№ 1194
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100501464 по описа за 2022 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Л. Г., ЕГН **********, подадена чрез адв.
Георги Стоянов, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 210,
против решение № 1844 от 18.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 3282/2022 г. по описа на
РС – Бургас, с което са отхвърлени исковете на М. Л. Г. за осъждане на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР да му заплати сумата от 778.08 лева,
представляваща сбор от неплатени възнаграждения за извънреден труд от 92.66 часа,
положен в периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., ведно с мораторната лихва в размер на
171.62 лева, начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения за извънреден
труд за периода от съответния падеж до 25.05.2022 г., както и законната лихва върху
сборната главница, начиная от 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението
съдът е осъдил М. Л. Г. да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР деловодни разноски в размер на 100 лева.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно
и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че липсата на уредба за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен не следвало да се преодолява с
приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ, доколкото тази норма била неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, като в тази връзка в жалбата са изложени подробни
съображения. За неправилен се счита и извода на съда, че дори и да се прилагала уредбата
на КТ, респ. НСОРЗ за служителите на МВР, то преизчисляването на нощния труд в дневен
1
с коефициент 1.143 било с цел парично компенсиране на работещите, имащо отношение
единствено към заплащането на нощния труд, но не и към натрупване на часове, чието
надвишаване да акумулира извънреден труд. Според въззивника, този извод на съда е в
противоречие със закона и съдебната практика, за което са изложени подробни аргументи и
е цитирана практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощния труд по 0.25 лв. на час
не изключва плащането на извънреден труд, тъй като това са различни основания. Навеждат
се доводи и относно приложимата методика на изчисление на възнаграждението за
извънреден труд на служителите в МВР, като се сочи, че празнотата в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез прилагане на
съответните норми на НСОРЗ. Излагат се аргументи и във връзка с постановеното Решение
на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/2020 г., образувано по отправено преюдициално
запитване от РС-Луковит, като се сочи, че в националното ни законодателство не са
предвидени мерки за защита, компенсиращи полаганият от служителите на МВР нощен
труд, поради което се налага извършването на процесното преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1.143 и заплащане на възнаграждение за получената разлика.
В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, подаден чрез
гл.юрисконсулт Татяна Стойкова, с който въззивната жалба и изложените в нея доводи се
оспорват като неоснователни. Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния съд и
постановеното от него решение се счита за правилно и законосъобразно, като в тази връзка
са изложени пространни съображения. Посочва се, че не е налице празнота в специалната
нормативна уредба, касаеща държавните служители по ЗМВР, която да налага субсидиарно
прилагане на НСОРЗ, за което също са изложени съображения и се цитира практика на ВКС.
Подчертава, че положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща съгласно
издадена заповед от министъра на МВР, като целта на преизчисляването на нощния труд в
дневен по реда на НСОРЗ е заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Развиват се и
съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл.187 ЗМВР, както и подробен
анализ-съпоставка на нормативните актове, регламентиращи правилата за полагане на труд
от лицата по трудово правоотношение и от държавните служители в МВР (чл.142,ал.1
ЗМВР). Навеждат се доводи и относно приетата от районния съд съдебна експертиза, като се
счита, че същата е извършена на несъществуващо правно основание.
В заключение, моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
2
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от
легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2
ЗМВР (в приложимата редакция, действала до 10.07.2020 г.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. Л. Г. претендира за осъждане на ответника ГД ПБЗН да му заплати
сумата от 778.08 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.07.2019 г. до 09.07.2020 г., получен при преизчисляване на положения от него нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане, както и сумата от 171.62 лв. (съобразно изменението на
претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.11.2019 г. до подаване на исковата молба.
В депозирания в срока писмен отговор ответникът ГД ПБЗН, чрез процесуалния си
представител, е оспорил предявените искове като неоснователни с твърдения, че липсват
основания за преобразуване на положения нощен труд в дневен, за което ответникът е
изложил подробни съображения, позовал се е и на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по
дело С262/2020 г.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/
07.01.2020 г. на министъра на МВР липсва уредба за преобразуването на часовете положен
нощен труд към дневен, като тази липса не може да се преодолее с аналогичното
приложение на друг акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ, доколкото е налице органична
несъвместимост между двете уредби – по ЗМВР и по КТ. Прието е, че чл.9, ал.2 НСОРЗ,
който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, е неприложим за служебните
правоотношения по ЗМВР, доколкото в последния ясно е разписано, че нормалната
продължителност на дневното и нощното време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори
условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на
МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две
направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване
на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към
заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието
надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в
тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от
НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд след
преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ)
преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните
3
съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна
уребда, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като
липсват доказателства и твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените часове
за смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е
отработил повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения
нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на
ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано
такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е
положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и обусловения
от него акцесорен иск за лихви.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна, а
обжалваното решение за неправилно. Съображенията на съда са следните:
По делото не се спори между страните, че в процесния период 01.07.2019 г. –
09.07.2020 г. същите са били в служебно правоотношение, като ищецът М. Г. е заемал
длъжността „с. п.“ в РСПБЗН – Бургас към РД „ПБЗН“ – Бургас, както и че при изпълнение
на трудовите си функции въззивникът е полагал както дневни, така и нощни дежурства,
определени по одобрен график, поради което съдът приема горните обстоятелства за
установени на основание чл.153 ГПК.
По делото са приети писмени доказателства за начислени и изплатени часове за
положен труд, протоколи за отчитане на отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници през процесния период.
От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че за процесния
период 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил и са отчетени общо 648 часа нощен
труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му
в дневен такъв. Съгласно заключението, при преизчисляването на часовете нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 същите възлизат на 740.66 часа, като разликата между двете
величини е 92.66 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 778.08 лв.
Спорният по делото въпрос е относно алгоритъмът на изчисляването на положените
часове труд, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли
да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове.
4
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за
извънреден труд, а съгласно чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. В случая, съгласно действащата към процесния период редакция чл.187, ал.1 и ал.3
ЗМВР (преди изменението с ДВ-бр.60/2020 г.) нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. А
разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР (понастоящем ал.7) постановява, че работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При
преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от
нормалната продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството
на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Както бе
посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл.187, ал.3 МВР е предвидено,
че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Но
от анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа нощен труд са
максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална
продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал
именно термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат
споделени доводите на въззиваемия-ответник, че нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа през
процесния период и е била равна на нормалната продължителност на дневното работно
време, като съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало фиксирана такава
нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е
и обстоятелството, че едва след изменението на чл.187, ал.1 ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта – на
8 часа.
По отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР (сега ал.10). За
процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи, в
които липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва
5
да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. преизчисляването е с
коефициент 1.143.
Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при
сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл., а е предмет на подзаконова
нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения уредбата е в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1.143. Съгласно чл.9а, ал.4 НРВПО предвижда, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд, с коефициента по чл.9, ал.2 НСОРЗ. Съответно чл.9г НРВПО предвижда
отработените часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по
труда. Разпоредбата на чл.9г НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл.9, ал.2
НСОРЗ е с това съдържание от 2007 г., когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Подзаконовите
нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, с
изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и
поради липсата на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители (до изменението на закона през 2020 г.), вкл. и
тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, настоящият съд намира, че за неуредените случаи следва да
се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта (чл.46, ал.2 ЗНА). В случая става дума за непълнота, както изрично е посочено в
цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.
Предвид горното и с оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни
служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия
закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР
6
и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй
като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма
законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както е било в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото законодателство по КТ. Така,
съгласно чл.67, ал.3 ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, като чл.50а, ал.2 ЗДСл също препраща към КТ,
относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Предвид горното и при безспорната липса на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на МВР, в случая за процесния период субсидиарно
приложение намира чл.140, ал.1 КТ относно нормалната продължителност на работното
време през нощта – 7 часа при 5-дневна работна седмица, както и правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо,
настоящата инстанция намира за неправилни изводите на БРС за неприложимост към
процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ
коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
Горните изводи на настоящия съд не се променят и от постановеното Решение на
СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване, отправено
от РС-Луковит. В решението е прието, че чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. В
случая, в българското законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР, поради което отговорът на въпроса по т.1 от решението на СЕС не променя
становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в мотивите. От друга
7
страна, БОС намира, че предвиденото заплащане на нощния труд от 0.25 лв. за всеки
отработен час и ободряващи напитки, на което се позовава въззивника, не може да
компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС.
Следва да се има предвид, че посочената ставка от 0.25 лв. е определена и в чл.8 НСОРЗ, и
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в
този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение
на преобразуването на нощните часове в дневни. А това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0.25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служителите в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Ето защо се налага извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране
защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР с оглед по-голямата
продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки – ранно
пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на
служебното правоотношение в по-голям размер и др., не могат да бъдат възприети от съда
като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Изложените по-
горе изводи на настоящия съд не се променят и от приетото по т.2 в решението на СЕС, че
чл.20 и чл.31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава-членка
нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази
цел. Тук следва отново да се има предвид, че до 2020 г няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. А
изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в
МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава различното третиране,
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това
е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния
характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази
връзка е, че до м.август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали
преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е
обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е
налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за
защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
8
По отношение размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за
периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът М. Г. е положил нощен труд от 648 часа, които
преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 740.66
часа, като разликата от 92.66 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността
им в размер на 778.08 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца, а
мораторната лихва за периода 01.11.2019 г. до 25.05.2022 г. възлиза общо в размер на 171.62
лв.
Ето защо, предявените искове се явяват основателни и доказани в претендираните
размери, съобразно увеличението на претенциите, поради което следва да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за основателна,
а поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
постановеното от БРС решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново
решение от въззивния съд в горния смисъл.
При този изход на спора, в полза на въззивника Г. се следват направените от него
съдебни разноски в двете инстанции в общ размер от 800 лв. (по 400 лв. на инстанция) за
платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съдът намира за неоснователно
възражението на въззиваемия-ответник по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като заплатеното от
въззивника-ищец адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1/2004
г. за МРАВ и в този смисъл не се явява прекомерно.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе и разноските за
държавна такса по делото в размер на 150 лв. (общо за двете инстанции) и за
възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., платено от бюджета на съда, които
следва да бъдат заплатени по сметка на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1844/18.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 3282/2022
г. по описа на РС – Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с
адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора, да заплати на М.
Л. Г. от гр.Бургас, ЕГН **********, сумата от 778.08 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 92.66 часа, за периода 01.07.2019 г. –
09.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от от подаване на исковата молба
– 26.05.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 171.62 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 01.11.2019 г. – 25.05.2022 г., както и направените в двете съдебни
инстанции разноски в размер на 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
9
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с
адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора, да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 150
лв. – дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, и
сумата от 200 лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10