№ 77
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.10.2021г по гр.д. № 2611/2018г Софийски градски съд, І ГО,
13състав е обявил за недействителен по отношение на УниКредит Булбанк АД
сключения между продавачите Ю. Г. М. , Д. Т. М. и С. Н. С., като купувач, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, изповядан с НА № 72, н.д. № 422/2013г на
нотариус И. Н., по силата на който са продадени апартамент №1, в гр. С., ж.к. ***, ул.
*** № **, секция А, етаж 1 със застроена площ от 95.22кв.м. и подземен гараж 1С със
застроена площ от 16.26кв.м. , на осн. чл.135 от ЗЗД. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби от ответниците в
производството.
Ответницата С. С., представлявана от адв. Д. от САК, обжалва решението на СГС
изцяло, с оплакване за неправилност. Въззивницата оспорва извода на съда за това, че е
налице знание от нейна страна за увреждане на ищеца. Оспорва изводите на съда за
доказана безвъзмездност на сделката между ответниците. Поддържа оплакване, че
съдът не е съобразил всички представени от страните доказателства. Поддържа, че
1
съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон при събирането на
доказателства.Оспорва твъреднието, че е знаела за увреждането на ищеца. Моли
решението на СГС да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Ответниците Ю. и Д. М. депозират обща въззивна жалба, представлявани от адв.
В., с която оспорват правилността на решението на СГС. Оспорват изводите на СГС, че
са установени предпоставките на чл.135 от ЗЗД за уважаване на предявените искове.
Оспорват извода за установеност на безвъзмездност на сделката. Оспорват наличието
на умисъл у ответниците за увреждане на ищеца .Молят въззивния съд, след като
съобрази изложените доводи да постанови решение, с което да отмени решението на
СГС и да отхвърли предявените искове.
На тези въззивните жалби е постъпил писмен отговор от „УниКредит” ЕАД, с
който жалбите се оспорват като неоснователни.
В о.с.з въззивницата С. С. се представлява от адв. Д., която моли въззивната
жалба да бъде уважена. Оспорва ищецът да е кредитор на първите двама ответници.
Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Адвокат Д. депозира писмени бележки в които поддържа, че банката не
установява правата си на кредитор по отношение на първите двама ответници, че не
установява симулативността на сделката между ответниците, нито знанието на третия
ответник за увреждането на ищеца. Моли решението на СГС да бъде отменено , а
предявените искове – отхвърлени.
Въззивниците Ю. и Д. М.и се представляват от адв. В. , който поддържа жалбата
си и оспорва ответниците да са имали знание за увреда на ищеца, поддържа , че
ищецът не е кредитор на ответниците и че не е налице състава на чл.135 от ЗЗД за
уважаване на предявените искове.
Адвокат В. депозира писмени бележки по делото , с които поддържа, че ищецът
не доказва знание на третия ответник за увреждането на ищеца, че по делото не е
установено сделката между ответниците да е била безвъзмездна, както и че
задълженията на първите двама ответници към ищеца са погасени.
Въззиваемото УниКредит Булбанк АД се представлява от адв. Х., която оспорва
въззивните жалби. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът
е кредитор на първите двама ответници. Поддържа, че с косвени доказателства е
установено, че сделката между страните е безвъзмездна, поддържа още, че първите
двама ответници са били призовавани чрез третата ответника и това установява
близките им отношения.
Адвокат Х. депозира писмени бележки по делото, в които поддържа, че ищецът е
кредитор на първите двама ответници по договор за банков кредит №10, като
вземанията на банката за извънсъдебни. Оспорва твърдението на ответниците за реално
2
извършено плащане на цената на сделката между тях. Развива съображения, че
поредността на внасянията на части от цената и тегленията на същите суми, както и
обстоятелството, че в края на деня сметката е занулена установяват, че ответницата не
е заплатила цена посделката. Поддържа, че плащането е симулативно, което следва и
от обстоятелството, че самата сделка следва плащането на сумата. Като косвено
доказателства за безвъзмездността на сделката се сочи и обстоятелството, че
продавачите запазват правото си на ползване върху имота. Поддържа, че изводът на
СГС , че сделката е безвъзмездна е правилен. Отделно от това поддържа, че С. С. е
знаела, че продавачите й имат задължения. Счита, че исковете по чл.135 от ЗЗД са
доказани и следва да бъдат уважени.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
следва да бъде отменено.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба и уточнението към нея ищецът „УниКредит БулбанкЕАД
твърди, че по силата на договор за ипотечен кредит на физическо лице №8 от
11.02.2010г, договор за потребителски кредит №10 от 17.02.2010г и договор за банков
кредит за оборотни средства № 157 от 17.06.2009г е кредитор на Ю. и Д. М.и. Твърди,
че вземанията на банката не са погасени към момента на предявяване на исковете.
Твърди, че на 28.03.2013г ответниците М.и са продали на С. Ц./понастоящем С./ свои
имоти- апартамент № 1 и подземен гараж №1С. Поддържа, че сделката уврежда
интереса на банката. Твърди,че изявлението в договора,че цената е заплатена е
симулативно, като първите двама ответници искат да създадат привидност, че не са
собственици на имотите. Поддържа още, че третият ответник е знаел за непогасените
задължения на М.и към ищеца.
3
В отговорите на исковата молба и допълненията към отговорите ответниците
възразяват, че С. Ц. няма знание за задълженията на праводателите си, оспорват
сделката между тях да е била безвъзмездна. Ответниците М.и оспорват, че при
сключването на договорите за кредит са обезпечили интереса на банката чрез ипотеки
и залог и отричат да следва да отговорят с цялото си имущество. Ответниците М.и
възразяват, че нямат знание за увреждането на банката, че не са намалили имуществото
си, служещо за обезпечаване на кредиторите им. Възразяват, че процесният апартамент
№ 1 е бил ипотекиран в полза на банката, като ипотеката е заличена, поради което
ответниците не са имали знание, че увреждат банката.
В о.с.з. на 24.09.2020г се установява, че ответницата С. Ц. понастоящем носи
фамилия С.. В същото съдебно заседание адв. Д. като пълномощник на С. С. оспорва
качеството на кредитор на банката по отношение на ответниците М.и.
В същото съдебно заседание адв. Х. уточнява твърдението си, че по сметка на Д.
М. по сделката на 27.03.2013г не са постъпили повече от 10 000лв, че сделката между
страните е безвъзмездна, като сочи, че 10 000лв са 7 пъти внесени и изтеглени в
рамките на един и същи ден.
По делото са представени договор за ипотечен кредит на физическо лице №8 от
11.02.2010г подписан между „Уникредит Булбанк”АД, Ю. и Д. М. и „Хоумлан”ЕАД,
представлявано от Ю. М. за сумата от 60 000евро, договор за потребителски кредит
№10 от 17.02.2010г подписан между същите страни за сумата от 10 000евро и договор
за банков кредит за оборотни средства № 157 от 17.06.2009г подписан между банката
и „Хоумлан”ЕАД за сумата от 100 000лв.
По делото са представени изходящи от Юробанк седем броя вносни бележки с
вносител С. Ц., като вноските са в полза на Д. М., всяка на стойност от 10 000лв.
Седемте вноски са направени на 27.03.20213г в периода от 13.48ч до 14.27ч,
относително през 10 минути.
Видно от представения НА № 72, н.д. № 422/28.03.2013г по описа на нотариус И.
Н. Д. и Ю. М. са продали на С. Н. Ц. правото на собственост на свои имоти в гр. С.,
район ***, ж.к. ***, ул. *** №**, секция А, а именно апаратмент № 1/описан в акта/ и
подземен гараж № 1С за сумата от 70 000лв, която продавачите заявяват че са
получили по банков път, като същите си запазват правото на ползване на имотите
пожизнено и безвъзмездно. Данъчната оценка на продадените имоти и посочена на
110 328.90лв.
Представени са изпълнителен лист от 29.08.2013г издаден от СРС по гр.д. №
35563/2013г за събиране на вземането на банката по договор от 11.02.2010г ,
изпълнителен лист от 06.07.2017г издаден от СРС по гр.д. № 37704/2017г за събиране
на вземането на банката по договор от 17.02.2010г и изпълнителен лист от 12.08.2014г,
издаден от СРС по гр.д. № 41413/2014г за събиране на вземането на банката по договор
4
от 17.06.2009г.
Представен е и изпълнителен лист от 01.08.2018г , издаден от СРС по гр.д. №
43356/2018г за събиране на вземането на банката по договор № 8/11.02.2010г
Представени са доказателства, че между банката от една страна и първите двама
ответници и „Хоумлан”ЕАД от друга страна са били в договорни отношения и в
предходен период, като сключения договор за банков кредит е бил погасен.
Представен е договор за наем от 16.01.2014г , сключен между „Хоумлан”ЕАД,
представляван от Ю. М. чрез Д. М. като наемодател и С. Ц. , с който наемодателят
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване имоти на ул. *** № **.За
ползването на ичмотите ответницата С. дължи сумата от 121.25лв месечно, платими за
десет години в размер на 14 550лв. Имотът е предаден на наемодателя с протокол от
06.02.2018г
Във връзка с извършените банкови преводи на цената по сделката между
ответниците е представено писмо от Юробанк АД, видно от което сметката на Д. М.
при тях е открита на 27.03.2013г и закрита на 25.04.2014г. От представеното
извлечение от сметката на Д. М. в Юробанк АД се установява, че на 27.03.2013г С. Ц.
е внасяла на седем пъти по 10 000лв и след всяко внасяне Д. М. е теглила по 10 000лв.
В о.с.з. на 19.05.2022 е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. З. , която дава
заключение, че на 27.03.2013г сбора от всички внесени суми от С. Ц. с получател Д.
М. е 70 000лв. Всички вноски са направени с основание ”вноска покупко-продажба на
апартамент1”. Вещото лице сочи,че няма възможност да се установи наличието на
счетоводни записвания в счетоводните регистри. Въпреки дадената възможност в
о.с.з. на 24.03.2022г не са поставени въпроси към вещото лице от страна на ищеца.
При изслушването на вещото лице З. в зала същата заявява, че има
последователно внасяне на 10 000лв и теглене на 10 000лв, като последната вноска е на
27.03.2012г/има се предвид 2013г/. Сочи, че тегленията не са отразени в заключението,
поради липса на поставен такъв въпрос.
Представени са доказателства за това, че през 2017г изходящата кореспонденция
от електронната поща на Д. М. е водена от С. Ц.- разпечатки от електорнни писма .
Същото се посочва и в доклад на синдика на Хоумлан ЕАД/н/ от 2017г .
С определение от 20.11.2019г СГС открива производство по оспорване
истинността на електронната кореспонденция по оспорване от С. С..
Представено е удостоверение от ЧСИ Я. за задълженията на ответниците М.и към
ищеца по договор за кредит № 10 от 17.02.2010г към 14.03.2022г. Сочи се, че по изп.д.
№ 2920/2017г ответниците дължат главница 734.06лв, лихва 357.66лв, 1577.18лв
неолихвяеми вземания и разноски. Съгласно второ удостоверение от 05.05.2022г
дългът по договор за банков кредит от 17.02.2010г не е погасен./л.л. 153 и 198 от
5
делото на САС/.
Видно от разпределение от 05.07.2022г, изготвено от ЧСИ И. Х. по изп.д. №
807/2020г на сума получена от публична продан на имот на длъжника Ю. М. по дело
№ 2920/2017г на ЧСИ Я. е разпределена по съразмерност сумата от 3440.35лв/л.190 от
делото на САС/
Представено е извлечение от счетоводните книги на УниКредит Булбанк АД от
11.08.2022г от което се установява , че Ю. М. по договор за банков кредит №10 от
17.02.2010г и солидарния длъжник Д. М. дължат към посочената дата
16 218.50евро/л.210 от делото на САС/
Във връзка с представеното извлечение от 11.08.2022г в о.с.з. на 29.09.2022г
ответниците искат назначаване на ССчЕ, която да даде заключение съществуват ли
задължения на ответниците по трите процесни договора.
В о.с.з. на 17.11.2022г е изслушана експертиза на вещото лице З., която дава
заключение, че при определени условия ако събрани суми бъдат отнесени за
погасяване на вземания на банката по процесните договори то същите биха били
погасени. В заключанието си вещото лице сочи, че ЧСИ Х. с горецитираното
разпределение е отредила на взискателя УниКредит Булбанк за погасяване на
вземането по договор от 17.02.2010г, събирано по изп.д. № 2920/2017г на ЧСИ Я.
сумата от 6193.43лв, с което вземането на банката по този договор е погасено.
Видно от гореизложените вписвания в разпределението от 05.07.2022г от самата
ЧСИ Х. сумата разпределена за погасяване на вземанията на банката по изп.д. №
2920/2017г е различна , по-малка , а именно 3440.35лв.
В о.с.з. на 17.11.2022г банката –ищец, чрез своя процесуален представител прави
признание, че банката все още има вземане само по договор за банков кредит №10,
като твърди, че това вземане има несъдебна част. Сочи, че договор № 157 е продаден.
В о.с.з. на 19.05.2022г е изслушана свид. Б. Н., която установява, че е
придружавала Д. М. 2013г когато е трябвало да получи сумата от продажбата на имота
от банката. Свидетелката установява, че е чакала в колата . Установява, че Д. М. се е
забавила в банката и после й споделила,че е теглила сумата на траншове, тъй като
таксите били големи, а те били затруднени финансово. Д. споделила, че е изтеглила
70 000лв на 7-8 транша. Свидетелката установява, че не е видяла сумата, но според нея
с парите са погасени задължения към банката.
При така изложените доказателства за факти съдебният състав приема, че
предявеният иск е доказан и основателен.
Предявен е конститутивен иск , с който ищецът цели да възстанови състоянието
на имуществото на длъжника си , във вид, в който е било към момента на сключване
на сделка между тях, по която сделка ищецът има право на изпълнение. С
6
отменителния иск по чл.135 от ЗЗД е дадена възможност на един кредитор да отмени
действия на своя длъжник, които увреждат неговия интерес. Съгласно чл.133 от ЗЗД
длъжникът отговаря пред своя кредитор с цялото свое имущество, ето защо
разпореждането с това имущество , след възникване на задължението, винаги дава
възможност на кредитора да защити интереса си чрез иска по чл.135 от ЗЗД. Целта на
иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника,
с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че
атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея
/прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна по отношение на
кредитора- ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането
си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на
приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право -
кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при
принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия
съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд
дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със
знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД- или ако е придобил
вещта безвъзмездно
Съобразно наведените от ищеца факти в исковата молба в негова тежест е да
докаже качеството си на кредитор, извършване на сделка от длъжника, след
възникване на задължението, която да го уврежда и знание на длъжника за увреждане
интересите на кредитора. С оглед формалното сключване на възмездна сделка между
ответниците ищецът следва да се установи и знание на третото лице, с което
длъжникът е договарял , за увреждането на кредитора.
Съдът намира, че ищецът е доказал предпоставките на иска по чл.135 от ЗЗД.
Представени са договори за банков кредит, по които договори ищецът е бил
кредитор на първите двама ответвици към момента на предявяването на иска и е
кредитор на същите ответници по договора от 17.02.2010г и към момента на устните
състезания пред настоящата инстанция, според собствените на ищеца твърдения и
признания. Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 2/2017г на ОСГТК, т.2 , за
да бъде признато качеството на кредитор на ищеца следва вземането му да произтича
от твърдените факти, не е необходимо доказване , че същото е изискуемо или
ликвидно, или установено със съдебно решение. Преценявайки дали ищецът е
кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД съдът следва да съобрази,че предмет на иска не
е самото вземане на кредитора, а потестативното право на ищеца да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда . Ако са доказани посочените в исковата молба
правопораждащи вземането на ищеца основания по делото и съдът следва да приеме,
че ищецът доказва своето качество на кредитор по делото. Обратното съдът може да
7
приеме само ако вземането, претендирано от ищеца, е отречено със сила на пресъдено
нещо.
По делото са представени договори за банков кредит, сключени между ищеца и
първите двама ответници. Не се спори, че договорите са валидни, породили последици
и обвързващи тези страни. От тези договори валидно произтичат права на ищеца като
кредитор на първите двама ответници и тези права не са отречени със СПН, поради
което съдът следва да приеме, че ищецът надлежно доказава легитимацията си по
делото.
Нещо повече- до този извод може да се достигне и като се съобрази и изготвената
ССчЕ по делото, приета в о.с.з. на 17.11.2022г. Видно от изложеното от вещото лице в
обстоятелствената част и изводите, погасяването на задълженията на ответниците М.и
към банката- ищец би настъпило при сбъдване на предпоставки- ако част от сума се
отнесе за погасяване на конкретни взимания, като няма основание да се приеме, че това
е реализирано. На следващо място, както беше посочено и по- горе при проверка на
сметките на вещото лице /и това е констатирано и в съдебното заседание/ съдът счита,
че същото неправилно е отнесло суми от разпределението , извършено от ЧСИ Х. за
погасяване на вземания на банката по договор № 10 от 17.02.2010г, които суми ЧСИ Х.
е разпределила за погасяване на вземането на банката по изп.д. № 1833/2018г,
образувано за събиране на вземане , установено по гр.д. № 2698/2016г.
Следователно изводът на вещото лице,че вземането на банката по договор № 10
от 17.02.2010г е погасено е необоснован. От представените доказателства не следва
извод, че за погасяването на това вземане е постъпила сума, още повече от
разпределението на ЧСИ Х. от 05.07.2022г. Фактът, че вземане по посочения договор
на банката съществува се установява и от представената справка от ищеца от
11.08.2022г, което по същество не е оспорена и не се опровергава от събрани по делото
доказателства.
От съвкупната преценка и анализ на изложените доказателства, отделно от
развитите по-горе мотиви за извеждане на качеството на кредитор на ищеца от
посочените банкови договори, се установява по безпротиворечив начин, че банката
ищец има непогасено вземане от първите двама ответници, породено от посочен в
исковата молба договор за банков кредит, което й дава правата на кредитор на
ответниците по делото. Не се установява по надлежен ред правата на банката да са
погасени или отречени.
На следващо място няма спор, че след възникването на вземането на
банката/2010г/ длъжниците по банковите кредити- ответниците М.и са се разпоредили
със свои имуществени права. Към момента на прехвърлянето на право на собственост
върху имоти ответниците М.и са знаели, че имат задължгения към банката- ищеца.
Знанието на факта, че имаш задължения е достатъчен , за да се приеме, че длъжникът
8
знае за увреждането. Умисъл за увреждане законът не изисква, както и не изисква
установяването на цел за сключване на сделката- избягване на изпълнението.
Ответниците М.и са се разпоредили, след възникване на техните задължения към
банката, със свои права на собственост върху недвижими имоти.
От събраните по делото доказателства и при тяхната съвкупна преценка
настоящия съдебен състав приема,че актът на разпореждане на ответниците с техни
права е бил възмезден. Това е така , защото по делото се установява от представените
по делото доказателства- удостоверение от Юробанк България, вносни бележки и
свидетелски показания- че ответницата С. е заплатила на ищците 70 000лв внесени на
вноски, която сума е получена от ответниците М.и. Няма никакви доказателства
сумата – на части или цялата – да е била върната на С. Спасова или връщана – за да я
внася тя неколкократно, няма твърдения и доказателства и първоначално внесената
сума от 10 000лв да е дадена от М.и на С..
На следващо място, твърдението на банката -ищец за симулативност на сделката
между ответниците не се установява. Както беше посочено, сделката , според
настоящият съдебен състав е валидна и възмездна. Ако би се установила нейната
абсолютна симулация, то настоящият иск би се явил неоснователен, тъй като сделката
като нищожна е непротивопоставима на ищеца и не го уврежда- в този смисъл решение
№ 106/1964г по гр.д. № 76/64 на ОСГК на ВС. Не се установява и относителна
симулация на сделката, тъй като според твърдението на ищеца прикритата сделка
следва да е безвъзмездна , т.е. дарение , а по делото не се установява дарствено
намерение у страните по сделката.Изводът е, че действителното съдържание на
волеизявленията на страните по атакувания договор е това, което е обективирано в НА,
а именно за покупко-продажба.
От изложените доказателства според настоящия съдебен състав се установява
сключена валидна сделка между ответниците по покупко-продажба на недвижими
имоти.
За да бъде основателен иска по чл.135 от ЗЗД, когато разпореждането на
длъжника е възмездно следва ищеца да установи знание за увреждането и у
приобретателя, преговалящ с длъжника. За да е налице знание, не е необходимо
третото лице да знае всичко за дълга, достатъчно е то да e знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат задължението- в този смисъл решение № 201/2018г
по гр.д. № 1036/2018г на IV ГО на ВКС. Тъй като ищецът не присъства на преговорите
и при сключването на сделката между ответниците, той няма как да има преки
впечатления и да притежава преки доказателства в подкрепа на иска си. За знанието на
третото лице, преговарящ с длужника, ищецът може да представи най- често косвени
доказателства. Няма пречка пълното доказване, каквото ищецът дължи по отношение
на фактите, които пораждат иска му , да се осъществи чрез косвени доказателства и за
9
да е успешно , поредицата косвени доказателства следва да води до безпротиворечив
извод /в този смисъл решения №№ 61/2016г по гр.д. № 4578/2015г на IV ГО, 153/2017г
по т.д. № 3372/2015г на I ТО на ВКС и др/.
За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от
страните по сделката действия - правни и фактически. По делото се установява,че
сделката между ответниците е сключена когато ответниците М.и започват да имат
затруднения с обслужването на кредитите си /заявление от 30.09.2013г, л. 90 от делото
на СГС/ , че сделката има за предмет голата собственост върху имотите, т.е.
ответницата С. придобива само голата собственост на апартамента и гаража и то
пожизнено- докато е жив някой от праводателите й, като същевременно на
ответницата С. се налага да сключи и друг договор , възмезден за наем, за да придобие
имоти, които може да ползва и за които отново плаща цена – наемна – на ответниците
М.и. Няма житейска и правна логика, които да обяснят сключването от поредица
сделки между ответниците, на ниски цени за придобиване на гола собственост на
имоти и отделно на имоти за ползване под наем . Описаните сделки са били
осъществени синхронно , в кратки срокове във време изгодно за ответниците М.и.
От изложените косвени доказателства, разгледани в съвкупност в тяхната
поредност и като се съобрази времето за сключване на сделките и съдържанието им се
налага като извод, че ответниците са знаели към момента на сключване на процесната
продажба, че банката- ищец е кредитор на първите ответници и като такъв е можела да
предяви претенции, които да засегнат продаваните имоти. Същевременно процесната
сделка създава положение, при което като краен резултат се намалява имущество на
длъжника и удовлетворяването на кредитора се затруднява, поради което и го уврежда.
Абсолютно без значение е обстоятелството, че процесният имот е бил ипотекиран
в полза на банката като обезпечение по друг /не процесен/ договор за кредит и
ипотеката е заличена. Като ипотекирани процесните имоти служат за предпочтително
удовлетворяване на кредитора, в полза на който е обезпечението. След вдигане на
ипотеката процесните имоти, като част от имуществото на длъжниците М.и, служат за
общо обезпечение на техните кредитори и те могат да се удовлетворят от тях на общо
основание по реда на чл.133 от ЗЗД. В случай, че се установи увреждащо действие от
длъжника, е без правно значение дали последния разполага с друго имущество, с което
да удовлетвори кредитора/ в този смисъл решение № 261/2015г по гр.д. № 5981/2014г
на IV ГО на ВКС . В рамките на производството по чл.135 от ЗЗС съдът не изследва
общото имущество на длъжника и не прави изводи дали разполага с достатъчно
имущество. Това е така, защото цялото имущество на длъжника е обезпечение на
интереса на кредитора и кредиторът може да иска от длъжника да пази своето
имущество , по начин такъв, че неговото удовлетворяване да е гарантирано и бързо
постижимо.
10
Предвид изложеното съдът приема, че по делото е доказано, че ищецът е кредитор
на ответниците М.и, че ответниците М.и имат знание за това, че дължат изпълнение на
парично задължение на банката, че след възникване на техните задължения те са се
разпоредили със свое имущество чрез покупко-продажба в полза на ответницата С..
Установява се, че ответниците са знаели , че М.и са длъжници и че увреждат банката
със своята сделка.
С оглед изложеното съдът приема, че сделката между ответниците е
недействителна по отношение на ищеца, поради изпълване на състава на чл.135 от
ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема предявеният иск за доказан по основание и
подлежащ изцяло на уважаване.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
На осн. чл.78,ал.1 ГПК право на разноски в процеса има ищецът- въззиваем.
Същият не претендира разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266038 от 08.10.2021г, постановено по гр.д. №
2611/2018г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 13-ти състав , изцяло .
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11