Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 213 по описа за 2018 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Т.Д.Г. е предявила срещу „Д.З.“ АД обективно съединени
искове за плащане на следните суми: сумата от 150000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 03.06.2018 г. /съгласно
уточнението в допълнителната искова
молба/, до окончателното плащане; сумата от 1600 лева, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на същото ПТП имуществени вреди – разходи
за лечение, ведно със законната лихва върху сумата от 03.06.2018 г. /отново съгласно уточнението в допълнителната
искова молба/ до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното:
Ищцата пострадала тежко като пътник в автомобил „Рено Мастер“ при ПТП,
настъпило на 12.03.2018 г. На тази дата на път II-37, км. 133+00 м., при
движение в посока от с. Главиница към гр. Пазарджик водачът на автомобил „Рено
Мастер“ с транзитен peг. № 078М167 - Асен Йорданов Георгиев, се ударил в
греблото на фадрома, натоварена на влекач „ДАФ“ с прикачено полуремарке,
паркирани на платното за движение и реализирал ПТП, за което бил съставен
констативен протокол с пострадали лица от 12.03.2018 г. и било образувано ДП -
ЗМ № 277/2018 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик. Водачът на автомобила Асен Йорданов Георгиев -
съпруг на ищцата, починал, а на ищцата били причинени телесни увреждания.
Причинените увреждания и търпените болки и страдания са подробно описани в
исковата молба. Във връзка с проведеното лечение ищцата претърпяла и
имуществени вреди - платила сумата от 1600 лв. за заключен бедрен пирон. Твърди
се също, че състоянието на ищцата било допълнително затруднено поради наличието
на придружаващи заболявания, от които ищцата страдала, а именно: инсулинозависим
захарен диабет; диабетна полиневропатия; последици от мозъчен инсулт; хронична
исхемична болест на сърцето; наличие на коронарен ангиопластичен имплант и
трансплантат. Към датата на ПТП отговорността на водача на автомобила, в който пътувала
ищцата, била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен с полица № ВG/08/11000750956 със срок на валидност 08.03.2018 г. до
07.04.2018 г. Ищцата предявила пред застрахователя искане за плащане на
застрахователно обезщетение на 04.05.2018 г., като била заведена щета при
ответника, по която до момента нямало произнасяне.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
изцяло предявените искове. Не оспорва твърдяното застрахователно
правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на автомобила „Рено
Мастер“ като твърди, че е налице съизвършителство между водача на автомобила
„Рено Мастер“ и водача на товарния автомобил, тъй като водачът на товарния
автомобил е нарушил правилата на ЗДвП /паркирал е товарния състав на
неразрешено място без да е надлежно сигнализиран/, като е налице превес на
неговата вина. Навежда възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди. Навежда и самостоятелни доводи за неоснователност на
акцесорните искове.
В допълнителната искова молба и в допълнителния
отговор страните допълват и поясняват първоначалните и излагат становище по
оспорванията и доводите на насрещната страна.
По искане на ответника с определение на САС от
05.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1119/2019 г. е конституирано трето лице – помагач
на ответника, а именно „Лев Инс“ АД, с което се твърди, че е налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно товарния състав „ДАФ“.
Третото лице-помагач е депозирало писмено становище, в което са изложени доводи
за неоснователност на исковете и на твърдението на ответника за наличие на вина
за ПТП у водача на товарния автомобил. Не се оспорва наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение между последния и третото лице-помагач.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От заключението по допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица
в о. с. з. се установява следното: Установява се на първо място следният
механизъм на ПТП: На 12.03.2018 г. към 18.40 часа товарен състав с влекач „ДАФ“ ФТ ХФ
105 с рег. № РА 55 96 ВГ и прикачено към него полуремарке „Хенгер“ с рег. № РА
86 54 EE, върху което бил натоварен челен товарач /фадрома/, бил паркиран
дясната лента за движение по отношение посоката на движение от село Главиница
към центъра на град Пазарджик по второкласен път № 37 от републиканската пътна
мрежа, в зоната на километър 133+000. Челната част на състава била насочена в
посока към центъра на града. Платното за движение в този участък е прав равнинен участък, двупосочно, с по елна
лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством
единична бяла прекъсната линия „МЗ“. Асфалтовото покритие било сухо. В същото
време и условия на движение също в посока от село Главиница към центъра на град
Пазарджик със скорост от около 60 до 80 км./ч. и също в дясната си пътна лента
се движел автомобил „Рено Мастер“ с рег. № /транзитен/ 078 М 167, управляван от
Асен Йорданов Георгиев. На дясната седалка в кабината на автомобила пътувала
ищцата Т.Д.Г.. Движейки се по описания начин, автомобилът с дясната си челна
част се ударил в лявата задна част на полуремаркето и по-точно в дясната челна
част на кофата на челния товарач. От удара задната част на автомобила се
изместила в ляво по отношение първоначалната си посока на движение и автомобилът
се установил в мястото, в което е описан
в протокола за оглед на местопроизшествие. Според вещото
лице-автоексперт от техническа гледна точка причините за настъпване на удара са
субективните действия на водача на
автомобила „Рено Мастер“, който в зоната на ПТП не е контролирал
непрекъснато управлявания от него автомобил /предвид, че платното за движение е
прав равнинен участък и водачът на автомобила е имал директна видимост към
мястото на паркирания товарен състав, но независимо от това удар между превозните
средства е настъпил и то при сравнително висока скорост на автомобила „Рено
Мастер“/. В материалите по делото липсват данни за осветеността на пътя в
зоната на ПТП, липсват и данни за това дали към момента на ПТП товарният състав
е бил сигнализиран или не, липсват и данни, въз основа на които да може да се
определи дали параметрите на товарния състав като цяло и на отделните ППС от
него могат да ги определят както извънгабаритни превозни средства или превозващи
извънгабаритен товар. Установява се обаче, че непосредствено преди удара
товарният състав е бил изцяло паркиран в дясната част на лентата за движение в
посока към центъра на гр. Пазарджик, като на мястото, където е бил паркиран,
същият е създавал опасност и пречки за движението на останалите участници в
движението. Установява се още, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на лявата бедрена
кост, което е наложило оперативно лечение и е причинило трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок от около 9-12 месеца; счупване в
областта на дясната раменна става, причинило трайно затруднение на движението
на десния горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Тези уврвеждания по своето
естество представляват високоенергийна травма. Уврежданията са причинени на
фона на тежки хронични заболявания /подробно отразени в представена по делото
етапна епикриза от личния лекар – л. 243-246 от делото/, които не позволяват лицето да възстанови движенията си в
пълен обем. При оперативното лечение на фрактурата на лявата бедрена кост е
извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза, а при лечението на фрактурата
в дясната раменна област е извършена закрита репозиция и е поставена имобилизираща
превръзка. За съответните периоди на възстановаяване /посочени по-горе/ са били
налице значителни по интензитет болки и страдания, които са намалявали с
напредване на възстановителните процеси. Най-силни по интензитет са били
болките в пъвите дни след причиняване на травмите. Към настоящия момент ищцата може
да изпитва болезненост при промяна на времето. Налице
е възстановяване на фрактурите към настоящия момент, но състоянието на
мускулатурата на увредените крайници сочи, че същите не се натоварват
пълноценно /вещото лице-медик не може да отговори с категоричност каква е
причината за това, тъй като е налице завършил процес на костно срастване без
усложнения, но тежките хронични заболявания не позволяват провеждане на пълноценна
рехабилитация, същевременно крайниците се движат в ставите, няма обективна
невъзможност за движението им в ставите, но въпреки това ищцата не ходи/.
Установява се още, че направените разходи в размер на 1600 лв. за заключен
бедрен пирон са свързани с лечението на получените при ПТП увреждания.
В подкрепа на така възприетата
фактическа обстановка са и писмените доказателства по делото – констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на метопроизшествие, скица, история на
заболяване, вкл. медицински изследвания, епикризи, както и веществените доказателства
- снимки на местопроизшествието.
От
заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза и от обясненията
на вещото лице в о. с. з. се установява следното: След ПТП ищцата изпаднала в шоково състояние /остра стресова
реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с
известно стесняване на съзнанието, дезориентация, невъзможност за възприемане
на информация и планиране на действията.
Поради получените тежки увреждания и смъртта на близък човек вместо симптомите
да отзвучат за няколко дни при ищцата те са придобили хроничен ход и се
задълбочили и обогатили. Към настоящия момент продължават емоционалните
нарушения, свързани с изживяване на депресивност, снижени биотонус и
интелектуален потенциал, социална дисфункция, довели до промени в жизнените
стереотипи, налице са и белези на дезорганизация на личността - суицидни мисли и намерения, липса на желание
за живот и на интерес към случващото се. Прогнозата относно психичното
състояние на ищцата е лоша дори при адекватна психотерапия, тъй като тя няма
опора, за която да се хване и не вижда смисъл от живота си. Така описаната симптоматика
е свързана със съпътстващите заболявания
и по-конкретно с прекарания инсулт /данни за прекаран такъв се съдържат в
представената по делото епикриза от „МБАЛ – Пазарджик“ АД/, но по-голямата част
от проявите й се дължат на загубата на съпруга - преобладаващ факт е това, че
ищцата не се фиксира върху собственото си страдание, върху това, че не може да
се движи, а най-вече е фиксирана върху претърпяната загуба и това, че не може
да я преодолее.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели - дъщери на ищцата, се
установява следното: От показанията на свид. Дафина Г. се установява, че след
идването си в съзнание /според свидетелката ищцата била в кома около 20 дни/ ищцата
първо попитала дъщерите си къде е баща им, постоянно питала за него и досега.
Състоянието й след катасрофата било тежко - не можела да става и да се движи
сама, към момента още не можела да се движи сама, да се обслужва, да ползва
крайниците си пълноценно, изпитвала болки и дискомфорт, едва отскоро започнала
да ползва проходилка за раздвижване. От показанията на свид. Радка Г. се
установява, че след идването си в съзнание /според свидетелката ищцата била в
кома около 15 дни/ ищцата била стресната, дезориентирана, питала къде е съпругът
й, искала много да го види. Състоянието й било тежко – не можела да се храни, да
се обслужва, да стъпи на крака. И след изписването си не се чувствала добре, плачела,
питала за съпруга си, продължавала да не може да се храни и да се обслужва, дори
към момента още не ходела, ползвала само проходилка, за да отиде до тоалетна.
Установява
се от представеното по делото
удостоверение за наследници, че ищцата е съпруга на Асен Йорданов Георгиев /не
се и спори относно този факт/.
Установява
се от представените по делото фактура и фискален бон, че на 22.03.2018 г.
ищцата е платила 1600 лв. за заключен бедрен пирон.
Безспорно е по делото, че към датата на ПТП относно управляваното от Асен Георгиев МПС и относно товарния автомобил „ДАФ“ са действали валидни застрахователни договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключени съответно с ответника и с третото лице-помагач на ответника.
Останалите /необсъдени по-горе/ материали от досъдебното производство /протоколи за разпити на свидетели и заключения по допуснати експертизи/ съдът не коментира, тъй като съдържат доказателства, събрани в наказателното производство и съответно недопустими в настоящото производство /поради което и неправилно са приети от съда в о. с. з. на 28.11.2019 г./.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 35000
лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до
пълния му предявен размер от 150000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията
на съда са следните:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се
доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че на ищцата са причинени телесни увреждания, които са й причинили
болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е
извършено от Асен Георгиев. Установи се противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания, довели
до търпени болки и страдания. Установи се и вината на Асен Георгиев /презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните
доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към
момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управляваното от Асен Георгиев МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432,
ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 50000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищцата
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо
място следва да се отчетат видът и характерът на получените травматични
увреждания - счупване на лявата бедрена кост, което е наложило оперативно
лечение и е причинило на ищцата трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок от около 9-12 месеца и счупване в областта на дясната раменна
става, причинило на ищцата трайно затруднение на движението на десния горен
крайник за срок по-голям от 30 дни. Следва също да се има предвид
продължителността и характера на проведеното лечение – пострадалата е била
хоспитализирана за период от 17 дни с всички неудобства и ограничения, наложени
от болничния режим, като през цялото време е била обездвижена. Следва също да се
отчете, че ищцата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, които
са намалявали с напредване на възстановителните процеси /най-силни по
интензитет са били болките в първите дни след причиняване на травмите/, но и
самите възстановителни процеси са с голяма продължителност /а дори към
настоящия момент ищцата може да изпитва болезненост при промяна на времето/.
Следва също така да се има предвид възрастта на пострадалата – 70 г. към датата
на ПТП, която възраст, съчетана с хроничните заболявания на ищцата, не
позволяват възстановяване в пълен обем на движенията на крайниците. Следва
обаче да се отчетат и следните факти: към момента е налице възстановяване на
фрактурите на ищцата, но състоянието на мускулатурата на увредените й крайници
сочи, че същите не се натоварват пълноценно /като вещото лице-медик не може да
даде отговор каква е причината за това/, същевременно от заключението на вещото
лице-психолог се установява /а и свидетелските показания са в същата насока/,
че ищцата не се фиксира върху собственото си страдание, върху това, че не може
да се движи, а най-вече е фиксирана върху претърпяната загуба на съпруга си и
това, че не може да я преодолее. Въз основа на тези факти съдът приема, че
ищцата, макар и безспорно да е търпяла болки и страдания в резултат на
причинените й телесни увреждания /за което по-горе се изложиха съображения/, е изпитала
/и продължава да изпитва/ значително по-голямо страдание от загубата на съпруга
си.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 50000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените й
телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
Основателно е обаче и възражението на ответника за съизвършителство
между водача на автомобила „Рено Мастер“ и водача на товарния автомобил, макар
и не при превес на вината на втория. В тази връзка съдът намира следното: Не се
установи по делото товарният състав като цяло или отделните ППС от него да са с
габарити, определящи ги като извънгабаритни превозни средства или превозващи
извънгабаритен товар. Установи се обаче, че непосредствено преди удара
товарният състав е бил изцяло паркиран в дясната част на лентата за движение в
посока към центъра на гр. Пазарджик /в която лента се е движел автомолбилът,
управляван от Асен Георгиев/, като на мястото, където е бил паркиран, същият е
създавал опасност и пречки за движението на останалите участници в движението.
Същевременно не се установи товарният състав към момента на ПТП да е бил бил надлежно сигнализиран. В конкретния случай
водачът на товарния състав, намирайки се в населено място, е бил длъжен или
незабавно да измести състава извън пределите на платното за движение, или ако
това е невъзможно, да обозначи повредения състав /със светлоотразителен
триъгълник, поставен на не по-малко от 30 метра от ППС на пътната лента, заета
от състава, и срещу заобикалящите го ППС и като допълнителен сигнал може да се
включат и аварийните светлини на ППС/, но не е изпълнил това свое задължение.
Безспорно предвид габаритите си товарният състав е бил видим, а и водачът на
автомобила „Рено Мастер“ е шофирал с превишена за населено място скорост, но
като се отчете, че ПТП е осъществено в тъмната част на денонощието и по делото
няма данни пътният участък в района на ПТП да е бил осветен, не може да се установи
/и съответно не се установи по делото/ в кой момент точно водачът на автомобила
„Рено Мастер“ е можел да забележи товарния състав и да реагира своевременно.
Всичко гореизложено налага извод, че принос за настъпване на ПТП има и водачът
на товарния състав, който принос съдът намира, че е в размер на 30 %.
Наведеното при условията на евентуалност спрямо
възражението за съизвършителство между двамата водачи възражение за вина изцяло
на водача на товарния състав съдът не коментира както поради факта, че е наведено
при условията на евентуалност /предвид горните изводи досежно възражението за
съизвършителство/, така и преди всичко поради липсата на правна и формална
/вкл. житейска/ логика от невеждане на евентуално възражение, поглъщащо
главното такова /очевидно логиката е обратната/. Поради това евентуалното
възражение не е и надлежно отразено в доклада по делото.
Съответно при отчитане на приноса на водача на
товарния състав за настъпване на ПТП размерът на обезщетението, което следва да
се присъди на ищцата за търпените от нея болки и страдания, следва да са намали
с 30 %, съответно следва да й се присъди такова в размер на 35000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен –
същият следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск.
Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 07.08.2018
г. – датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне от застрахователя /застрахователната претенция пред застрахователя
е заведена на 04.05.2018 г., съответно последният ден от срока за произнасяне е
04.08.2018 г., но той е неприсъствен ден /събота/, неприсъствен ден
/неделя/ е и следващият – 05.08.2018 г., съответно срокът за произнасяне от
застрахователя е изтекъл на 06.08.2018 г. /първият присъствен ден след
04.08.2018 г./ и от следващия ден застрахователят е в забава, съответно дължи
обезщетение за това; ищцата претендира обезщетение за забава от 03.06.2018 г.,
към която дата според нея е изтекъл срокът по чл. 497, ал. 1 т. 1 КЗ, но не
ангажира доказателства от коя дата е започнал да тече този срок – първоначално
в исковата молба претендира обезщетение за забава от 04.05.2018 г. – датата на
завеждане на претенцията й пред застрахователя, впоследствие в допълнителната
искова молба претендира обезщетение от 03.06.2018 г., но липсват ясни твърдения
в тази връзка, подкрепени с надлежни доказателства – от една страна се твърди,
че застрахователят неправилно е изискал допълнитени доказателства на основание
чл. 106, ал. 3 КЗ, тъй като с претенцията е бил
представен констативен протокол за ПТП, от друга страна се твърди, че
ищцата на основание чл. 106, ал. 3 КЗ е представила всички доказателства, но не
се сочи дата, на която такива са представени /и не се уточнява дали такива реално
са представени допълнително или следва да се счита, че всички доказателства са
представени още с претенцията от 04.05.29018 г. предвид правилото на чл. 496,
ал. 3, пр. 1 КЗ, на което се позовава/, а от доказателствата по делото /при
това представените от ответника с отговора на исковата молба/ се установява
само, че на ищцата е изпратено писмо от 11.05.2018 г., с което са изискани
допълнителните доказателства, впоследствие й е изпратено ново писмо от
13.06.2018 г., което е изпратено по повод допълнително нейно заявление /на
което обаче не са посочени датата и съдържанието/, с което е уводомена, че на
основани чл. 496, ал. 4 КЗ са изискани допълнителни доказателства по служебен
път; съответно при неясни фактически твърдения на ищцата относно това
представила ли е изисканите допълнително доказателства и ако ги е представила –
на коя дата, а също и при липса на доказателства в тази насока, съдът не може
да прецени дали и кога е изтекъл срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, поради
което приема, че по-ранна дата съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ е тази по т. 2 от
същата алинея, доколкото не се твърди от ответника непредставяне от увреденото
лице на изискани по реда на чл. 106, ал. 3 3К доказателства/. Съобразно всичко изложено
за разликата до пълния предявен размер на този иск и за периода от 03.06.2018
г. до 06.08.2018 г. /вкл./ акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
По главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 1120 лв.,
до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния
му предявен размер от 1600 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда
са следните:
По делото се установи, че ищцата е направила разходи
за лечение именно в претендирания размер на имуществените вреди, установи се
също, че тези разходи са в причинна връзка
с причиненинте й увреждания /необходими са били за лечението й/. С оглед обаче
приетото от съда съизвършителство между двамата водачи на ППС обезщетението за
имуществени вреди също следва да се намали с 30 %, съответно следва да се
присъди такова в размер на 1120 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
имуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени имуществени вреди също е частично основателен – същият следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 07.08.2018 г. –
датата датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне от застрахователя, като съображенията са същите като изложените
по-горе относно преиода на дължимост на обезщетението за забава върху
обезщетението за неимущедтвени вреди. Съобразно изложеното за разликата до
пълния предявен размер на този иск и за периода от 03.06.2018 г. до 06.08.2018
г. /вкл./ акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата не е направила разноски по делото /с оглед
освобождаването й от държавна такса и разноски/, съответно с представения по
делото списък се претендират само разноски за адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв. с вкл. ДДС. Рразмерът на това възнаграждение се определя от
съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер на
възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил
такъв от 4562 лв. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 1086.94 лв. Същото следва да бъде присъдено на адв. М.,
следва да се присъди и ДДС върху него, при което окончателната сума, която
следва да се присъди на адв. М., е 1304.33 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
доказателствата за това в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица, с
представения списък по чл. 80 ГПК се претендират тези разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва
да се присъдят разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 228.52 лв. Размерът
на юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при
отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., съответно
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника
възнаграждение в размер на 342.78 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати и държавна такса за производството по делото върху уважения
размер на исковете, а именно такава в размер на 1444. 80 лв., както и сумата от
142.96 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на
вещи лица съразмерно с уважената част
от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Данчо Данчев – главен изпълнителен директор и
Жанета Джамбазка – изпълнителен директор, да плати на Т.Д.Г. с ЕГН **********,***
следните суми: сумата от 35000 /тридесет
и пет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 12.03.2018 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 07.08.2018 г. до окончателното
плащане; сумата от 1120 лв. /хиляда сто
и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи
за лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 07.08.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.Д.Г. с ЕГН **********,***
срещу „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Данчо Данчев – главен изпълнителен директор и Жанета
Джамбазка – изпълнителен директор, искове
за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск от 03.06.2018 г. до окончателното плащане за разликата над уважения
размер на главния иск от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ до пълния
му предявен размер от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на тази разлика от 07.08.2018 г. до
окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО
ИСКА за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата
сума на главния иск от 150000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/ за периода от 03.06.2018
г. до 06.08.2018 г. /вкл./, както и исковете за плащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение,
търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск от 03.06.2018 г. до окончателното
плащане за разликата над уважения размер
на главния иск от 1120 лв. /хиляда сто и двадесет лева/ до пълния му предявен
размер от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на тази разлика от 07.08.2018 г. до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО ИСКА за плащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цялата сума на главния иск от 1600 лв.
/хиляда и шестстотин лева/ за периода от
03.06.2018 г. до 06.08.2018 г. /вкл./.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Данчо Данчев – главен изпълнителен директор и
Жанета Джамбазка – изпълнителен директор, да плати на адв. Р.М. от САК с личен
№ ********** от единния адвокатски регистър при ВАС сумата от 1304.33 лв. /хиляда триста и четири лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна
адвокатска помощ на Т.Д.Г. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.Д.Г. с ЕГН **********,*** да плати на „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Данчо Данчев – главен изпълнителен директор и
Жанета Джамбазка – изпълнителен директор, сумата от 342.78 лв. /триста
четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 228.52 лв. /двеста двадесет
и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за възнаграждения на
вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Данчо Данчев – главен изпълнителен директор и
Жанета Джамбазка – изпълнителен директор, да плати по сметка на СОС общата сума
от 1587.76 лв. /хиляда петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а именно държавна такса за производството по делото в размер на на
1444. 80 лв. /хиляда сто четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ и
разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 142.96 лв. /сто четиридесет
и два лева и деветдесет и шест стотинки/.
Решението е
постановено при участието на „Лев
Инс“ АД АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителниая
директор Мария Масларова – Гъркова, като терто лице - помагач на ответника „Д.З.“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: