№ 9521
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110154053 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
21.05.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 54053/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТТС“ ЕАД срещу В. П. И., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
......................, аб. № ..............., като била доставена топлинна енергия, която била ползвана
без правно основание, с което ответника се бил обогатил за сметка на ищеца. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 622,08 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 273,16 лева за периода от
01.07.2020 г. до 27.06.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово
разпределение, като тъй като сумата не била своевременно заплатена била формирана и се
дължала мораторна лихва в размер на 0,03 лева за периода от 31.07.2020 г. до 27.06.2023 г.
1
Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът
по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на
иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като ответника
сочи, че е клиент на ищеца на три адреса, но за процесния адресът бил различен, поради
което не били идвали съобщения. Поддържа, че за другите два адреса било заплатено
всички, като за процесния адрес предвид размер на вземането разликата била огромна, а
освен това на адреса се получавали съобщения за множество други сметки, които били
заплащани. Навежда доводи, че въпросът следвало да се реши между ищеца и ФДР. Сочи, че
би следвало да се заплати само топлинната енергия, но не и дяловото разпределение и
лихвите, тъй като не бил получавал никакви съобщения. Иска отхвърляне на претенциите в
съответните части.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представитело писмени
доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския
обект на ответника; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да
липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт, от който
между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е
разместването на имуществени блага, а именно - доставянето и потреблението на топлинна
енергия.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот в незавършен вид № 71,
том II, рег. № 7695, нот. дело № 256/2004 г., като се установява, че В. П. И. е станал
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. .......................
Приложено и неоспорено е заявление (л. 21-22 в кориците на делото), подадено от В.
П. И. до „ТТС“ АД, като със същото ответника е поискал от ищеца да сключат договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия и да му бъде доставяна топлинна енергия
по договор за недвижим имот, находящ се в гр. ......................, аб. № ................
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института
на неоснователното обогатяване. В тази насока трябва да се посочи, че самият ответник
прави противоречиво оспорване – сочи, че обекта не бил за стопанско ползване, а за офис.
Офисът винаги е за стопанско ползване, тъй като касае обект в които се развива стопанска
дейност в широк смисъл.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
Предвидената в закона форма за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е
такава за действителност (ad solemnitatem), а не такава за доказване (ad probationem).
Доставката на топлинна енергия без договор за покупко-продажба на топлинна енергия за
стопански нужди принципно обосновава хипотеза на приложението на правилата за
неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), доколкото трябва да се остойности ползването на
благо без наличието на валидно правно основание.
Следователно в случая, съдът намира, че доколкото по делото не е установено, че
формата на договора за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди е
3
удовлетворена, то не може да се приеме, че между страните е налице действително сключен
договор. Заявлението подадено от ответника – физическо лице в случая представлява покана
за сключване на договор, т.е. покана за отправяне на оферта, а не оферта по смисъла на чл.
13 и сл. ЗЗД. Ето защо, предвид факта, че по делото не е установено пълно и главно
наличието на писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за стопански нужди, то процесният спор следва да се разреши по реда на общата
кондикционна претецния – actio de in rem verso – арг. чл. 59 ЗЗД.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния имот е ползвана топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ,
като последната е определена на базата на реален отчет за периода м.05.2020 г. до м.04.2021
г., а за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. липсва определяне на отчета, поради занулени
показания на водомера за топла вода. Вещото лице е посочило, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 542,53 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания от страна на ответника досежно процесния имот, с които дължимите суми да са
погасени.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или
заинтересовани от изхода на правния спор.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответника, а последният е потребил същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва
да бъде уважен до размера на сумата от 542,53 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 622,08 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това
настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за
неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото
разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение
№ 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.
№ 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото са представените писмени доказателства – писмо
от „ТТС“ ЕАД изх. № П-5656/25.05.2023 г. и известие за доставяне (л. 16-18), с която ищецът
е поканил ответника да заплати доброволно суми за главница (без посочено основание на
вземането и ясна индивидуализация на имота), но от представените по делото обратни
разписки (известие за доставяне) няма данни ответникът действително да е получил
4
изпратената покана. В тази насока съдът намира, че доколкото за процесния период
ответникът не е изпадал в забава поради липса на покана, то само на това основание
претенциите следва да бъдат отхвърлени. Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че
от процесната покана не може да се направи еднозначен извод, че същата касае вземанията
предмет на настоящото производство, тъй като последните нито съвпадат по размер, нито е
посочен период, нито е посочено основание на което кредиторът ги претендира. Ето защо и
съдът не може да направи извод, че поканата касае именно процесните вземания.
Действително, кредиторът не е длъжен да индивидуализира вземането в поканата по чл. 84,
ал. 2 ЗЗД така както това се изисква напр. при подаването на исковата молба, но последното
трябва да индивидуализирано по такъв начин, че да не оставя съмнение, че длъжникът е
поканен да заплати именно претендираното в съдебното производство вземане.
Следователно при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Трябва да се изясни и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е
резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата
случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в
закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът
за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за
ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
5
кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе
смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Възраженията на ответника, които касая други имоти, както и че отношенията
следвало да се разрешат между ищеца и ФДР са ирелевантни за настоящият правен спор,
поради което не следва да бъдат обсъждани.
Необходимо е да се отбележи, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че претендираните вземания са погасени чрез плащане, поради което и съдът
намира, че с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, следва да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. За пълнота трябва да се отбележи, че представената от ответника разписка (л. 56 в
кориците на делото), касае плащане към „Образцов вход“ ООД, а не към настоящият ищец,
което се потвърждава и от заключенията на ССчЕ, поради което и съдът намира, че се касае
за плащания извън процесните суми, което обстоятелство не следва да бъде вземано
предвид.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете,
следва да му се присъди сумата от 560,55 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от претенциите и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ........................, че дължи на „ТТС“ ЕАД, ЕИК: ........................., със седалище и
адрес на управление: гр. ......................, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 542,53 лева, представляващи стойност на ползвана
без правно основание топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ......................,
аб. № ............... за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
06.07.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 542,53 лева
6
до пълния предявен размер от 622,08 лева, както и исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 273,16 лева –
мораторна лихва върху главницата за ползваната без правно основание топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 27.06.2023 г., както и за сумата от 0,03 лева – мораторна лихва
върху незаплатена сума за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 27.06.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.07.2023 г. по ч. гр. д.
№ 37905/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. П. И., ЕГН: ********** да заплати на „ТТС“ ЕАД, ЕИК:
........................., сумата от 560,55 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7