М., която
сподели, че се е случвало кучето да остане само вкъщи.
Не може да бъде споделено и възражението на ответника,
че кучето не издава силен вой, тъй като то се опровергава от показанията на
свидетелите на ищцата, които съдът кредитира като незаинтересовани,
непосредствени, последователни и
еднопосочни, както и от заключението на експерта – кинолог.
Без значение за изхода от делото са причините, поради
които кучето вие. Задължение на ответника, отглеждащ в дома си животно, е да не
пречи на останалите, да не им създава затруднения или безпокойство.
Какви грижи полага ответникът и семейството му за
отглеждането на кучето и дали същите са адекватни и подходящи, също не е
предмет на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани
представените от ответника писмени доказателства – паспорт на кучето с
отбелязани ваксинации и удостоверение от ветеринарна клиника „Вет Валей“, гр.
Пазарджик.
Установи се по делото от показанията на свидетелите Р.
и Т., че виенето на кучето А. С. е създало безпокойство на ищцата, чийто апартамент
е съседен на този на ответника. В резултат от силното и продължително виене на
кучето ищцата не можела да спи през деня и да си почива, особено след или преди
нощно дежурство. Била уморена, станала нервна, спряла да дава нощни дежурства,
тъй като не била отпочинала, а работата й изисква спокойствие. Принудила се да
спи в дома на свой познат в с. Синитово, за да си почине преди работа, и да
сигнализира многократно Община Пазарджик и РУП – Пазарджик за проблема с
кучето. Тези неприятни изживявания се отразили неблагоприятно на психическото и
емоционално състояние на ищцата и й създали душевен дискомфорт.
Налице е причинно-следствена връзка между поведението
на кучето и причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като ако не беше
увреждащото въздействие на кучето, ищцата нямаше да претърпи психически страдания.
Тъй като по делото се установи наличието на
непозволено увреждане от вещ, намираща се под надзора на ответника, на
основание чл. 50 ЗЗД следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на
ответника за обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а представлява критерий за определяне на такъв
размер на обезщетението, което най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за
последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий
се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са
характерът и интензитетът на преживените негативни психически изживявания,
тяхната продължителност, отражението им върху начина на живот и ежедневието на
пострадалия, настъпването на необратими психични или емоционални увреждания,
социално-икономическите условия в страната към момента на извършване на деликта
и стандарта на живот.
Факторите от значение за размера на
дължимото обезщетение в конкретния случай, които следва да се отчетат при определянето
му, са специфичния вид и силно изразен интензитет на увреждащото въздействие,
представляващо продължителен и натрапчив кучешки вой, който може да се оприличи
на „сирена“, непосредствената му близост с дома на ищцата (жилищата на страните
ги дели една стена), дългата продължителност на търпения от ищцата психически
дискомфорт – през целия исков период от началото на месец септември 2018 г. до
края на месец януари 2019 г., настъпилите съществени промени в ежедневието на
ищцата, наложили се в резултат от вредоносното въздействие, като невъзможността
да спи в собствения си дом и отказа да поема нощни дежурства поради умора и
недоспиване.
Като се вземат
предвид тези специфични особености на конкретния случай и обстоятелството, че
обезщетяването на неимуществените вреди трябва да съответства на действително
претърпените вреди, но в никакъв случай не може да бъде източник на неоправдано
и неоснователно обогатяване за пострадалия, съдът намира за справедливо
обезщетение на причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 1 500 лв.
Определянето
на обезщетение в по-висок размер би било неоправдано предвид липсата на трайни
и необратими психични увреждания за ищцата.
Искът за
непозволено увреждане следва да бъде уважен за сумата от 1 500 лв., дължима
ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане,
и да бъде отхвърлен като неоснователен за горницата над 1 500 лв. до
претендирания размер от 2 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищцата сторените от нея разноски по делото за държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да възмезди
ответника за направените от него в производството разноски за адвокатски хонорар,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Н.Н., ЕГН **********
*** обезщетение за причинените й през
периода от месец септември 2018 г. до месец януари 2019 г. неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянно недоспиване, душевен дискомфорт, раздразителност, умора,
изнервеност, страх от грешки при изпълнение на служебните задължения, причинени
от непрестанния вой на отглежданото от ответника куче, намиращо се под негов
надзор, в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 29.01.2019 г. г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1 500
лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Н.Н., ЕГН **********
*** разноски в производството съразмерно на уважената част от иска в размер на 61,31
лв. държавна такса, 277,50 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на С.С.Г., ЕГН **********
*** разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 100 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: