№ 189
гр. Бургас, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20212100900352 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Ворик Фюнеръл сървисиз“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Васил Левски“ №40,
ет. 6, ап. 17, представлявано от Кристиян Николаев Киров, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град София, ж. к. „Младост“ 3, блок 303А, ет. 5, ап. 21
против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано
от Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата от 138 200 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка “Каско на плавателни съдове“ за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на законоустановения 15-дневен срок от
представяне на всички изискани от ответното застрахователно дружество документи по
щета *********/04.11.2019 година - 21.02.2020 година до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство,
че на 26.06.2019 година между ищцовото дружество и ЗАД „Евроинс“ АД бил сключен
договор за имуществена застраховка „Каско на плавателни съдове“ със срок на действие от
27.06.2019 година до 26.06.2020 година. По силата на застрахователния договор,
застрахователят поел задължение срещу уговорена застрахователна премия в размер на
2864 лева да застрахова плавателен съд, а именно моторна лодка марка „Сийбрийчър Х
/Seabreacher X/ с рег. № Бс - 2196, за застраховка „Каско на плавателни съдове“ и за
застрахователна сума в размер на 143 200 лева, като застрахователят се задължил да заплати
1
на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие,
съгласно уговорената в застрахователния договор действителна стойност.
На 01.11.2019 година, около 18:15 часа, в град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, кв.
„Стария възел“ в складова база „УПП“ възникнал пожар в складово помещение,
представляващо полумасивна сграда, находяща се в УПИ I, кв. 6801, инвентарен номер
2508, с идентификатор №51500.506.164.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Несебър. Сградата била разположена в поземлен имот с идентификатор
№51500.506.164, съгласно схема на обект. Гореописаният имот - складово помещение,
собственост на „Слънчев бряг“ АД бил отдаден под наем на „Бляк Сий Груп“ ЕООД,
съгласно договор за наем на обект, сключен на 17.07.2018 година. Ищецът съхранявал
процесното застраховано движимо имущество в наетия съгласно договор за наем имот към
момента на възникване на пожара, поради което застрахованото имущество моторна лодка
марка „Сийбрийчър Х“ с рег. № Бс - 2196 изгоряло изцяло и било напълно унищожено в
резултат на възникналия пожар.
След възникването на застрахователното събитие на 01.11.2019 година бил подаден
сигнал за пожара на спешен телефон 112 от страна на лице, което било наето да извършва
охранителна дейност на територията на складовата база, в която се намирало и процесното
складово помещение. На място се отзовали екипи на РУП на МВР - град Несебър и на
РСПБЗН. Отзовалият се екип на Пожарна безопасност и защита на населението пристъпил
към гасене на пожара. След потушаване на огъня бил извършен оглед и заснемане на
местопроизшествието. Констатирано било, че процесното застраховано движимо имущество
било изцяло унищожено и изгоряло при пожара. За настъпилото събитие и установяване на
причините за възникване на пожара било образувано досъдебно производство ДП №304 ЗМ
- 1875/2019 година по описа на РУ на МВР - град Несебър, пр. пр. № 4127/2019 година по
описа на Районна прокуратура - Бургас, териториално поделение - Несебър. В хода на
образуваното наказателно производство били извършени огледи на местопроизшествието,
назначена и изготвена била пожаротехническа експертиза, като в резултат на проведените
процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия било
установено, че пожарът бил възникнал в резултат на настъпило късо съединение в
електрическата инсталация.
В резултат на настъпилото застрахователно събитие, на собственика на
застрахованата моторна лодка били причинени имуществени вреди, изразяващи се в
разрушения по целия плавателен съд. Същият бил тотално унищожен, изгорял и не
подлежал на ремонт. Налице била тотална щета на застрахованото имущество.
Доколкото причинените материални щети в резултат на настъпилия пожар
представлявали покрит риск по сключената застраховка „Каско на плавателни съдове“, пред
ЗАД „Евроинс“ АД била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
и образувана щета №*********/04.11.2019 година. На застрахователя били представени
всички налични и относими документи свързани с настъпилото застрахователно събитие.
След образуване на застрахователната преписка по гореописаната щета, застрахователното
2
дружество извършило оглед на 04.11.2019 година. Установено било, че застрахователното
имущество било изцяло унищожено и не подлежало на ремонт или възстановяване.
След предоставяне на всички документи и доказателства по отношение на описаното
застрахователно събитие, както и с оглед провежданата писмена кореспонденция с
ответното дружество, с уведомление рег. № 062-98/1/24.02.2020 година ЗАД „Евроинс“ АД
отказал определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Отказът бил мотивиран с
липсата на покрит риск. Застрахователят твърдял, че пожарът представлявал покрит
застрахователен риск, само когато е възникнал по време на плаването на лодката, но не и по
време на престоя на плавателния съд в склад. Според ищеца, застрахователят се позовавал
на несъществуващи клаузи съгласно действащия между тях застрахователен договор.
Видно било от Общите условия към процесния застрахователен договор, че клаузите
на т. 2.1.1 до 2.1.5., включително обхващали застрахователното покритие съгласно договора,
като уреждали изчерпателно покритите застрахователни рискове, доколкото в следващите
разпоредби, а именно в т. 2.2. и сл. били посочени неизчерпателно изключените рискове
съгласно застрахователния договор и Общите условия към него. Текстът на т. 2.1.3. от
Общите условия уреждал застрахователно покритие относно два отделни застрахователни
риска, а именно: настъпване на пожар и настъпване на експлозия на борда или извън него по
време на плаване на яхтата, поради което и следвало да бъде изплатено застрахователно
обезщетение.
С оглед останалите посочени клаузи от Общите условия, а именно т. 2.1.1. до т. 2.1.5.,
включително, застрахователят определил застрахователно покритие по изчерпателен и
конкретен начин за всеки отделен покрит застрахователен риск. Недопустимо било
тълкуването от страна на ответника в ущърб на застрахованото лице, доколкото с него се
целяло единствено ограничаване отговорността на застрахователното дружество и
възпрепятстване на застрахования да се ползва от правата си по застрахователния договор.
Това довело до неоснователен отказ за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение.
При определяне размера на дължимото обезщетение следвало да се отчете уговорката
между застрахования и застрахователя в сключения и действащ между тях застрахователен
договор за имуществена застраховка „Каско на плавателни съдове“. При положение, че
друго не било уговорено, следвало да се приеме, че застрахователната сума била определена
съгласно действителната стойност. Следователно, дължимото застрахователно обезщетение
трябвало да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не можел да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество в съответствие с разпоредбата на чл.
400, ал. 1 и ал. 3 от КЗ и действащите Общи условия към процесния застрахователен
договор, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Не следвало да
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният бил инкорпориран в самата
застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смятала стойността срещу която вместо него можело да се купи друго със същото
3
качество, т. е. по пазарната му стойност. Стойността на плавателния съд, собственост на
ищцовото дружество, съгласно определената му действителна стойност била в размер на
143 200 лева. С оглед уговореното самоучастие от застрахования в размер на 5000 лева за
всяка щета, то за ищеца се пораждал правен интерес от завеждане на настоящия иск за
сумата от 138 200 лева.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с
който е изразил становище по така предявените против него искови претенции, като ги
счита за неоснователни. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Каско на
плавателни съдове“ с номер 02600100000341, с предмет на покритие моторна лодка
„Seabreacher X“ с оборудване US - INPSB080D515, двигател ROTAX. Покритите рискове
били Каско пълна загуба, Каско частична загуба, Отговорност сблъскване, описани в
приложените Общи условия; имало уговорено самоучастие в размер на 5000 лева за всяка
щета.
Твърди се от него, че не бил настъпил покрит от полицата риск. В приложимите
Общи условия, в чл. 2, т. 2.1.3. от същите било описано събитието - пожар, експлозия на
борда или извън него по време на плаване на яхтата.
Сочи, освен това, че приложим към настоящото правоотношение не бил КЗ, а
Кодекса на търговското корабоплаване, тъй като процесната застраховка била морска.
Съгласно чл. 249, ал. 1 от КТК, морската застраховка покривала рисковете, предвидени в
договора, а съгласно чл. 255 от същия страните можели да уговарят зони или области,
където покриването на рисковете нямало сила или да ограничат действието на застраховката
само до рискове, настъпили в уговорени от тях зони. В допълнение изтъква, че
ограничаването на риска пожар по време на плаване отговаряло на типовите клаузи и
обичаите в морското застраховане.
Оспорва размера на увреждането, като счита, че претендираната сума не отговаряла
на пазарната стойност на увреденото имущество към момента на събитието. В допълнение, с
оглед избягването на неоснователно обогатяване, следвало да се приспадне стойността на
останалите запазени части.
Направено е от ответника възражение за наличие на основание за отказ от изплащане
на обезщетение съгласно чл. 256 във връзка с чл. 257 от КТК. Съгласно чл. 256 от КТК, при
сключване на договора за морска застраховка застраховащият бил длъжен да съобщи на
застрахователя всички обстоятелства, които му били известни или при положена дължима
грижа можели да му бъдат известни и имали съществено значение за преценката на
застрахователя относно риска, условията на договора и за решението да приеме
предложението. Застрахованият в процесния случай не съобщил на застрахователя, че
плавателното средство щяло да се съхранява в изцяло неохраняемо помещение - без
сигнализираща система, пожароизвестителна система, жива охрана или поне
видеонаблюдение. В допълнение не съобщил, че помещението било лошо поддържано и
електронното му табло и електрическата инсталация били стари, износени и даващи
4
дефекти. Поради това и застрахователят имал право да откаже плащане на обезщетение
съгласно чл. 257 от КТК.
Въведено е и възражение за наличие на основание за отказ от изплащане на
обезщетение на основание чл. 270 КТК. Съгласно чл. 268 от КТК, застрахованият бил
длъжен веднага след като му станело известно да съобщи на застрахователя за всяко
обстоятелство, което водело до съществено увеличение на риска - оставяне на кораба на
презимуване, непредвидено в договора. Съгласно чл. 270 от КТК, ако застраховащият не
изпрател навреме съобщението за обстоятелствата, увеличаващи риска и щетите настъпели
поради тези обстоятелства, застрахователят не дължал обезщетение. Лодката стояла в
помещението дълго преди настъпване на събитието.
Поддържа се, на следващо място, възражение за наличие на изключителен риск -
груба небрежност, съгласно чл. 2.2.9. от приложимите Общи условия, както и съгласно чл.
273, ал. 1 от КТК - застрахователят не отговарял за щетите, макар те да били причинени от
рискове, покрити от застраховката, ако настъпването им се дължало на умисъл или груба
небрежност на застраховащия или застрахован получател или изпращач, както и на техните
представители. Оставянето на лодката в склад в лошо състояние и без надзор
представлявало груба небрежност.
Направено е и възражение за намаляване на застрахователното обезщетение с поне 90
% на основание чл. 395, ал. 1 във връзка с ал. 3 от КЗ. Застрахованият бил длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Видно от състоянието на
склада, в който била съхранявана лодката, същият не изпълнил задължението си и
значително повишил риска от погиване. Също така определеният размер на обезщетение
следвало да бъде намален и с предвиденото в полицата самоучастие от 5000 лева.
На последно място с отговора на исковата молба е заявено възражение за изтекла
погасителна давност на претендираното вземане. Съгласно чл. 9.4 от приложимите Общи
условия, всички претенции по тези условия щели се погасяват в срок от една година от
датата на събитието. Тази дата била 01.11.2019 година и давността изтичала на 01.11.2020
година. Съгласно правилата на чл. 245 от КТК, правилата на КТК относно морските
застраховки се прилагали, доколкото страните не били уговорили друго. Само в случаите,
посочени изрично в кодекса, уговорката на страните, която им противоречала нямала сила.
Поради това следвало да се приложи специално уговорената от страните давност с оглед
диспозитивния по изключение характер на разпоредбата за давността в КТК.
Съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищцовата страна с
указания за възможността в двуседмичен срок от получаването да депозира допълнителна
искова молба, с която да упражни предоставените и от нормата на чл. 372 от ГПК права. В
същия срок ищецът е депозирал писмено становище, в което е изложил доводи за
неоснователност на възраженията на ответника. Според него, в конкретния случай
застрахователния интерес и имуществото, което било обект на застраховката било малка
моторна лодка. Същата била с бруто тонаж - 1 т. и нето тонаж - 0.30 т. Тя не била пригодена
5
за извършване на търговска или риболовна дейност, не превозвала товари, нито пътници.
Поради това, в случая не следвало да се прилагат разпоредбите на КТК, а на КЗ.
Алтернативно, дори и да се приемело, че се прилагали правилата на КТК, то застраховката
не се ограничавала единствено по отношение плаването на застрахованата моторна лодка -
никъде не бил посочен териториален обхват на застраховката. В случая вредите били
настъпили на сушата, т. е. не били налице фактори, свързани с плаването на процесната
моторна лодка и клаузите за каско били изцяло приложими относно настъпилото
застрахователно събитие - застрахователното покритие било относно „Каско пълна загуба“,
„Каско частична загуба“ и „Отговорност сблъскване“.
На следващо място се посочва, че ищецът в качеството си на застраховащо лице било
декларирало абсолютно всички известни факти и обстоятелства във връзка със сключването
на застрахователния договор. Застрахователят изпратил предложение, в което описал всички
необходими и налични данни за имуществото, желаните покрития и други необходими и
изискани от него данни. То било попълнено и подписано на 07.06.2019 година, т. е. в
момент, предхождащ сключването на застрахователния договор на 26.06.2019 година.
Ищецът бил положил всички необходими и достатъчни грижи за собственото му
застраховано имущество, уведомил застрахователя за всички правнорелевантни факти,
включително и своевременно за възникналия пожар, от който настъпили вредите в правната
му сфера. Изцяло е оспорено възражението по чл. 256 във връзка с чл. 257 от КТК.
Неоснователно било и възражението по чл. 270 КТК. Ищецът съхранявал лодката на
склад. Нямало как да се приеме наличие на увеличен риск. Ищецът не бил длъжен, а и не
можел да предположи възникването на късо съединение в електрическата инсталация.
Неслучайно се говорело за рискове, а не за сигурни събития. Също така не била проявена
груба небрежност. В тази връзка отново сочи, че застрахованият не бил длъжен, а и нямал
необходимите специални познания в областта на електротехниката и електроинженерството,
с които да извършел собственоръчно оглед на електрическата система на склада и да оценял
възможността за евентуално възникване на късо съединение и пожар в склада. Напротив,
ищецът положил грижата на добрия стопанин, като се погрижил имуществото му да бъде
максимално защитено от настъпване на евентуални вреди.
За неоснователно е счетено твърдението, че застрахователното обезщетение следвало
да бъде намалено с поне 90% на основание чл. 395, ал. 1 във връзка с ал. 3 от КЗ. При
условията на евентуалност е заявено, че ако се установяло допринасяне от страна на ищеца
на вредоносния резултат, то обезщетението следвало да се намали с не повече от 10 %.
Във връзка с направеното в тази насока от ответника възражение се сочи, че
самоучастието на ищеца било взето предвид при определяне на цената на иска преди и към
момента на завеждането му по съдебен ред.
Досежно възражението за изтекла погасителна давност се сочи следното:
Действително в процесния застрахователен договор във връзка с посоченото в т. 9.4
от Общите условия бил уреден едногодишен срок от датата на възникване на
6
застрахователното събитие за „уреждане на претенции“. Така описаната клауза на първо
място била неясна в достатъчна степен и на второ място противоречала на разпоредбите на
чл. 357 от КТК. Дори и да се приемело приложението на КТК, чл. 357, ал. 1, б „а“ от същия
установявал двугодишен срок за упражняване правото на иск от страна на увреденото лице
по отношение на вземания, произтичащи от договор за застраховка. При условията на
евентуалност се поддържа, че ако за приложими се счетат разпоредбите на КЗ, то следвало
да се приложи общата давност съгласно действащото гражданско право. В тези две
алтернативи на хипотези по отношение на давностните срокове, уговорката, която била
включена в т. 9.4. от Общите условия би била нищожна поради противоречие със закона,
поради което счита и възражението за изтекла давност за неоснователно.
Препис от така депозираното писмено становище е било изпратено на ответната
страна с указания за възможността да депозира допълнителен отговор и да упражни правата
си по чл. 373 от ГПК. В указания от закона и съда срок същата е депозирала такъв, в който е
посочила, че поддържа подадения от нея отговор на исковата молба по аргументите,
изложени в него. Допълва, че чл. 3 от КТК обхваща дейностите за превоз на пътници,
наемане, други сделки с кораби. Доколкото предназначението на лодката било превоз на
пътници, както и наемането й за развлечение, то същата попадала в дефиницията за
търговски кораб. Следвало да се има предвид и това, че самото дружество - ищец имало за
основна дейност предоставяне на водни атракциони. В допълнение сочи, че съобразно чл. 5
от КТК, разпоредбите за търговски кораби, с изключение на разпоредбите за превоз на
пътници и товари за обща авария се прилагали и съответно за корабите, използвани за
научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор,
за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за
спасяване на човешки живот и имущество. Посоченият от ищеца тонаж по никакъв начин не
бил въведен като критерий относно определянето на един плавателен съд за търговски
кораб.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните и представени по делото
доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
страна следното:
Не е спорно между страните в настоящото производство, че на 26.06.2019 година
между ищцовото дружество, с предишно наименование „Джетски БГ“ ЕООД, като
промяната в наименованието е била вписана на 13.01.2021 година по партидата на
дружеството в търговския регистър и ЗАД „Евроинс“ АД е бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на плавателни съдове“ със срок на действие от 27.06.2019
година до 26.06.2020 година. По силата на застрахователния договор, застрахователят е поел
задължение срещу уговорена застрахователна премия в размер на 2864 лева да застрахова
плавателен съд, а именно моторна лодка марка „Сийбрийчър Х /Seabreacher X/ с рег. № Бс -
2196, за застраховка „Каско на плавателни съдове“, за застрахователна сума в размер на
143 200 лева, като застрахователят се е задължил в случай на застрахователно събитие да
7
заплати на застрахования застрахователно обезщетение в границите на застрахователната
сума /лимита на отговорност/ до размера на действително претърпените вреди. Сключената
застраховка „Каско на плавателни съдове“ е с номер 02600100000341, с предмет на покритие
моторна лодка „Seabreacher X“ с оборудване US - INPSB080D515, двигател ROTAX.
Покритите рискове са Каско пълна загуба, Каско частична загуба, Отговорност сблъскване,
описани в приложените Общи условия; уговорено е самоучастие в размер на 5000 лева за
всяка щета.
Установява се от книжата по делото, че на 01.11.2019 година в град Несебър, к. к.
„Слънчев бряг“, складова база „УПП“ е възникнал пожар в складово помещение,
представляващо масивна сграда, находяща се в УПИ І, кв. 6801. За това складово помещение
е бил сключен договор за наем между „Слънчев бряг“ АД и „Бляк сий груп“ ЕООД. В него
се е съхранявала процесната моторна лодка. За възникналото произшествие е било
образувано досъдебно производство № 304 М/1875-2019 година на РУП-Несебър. Вещото
лице по допуснатата и извършена пожаротехническа експертиза в депозираното по делото и
прието заключение е посочило, че причината за възникване на пожара е късо електрическо
съединение в електрическото табло на складовото помещение. Липсват данни, които да
дадат основание да се търси друга причина или да се поставя под съмнение така посочената
по-горе. Лодката е била без акумулатор, в покой, не са били констатирани следи от взлом; в
склада преди пожара не е била извършвана никаква дейност, а самият той е бил затворен и
заключен. Огнището на пожара се е намирало в електрическото табло на склада, в близост
до което е била поставена моторната лодка. Характера на опушването на вътрешността на
склада, стените и тавана показват, че огнището е било само едно и то е описаното по-горе.
Сградата, в която се е съхранявала лодката е масивна, едноетажна, със стени от тухли и
стоманобетонов покрив. Такава сграда като тази се отнася към първа степен на
огнеустойчивост - най-добрата от петте, които се използват за класифициране в пожарното
нормиране. Те се изграждат от негорими материали /клас по реакция на огън А - никакъв
принос за разпространение на неконтролилароно горене/ и конструкциите им имат граница
на огнеустойчивост по-голяма от 120 минути. Складът е бил съоръжен с необходимата
дограма, което е дало възможност същият да се затвори и заключва. Освен лодката, в него са
се съхранявали и други съоръжения, ползвани през туристическия сезон, много от които са
били изработени от горими материали. Противопожарните правила допускат такива
материали да се съхраняват в подобни сгради, като площта им може да бъде до 2000 кв. м.
Складът се отнася към групата „Нормална пожарна опасност“. Той е бил построен в
урбанизирана територия, с осигурен достъп до него и наличие на други инфраструктурни
съоръжения /вода, ток/. Няма особености, които да влошават или да влияят в отрицателен
смисъл на обстановката в района. Помещението не попада в критериите за задължително
инсталиране на известяване и гасене. Освен това, наличието на пожароизвестителна,
пожарогасителна система или жива охрана не биха спомогнали за предотвратяване на
пожара, тъй като тези системи имат друго предназначение - своевременно откриване и
успешно гасене в зародиш на събитието с цел намаляване на загубите. Експертът е посочил,
при преценка на всички обстоятелства от значение в тази насока, че в конкретния случай
8
степента на намаляване на вредите би била незначителна и в случай, че склада е бил
оборудван с посочените и разглеждани по-горе две системи.
При възникване на късото съединение в таблото се е запалила изолацията на
проводниците в самото табло; оттам горенето се е разпространило по всички кабели. При
късо съединение се развива температура от 1200 до 2000 градуса, а пламната температура на
материала за изолацията на проводниците и 400 градуса. Последния, който е
поливинилхлорид е горимо синтетично вещество, независимо, че когато се използва за
такива цели, в него се добавят втвърдители и подобрители. Той е материал с клас по реакция
на огън Е - продукт със значителен принос към неконтролирано горене. Освен това, той е
характерен и с това, че при горене е съпроводен със значително отделяне на дим и
образуване на капки и пламтящи частици. Температурата му на самовъзпламеняване е 440
градуса, а минималното количество кислород за горене 13%. Горящи частици и капки от
изолацията са попаднали на материали по пода и/или върху лодката, откъдето огъня се е
разпрострял във всички посоки с горимо натоварване в помещението.
Състоянието на сградата е било добро, като не може да се приеме, че е допринесло за
възникване на пожара. Проблемите в ел. таблото сочат, че те са при влажно време, а не от
течове при дъжд и сняг. Това, че е имало изкъртена мазилка също не влияе и не води до
предизвикване на събитието. Определено състоянието на електрическата инсталация е
допринесло за възникване на последното; нещо повече, тя се явява огнеизточника. Тя е била
стара, проводниците са минавали свободно по стените, таблото е правело проблеми.
Установява се също така, а това не е спорно между страните, че на 04.11.2020 година
ищецът е предявил претенция пред застрахователя с искане да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение. По нея е била образувана щета №********* от 04.11.2019
година. На 08.11.2019 година е бил извършен съвместен оглед от представители на
застрахования и застрахователя. Заключението на така сформираната комисия, записано в
съставения за целта протокол е, че плавателното средства, предмет на застраховката не
подлежи на ремонт; събитието е станало в брегови склад, като лодката не е била в
експлоатация по време на събитието. С нарочно писмо от 24.02.2020 година ответникът е
уведомил ищеца, че по изложените в същото доводи и съображения, счита, че не е налице
правно основание да му бъде изплатено застрахователно обезщетение по заявената
претенция. Отказа се основава на това, че съгласно сключения договор за застраховка и
приложимите към него Общи условия, пожарът е покрит застрахователен риск, само когато
е възникнал по време на плаването на лодката, но не и по време на престоя на плавателния
съд в склад.
Това твърдение се поддържа от ответника и в настоящия процес, като се поддържа
липса на покрит по полицата риск. Позоваването е в тази насока е на чл. 2, т. 2.1.3, съгласно
който застраховката покрива пълна загуба /реална или конструктивна/ на яхтата, както и
частични материални щети, настъпили при или в резултат на пожар, експлозия на борда или
извън него по време на плаване на яхтата. Същото не може да бъде споделено по следните
доводи и съображения:
9
Сключеният между страните по него договор има за тях силата на закон.
Постигнатите договорености, намерили външен писмен израз в него ги обвързват и следва
да се спазват и изпълняват от всяка една от тях. Съобразно нормата на чл. 20 от ЗЗД,
действителната им обща воля следва се търси чрез тълкуване на договора, като отделните
уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Възприетата формулировка на цитираната по-горе клауза сочи, че се
касае за два отделни риска, а именно пожар и експлозия. Двата са отделени чрез запетая,
като е възприето разграничаването на всеки един отделен риск именно чрез неговото
изброяване и отделянето му от следващия чрез запетая. Това сочи, че следващите след
установения риск „експлозия“ думи - на борда или извън него по време на плаване на яхтата
следва да се отнесат само към риска експлозия. Ако те се отнасяха и към риска „пожар“, би
била употребена друга формулировка, която ясно и недвусмислено да сочи на това, като
например чрез вмъкването на простия съюз „или“, който не би оставил съмнение, че
възникването на всеки един от двата риска би трябвало да е борда на яхтата или извън него
по време на плаването на същата. Основание за тълкуване в горния смисъл дава и
употребата на единствено число или по-точно казано липсата на употреба, например, на
думата „настъпили“, която е в множествено число и наличието и в текста на клаузата би
означавало важимост на следващите думи както за пожара, така и за експлозията.
Необходимо е, освен това, да се вземе предвид и съобрази и присъщата на сключения
договор цел. Срещу заплащане на уговорена застрахователна премия застрахователят, при
настъпване на застрахователно събитие от вида на посочените в самия договор, следва да
изплати застрахователно обезщетение на застрахования, т.е. целта е при пълно или частично
погиване на вещта да бъде предотвратено непосредственото засягане на материалното
благосъстояние на последния. Затова именно застраховането е изградено на принципите на
обезщетението и служи за покриване на настъпилата вреда, а не за генериране на печалби от
застрахованите лица. При съобразяване на така казаното се налага извода, че със
сключването на процесния договор застрахованият е искал да получи отстраняване на всяка
една евентуална вреда, при настъпването на която би могла да бъде засегната целостта на
плавателния съд и да бъде направена невъзможна отчасти или напълно неговата
експлоатация. В този контекст е без значение къде при настъпването на съответното
застрахователно събитие се намира фактически яхтата - дали на сушата или в морето.
Противното би било равнозначно за процесната вещ да следва да бъде сключен още един
договор за застраховка, при който покрития риск да бъде пожар само на сушата. Освен това,
да се възприеме поддържаното от ищеца би означавало на практика на договора да се
придаде действие само в определен времеви отрязък и по-специално през част от пролетта,
лятото и част от есента, когато тази лодка би могла да се експлоатира и по-специално да
плава. Нормално и логично е през времето, през което не се експлоатира реално, лодката да
се съхранява било в склад, било в друго подходящо за целта място - открито или закрито. В
самата полица, обаче е записано изрично, че действието на договора е една година, което
следва да се разбира в смисъл, че трае в рамките на всички 365 от една цяла година.
10
Всичко така казано налага извода, че в конкретния случай е настъпил покрит по
полицата риск - пожар. Същият е настъпил в резултат на късо електрическо съединение в
електрическото табло на складовото помещение, където се е съхранявал плавателния съд. Не
се установява по какъвто и да начин да са налице действия на ответника, респективно на
трети лица по умишленото му причиняване. Този свой извод съдът основава на всички
събрани в тази насока доказателства и най-вече заключението на вещото лице по
допуснатата и извършена пожаротехническа експертиза, което в рамките на своята
неоспорена компетентност е дало пълен и изчерпателен отговор на въпросите от знание за
настоящия процес. Следва да се посочи и това, че липсва оспорване на заключението, а и
при съобразяване на поддържаното от ответника и като цяло на причината, довела до
пожара.
Ответната страна с отговора на исковата молба е въвела множество възражения за
отказ от изплащане на обезщетение и по-специално за такъв, основан на чл. 256 във връзка с
чл. 257 от КТК; такъв на основание чл. 270 от КТК. Поддържа се, също така, възражение
съгласно чл. 273, ал. 1 от КТК. Всички тези възражения, предвид дадената по там
изложените доводи правна квалификация на предявените искови претенции като такива,
имащи своето правно основание в чл. 405 от КЗ, което е било сторено с доклада по чл. 374
от ГПК и против който нито една от страните не е възразила не следва да бъдат обсъждани,
разглеждани и по тях не се дължи произнасяне по същество от страна на съда.
Следва да бъде разгледано възражението за наличие на изключителен риск - груба
небрежност, съгласно чл. 2.2.9. от приложимите Общи условия. Съобразно цитираната
разпоредба, умишлени действия и груба небрежност са основание да бъдат изключени от
застрахователното покритие всички загуби на застрахования обект, произтичащи от
допускането на такива. Ответникът твърди, че оставянето на лодката в склад в лошо
състояние и без надзор представлявало груба небрежност. Направено е и възражение за
намаляване на застрахователното обезщетение с поне 90 % на основание чл. 395, ал. 1 във
връзка с ал. 3 от КЗ. Застрахованият бил длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди. Видно от състоянието на склада, в който била
съхранявана лодката, същият не изпълнил задължението си и значително повишил риска от
погиване. Предвид общността на заявените факти, с които са обосновани двете възражения,
същите следва да бъдат разгледани съвместно. Съдът намира същите за неоснователни.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 от КЗ, застрахованият е длъжен
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки. В нормата на чл. 395, ал. 3 от ЗК е предвидено, че при неизпълнение на
задължението по ал. 1, застрахователят има право да прекрати застрахователния договор, но
само ако не е настъпило застрахователно събитие. За случаите, в които е настъпило
застрахователно събитие, са приложими нормите на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 на КЗ .Според чл.
395, ал. 4, изр. 1-во от КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят
11
може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора, а в изр. 2-ро на
същата алинея е предвидено, че ако настъпването на застрахователното събитие е следствие
от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като
основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
С оглед така дадените законодателни разрешения се налага извода, че правото на
застрахователя да откаже плащане, респективно намаляване на застрахователното
обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от наличието на причинно-следствена
връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие. Само в случай, че конкретното поведение на застрахованото
лице е причинило или допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да
откаже да заплати обезщетение, респективно да намали неговия размер /така и в решение №
49 от 29.07.2013 година по търг. дело № 840/2012 година на ВКС, І т. о., решение №
207/13.01.2017 година по търг. дело № 3394/2015 година на ВКС, ІІ т. о., решение №
168/2016 година по търг. дело № 2284/2014 година на ВКС, II т. о и други/. Съобразно тази
константна съдебна практика, настъпването на обстоятелства, свързани с поведението на
застрахования, които са били визирани в застрахователния договор, респективно в Общите
условия към него като изключен застрахователен риск, сами по себе си не са основание за
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а следва да бъде преценено дали това
поведение на застрахования се намира в причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите или препятства
доказването им, като застрахователят следва да докаже пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението на съответното задължение на застрахования като значително с
оглед на неговия интерес. Посочената практика, макар и постановена при действието на КЗ
/отм./ напълно съответства на нормите на КЗ от 2016 година - чл. 395 и чл. 408, ал. 1, т. 3 от
КЗ, които също въвеждат изискването за наличие на причинна връзка между поведението на
застрахования и настъпилото застрахователно събитие като основание за правото на
застрахователя да откаже или да намали обезщетението - чл. 395, ал. 5 от КЗ.
В настоящото производство такова доказване от страна на ответника не е сторено. Не
може да бъде споделено твърдението, че състоянието на склада е било лошо, като в
подкрепа точно на обратното съдът кредитира отново заключението на вещото лице по
пожаротехническата експертиза. Застрахованият е предприел адекватни на вида и
характеристиките на процесната вещ действия по нейното съхранение и предпазване, като в
неактивния период, този през който не я експлоатирал, същата фактически е зимувала в
закрито помещение, което се намира в най-добрата степен на огнеустойчивост, като се
съобрази конкретния настъпил риск, а именно пожар. То е било оборудвано с дограма, което
е давало възможност да се отключва и заключва, т. е. налице са взети мерки от чужди
посегателства. Ищецът не е могъл и не бил длъжен да знае за проблемите в ел. таблото,
както и че самата електрическа инсталация е била стара. Наред с това следва да се съобрази
12
и обстоятелството, че съобразно самите негови пояснения той е съхранявал лодката в този
склад още преди сключването на договора за застраховка, което негово изявление не е
оспорено от застрахователя. Последният от една страна не е поставил изисквания относно
мястото на съхранение на застрахованата вещ. От друга страна липсват ангажирани
доказателства същият да е знаел при какви условия е била съхранявана лодката преди
сключването на договора, да се е противопоставил, да е дал конкретни указания и същите да
не са били изпълнени от застрахования. С оглед на всичко така казано по-горе, се налага
извода за неоснователност на възраженията за отказ, респективно за намаляване на
застрахователното обезщетение.
Ето защо, с настъпването на застрахователното събитие, а именно - възникване на
01.11.2019 година на пожар в помещението, в което е било съхранявано застрахованото
имущество-плавателен съд, при което същото е било унищожено напълно, за застрахователя
е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в
размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в
договора сума. Съдът намира, че плавателния съд е бил напълно унищожен, като е налице
тотална щета на застрахованото имущество. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства, а най-вече в този смисъл са констатациите на съвместната комисия,
извършила оглед на състоянието на процесната вещ след произшествието, в която участие
са взели двама представителя на застрахователя.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие. Константната съдебна практика /решение №235 от 27.12.2013
година по търг.дело № 1586/2013 година на ВКС, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 година
по търг.дело № 667/2008 година на ВКС, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 година по
търг.дело № 1069/2010 година на ВКС, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 година по търг.
дело № 627/2008 година на ВКС, II т.о. и други/ приема, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. Съобразно приложимите разпоредби на КЗ, когато между
страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята пазарната
стойност на вещта.
Вещото лице в изготвеното и представено по делото второ допълнително
заключение, неоспорено от страните, е посочило, че действителната стойност на моторната
лодка към датата на застрахователното събитие - пожар на 01.11.2019 година е в размер на
137173.35 лева с включен ДДС. Съдът намира, че при формиране на своите изводи следва да
кредитира именно същото, като ги основе на него. Експертът е изследвал задълбочено
13
всички обстоятелства, като направените от него изводи са основани на специалните му
професионални знания. Изготвеното от него заключение е непротиворечиво, пълно, ясно,
обосновано, като с негова помощ са изяснени релевантните за спора факти. Поради това
именно съдът счита, че така посочената от него стойност е стойността, срещу която вместо
погиналото имущество може да се купи друго със същото качество. Тя е именно
меродавната в конкретния случай, като от нея следва да бъде приспадната сумата за
самоучастие на застрахования в размер на 5000 лева.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че в настоящото производство се
установява по безспорен и несъмнен начин наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит
застрахователен риск, вида и размера на щетите, наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в
правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и
е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да
му представи необходимите документи. От това се налага извода за наличие на вземане на
ищеца от ответника по делото в размер на сумата от 132 173.35 лева, представляваща
застрахователно обезщетение.
Констатацията на съда за вземане на ищеца против ответника в горния размер налага
разглеждането по същество на заявеното от последния възражение за изтекла погасителна
давност. Твърденията на ответника са, че съгласно чл. 9.4 от приложимите Общи условия,
всички претенции по тези условия се погасявали в срок от една година от датата на
събитието. Възражението е неоснователно. Давностните срокове са изключени императивно
от договорната свобода - тяхното скъсяване и удължаване е обявено за недействително от
разпоредбата на чл. 113 от ЗЗД. Субективните права съществуват в патримониума на
правните субекти, те могат да се откажат от тях, освен от правата, за които съществува
изрична законова забрана, каквато се съдържа в цитираната разпоредба от ЗЗД, като по
аргумент от цитираната норма е допустим отказ от погасителна давност, след като тя е
изтекла. С оглед на това, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 378, ал. 1 от КЗ,
съгласно която правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното събитие е настъпило на
01.11.2019 година, а исковата молба, с която е заявена исковата претенция е постъпила в
съда на 02.08.2021 година, т. е. в рамките на установения от законодателя давностен срок.
По горните доводи и съображения исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата от 132 173.35 лева, а в останалата част до общо претендирания размер от 138 200
лева като недоказана същата следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, съдът съобрази следното:
Съобразно чл. 8.3 от Общите условия, застрахователят изплаща дължимото
обезщетение в законовия 15-дневен срок, считано от датата на окомплектоване на
14
претенцията при него с всички необходими документи, доказващи застрахователното
събитие и размера на щетата. В конкретния случай щетата е образувана на 04.11.2019
година, като при липса на твърдения в противния смисъл и при съобразяване на
съдържанието на отказа за изплащане на обезщетение, а също така и цялата образувана
преписка във връзка с нея следва да се приеме, че към 09.11.2019 година, след извършването
на огледа на 08.11.2019 година, образуваната при застрахователя преписка е била напълно
окомплектована. При това положение, установения петнадесетдневен срок изтича на
24.11.2019 година, поради което и лихва върху определения размер обезщетение се следва,
считано от 25.11.2019 година до окончателното изплащане на главницата. С исковата молба
лихва се претендира от 21.02.2020 година, поради което и такава следва да бъде присъдена
върху главницата, съобразно отправеното искане. Следва да се отбележи, че нормата на чл.
390 от КЗ, която установява условие за плащането и в този смисъл за поставянето на
длъжника в забава не следва да намери приложение предвид изричното регламентираната с
нея хипотеза, касаеща моторно превозно средство, каквато не е процесната погинала изцяло
застрахована вещ.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 11342.04 лева, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата
претенция. В същата се включва дължимата и внесена за разглеждане на делото държавна
такса, възложената в негова тежест част от определеното и изплатеното възнаграждение на
всяко едно от вещите лица и реално платеното възнаграждение на един адвокат за
настоящото производство. Възражението на ответната страна, основано на разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира за неоснователно. Определено в съответствие с правилото
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то възлиза на сумата от 4294 лева, а уговореното и платено в
случая е 4676 лева, т. е. налице е превишение над минималния размер с 382 лева. По делото
от страна на процесуалния защитник на ищеца са извършени множество процесуални
действия, изготвена е искова и допълнителна искова молба, както и множество становища
във връзка с възраженията на ответната страна. Същият се е явявал във всички съдебни
заседания и е взел активно участие при събиране на допуснатите доказателства. Поради това
не може да се приеме, че адвокатското му възнаграждение е прекомерно, което от своя
страна да налага намаляването му.
На ответната страна, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде
присъдена сумата от 44.92 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В същата се включва възложената в негова
тежест част от определените възнаграждения на вещите лица по двете извършени
експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 450 лева.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на същото е неоснователно. Съобразно
чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с
материален интерес над 10000 лева възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто
15
от максимално предвидения размер по ал. 1. Материалният интерес в конкретния случай е
много над посочения в цитираната правна норма размер, а и освен това увеличението не е в
максималния допустимия размер от 50 на сто, а с 25 на сто. По горните доводи и
съображения юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в посочения по-
горе размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов да заплати на
„Ворик Фюнеръл сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Васил Левски“ №40, ет. 6, ап. 17, представлявано от Кристиян Николаев
Киров, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, ж. к. „Младост“
3, блок 303А, ет. 5, ап. 21 сумата от 132 173.35 /сто тридесет и две хиляди сто седемдесет и
три лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка “Каско на плавателни съдове“ за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на законоустановения 15-дневен срок от представяне на всички
изискани от ответното застрахователно дружество документи по щета *********/04.11.2019
година - 21.02.2020 година до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения
размер до общо претендирания такъв от 138 200 /сто тридесет и осем хиляди и двеста лева/
лв., ведно със законната лихва от датата на законоустановения 15-дневен срок от
представяне на всички изискани от ответното застрахователно дружество документи по
щета *********/04.11.2019 година - 21.02.2020 година до окончателното и изплащане
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов да заплати на
„Ворик Фюнеръл сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Васил Левски“ №40, ет. 6, ап. 17, представлявано от Кристиян Николаев
Киров, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, ж. к. „Младост“
3, блок 303А, ет. 5, ап. 21 сумата от 11342.04 /единадесет хиляди триста четиридесет и два
лева и четири стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Ворик Фюнеръл сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Васил Левски“ №40, ет. 6, ап. 17, представлявано от
Кристиян Николаев Киров, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град
София, ж. к. „Младост“ 3, блок 303А, ет. 5, ап. 21 да заплати на „Застрахователно дружество
16
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район
Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и
Евгени Светославов Игнатов сумата от 44.92 /четиридесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
17