№ 511
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110157907 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр с чл.79 ЗЗД, вр. с
чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът .... излага твърдения за настъпил на 26.08.2010 г. инцидент, при който
при навлизане на влак в гара ..../. Посочва, че след разследване на инцидента,
извършено от Районната комисия за анализ на произшествията към Регионална
железопътна инспекция ..., е изготвен Протокол №432 от 20.09.2010 г., съдържащ
причините за възникване на произшествието, а именно „неправилно разпределен
товар“. Твърди, че на 12.11.2009 г. е сключил договор с ответника ... за експлоатация на
жп индустриален клон. Твърди се, че размерът на вредите, нанесени на ищеца, възлиза
на сумата от 20 681,28 лв., за която сума е издадена фактура, получена от ответника на
21.02.2011 г. Посочва, че към момента на възникване на инцидента, собствеността на
вагон №.... е била на ..., като вследствие на преобразуване на дружеството и отделяне
от него на ...., настъпило с договор за преобразуване от 24.01.2011 г., собствеността е
прехвърлена към ищеца. Моли за установяване на вземането за сумата от 20 681,28
лв., представляващо главница по сключения договор и мораторна лихва за забава в
размер на 3 045,11 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20199/2014 г. по описа на СРС, 39 състав.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ... е подал отговор на
исковата молба, в който е посочил, че не е вярно твърдението на ищеца, че е допуснато
неправилно разпределение на товара и в тази връзка оспорва истинността на всички
документи, в които е отразено това обстоятелство. Твърди, че правно легитимирана
страна да предяви настоящия иск е ..., доколкото в договора за преобразуване не е
изрично записано обстоятелството, че договорът, сключен с ответника, се прехвърля
към ищеца. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
1
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.422 ГПК във вр чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
експлоатация на жп индустриален клон, по силата на който ответникът се е задължил
да натоварва товара във вагоните равномерно, като го укрепва така, че да изключва
възможността за разместване, падане или повреждане по време на превоз; настъпилите
вреди от неизпълнение на задължението, както и техния размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на наследодателите на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Безспорно между страните е обстоятелството, че между ... и ... е бил сключен
Договор за експлоатация на жп индустриален клон от 12.11.2009 г., съгласно чл. 17 от
който „Възложителят е длъжен да натоварва товара във вагоните равномерно по
надлъжната и напречната ос като товара се укрепва така, че да изключва
възможността за разместване, падане или повреждане по време на превоза и в
съответствие с изискванията съдържащи се в предписанията за натоварване към
Правилника за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение.“
Безспорно между страните се явява и обстоятелството, че на 26.08.2010 г. е настъпил
инцидент, при който вагон №.... е дерайлирал, вследствие на което на същия са били
нанесени щети.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали ищецът се явява
собственик на процесния вагон и в този смисъл дали същият е активно легитимиран да
предяви настоящия иск. Съдът намира, че направеното от ответника възражение в тази
насока се явява неоснователно. Видно от приложения по делото Договор за
преобразуване от 24.01.2011 г. от дружество ... са се отделили дружествата ... и ..., без
дружество ... да бъде прекратявано. Към двете дружества (... и ...) е преминало
имущество, което е конкретно посочено в ал. 2 и ал. 3 на сключения договор.
Законът определя, че обект на правоприемство при преобразуване на търговските
дружества е имуществото на преобразуващото се дружество, респ. търговското
предприятие. При преобразуване под формата на отделяне на еднолично търговско
дружество, имуществото на преобразуващото се дружество се разпределя между него
и новоучреденото дружество, като обект на правоприемство е само част от
имуществото на преобразуващото се дружество, а неразпределеното имущество остава
за преобразуващото се дружество.
Съгласно чл. 262д, ал. 1 ТЗ при отделяне на търговски дружества се сключва
договор за преобразуване.
В чл. 263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ е предвидено, че за задълженията, възникнали до
датата на преобразувнаето, отговарят солидарно всички участващи в преобразувнаето
дружества освен прекратените. Съдът намира, че наличието на солидарност по чл.
263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ между преобразуващите се дружества следва да се преценява
спрямо момента на възникване на задължението, спрямо способа на преобразуване и
изпълнението му. Ако настъпването на изискуемостта на вземането не съвпада с
момента на възникване на облигационната връзка, преценката кое от участващите в
преобразуването дружества има качеството на длъжник е в зависимост от момента, от
2
който конкретното вземане е станало изискуемо, момента на вписване на
преобразуването и факта дали е постигнато съгласие за разпределянето на правата и
задълженията. Ако настъпването на изискуемостта на вземането предхожда
преобразуването, налице е солидарност между участващите в него. В хипотезата на
отделяне, ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване, в който
преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани,
непосочените такива остават в патримониума на първоначалното дружество и
отговорността е негова /аргументи в този смисъл са изложени в Решение №
78/10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г. на ВКС, I Т0/.
Спорно е между страните дали в случая при преобразуването чрез отделяне на ....
процесните задължения са били разпределени на новоучреденото дружество или са
останали неразпределени.
Съдът намира, че доколкото в сключения договор за преобразуване собствеността
върху вагон №.... е прехвърлена на ищеца, то заедно с нея се прехвърлят и всички
права и задължения, свързани с неговата собственост. Доколкото и вземането на ищеца
е станало изискуемо от момента на изготвянето на фактура от 10.02.2011 г. за
настъпилите вреди, а към този момент собствеността върху вагон №.... вече е била
прехвърлена на ищеца, последният се явява правно легитимираното лице, което може
да търси изпълнение на задължението.
Относно твърдяната от ищеца причина за настъпването на процесния инцидент, а
именно неправилно разпределен товар, съдът намира, че същата е безспорно доказана
от всички събрани по делото доказателства и в този смисъл е определена и
отговорността на ответника. Съгласно заключенията на изготвените по делото
съдебно-технически експертизи „разликите в натоварванията на колелата на
дерайлиралия вагон превишават значително допустимите стойности“. Съдът
намира, че следва да кредитира с доверие изготвените заключения, доколкото същите
отговарят в пълнота на поставените въпроси, изготвени са от вещи лица, разполагащи
с необходимата компетентност и знания в съответната област и са добросъвестни
такива. Същите се явяват подкрепени и от останалите събрани по делото писмени
доказателства, а именно Протокол №432 на Районна железопътна инспекция ...,
Доклад за фактите и обстоятелствата при настъпил инцидент и други. Направеното от
ответника оспорване на посочените документи поради обстоятелството, че на същия
не е представен документ, че измервателния уред е годен, се явява неоснователно,
доколкото видно от представеното по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза такъв не би могъл да бъде предоставен на ответника, доколкото не подлежи
на типово одобрение. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетели следва да бъдат кредитирани с доверие, като добросъвестно депозирани и
пълни такива, но в същото време изцяло ирелевантни относно предмета на доказване
по настоящото дело, доколкото всички разпитани по делото свидетели излагат
единствено информация относно механизма на работа, но не и конкретно относно
настъпилия инцидент и натоварването на вагон №.....
Съдът намира, че причината за настъпилия инцидент е безспорно установена по
делото, а именно неправилно разпределение на товара на вагона, за което задължение
съгласно сключения договор за експлоатация на жп индустриален клон е имал
ответника.
Относно размера на причинените вреди:
В случай, че ищецът е отстранил вредите върху вещта за своя сметка и по този
3
начин е възстановил предхождащото увреждането състояние на вещта, то дължимото
обезщетение следва да бъде съобразено с действително заплатената сума. В тази
връзка ищецът е представил калкулация на разходите за ремонт на вагон №...., както и
изпратена на ответника фактура за посочената сума. Предвид на това и макар, че съдът
намира, че следва да кредитира с доверие изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза, като я намира за компетентно изготвена, то дължимата от ответника сума
за възстановяване на нанесените щети се равнява на сумата от 20 681,28 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за сумата от
20 681,28 лв. се явява изцяло доказан както по основание, така и по размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, по-конкретно че
ответникът е бил поканен да изпълни главното си задължение. В тежест на ответника
при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че своевременно е изпълнил
главното задължение. Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта
му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е отправил
писмена покана за доброволно изпълнение на задълженията за процесната главница,
която покана е получена от ответника на 26.10.2012 г., а предоставеният седмодневен
срок е изтекъл на 03.11.2012 г., като от следващият ден ответникът е в забава.
Обстоятелствата по повод връчването на поканата не се оспорват от ответната
страна.
С помощта на онлайн лихвен калкулатор на НАП съдът изчисли, че размерът на
мораторната лихва за периода 03.11.2012 г. – 14.04.2014 г. /датата на подаване на
заявлението за изпълнение/ върху главницата от 20 681,28 лева възлиза на 3045,11 лв.
Искът е изцяло основателен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо и с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден за заплати
на ищеца сумата от 524,53 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата
от 2741,04 лв. – разноски в исковото производство.
С оглед изхода на делото, ответникът няма право на разноски нито за
заповедното, нито за настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр.
с чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ..., ЕИК.... дължи на ..., ЕИК ...., сумата от 20 681,28 лв.,
представляваща стойността на нанесени на ищеца вреди във връзка с дерайлирал на
26.08.2010 г. на гара „....“ вагон №...., за което ответникът носи отговорност съгласно
4
сключен между страните Договор за експлоатация на жп индустриален клон от
12.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 15.04.2014 г. до окончателното
изплащане, както сумата от 3 045,11 лв., представляваща лихва за забава върху
главния дълг за периода от 03.11.2012 г. до 14.04.2014 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20199/2014
г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ..., ЕИК.... да заплати на на ищеца ...,
ЕИК ...., сумата от 524,53 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата
от 2741,04 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5