№ 13599
гр. София, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20221110100116 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на “А1 България” ЕАД проти “Бет
принт” ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС.
Ищецът “А1 България” ЕАД твърди, че на 10.03.2021г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против “Бет принт” ООД за сумата 513,42 лева,
представляваща цена на електронни услуги, съгласно договор за електронни съобщителни
услуги № 50620602 за периода 28.09.2020г.- 26.12.2020г. Въз основа на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр. дело
№ 14020/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била
издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът бил подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на електронни съобщителни услуги 50620602, със системен партиден номер М5392221.
Ищецът релевира доводи, че за периода от 23.08.2020г. до 22.11.2020г. доставил на
ответника електронни съобщителни услуги на стойност 513.42 лева, като последният не
изпълнил задължението си да престира насрещно- да плати договорената цена.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за
сумата 513,42 лева, представляваща цена на електронни съобщителни услуги, съгласно
договор за доставка на електронни съобщителни услуги 50620602, със системен партиден
номер М5392221 за периода от 23.08.2020г. до 22.11.2020г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 22.03.2021г. по ч.гр.д. № 14020/ 2021г.
1
по описа на Софийския районен съд, 170 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва страните да
са обвързани от валидно облигационно правоотношение. Посоченото възражение е
обосновано с доводи, че в процесния договор липсва дата на сключване и срок на действие,
представляващи съществени елементи от съдържанието на договора. В отговора на исковата
молба са развити съображения, че на 17.07.2020г. е подал писмено предизвестие до ищеца за
едностранно прекратяване на договора, получено на 20.07.2020г.
В светлината на изложеното, ответникът оспорва страните да са били обвързани от
облигационно правоотношение през процесния период, поради което за него не е
възникнало задължение да престира, като плати цената на електронни съобщителни услуги.
В обобщение, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Релевантните към предмета на спора обстоятелства са съществуването на облигационно
правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за доставка на
електронни съобщителни услуги; обстоятелството, че за периода от 23.08.2020г. до
22.11.2020г. ищецът е доставил на ответника електронни съобщителни услуги в количество,
съответстващи на претендираната цена.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, че през периода 23.08.2020г.-
22.11.2020г. между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на електронни съобщителни услуги; обстоятелството, че през
посочения период ищецът е доставил на ответника електронни съобщителни услуги в
количество, съответстващи на претендираната цена. В тежест на ответника е да установи
правопогасяващото възражение, че договорът между страните е прекратен.
Не се спори по делото, а и се установява от събраните по делото доказателства- договор
за доставка на електронни съобщителни услуги 50620602, със системен партиден номер
М5392221, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на електронни съобщителни услуги 50620602, със системен
партиден номер М539222. Договорът е подписан и от двете страни. Конкретиката на случая
сочи, че договорът за мобилни услуги е подписан от страните, като при липсата на
доказателства за неговата неавтентичност, като частен диспозитивен документ, е
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица- чл. 180
ГПК.
С молба от 11.05.2023г. ищецът е заявил, че в хода на съдебното производство
ответникът е платил цената на доставените в 23.08.2020г.- 22.11.2020г. електронни
съобщителни услуги.
2
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид обстоятелството, че
задължението е погасено чрез доброволно плащане, разглеждането на правопогасяващото
възражение е допустимо. С оглед изложеното, съобразявайки факта на извършеното
плащане, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Изложеното обуславя извод, че задължението е погасено чрез плащане и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, против “Бет
принт” ООД, с ЕИК *********, иск за установяване съществуването на вземането на “А1
България” ЕАД за сумата сумата 513,42 лева, представляваща цена на електронни услуги,
съгласно договор за електронни съобщителни услуги № 50620602, със системен партиден
номер М5392221, за периода 28.09.2020г.- 26.12.2020г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 14020/ 2020г. по описа на
Софийския районен съд, 170 състав, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Бет принт” ООД, с ЕИК ********* да плати на “А1 България” ЕАД, сумата
75 лева, представляваща направени в производството по по ч.гр.д. № 14020/ 2021г. по описа
на Софийския районен съд, 170 състав и сумата 125 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4