№ 18176
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110149595 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от К. И. В. срещу М. Б. В., Б. С. В. и К. С. И..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговори на исковата молба от
ответниците.
По направените доказателствени и други искания:
Представените с исковата молба и отговора документи са относими към предмета на
спора, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Доколкото ответниците представят с отговора на исковата молба документите, за
които се отнася формулираното от ищеца доказателствено искане по чл. 190 ГПК, не е
нужно повторното им изискване.
Без уважение следва да се остави доказателственото искане на ответниците за
издаване на съдебно удостоверение, защото обстоятелствата, чието установяване цели да
установи същото, са без значение за правилното разрешаване на повдигнатия правен спор.
При условията на чл. 159, ал. 2 ГПК на ответниците следва да се допусне разпитът на
двама от поисканите общо четирима свидетели – по един за всяка от двете групи
обстоятелства.
Поисканата от ответниците съдебно-техническа екапертиза от една страна не е
необходима с оглед допуснатите гласни доказателства за съществена част от
обстоятелствата, за които същата се отнася, а от друга страна не е относима към въпросите,
които се решават в първа фаза в производството по съдебна делба. Ето защо това искане се
оставя без уважение.
С оглед изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответниците за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с информация за лицата, плащали
данък за процесния имот.
ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК разпита на по един от поисканите
двама свидетели при режим на довеждане от ответниците за установяване на всяка от двете
групи обстоятелства, очертани в отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответниците за допускане
изготвянето на съдебно-техническа експеретиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.06.2024 г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчат и преписи от постъпилия отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от К. И. В. срещу М. Б. В., Б. С. В. и К.
С. И. с която е предявен иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имоти,
представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентфикатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 22.02.2023г., с
предназначение жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено
предназначение, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор ********, с адрес гр.
Х, с площ по документи 88,39 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сграда на същия
етаж с идентфикатор ********.42, под обекта: няма и над обекта ********.26, заедно с
прилежащите към обекта избено помещение №2 и 6.140 % идеални части от общите
части на сградата
Ищцата твърди, че с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ от 15.11.1985г. К. И. В. и И. К. В. в режим на съпружеска имуществена общност
със съпругите си придобили по ½ идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент. На 29.04.2013г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №150, том XLVII, вх. рег. № ***** от
29.04.2013г. на Служба по вписванията- София, К. И. В. и съпругата му Л. К. В.
прехвърлили на сина си С. К. В. притежаваната от тях ½ идеална част върху имота. Твърди,
че на 11.12.2010г. И. К. В. починал, при което съпругата му З. Н. В. се легитимирала като
2
собственик на 3/12 ид.ч. на основание прекратената съпружеска имуществена общност
върху ½ идеална част от имота, и на 1/12 идеална част по наследство, от което и двете
родени от брака деца Л. И. В. и К. И. В. придобили по 1/12 ид.ч. Твърди, че на същата дата
29.04.2023г. Л. И. В. прехвърлил на С. К. В. с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 155, том XLVII, вх. рег. **** от 29.04.2013г. притежаваната от него 1/12
идеална част върху имота. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№162, том CLVII, рег. № **** от 17.12.2013г. на Служба по вписванията З. Н. В. съшо
прехвърлила на С. К. В. собствените й 4/12 идеални части от имота. Твърди, че към датата
на прехвърлителните сделки С. К. В. бил в брак, поради което придобил общо 11/12 идеални
части от правото на собственост върху имота в режим на съпружеска имуществена общност.
След смъртта му на 23.06.2023г. С. К. В. оставил трима наследници по закон – съпруга М. Б.
В., син Б. С. В. и дъщеря К. С. И.. Първата придобил правото на собственост върху 33/72
идеални части поради прекратяване на съпружеската имуществена общност върху идеалните
части от същия, и дял от 11/72 идеални части по наследство, равен на дела на останалите
двама наследници. Твърди, че към момента на завеждане на делото правото на собственост
върху имота се притежава в съсобственост между съделителите при квоти 6/72 за ищцата К.
И. В., 44/72 за ответника М. Б. В. и по 11/72 за Б. С. В. и К. С. И.. При така изложените
твърдения отправя исканията си към съда за допускане на делбата при твърдените квоти в
съсобствеността и за присъждане на разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответниците М. Б. В., Б. С. В. и К. С.
И. оспорват иска за делба като неоснователен с твърдението, че ищцата не притежава дял от
съсобствеността върху имота. В тази връзка излагат, че участието на И. К. В. като страна-
купувач по договора от 15.11.1985г. било фиктивно и обслужвало единствено целта да се
заобиколи действащата към онзи момент регулация на обществените отношения и да се
закупи по-голяма жилищна площ. В тази връзка излагат конкретни твърдения, че цената по
сделката била заплатена изцяло от К. И. В., който владеел имота със съпругата си като свой
и плащал дължимите данъците за него. Твърдят, че през 2013г. К. И. В. и съпругата му
предложили да прехвърлят имота на този от близките им, който поеме ангажимента за
издръжката и гледането им. Единствено синът им С се съгласил, при което родителите му
прехвърлили притежаваната от тях ½ идеална част от имота. От друга страна наследниците
на И. К. В., в т.ч. ищцата, поели обещание също да прехвърлят идеалните си части на С със
съзнанието, че техният наследодател само привидно фигурирал като съсобственик. Именно
в изпълнение на този ангажимент били сключени договорите за покупко-продажба за
притежаваните от Л. И. В. и З. Н. В. идеални части. Твърдят, че само ищцата се отметнала
от уговорката и не се явила пред нотариус за прехвърляне на идеалните й части от имота. В
тази връзка излагат твърдения, че именно С В. платил всички разходи по нотариалните
сделки. Правят възражение, че същият е придобил притежаваните от ищцата 1/12 идеални
части от имота по давност с упражняването на постоянно, непрекъснато, явно и спокойно
владение върху целия апартамент за периода от повече от 10 години във времето от
3
29.04.2013г. до м.юни 2023г. За част от периода, считано от 01.05.2012г. владението било
осъществявано и чрез ответницата К. С. И., която обитавала жилището и понастоящем. В
имота били извършени редица ремонти и подобрения. Излага се, че намерението за своене
на целия имот били демонстрирано на ищцата чрез отблъскване на владението й, като в
същото време се сочи, че ищцата никога не е имала претенции за собственост върху имота и
не контактувала по никакъв начин с ответниците. При така изложените фактически
твърдения искат от съда да отхвърли предявения иск за делба. Претендират Разноски.
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по
делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството
си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размера на притежавания от
съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици,
тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
В тежест ответниците е да докажат материалните предпоставки, включени във
фактическия състав за придобиване на право на собственост по давност, като установят 1. да
са упражнявали фактическа власт в продължение на 10 години и 2. да дса емонстрирали по
отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява
собственическите правомощия за себе си.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна
сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че
съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди
съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а
съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не
по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5