Р
Е Ш Е Н И Е № 260391 / 5.4.2021г.
гр.
Перник, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6195 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.Г.М. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник. Ищецът
твърди, че в полза на ответника е издадена изпълнителен лист от 09.07.2014 в
рамките на ч.гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд Перник, по силата на която
той е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П.суми в
размер на 798,76 лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода 29.11.2012 г. – 24.04.2014 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане; 55,09 лева - законна лихва за забава за
периода от 14.02.2013 г. до 21,05.2014 г., както и разноски в размер на 25,00
лева. Твърди, че на 19.11.2014 г., въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано и.д.№ ***г. по описа на ЧСИ С.Б. с р-н на действие ОС-Перник.
Твърди, че в рамките на изпълнителното производство единственото действие по
изпълнение е изпращане на запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждения и пенсията ѝ на 27.11.2014 г.
Твърди, че така описаните суми са
погасени по давност, като се позовава на кратка тригодишна такава, поради което
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че описаните
суми не се дължат.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва издаването
на изпълнителен лист в негова полза, образуването на изпълнително дело и
неговото прекратяване. Твърди, че дружеството взискател не е предприемало други
действия за принудително събиране на посочените суми, поради което не е
провокирало предявяване на настоящия иск. Поддържа, че вземането съществува, но
не би могло да бъде събрано принудително, а единствено ако длъжникът доброволно
плати.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с обективно,
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Тази разпоредбата дава възможност на ищеца
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. В конкретния случай предмет на този
отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на право на
принудително изпълнение, въз основа на факти, възникнали след издаване на
изпълнителния титул.
Наличието на изпълнителен титул
свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове. В настоящия случай ищецът непрецизно е заявил „не дължа“, но оспорва
правото на принудително изпълнение, тъй като след изтичането на давността
вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на
държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (така
Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о,
Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
С изготвения по делото доклад съдът е
обявил за безспорни по делото обстоятелствата относно издаването в полза на ответника
на изпълнителен лист от 09.07.2014 в рамките на ч.гр.д.№ ***г., по описа на
Районен съд Перник, по силата на която ищецът е осъден да заплати на ответника
посочените в исковата молба суми и образуването на 19.11.2014 г. на и.д.№ ***г.
по описа на ЧСИ С.Б., което е прекратено.
В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането, ако се позовава на
такива.
По делото е приложено заверено копие на ч.гр.д.№
***г. на Районен съд Перник, съгласно което в полза на ответника, срещу ищецът
е издаден изпълнителен лист за процесните суми и му е предаден. В отговора на
исковата молба изрично се сочи, че ответникът счита, че има такова вземане
срещу ищеца, но излага съображения, че след прекратяване на изпълнителното дело
не е предприемал други действия по принудително изпълнение.
При въведено възражение на някоя от
страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла
погасителна давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е
бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед
за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие
(арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не
е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни
изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като
преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение.
Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство,
по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о.). В този смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.; Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК.
По изложените съображения съдът намира,
че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение е общата 5-годишна по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и
в настоящия случай.
За прекъсването на давността в рамките
на изпълнителното производство е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено поради давност. Ето защо за изясняване на
спорния предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо
производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са
били предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ.
кога са били предприемани същите.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10
от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на
давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице
противоречива съдебна практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и
разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва
при предприемането на кое
да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се установяват валидни изпълнителни действия, водещи
до прекъсване на давността в рамките на горепосоченото изпълнително
производство. Погасителната давност е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение – 08.07.2014 г., след изтичане срока за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК, като новата давност е започнала да тече именно от тази дата и е
изтекла на 08.07.2019 г. Това е така, защото образуването на изпълнително дело
– признат от ищеца, неизгоден за него факт не води до прекъсване на давността. Дори
да се приеме, че при образуване на изпълнителното дело давността с спряла да
тече при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение
като е обявено, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е изгубило сила и погасителната
давност е започнала да тече на 26.06.2015г., като е изтекла на 26.06.2020 г.
При горния извод за датата на прекъсване
на давността предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени
в цялост.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати
разноските за платена държавна такса и процесуално представителство на ищцовата
страна. Своевременно заявеното възражение на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, доколкото размерът на
уговорения от ищеца адвокатски хонорар от 300,00 лв., не надхвърля минималния
размер, съгласно относимата редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо С.Г.М., ЕГН**********,*** за сумите в размер на 798,76 лева - главница
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
29.11.2012 г. – 24.04.2014 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане;
55,09 лева - законна лихва за забава за периода от 14.02.2013 г. до 21,05.2014
г., както и разноски в размер на 25,00 лева, за които е
издаден изпълнителен лист от 09.07.2014 в рамките на ч.гр.д.№ ***г., по описа
на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД да заплати на С.Г.М. сумата от 350,00 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________