РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 748/21.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти септември
през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 317 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация.
2.
Образувано е по Жалба на „Телекабел” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“, № 29, представлявано от
изпълнителния директор А. Ч. В., срещу Решение № 227 от 16.02.2021 г. на
Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 299 по описа на
комисията за 2019 г., с което е
установено, че при осъществяване на своята дейност „Телекабел“ АД, ЕИК
********* е поддържало и продължава да
поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до
обект: офис на „Телекабел“АД, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Константин Величков“ № 12, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла
на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признак „увреждане” и нарушавайки
разпоредбите на антидискриминационното законодателство ; на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал.
2 от ЗЗД, на „Телекабел“ АД, ЕИК *********, поради установена дискриминация по
признак „увреждане” е наложена
имуществена санкция в размер на 250,00 лева и е предписано, на основание чл.
47, т. 4 от ЗЗД, на „Телекабел“ АД, ЕИК *********, в три месечен срок от постановяване на
решението, да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна
архитектурна среда до обект: офис „Телекабел“, находящ се на адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 12.
3. Счита се
че административния акт е незаконосъобразен. Жалбоподателя твърди, че сградата
в която се помещава спомагателния офис на дружеството е на три етажа и в нея са
разположени множество магазини и офиси. Тя има два входа - пред сградата, като
достъпът до обектите се осигурява от две стълбища и зад сградата, където
достъпът е директно от улицата, без стълби. Сочи се, че при повторния оглед,
осъществен на 01.07.2020 г. от служителя на Комисията, не е посетен посочения
от жалбоподателя втори вход на сградата.
Твърди се
също така, че административния орган не се е съобразил с изложеното в
становището на „Телекабел” АД, че основния търговски и клиентски офис на
дружеството, който се намира на адрес гр.Пазарджик, бул.”България” № 33,
отговаря на всички стандарти за архитектурна достъпност, като е изграден и
поддържа архитектурна среда, която не затруднява достъпа на лица с увреждания.
Иска се
оспорения административен акт да бъда отменен, като се присъдят сторените
разноски по производството.
4. Комисия
за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Б. е на
становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации
и правните изводи изложени в решението на административния орган .
В
представената по делото писмена защита се заявява, че Комисия за защита от
дискриминация е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в
образуваното пред нея производство и е обсъдила всички представени по
преписката доказателства.
Цитирани са
текстовете на чл.5 от Закона за защита от дискриминация ; чл.2 от Конвенцията
за правата на хората с увреждания и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за хората с увреждания.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение. г.
II. За допустимостта :
5.
Процесното решение е връчено на неговият адресат на 24.02.2021г.(л. 53), а според приложената по делото
товарителница, жалбата е предадена на куриер на 10.03.2021 г. Това ще рече, че оспорването е предприето в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. Според
Констативен протокол № 6/2019 г., на 13.02.2019г., представител на Комисията е
извършил проверка на състоянието на архитектурната достъпност на обект : „Офис
на Телекабел АД в гр. Пазарджик, ул. „К. Величков“, № 12“ с материално
отговорно лице С. Д. и „…главен шеф…“
А. В., като е констатирал, че „…Клиентския
офис на Телекабел Пазарджик няма архитектурна достъпност…“.
7.Въпросния
констативен протокол е послужил като основание, Председателя на Комисията, с
Доклад от 16.05.2019 г. да предложи, да бъде образувано производство, в което
да се установи, налице ли е нарушение по чл. 5 от ЗЗД по признак „увреждане“.
С Решение по
Протокол № 11 от 17.07.2019 г.,
Комисията се е самосезирала и е приела да бъде образувано производство,
съобразно доклада на нейният председател. Самото производство е сложено в ход с
Разпореждане № 786 от 08.08.2019 г. Посочения в разпореждането състав е
определил като докладчик по преписката О. К..
8. С
Уведомление № 12-11-4600 от 26.11.2019 г., докладчика по преписката е възложил
на регионалния представител на Комисията в Пазарджик срок да извърши повторна проверка на
процесния обект, която всъщност се е изразявала единствено в предоставяне на
данни относно единния идентификационен код на „Телекабел“ АД.
Междувременно,
до акционерното дружество е било отправено Писмо №16-20-611 от 29.05.2020 г., в
което е указано, че може да се представи писмено становище по доклада на
председателя на Комисията, както и доказателства във връзка със становището.
От страна на
дружеството е представено писмено становище № 16-20-763 от 15.06.202 г., в
което е заявено, че „Телекабел” АД ползва помещението, намиращо се в град
Пазарджик на ул. „Константин Величков“ №12, като спомагателен офис, а не като
клиентски офис. Това помещението дружеството използва по силата на сключен
договор за наем, като то представлява част от сграда, в която се помещават
множество търговски и други обекти. Пояснено е, че сградата има два
входно-изходни подхода, осигуряващи достъп до всички обекти в нея - стълбището,
заснето и приложено като доказателствен материал към Констативен протокол №
6/2019 г. и друг, архитектурно достъпен вход-изход,относно който са приложени
снимки. Заявено е, че са водени многократни разговори със собственика на
помещението, ползвано от „Телекабел” АД за изграждане на съоръжение за достъпност
на стълбите в непосредствена близост до търговския офис на дружеството, който
бил с положително становище по въпроса, но някои от останалите собственици на
сградата се противопоставили на изграждането на такова съоръжение.Посочено е
още, че основният търговски и клиентски офис на дружеството се намира в гр.
Пазарджик, бул. ”България” №33, като той отговаря на всички стандарти за
архитектурна достъпност. Към писменото становище е приложен Договор за наем от
01.04.2018 г., сключен между Б. К., от гр. Пазарджик, като наемодател и
„Телекабел” АД, като наемател, в който е посочено, че наемодателя е
изключителен собственик на отдадения под наем недвижим имот, намиращ се в гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“, № 12, представляващ магазин №1 със
застроена площ от 28.53 м², самостоятелен обект, разположен на
партерния стаж на масивна триетажна сграда - аптечен комплекс.
До
регионалния представител на Комисията в Пазарджик е било отправено второ
Указание № 12-11-2262 от 18.06.2020 г., с което е възложено да се извърши
проверка при която да се установи, дали обект: офис на „Телекабел“ АД, находящ
се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 12 приема клиенти или е
спомагателен и не се използва за
предоставяне на услуги от страна на „Телекабел“ АД. Проверката е била
осъществена от Р. Х. – регионален представител
на Комисията, като съставения по този повод Доклад № 12-11-2465 от
01.07.2020 г. е посочено, че офисът на ул. “К.Величков“ №12 е бил посетен и
наблюдаван и е установено,че работи с клиенти, като „….дори и аз бях на опашката и попитах дали мога да платя, отговорът бе
утвърдителен и помолиха да си изчакам реда. И при двете проверки имаше опашки
от 4-5 човека. Направих и снимка как се обслужват клиенти…..“.
С това
действията на администрацията по издирване и установяване на всички релевантни
по случая факти са приключили. От докладчика по преписката е изготвено
заключение в което е преразказано писменото становище на дружеството от
15.06.202 г. и констатацията на представителя на комисията в Пазарджик, за
това, че офисът на ул. „Константин Величков“ № 12 приема клиенти.
9. В тази
хронологична последователност е постановено оспореното в настоящото
производство решение, в което Комисията е описала прежде посочените данни и
предприети действия и е формирала извода, че „…поради липсата на доказателства за осигуряване на достъпна
архитектурна среда, отговаряща на нормативните изисквания до и в обект: офис на
„Телекабел“ АД, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ №
12, ответната страна не е отстранила допуснатото към момента на първоначалната
проверка нарушение, по смисъла на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. и
нарушение на чл. 37 ЗЗДискр., въз основа на признак „увреждане”, отразено в
Констативен протокол с вх. № 12¬11-740/05.03.2019 г….“.
В
диспозитива на административния акт е посочен приетия за установен факт, че при
осъществяване на своята дейност ответната страна „Телекабел“ АД, е поддържало и
продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания
до обект: офис на „Телекабел“, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Константин
Величков“ №12, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр.
с чл. 4, ал. 1 ЗЗД по признак „увреждане”, въз основа на който на дружеството е
наложена на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗД, имуществена
санкция в размер на 250,00 лева и е предписано на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗД, „Телекабел“ АД, в три месечен срок от постановяване на решението, да
предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда
до обект: офис „Телекабел“, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Константин
Величков“ № 12.
10. В хода
на настоящото съдебно производство, бе изслушано и прието без заявени резерви
от страните, заключение по назначена съдебно – техническа експертиза. Вещото
лице инж. Р., след като се е запознала с документите по делото и е извършила
проверки на место, е констатирала, че офисът на дружеството на адрес гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“, № 12, се помещава на първия етаж от
триетажна сграда с предназначение „Сграда за търговия“. Лицето на сградата към
ул. “Константин Величков“ е от юг, на уличната регулация и фасадата на сградата
е разположена до тротоара. Сградата има два входа по тази улица, като и за
двата входа нивото на първия етаж е на 70,00см. над нивото на тротоара.
Влизането във входовете става с по 4 стъпала, всяко с височина 17,50 см.
Ширината на трите хоризонтални части на стъпалата е по 30,00 см. Всеки вход има
обща ширина 2,00м. След качване на първото ниво, офисът на жалбоподателя е с
вход непосредствено до стъпалата, ляво на движението. Вратата на офиса е
стъклена, има ширина 1,00м. и височина 2,00м. Вътре офисът е просторен, няма
преградни стени и обслужването на клиентите е директно от вратата към плота на
служител. Сградата има заден вход от север, достъпен от ул. „Асен Златаров“ ,
през имот – публична общинска собственост. Там е констатирана, монтирана
двукрила врата с ширина 1,20м. и височина 2,10м. От тази врата, през коридор с
един плавен завой наляво, се достига до входа на офиса на „Телекабел“АД, описан
по-горе. Коридорът е широк 1,50м. Върху южната фасада на сградата към
ул."Константин Величков, непосредствено до стълбите е монтирана табела с
международния символ за достъпност. Тя е надписана, че се отнася за
административно обслужване на хора с увреждания от „Телекабел“АД и върху нея е
монтиран звънец. Работещите в офиса служители, след позвъняване от клиент на
тротоара, се отзовават за обслужване на място непосредствено отвън или за помощ
при придвижване през вратата в северната фасада на сградата до вратата на
офиса.
Относно
офиса на „Телекабел“ АД, намиращ се на бул. „България“ №33, вещото лице е
констатирало, че се помещава на първия етаж на триетажна сграда с
предназначение „Жилищна сграда – многофамилна“. Лицето на сградата е на
уличната регулация на бул. „България“ и достъпът до офиса на „Телекабел“ АД
става непосредствено от тротоара. Монтирана е двукрила стъклена врата с ширина
1,60 м. и височина 2,10 м. Вътре офисът е просторен, без прегради в
пространството от вратата до съответен обслужващ клиента служител.
Изводите на
вещото лице са, че сградата, в която се намира офиса на дружеството в гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“, № 12, като цяло не отговаря на нормите за
достъпност, но с оглед на обстоятелството, че тя е съществуваща, жалбоподателят
е предприел действия допустими от Наредба №4 от 01.07.2009г. за осигуряване на
достъпен вход за клиентите си в неравностойно положение. Главният офис на „Телекабел“ АД,
намиращ се на бул. „България“, №33 осигурява достъпност на хора в неравностойно
положение във всички елементи на достъпната архитектурна среда, изискващи се
съгласно Наредба №4 от 01.07.2009г.
ІV. За
правото:
11. Така
постановеният от комисията и оспорен в настоящото производство резултат е
основан на очевидно приетото от органа разбиране за това, че нормата на чл. 9
от ЗЗД според която, в производство за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на
които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, сама по
себе си изключва необходимостта, комисията да полага каквито и да е усилия за
установяване на обективните факти по случая и може да постанови решението си
единствено, въз основа на предположение за възможно наличие на
дискриминация. Това разбиране е не само
в пряко противоречие с принципите за „служебно начало“ и „истинност“ възведени
в чл. 7 и чл. 9 от АПК, но и на разпоредбата на следващия чл. 10 от ЗЗД, според
която при осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на
местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими
мерки за постигане целите на този закон. Несъмнено в тази насока е, че целите
на не само на Закона за защита от дискриминация и на всеки един действащ
нормативен акт, могат да бъдат постигнати единствено при установяване на действителните факти от значение за всеки
конкретен казус. Бездействието на административния орган при наличието на
конкретно заявени, релевантни по случая факти, да предприеме възможните
процедурни действия за тяхното установяване и пълното игнориране на твърденията
на страната и представените от нея доказателства за проявлението на тези факти,
в никакъв случая не може да бъде квалифицирано като постигане на целите на
Закона за защита от дискриминация, така както това е заявено в чл. 10 от същия.
Обратно, това е пряко нарушение допуснато от Комисията на една от целите
прокламирана в чл. 2, ал. 1 от ЗЗД, според която „…. Целта на закона е да
осигури на всяко лице правото на: 1. равенство пред закона ….“.
12. В
случая, предположението за наличие на дискриминация е направено въз основа на
факт, който не е заявен от страна, която твърди, че е дискриминирана по смисъла
на чл. 9 от ЗЗД, а от самата комисия, която трябва да разреши административния
въпрос. Така, Комисията сама твърди, че въпросния факт е проявен, сама прави
извод, че е налице дискриминация и считайки, че така е изпълнила всички свои
задължения, като е игнорирала твърденията и доказателствата представени от
дружеството - страна в административното производство е постановила резултат с
който същество е повлияла на неговата правна сфера.
13. Както се
посочи в предходното изложение, в своевременно представено писмено становище №
16-20-763 от 15.06.202 г., дружеството ясно е заявило, че то ползва процесния
офис по силата на сключен договор за наем, като самото помещение представлява
част от сграда, в която са разположени множество търговски и други обекти.
Пояснено е също така, че сградата има два входно-изходни подхода, осигуряващи
достъп до всички обекти в нея, като единият е стълбището, заснето и приложено
като доказателствен материал към Констативен протокол № 6/2019 г. и друг, архитектурно
достъпен вход-изход, относно който са приложени снимки. Подробно е пояснено, че
са водени многократни разговори със собственика на помещението, ползвано от
„Телекабел” АД за изграждане на съоръжение за достъпност на стълбите в
непосредствена близост до търговския офис на дружеството.
Нито тези
твърдения, нито приложените към становището Договор за наем от 01.04.2018 г. и
снимки на въпросния вход-изход на сградата с осигурен свободен достъп до офиса,
са били по някакъв начин проверени или съобразени от Комисията. В оспореното
решение, тези твърдения и доказателства са изцяло игнорирани, като нито са
посочени, нито са обсъдени от колегиалния
административен орган, който каза се е призван да прилага Закона за защита
от дискриминация, включително като осигурява равенството на лицата пред закона.
14. Според
чл. 5, предложение последно от ЗЗД, поддържането на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Според чл.
55 от Закона за хората с увреждания, собствениците на елементи на достъпната
среда, сгради и съоръжения по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 от закона, собственост на
физически и юридически лица, планират мерки, финансови средства и срокове за
привеждането им в съответствие с наредбата по чл. 53, ал. 3. В тази насока пък,
чл. 57, ал. 1 от ЗХУ предвижда, че проектирането и изграждането на елементите
на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда на
сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3
от същия закон при условия и по ред, определени в Закона за устройство на
територията.
Според чл.
184, ал. 1 от ЗУТ, съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в
съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4 и издадено
разрешение за строеж или разрешение за поставяне.
Подзаконовия
нормативен акт, действал към момента на постановяване на процесното решение,
издаден на основание чл. 169, ал. 2(отм.) от ЗУТ във връзка с чл. 33 от Закона за интеграция на хората с увреждания(отм.), Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания (отм.). Според чл. 14 от същата, преодоляването на различни
височини вследствие на разликата между нивата на терена(какъвто е процесния случай –
бележката моя) се
осъществява чрез: 1. стълби; 2. рампи; 3. подемни платформи; 4. асансьори.
Макар и да не се включват в „застроената площ“ на сградата по смисъла на § 5,
т. 15 от ДР на ЗУТ, несъмнено е, че въпросните съоръжения представляват
„строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ и не попадат в изключенията, предвидени в чл. 15, ал. 1 от ЗУТ, за които
не се изисква разрешение за строеж. Казано с други думи, за да бъде осъществено
кое да е от четирите съоръжения, предвидени в чл. 14 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. – отм.(сега чл. 17 от действащата
понастоящем Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.), е необходимо да бъде издадено разрешение за строеж. Според чл. 148, ал. 4
от ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква, а според
чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон.
15.
Очевидния краен извод при съвкупната преценка на описаните до тук нормативни
текстове е, наемателят на имота, какъвто е дружеството, не е процесуално
легитимиран да инициира административно производство по издаване на разрешение
за строеж на кое да е от съоръженията посочени в чл. 14 от Наредба № 4 от
1.07.2009 г. – отм., респективно в чл. 17, от действащата понастоящем Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021
г. Това пък, изключва възможността, дружеството да бъде надлежен адресат на
задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда относно
наетият от него офис, както е приела за установено Комисията в оспореното
решение. Поради тази същата причина, не е възможно да се приеме, че при
осъществяване на дейността на дружеството в офиса намиращ се в гр. Пазарджик,
ул. „К. Величков“, № 12 е осъществен състав на административно нарушение,
административно наказателната отговорност за което, следва да бъде понесена от
юридическото лице.
16. Както се
описа в предходния раздел на настоящото решение, назначеното по делото вещо
лице е констатирало, че върху южната фасада на сградата към ул. “Константин
Величков“, непосредствено до стълбите е монтирана табела с международния символ
за достъпност. Тя е надписана, че се отнася за административно обслужване на
хора с увреждания от „Телекабел“ АД и върху нея е монтиран звънец. Работещите в
офиса служители, след позвъняване от клиент на тротоара, се отзовават за
обслужване на място непосредствено отвън или за помощ при придвижване през
вратата в северната фасада на сградата до вратата на офиса.
Явно е, че в
рамките на своите възможности, дружеството е организирало така дейността си, че
да осигури достъпа на лица с увреждания до офиса за обслужване така, че по
отношения на тях да се елиминира
дискриминационно отношение изразяващо в невъзможност да получат
необходимото обслужване от служители на дружеството.
Независимо,
че тези факти са заявени своевременно от дружеството, от страна на Комисията не
са предприети каквито и да е действия по тяхното установяване, като те са
изцяло игнорирани от административния орган при разрешаването на процесния
административен въпрос.
17. Всичко
това налага, оспорения административен акт да бъде отменен, като постановен в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
V. За разноските:
18.
Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които
съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на 650,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 227 от 16.02.2021 г. на
Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 299 по описа на
комисията за 2019 г., с което е
установено, че при осъществяване на своята дейност „Телекабел“ АД, ЕИК
********* е поддържало и продължава да
поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до
обект: офис на „Телекабел“АД, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Константин Величков“ № 12, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла
на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признак „увреждане” и нарушавайки
разпоредбите на антидискриминационното законодателство ; на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал.
2 от ЗЗД, на „Телекабел“ АД, ЕИК *********, поради установена дискриминация по
признак „увреждане” е наложена
имуществена санкция в размер на 250,00 лева и е предписано, на основание чл.
47, т. 4 от ЗЗД, на „Телекабел“ АД, ЕИК *********, в три месечен срок от постановяване на
решението, да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна
архитектурна среда до обект: офис „Телекабел“, находящ се на адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 12.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация,
гр. София да заплати на „Телекабел” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“, № 29, сумата от 650,00(шест
стотин и петдесет) лева, представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : (П)
РЕШЕНИЕ
№7527/01.08.2022 Г. ПО АД №1219/2022 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 748 от 21.10.2021 г. по адм.
дело № 317/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация -София да
заплати 300 ( триста ) лева разноски по делото на „Телекабел“ АД- Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване