Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82 16.03.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в
публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова и
с участието
на прокурор Юлияна Станева като
разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА касационно административно дело №
10 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
Образувано е по касационни жалби,
подадени от Т.С.В. ***, чрез пълномощника му адв. С.С. *** и от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, против Решение № 330 от 25.07.2022г., поправено
с Решение № 486 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело № 762/ 2021г. по
описа на Административен съд – Стара Загора.
С обжалваното решение, в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във
връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София е осъдена да заплати на Т.С.В. сумата от 1 500.00 лв.,
представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора - гр.
Стара Загора, свързана с не осигуряване на тайната на кореспонденция, в частта
й за провеждането на телефонни разговори и свиждания при престоя му в Ареста
Стара Загора в периода от 22.12.2016 год. до 19.03.2017 год. и 30.08.2020 год.
– 14.10.2020 год., ведно със законната лихва от 22.12.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение искът
на Т.С.В. е отхвърлен в останалата му част, до размера на претендираното
обезщетение от 14 000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора - гр.
Стара Загора, свързана с не осигуряване на тайната на кореспонденция, в частта
й за провеждането на телефонни разговори при престоя му в Затвора Стара Загора
в периода от 20.03.2017 год. до 24.03.2020 год. и 15.10.2020 год. – 05.11.2021
год., ведно със законната лихва от 22.12.2021 год. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен и
недоказан.
В
касационната жалба, подадена от Т.С.В., се съдържат оплаквания за недопустимост
на съдебното решение и за неговата неправилност и немотивираност в частта му, с
която исковата претенция е отхвърлена като недоказана и неоснователна - касационни
основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК. Касаторът поддържа, че в нарушение на
принципа за диспозитивното начало по чл.6, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
съдът не е разгледал и не се е произнесъл по всеки един от обективно
съединените искове, така както са предявени по основание и петитум. Твърди, че
в нарушение на инкорпорираните в чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС принципи на
състезателното начало и на равнопоставеността на страните, съдът не е допуснал
до разпит посочените от ищеца свидетели, показанията на които са от съществено
значение за доказване на обстоятелства, свързани с исковата претенция. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане съдебното решение да
бъде обезсилено, като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане и в
условията на алтернативност - решението
в частта, с която исковата претенция е отхвърлена като неоснователна, да бъде
отменено, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при решаване на
спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
В касационната жалба, подадена от ГД
„Изпълнение на наказанията”, срещу решението в частта му, с която е уважена
исковата претенция за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконосъобразна административна дейност, се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение в тази му част при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че е налице
противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, което не
позволява да се установи действителната воля на съда по фактите и по
приложението на закона. Поддържа, че възприетата от съда фактическа обстановка
не съответства на действително установената от събраните по делото доказателства.
Счита, че необосновано от гл.т на доказателствата и неправилно от гл.т на
закона съдът е приел, че спрямо л.св Т.В. са извършени действия, сочещи на
допуснати от пенитенциарната администрация нарушения на чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС. Оспорва
се и размера на присъденото обезщетение по съображения, че същото е определено
в несъответствие с изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД. С подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане съдебното решение изцяло да бъде отменено, а делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда и в условията на алтернативност –
решението да бъде отменено в частта за присъденото обезщетение, като
неправилно.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на
касационните жалби.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законово установения срок, от надлежни
страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните от тях части и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са
основателни.
Производството
пред Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285,
ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по исковата молба на Т.С.В. срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са предявени пет
обективно съединени иска за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат от незаконосъобразни административни действия и
бездействия, нарушаващи правото му по чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС (всеки от които
искове индивидуализиран по основание и петитум, вкл. от гл. т на
обстоятелствата, релевирани като проявления на незаконосъобразната
административна дейност, довела до твърдяното нарушение на чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС;
мястото и периода на увреждането и размера на претендираното обезщетение).
Основателно
е възражението на касатора Т.В., че в нарушение на процесуалните правила и на
принципа За диспозитивното начало по чл.6, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
съдът не е разгледал и съотв. не се е произнесъл по всеки един от кумулативно
обективно съединените искове, а е приел, че предявен един иск, тъй като се
касаело за едно и също оплакване за допуснато от пенитенциарната администрация
нарушение на чл.8, т.1 от ЕКЗПЧОС. Съблюдавайки
принципа на диспозитивното начало в съдебния исков процес и съотв. обусловеността
на съдебната защита на накърненото право или законен интерес от волята на
лицето, което я търси, съдът е бил длъжен да съобрази, че предмета на делото и
респ. обема на дължимата защита и съдействие се определя от ищеца (чл.6, ал.2
от ГПК). Служебно съединяване на
исковете е допустимо единствено в хипотезата на чл.213 от ГПК - когато в съда
има няколко висящи дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца
и на ответника или които имат връзка помежду си. Изведено от принципите и
стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу РБългария, относно заявени нарушения на чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода, се допуска прилагането на
кумулативния подход при разглеждането на искове, основани на твърдени действия
или бездействия, водещи до нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, като прилагането на този
подход произтича от необходимостта при преценката за наличието на увреждане и
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди да се вземе под
внимание кумулативния ефект от условията, при които е било поставено лишеното
от свобода, респ. задържаното лице. В случая обаче предявените обективно
съединени искове не се основават на изложени фактически обстоятелства и на твърдения
за допуснато нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС, респ. на нарушения на чл.3, ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗИНЗС – исковата претенция е за присъждане обезщетения за
претърпени вреди в резултат на незаконосъобразна дейност, чието проявление се
свързва с нарушаващи правото по чл.8, т.1 от ЕКЗПЧОС административни действия и
бездействия. Поради което липсва основание за прилагане на кумулативния подход
при разглеждането и произнасянето по исковете и съотв. не може да се приеме, че
независимо от формулировката на исковата претенция, се касае за един иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Неразглеждането и съотв.
непроизнасянето на съда по всеки един от обективно съединените искове, така
както са предявени по основание и петитум, представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като основание за отмяна на обжалваното решение.
Налице е и още едно допуснато от съда нарушение на
процесуалните правила, свързано с недопускането до разпит на част от посочените
от ищеца свидетели. Действително, по преценка на съда могат да не бъдат
допуснати до разпит всички посочени от страната свидетели, когато със
свидетелските показания на лицата се иска установяването на едно и също
обстоятелство или когато лицата, чиито разпит в качеството на свидетели се
иска, обективно няма как да имат преки и непосредствени впечатления по
отношение на подлежащите на установяване факти и обстоятелства. Но в случая,
освен че недопускането до разпит на част от посочените от ищеца свидетели, не е
мотивирано, това е довело до ограничаване правото на ищеца посредством
свидетелските показания на тези лица да установи твърденията си за допуснати
нарушения на чл.8, т.1 от ЕКПЧ при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора и в ЗО „Градина“ и съотв. е лишило
ищеца от възможност до ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията
си по три от обективно съединените иска. Това нарушение е съществено, доколкото
исковата претенция в тази й част е отхвърлена като неоснователна, поради
нейната недоказаност.
Предвид изложените съображения обжалваното
съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане и произнасяне от друг състав на Старозагорския административен съд.
При
прилагането на чл. 226, ал.3 от АПК, по направените разноски, вкл. за воденето
на делото пред касационната инстанция, ще се произнесе първоинстанционният съд при
новото разглеждане на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 330 от
25.07.2022г., поправено с Решение № 486 от 08.12.2022г., постановено по адм.
дело № 762/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Административен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.