Присъда по дело №1168/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 58
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220201168
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

НОХД № 1168/2021 год.
МОТИВИ:

Обвинението против подс. ИС. ГР. Н., ЕГН ********** е за
престъпление по чл.195 ал.1, т.3 вр. с чл.194 ал.1от НК, а именно за това, че
на 23.04.2021г. в с.Мало Конаре, на ул.“****, чрез повреждане на преграда
здраво направена за защита на имот - изтръгване на долния фиксиращ
механизъм на отваряемо крило на прозорец на спално помещение, е отнел
чужди движими вещи - сумата от 4800.00лева и 50.00 евро от владението на
Р. АЛ. М., ЕГН:********** от същото село, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови
искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите
обстоятелства.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен
защитник, като се признава за виновен по предявеното обвинение, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание при
превес на смекчаващите обстоятелства.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подс. И.Н., пострадалият Р.М. и В.А. са
приятели. Тримата живеели близо един от друг в с. Мало Конаре, обл.
Пазарджик.
На 23.04.2021 г. рано сутринта, около 04.00 - 05.00 ч., пред дома на св.
М. / ;ул.“******/ дошли подс. Н. св. А.. Тримата разговаряли помежду си,
като към компанията им се присъединила и З.А. - съжителстваща със св. М..
След приключване на разговора св. М. и св. З.А. тръгнали заедно с В.А. да го
изпратят до къщата му. Така домът на св. М. останал без обитателите си.
1
Подс. И.Н. знаел отпреди, че св. М. държи парична сума в дома си, като
в този момент решил да извърши кражба на парите Влязъл в двора на къщата,
където видял, че прозореца на стаята е леко отворен. С ръце извил прозореца
настрани, като по този начин повредил долния фиксиращ механизъм на
прозореца и той се откачил. Образувал се отвор отдолу на прозореца, през
който подсъдимият влязъл в стая под стълбището на първия етаж. В ракла,
върху която бил поставен телевизор, подс. Н. намерил портфейл, съдържащ
4800.00 лева и 50.00 евро. Взел парите и по обратния път напуснал имота на
пострадалия. Отишъл в дома си, взел от портфейла сумата от 600 лева, а
самият портфейл с остатъка от парите скрил в мазето под една тухла. След
това с велосипеда си отишъл в центъра на с. Мало Конаре, където в казино
изиграл носените пари.
След като пострадалия се прибрал в дома си и установил кражбата, той
веднага се усъмнил, че това е било дело на подс.Н.. Той отишъл до дома му и
разговарял с него, като му казал ако му е взел парите да му ги върне. Подс. Н.
отрекъл да ги е взимал. Родителите на подсъдимия обаче се усъмнили, че
именно той е откраднал парите. Започнали да търсят из къщата си и открили
скритото портмоне с пари в мазето. След това ги предали на св.Р.М., който
установил, че те са в размер на 4200 лева и 50 евро, т.е. липсвали 600 лева.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимата за фактите в обстоятелствената част на ОА
и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят
самопризнанията - показанията на свидетелите М., Н.а, А. и П., а също от
заключението на дактилоскопната експертиза, както и от писмените
доказателства приети по делото.
Съдът изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимия и останалите
гласни доказателства, събрани посредством свидетелските показания на
всички гореописани лица, т.к. същите са хронологично точни, взаимно
допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал, като по
безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. По този
повод не се налага и подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подс. И.Н. е осъществил престъпния състав на
чл.195 ал.1, т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК, като на 23.04.2021г., в с.Мало Конаре,
обл.Пазарджишка, на ул.“****, чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот - изтръгване на долния фиксиращ механизъм на
отваряемо крило на прозорец на спално помещение, е отнел чужди движими
вещи - сумата от 4800.00лева и 50.00 евро от владението на Р. АЛ. М.,
2
ЕГН:********** от същото село, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички
обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите.
Съзнавал е, че отнема чужди движими вещи - пари, т.к. с действията си
прекъсва владението на св.М. над вещта /портмонето с паричната сума/ и
установява свое такова. Съзнавал е, че върши всичко това без съгласието на
собственика и с намерението да свои вещта като своя собствена. Съзнавал е и
че за извършването на кражбата е повредил преграда, здраво направена за
защита на имот, т.к. в резултата на интервенцията си с ръце спрямо
прозореца, през който е влязъл в дома на пострадалия, се е получило
изтръгване на долния фиксиращ механизъм на отваряемото крило.
Подсъдимия е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със
завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото
на извършване – демонстративно, с чувство за безнаказаност, посредством
противозаконно проникване в чуждо жилище, което заслужава по-високата
социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност.
Макар и да не е осъждан той е криминално проявен и негативно
охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
подсъдимия, в недостатъчното му правосъзнание, което е довело до
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
а също и в желанието му да си набавя средства за живеене по бърз и
престъпен начин, което разбира се е една рефлексия от ниския жизнен
стандарт на дееца.
3
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимия съдът прецени: направеното самопризнание още в ДП, което е
особено значимо, т.к. с него в голяма степен е съдействано за установяване на
авторството на деянието; чистото съдебно минало, тежкото семейно,
материално положение и имотно състояние, както и младежката възраст на
дееца.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – немалкият размер на сумата
предмет на престъплението и фактът, че част от нея е ползвана за залагане на
хазарт, а не за задоволяване на нужди от първа необходимост.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказание за
престъплението при условията на общата част – чл.54 и сл. от НК. На тази
база съдът намери, че подс. Н. следва да бъде осъден на една година и шест
месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на
извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
След като определи този размер на наказанието за съдът намали същото
с една трета, т.е. с шест месеца, при което и осъди подс. Н. на една година
лишаване от свобода.
Съдът съобрази данните за личността на подсъдимия и преди всичко
чистото съдебно минало и младежката възраст, констатира, че за него няма
пречка да бъде приложен институтът на условното осъждане по смисъла на
чл.66 ал.1 от НК, при което за постигане целите на наказанието не се налага
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
По тази причина и на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за подсъдимия бе отложено за
изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с условно осъдения
се възложи на Наблюдателна комисия при Община гр. Пазарджик.
Съдът постанови вещ. доказателство – 1 бр. хартиен плик с
дактилоскопна следа да остане по делото и да се унищожи заедно с него при
настъпване на законовите срокове за това.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски за експертиза в
размер на по 191,60 лева, платими по сметка на ОДМВР гр. Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



5