Решение по дело №234/2017 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 138
Дата: 17 декември 2018 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20174320200234
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Луковит, 17.12.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ  КИРЧЕВА  

 

при секретаря И. Д. като разгледа докладваното от съдията Кирчева а.н.д.№ 234 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 17-0906-000103 от 08.03.2017 г. издадено от Началник Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Ловеч,  с което на Х.Й.Х., ЕГН ********** ***  на основание чл. 638 ал. 5 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.

 Недоволен от наложеното наказание е останал жалбоподателят Х.Й.Х., който обжалва наказателното постановление в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с процесуалния си представител адв. Н.Л. от ЛАК, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, тъй като счита, че не е доказано авторството на деянията.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в придружително писмо до съда моли   съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

 От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 20.02.2017 г. свидетелите В.Р.Д. и С.Л.Н. - мл. автоконтрольори при сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Ловеч участвали в СПО съвместно със служители на сектор "ПИП" при ОДМВР - Ловеч, като около 17.30 ч. те се били позиционирали на входа на гр. Луковит откъм гр. София в района на бензиностанция "П." и ресторант "Р.", в дясно от пътното платно при движение в посока центъра на града. Задачата била да спрат за проверка червен джип "Сузуки Витара" с рег. № ******* във връзка с получен сигнал, че същият се използва от жалбоподателя Х.Й.Х. за незаконен добив и транспортиране на дървесина. Около 17.40 ч.  свидетелите забелязали въпросния червен джип "Сузуки Витара", движещ се откъм с. П. в посока гр. Луковит. Виждайки червения джип "Сузуки Витара" да се приближава, св. Д., облечен в полицейска униформа и светлоотразителна жилетка,  излязъл на пътното платно и подал ясен сигнал със стоп-палка на водача да спре, но последният не се подчинил, а усилил скоростта, заобиколил от близко разстояние св. Д.  и продължил движението  в посока центъра на града. Св. Д. успял ясно да възприеме лицето на водача, когото разпознал като лицето Х.Й.Х. *** снимков материал на лицето, което обичайно управлява процесното МПС. Св. С.Н. се намирал в служебния полицейски автомобил с включен двигател, тъй като имали предварителна информация, че има вероятност лицето да не спре за проверка. Св. Д. се качил в служебния автомобил при него и двамата веднага потеглили с включен специален светлинен сигнал след джипа "Сузуки Витара". Въпреки това, водачът на джипа не спрял, а завил на дясно по друга улица, след това излязъл от пътната мрежа и продължил по черен път. Тъй като било кално, служебният  автомобил не могъл да продължи преследването на джипа по черния път, а св. Д. и св. Н. тръгнали пеша да обикалят района.  След около 10-15 минути, в затревена площ установили автомобила, аварирал непосредствено след пътна неравност.  Вътре в джипа нямало хора и същият бил пълен с дърва за огрев. Служителите на "Пътна полиция" св. В.Д. и св. С.Н. констатирали, че автомобилът е технически неизправен - липсвал закрепващ елемент на джантата към главината на задно ляво колело; автомобилът не бил представен на периодичен технически преглед; предна  регистрационна табела не била поставени на определеното за това място, а е била поставена на предния капак. От справка в Гаранционен фонд установили, че за автомобила, който бил регистриран като собственост на "Р. л. с." ЕООД, гр. София, няма сключен и действащ към посочената дата - 20.02.2017 г. договор за задължителна гражданска отговорност.

На 23.02.2017 г. в сградата на РУ - Луковит, в присъствието на жалбоподателя Х.Х., св. С.Н. му съставил 2 бр. АУАН  - АУАН бл. № Г-479788 от 23.02.2017 г.  за констатираните нарушения по ЗДвП, и втори - АУАН бл. № Г-479789 от 23.02.2017 г. за нарушение по КЗ.

В АУАН бл. № Г-479789 от 23.02.2017 г. актосъставителят С.Н. отразил, че на 20.02.2017 г., около 17.40 ч., в гр. Луковит, входа от с. П., ПП І-3, до бензиностанция "П." и ресторант "Р.", в посока центъра жалбоподателят управлява л.а. "Сузуки Витара" с рег. ****** собственост на трето лице /"Р. л. с." ЕООД/, като във връзка с ползването на автомобила няма сключен и действащ към момента - 20.02.2017 г. договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Справка в Гаранционен фонд. В акта нарушението е квалифицирано като такова по чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Актът е подписан от актосъставителя и от двама свидетели - св. В.Р.Д. - очевидец и св. Х.Д.П. - свидетел при съставяне на акта. Актът е предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му, но същият отказал да го подпише,  което обстоятелство е удостоверено по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН с подписа на свидетеля Х.В.К..   Жалбоподателят саморъчно вписал в акта "имам възражение", без да е посочил в какво се изразява то. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя не са постъпили възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, извършено повторно на основание чл. 638, ал. 5 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева за това, че като лице, което не е собственик повторно управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Описаните в АУАН дата и място на нарушението, описание на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено са възпроизведени в НП. В диспозитива на постановлението след посочване на нормата на чл. 638, ал. 5 от КЗ като основание за налагане на санкцията, която норма е посочена и преди диспозитива, текстово е отразено, че нарушението е извършено повторно с влязло в сила на 16.09.2016 г. НП № 16-0297-000220/20.07.2016 г. на ОДМВР - Ловеч, РУ - Луковит.

По делото е приложено НП № 16-0297-000220/20.07.2016 г., изд. от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч, с отбелязване, че същото е влязло в сила на 16.09.2016 г., от което е видно, че жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, извършено на 14.07.2016 г. в гр. Луковит.

От приложената справка от Гаранционен фонд е видно, че към 20.02.2017 г. МПС с ДКН *******няма активна застраховка "Гражданска отговорност".

Изложената фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя С.Л.Н. и свидетелят В.Р.Д.. От показанията на актосъставителя се установи, че той лично е констатирал нарушението. В съдебно заседание св. С.Н. изцяло потвърждава фактическата обстановка, отразена в АУАН. Св. В.Д. е очевидец на извършване на нарушението, т. е. лице, възприело пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя. Същият е възприел извършеното нарушение, както и обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящето дело. Св. Д. е категоричен, че в лицето на водача на автомобила, който не е спрял на подадения сигнал със стоп-палка, е разпознал жалбоподателя  Х.Й.Х.,*** на снимков материал като лицето, което обичайно управлява въпросния автомобил.  Св. Д. е имал обективната възможност да възприеме  от непосредствена близост движението на автомобила и лицето на водача. Било е светло - 20 минути преди да залезе слънцето, което се установява от приложената справка от БАН - НИМХ - филиал Плевен - Хидрометеорологична обсерватория Ловеч. Освен от св. Д., жалбоподателят е бил разпознат и от друг участник в специализираната полицейска операция – М. М., което се установява от показанията на св. Н.. Съдът кредитира показанията на  полицейските служители,  тъй като  са последователни, безпротиворечиви,  взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил, тъй като свидетелите не са го познавали преди случая.  Няма обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели при депозиране на показанията, поради което същите следва да се оценят като достоверни.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели П. Ц.Б. и св. П.В.П.. Липсват съществени противоречия между показанията на полицейските служители и показанията  на тези свидетели, а несъществените такива се дължат на различни субективни възприятия. И двамата свидетели Б. и П. обаче са възприели, че полицейският автомобил е тръгнал с включена светлинна сигнализация да преследва червения джип.

Св. Х.Д.П. е свидетел, присъствал само при съставянето на акта и не е възприел нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.

Съдът не кредитира показанията на доведените от жалбоподателя свидетели В. Й.В. и Г.М.И., в които твърдят, че на посочената дата по времето на нарушенията  жалбоподателят Х. е бил в дома им, където празнували курбан, бил толкова пиян, че дори останал да преспи. Показанията на тези свидетели  съдът оценява като недостоверни поради близките приятелски отношения с жалбоподателя и като дадени единствено с цел да осигурят алиби на жалбоподателя - че по време на нарушението се е намирал на друго място и по този начин да формират негова защитна версия.

Служебно известно на състава на съда е, че въз основа на  съставения от св. С.Н. АУАН бл. № Г-479788 от 23.02.2017 г. е издадено НП № 17-0906-000102 от 08.03.2017 г. на Началник Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Ловеч,  с което жалбоподателя е санкциониран за нарушения на чл. 101, ал.3, т.6 от ЗДвП, чл. 147, ал.1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и 140, ал.1 от ЗДвП, извършени по същото време и място, при същата фактическа обстановка. Това наказателно постановление е предмет на спор по АНД 233/2017 г. по описа на РС - Луковит, по което настоящият състав е съдия докладчик и в хода на което се установи идентична фактическа обстановка.

Служебно известно на състава на съда, че по внесен обвинителен акт срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 235, ал.2 вр. ал.1 от НК /транспортиране на дървен материал, незаконно добит от другиго/, извършено по същото време и място, при същата фактическа обстановка, е образувано  НОХД № 284/2017 г. по описа на РС - Луковит, по което е съдия докладчик.

Ето защо съдът намира, че в съдебното производство не се установи фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН, и в издаденото въз основа на него  наказателното постановление. Съдът намира за категорично установено, че жалбоподателят на процесните дата и място е управлявал процесният лек автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от ПРАВНА страна следното: 

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от санкционираното лице, за което е налице правен интерес от обжалване, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х.Х. е ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи съгласно разпоредбата на чл. 674, ал.1 и ал. 2 от КЗ, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания. Материалната компетентност на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ловеч да издава НП за нарушения по КЗ се установява от приложената Заповед № 295з-13/04.01.2016 г. на Директор ОДМВР-Ловеч, с която последният надлежно е делегирал своите правомощия на наказващ орган, предоставени му по силата на закона - чл. 647, ал.2 от КЗ. АУАН и НП съдържат и всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл. 42 респ. чл. 57 от ЗАНН. Описанието на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията му като административно нарушение.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване в АУАН на обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на "повторност". Съдът приема, че изискването на чл. 42, т.4 от ЗАНН е спазено при описание на нарушението, чрез всички елементи от фактическия състав на деянието по чл. 638, ал.3 от КЗ, което обаче не включва елемента "повторност". Извършването на нарушението в условията на "повторност" касае определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН, поради което и не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН по смисъла на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. С оглед на това по никакъв начин с непосочването на признака "повторност" в АУАН не е било ограничено или нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като са му били вменени всички съставомерни признаци на процесното административно нарушение по чл. 638, ал.3 КЗ.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че той е лицето, което по принцип ползва процесния автомобил. Оспорва, че на посочените в акта и НП дата, час и място, той е бил този, който е управлявал автомобила. Съдът намира за безспорно установено както вмененото с АУАН и НП  на жалбоподателя деяние, така и неговото авторство, тъй като отразените в АУАН констатации бяха потвърдени от показанията на  св. С.Л.Н. и св. В.Р.Д., които съдът, както посочи по-горе, изцяло кредитира.

Разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, предвижда наказание за лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, т.е. в случая наказателноотговорно лице е това, което управлява автомобил, собственост на трети лица, за който няма сключена застраховка към момента на проверката. Когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната административнонаказателна отговорност по чл. 638, ал.3 от КЗ на водача на МПС, произтича от управлението като дейност, която спада към общото понятие "използване" на МПС, чиито собственик не е сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". За водачите несобственици не съществува задължение да сключат застраховката вместо собствениците на автомобилите. Същите имат задължение да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ договор.

 Съдът намира за безспорно установено, че към 20.02.2017 г.  по отношение на лек автомобил "Сузуки Витара" с ДКН ******* не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това е видно от извършената справка в база данни „Гаранционен фонд“ на л. 7 от делото. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя.

В процесния случай, безспорно е, че жалбоподателят се явява ползвател на процесното МПС.

Съгласно §1, т.51. от ДР на КЗ  "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

 Настоящото нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на № НП № 16-0297-000220/20.07.2016 г., изд. от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч, с което жалбоподателя е санкциониран за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, поради което и е извършено  повторно.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 5 от КЗ - при  повторно  нарушение наказанието по ал. 3 на чл. 638 от КЗ е 800 лева.

 В случая жалбоподателят Х.Х. е санкциониран на основание чл. 638, ал. 5 от КЗ с глоба в размер на 800 лева, т. е. наказанието е определено във фиксирания законов размер.

Предвид изложеното НП като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0906-000103 от 08.03.2017 г. издадено от Началник Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Ловеч,  с което на Х.Й.Х., ЕГН ********** ***  на основание чл. 638 ал. 5 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: