№ 1179
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502186 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 843/30.01.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87 срещу Решение №
11/17.01.2020 г., изменено с Определение № 280/01.06.2020 г., по т.д. №
116/2019 г., на СОС, IV с. в частта, с която е осъдено да заплати на Ц. М. А.,
ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *, сумата 40000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди –
болки, страдания и телесни увреждания, получени като пешеходец, в резултат
на ПТП, настъпило на 15.08.2018 г., около 10:00 ч., в гр. Сливница, на
кръстовището между ул. „Баба Тонка“ и ул. „Кап. Коста Паница“, по вина на
водача на л.а. „Мерцедес Ц200“, ДК № ******** – Г. Г., ЕГН **********,
сумата 1689.10 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени
вреди – разходи за лечение, в резултат на същото ПТП, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ .
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че не са налице данни да е извършен деликт, както и
травмите на ищцата да са в резултат на удар с автомобила или последвалото
падане на пътната настилка. Обсъжда представените писмени доказателства
досежно претърпяните от ищцата неимуществени вреди и извежда, че
определеният от съда размер на обезщетението се явява завишен и то следва
да бъде не-повече от 30000.00 лв. Поддържа възражението за съпричиняване в
1
условията на евентуалност. По същество отправя искане за отмяна на
атакуваната част от съдебния акт и отхвърляне на предявеният иск, ведно с
претенцията за лихва и разноски, евентуално присъденото обезщетение да
бъде намалено. Претендира разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Ц. М.
А., ЕГН **********, депозира отговор вх. № 2579/08.04.2020 г., в който
счита оплакванията във въззивната жалба за неподкрепени от събраните
доказателства. От своя страна излага доводи за наличие на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на въззивника, в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач. Репликира и
оплакването за завишен размер на обезщетението. По същество моли за
оставяне без уважение на въззивната жалба.
2. Насрещна въззивна жалба вх. № 2578/08.04.2020 г. от Ц. М. А., ЕГН
********** срещу Решение № 11/17.01.2020 г., изменено с Определение №
280/01.06.2020 г., по т.д. № 116/2019 г., на СОС, IV с. в частта, с която е
отхвърлен иска за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС““ АД, ЕИК *********, да заплати разликата над 40000.00 лв. до
60000.00 лв., ведно с лихва за забава считано от 22.08.2018 г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.
Счита, че предявеният иск е уважен в занижен размер, който не
съответства на претърпяните от ищцата болки и страдания. Твърди, че съдът
не е съобразил в достатъчна степен вида и характера на нанесените телесни
увреждания, възрастта на пострадалата. Извършва анализ на събраните
доказателства и обстоятелствата, които се установяват от тях. По същество
моли за частична отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване
на предявените искове в посочените по-горе размери.
В границите на срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, не
депозира отговор на насрещната въззивна жалба.
3. Въззивна жалба вх. № 2049/05.03.2020 г., от Ц. М. А., ЕГН
********** срещу Решение № 11/17.01.2020 г., изменено с Определение №
280/01.06.2020 г., по т.д. № 116/2019 г., на СОС, IV с. в частта, с която е
отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода 22.08.2018 г. –
12.03.2019 г., върху определения размер на обезщетенията от 40000.00 лв. и
1689.10 лв., на осн. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Въззивницата счита решението в тази му част за неправилно и
необосновано. Счита, че приложима се явява нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Извежда, че тъй като за деликвента съществува задължение за уведомяване на
застрахователя в 7-дн. срок от датата на настъпване на застрахователно
събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви,
считано от 7-мия ден, което в случая била датата – 22.08.2018 г. Сочи, че
застрахователят не бил твърдял да не е уведомен от застрахования в границите
на 7-мо дневния срок. По същество моли за отмяна на постановеното решение
и за уважаване на предявения иск като бъде присъдена законна лихва върху
определените обезщетения за периода 22.08.2018 г. – 12.03.2019 г.
В границите на срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК ********* не
депозира отговор.
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители,
2
поддържат жалбите и отговора, по изложените в тях оплаквания, доводи
и съображения.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред СОС е образувано по искова молба вх. №
4097/15.05.2019 г., с която са предявени искове от Ц. М. А., ЕГН **********
за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, да заплати сумата 80000.00 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и
сумата 1689.10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
разходи за лечение, които вреди са й причинени като пешеходец при ПТП,
настъпило на 15.08.2018 г., около 10:00 ч., в гр. Сливница, на кръстовището
между ул. „Баба Тонка“ и ул. „Кап. Коста Паница“, по вина на водача на л.а.
„Мерцедес Ц200“, ДК № ******** – Г. Г., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 22.08.2018 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ. Претендират се
разноски.
Ищцата основава претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", обективирана в полица №
BG/02/118000183829/05.01.2018 г., чийто период на валидност обхваща и
датата на ПТП. Сочи, че за ангажиране наказателната отговорност на
виновния водач е било образувано ДП № 249/2018 г., по описа на РУ на МВР –
гр. Сливница.
Излага, че в резултат на ПТП й били причинени травматични
увреждания: ВЛК регио париеталис син. Капитис.Комоцио церебри; Фрактура
рамус супериор осис пубис синистри. Счупване на пубиса закрито. Сочи, че а
кратко била в безсъзнание. Извършени били прегледи, изследвания и
оперативна интервенция като на 20.08.2018 г. била изписана, без да е
вертикализирана. На 04.09.2018 г. отново била хоспитализирана с болки в лява
тазобедрена става, затруднена походка и затруднено движение. Извършена
била оперативна интервенция за закрито наместване на фрактура, без
вътрешна фиксация – тазови кости като на 07.09.2018 г. отново била изписана.
Твърди, че възстановяването й от получените травми продължава и към
момента на предявяване на иска, че не се чувства физически и емоционално
добре. От датата на инцидента не е в състояние да се грижи за себе си и да
извършва основни и ежедневни човешки нужди. В резултат на това била
настанена в хоспис, била постоянно на легло и не можела да се движи.
Твърди да е отправила писмена застрахователна претенция до ответния
застраховател и да е представила всички документи, с които разполага, но в
границите на установеният срок произнасяне не било налице.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗД „Бул Инс““ АД,
депозира отговор вх. № 4802/04.06.2019 г., в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва да е налице деликт, от който да е
настъпила вреда. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пресичала/престоявала/движела неправилно и в
нарушение на правилата за движение. Пешеходката можела да възприеме
потеглянето на автомобила и да не стои зад него, но не била сторила нищо, за
да избегне удара. Твърди, че установеното на 04.09.2018 г. счупване на
пубисна кост не е било установено при първоначалната й хоспитализация.
Сочи, че претендирания размер на обезщетението е завишен. Оспорва
3
претенцията за имуществени вреди, както и началния момент на претенцията
за лихва.
В границите на срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищцата депозира
допълнителна искова молба вх. № 5653/28.06.2019 г., в която оспорва
доводите, изложени в отговора на исковата молба и поддържа изложеното в
исковата молба.
В границите на срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът не депозира
допълнителен отговор.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите,
насрещната жалба и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е било спорно наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
досежно л.а. „Мерцедес Ц200“, ДК № ********, към датата на
произшествието – 15.08.2018 г.
Не е било спорно между страните, а и се установява от представените
пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че от страна на ищцата
е била отправена писмена застрахователна претенция, която е надлежно
достигнала до ответника на 12.12.2018 г. Представено е още и писмо от
18.12.2018 г., изходящо от ответника, от което се установява, че по
претенцията е заведена щета № **********. С писмото ищцата е уведомена,
че не са налице основания за удовлетворяване на претенцията и е поискано
представянето на допълнителни доказателства.
От страна на ищцата са представени заверени копия от медицинска
документация за установяване на твърдяните телесни увреждания – епикриза
от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ АД,
рецептурни бланки за изписани медикаменти във връзка с проведеното
лечение и фактури №№ 3436/20.08.2018 г., 00300504379/20.08.2018 г.,
**********/07.09.2018 г., **********/07.09.2018 г., 3429/17.08.2018 г.,
229/20.08.2018 г.
Представени са Договор за хосписни грижи от 20.08.2018 г., сключен с
„Хоспис „Голямата къща““ ЕООД, фактура № 439/03.09.2018 г. за сумата
450.00 лв., Договор за настаняване и предоставяне на грижи от 07.09.2019 г.,
сключен с Дом за възрастни хора „Слънчев Дом – М“ ЕООД и фактура №
1126/20.09.2018 г. за сумата 950.00 лв.
Не се спори между страните, а и се установява от служебно изисканите
Решение № 87/03.11.2022, по а.н.д. № 387/2020 г., на РС – Костинброд, III-ти
нак.с. и Решение № 57/17.05.2024 г., по в.а.н.д. № 711/2023 г., на СОС, II-ри
второинст. Нак.с., по силата на които Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на
15.08.2018 г., около 10:00 ч., в гр. Сливница, на кръстовище между ул. „Баба
Тонка“ и ул. „Кап. Коста Паница“, при управление назад на МПС – л.а.
„Мерцедес Ц200", ДК № ********, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 100, ал. 4, т. 3 ЗДвП и ударил със
задната част на автомобила си неправомерно движещата се в кръстовището Ц.
М. А., ЕГН ********** като по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява пубисна кост, обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни
- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК като е
4
освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на
1000.00 лв., по реда на чл. 78а НК. Решението е влязло в законна сила на
17.05.2024 г.
В хода на първоинстанционното производство е назначена комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение
неоспорено от страните е приобщено към доказателствата и е ценено от съда.
Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно
дадено. От заключението се установява, че в резултат на ПТП пострадалата е
получила разкъсно-контузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение,
за което не са налице данни за изпадане в безсъзнателно състояние и счупване
на срамната кост в ляво. Първите две травми са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, а последната е обусловила
трайно затруднение в движението на левия долен крайни за срок от около 2
месеца. Проведено е било консервативно лечение като предвид възрастта на
пострадалата възстановителния период може да бъде по-продължителен, без
да може да се конкретизира. Експертът медик сочи, че към момента на
експертизата ищцата е напълно възстановена от травмите. По отношение
направените разходи за лечение и възстановяване сочи, че същите са били
необходими. Експертът по автотехническа част сочи, че данните правят
възможен извод, че скоростта на автомобила е била сравнително ниска и
непосредствено преди удара автомобилът се е движил на заден ход като
експертът не е категоричен по въпроса можела ли е пешеходката да
предотврати удара. Сочи още, че по делото не са налице данни пешеходката
ненужно да е удължила пътя и времето за пресичане, както и да е било налице
спиране в зоната на кръстовището от нейна страна, както и не са налице данни
за начина й на движение. По въпроса за предотвратимостта на удара за водача
на МПС експертът дава различни варианти като категоричен отговор на
въпроса не е даден, предвид липсата на достатъчно обективни данни.
Експертът сочи, че ударът е осъществен в зоната на кръстовището, без да
може да се конкретизира мястото.
В с.з. експертът-медик сочи, че разкъсно-контузната е мекотъканно
увреждане, заздравяващо в срок от 20-25 дни, от което остава белег.
Извършена е оперативна ревизия и шев на раната на 15-ти август. Досежно
мозъчното сътресение сочи, че отшумява в рамките на същия период без да
останат трайни последици. По отношение на счупването на срамна кост
пояснява, че счупването е в структурите на тазовия пръстен, където движение
не е налице, при което заздравяването е улеснено и няма специален режим.
Посоченият от експерта период на заздравяване е съобразен с възрастта на
ищцата. Експертът сочи, че факта, че при първоначалната хоспитализация
ищцата е била „вертикализирана до седеж в леглото“, означава наличие на
болезненост и невъзможност за движение, от което извежда, че травмата в
областта на таза е била налице още тогава, но извършената първоначална
рентгенография не е била разчетена правилно, което е наложило повторно
разчитане и едва тогава е открито счупването. Сочи, че смяната на времето се
отразява като се появяват болки. Отрича деменцията да е свързана с травмата
на главата при ищцата. Експертът е констатирал затруднено придвижване на
ищцата, но заявява, че не може да бъде свързано с претърпяната травма.
В с.з. вещото лице – автоексперт сочи, че не са налице данни за
нарисувана пешеходна пътека, както и, че при ищцата не е установено
контактно увреждане, поради ниската скорост на автомобила.
5
Първоинстанционния съд е извършил оглед на веществени
доказателства, представляващи снимки във фотоалбум, изготвен на
местопроизшествието, при който оглед вещото лице-автоексперт е извършил
преразказ на възприетото от него на посочените снимки.
В хода на първоинстанционното производство за установяване на
твърденията и възраженията на страните са събрани и гласни доказателства,
посредством разпит на свидетели, както следва: - за ищцата - Р. Б. К. и Д. А.
Д., нейни внучки и – за ответника – Г. С. Г., без родство и дела със страните,
виновният за ПТП водач. Настоящият състав намира, че показанията на
свидетелите следва да бъдат ценени в частите, в които са резултат на
непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите
възприети за установени обстоятелства. Показанията на внучките на ищцата
се ценят при отчитане на родствената им връзка и възможната им
заинтересованост от изхода на спора. Показанията на виновния за
произшествието водач няма да бъдат ценени, доколкото касаят наличието на
ПТП, неговия механизъм и вината му, въпроси по които е налице влязло в
сила решение на наказателния съд.
От показанията на св. К. се установява, че е видяла ищцата след
приемането й по спешност в болнично заведение като същата била в
безпомощно състояние, на количка, с окървавена глава, рамене и гръб.
Престояла в болницата 5 дни като при изписването й били предписани
кръворазреждащи инжекции. Тъй като свидетелката не била в състояние да
поставя инжекциите споделя, че настанила баба си за кратко в хоспис, където
била обгрижвана, всеки ден били поставяни инжекции и впоследствие били
махнати конците. Още разказва, че след това прибрала баба си у дома, където
започнала постепенно да се изправя, но се оплаквала от болки в крака, което
наложило второ посещение на лечебно заведение, при което било установено
счупване на пубисна кост. Сочи, че баба й преди ПТП живеела сама, била
активна и се грижела за себе си, като свидетелката всяка седмица я
посещавала и й пазарувала по-едри неща. Към момента заявява, че баба й е
настанена в хоспис, тъй като не била в състояние да се обгрижва сама и не
била особено адекватна.
Показанията на тази свидетелка няма да бъдат ценени в частта, в която
прави връзка между наличната при ищцата преди произшествието лека
деменция и засилването й след това, поради липсата на данни същата да е
медицинско лице и предвид противоречието им със събраните специални
знания в тази област.
От показанията на св. Д. се установява, че същата живее в близост до
къщата на баба си, която живеела заедно с тяхната майка и посещавала баба
си всекидневно. Споделя, че преди злополуката баба й се обслужвала сама,
готвела и пазарувала. Също посетила баба си след произшествието и я видяла
на количка, с голяма рана на главата и поделяла, че я боли. Споделя, че след
изписването й от болница баба й била настанена в хоспис, където й били
поставяни изписаните инжекции, имала световъртеж, лежала и била на
памперси. Впоследствие баба й била настанена в дома на братовчедка й – св.
К., където се оплаквала от болки в крака и, че не може да стъпва. Баба й
отново била заведена в болнично заведение, където била установено травма и
им било казано, че трябва да е обездвижена около 20 дни или един месец.
След изписването й отново настанили баба й в дома на братовчедка й, но тъй
като последната ходела на работа, се наложило отново да бъде настанена в
6
хоспис, за да не остава сама.
Показанията на тази свидетелка в частта, в която заявява, че след
произшествието при баба й се отключила деменция също няма да бъдат
ценени, по причините посочени и за св. К..
Въпросът за допустимостта на въззивните жалби е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 453/06.08.2020 г., поради което
същите подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на СОС съответства на заявената за разглеждане искова
претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което решението се явява и допустимо.
По въззивна жалба вх. № 843/30.01.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК ********* и насрещна въззивна жалба
вх. № 2578/08.04.2020 г. от Ц. М. А., ЕГН **********:
По отношение на предпоставките за предявяване иска по чл. 432, ал. 1
ГПК, установени в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, както бе посочено във
фактическата установеност по делото, ищцата е отправила застрахователна
претенция на 12.12.2018 г. към ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновното за произшествието лице. От страна на
ответника окончателно произнасяне по претенцията не е налице като към
момента на предявяване на иска срокът за това е изтекъл. По изложените
съображения, настоящият състав намира, че е спазена административната
процедура предхождаща предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Както бе посочено, въпросът за наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на л.а. „Мерцедес Ц200", ДК №
********, по договор за застраховка "Гражданска отговорност", към датата на
процесното събитие – 15.08.2018 г., не е бил предмет на спор между страните
пред първата, така и пред въззивната инстанция.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която по
последици е приравнено и решението по чл. 78а НК, за освобождаване на
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е
задължителна за гражданския съд и следователно на осн. чл. 300 ГПК
изключена е преценката относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то, относно вината на дееца и относно съставомерните
последици. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът
7
намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпросът
относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като те са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Следователно в настоящото производство, по задължителен за страните,
а и за съда начин, посредством влязлото в сила решение на наказателния съд, е
установено настъпването на произшествието на 15.08.2018 г., че вина за него
има водача Г. и, че при него е пострадала ищцата – А. като й е причинена
средна телесна повреда – счупване на пубисна кост. Посоченото е съобразено
и от въззивника-застраховател, който в границите на въззивното производство
е заявил, че не поддържа оспорването от негова страна на посочените
обстоятелства.
След като произшествието е настъпило в границите на действието на
сключения застрахователен договор, то същото представлява застрахователно
събитие и съответно - покрит от застрахователното правоотношение риск. С
оглед обхвата на застрахователното покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на водачите на МПС“, регламентиран в
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за
които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Посредством събраните и обсъдени във възприетото по фактите,
писмени доказателства – медицинска документация, специални знания –
експертно заключение и гласни доказателства – свидетелски показания, в хода
на първоинстанционното производство безспорно са установени и
претърпяните от ищцата като пешеходец, травматични увреждания - разкъсно-
контузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение и закрито счупване
на срамната кост в ляво, както и, че същите са в причинна връзка с процесното
ПТП, настъпило на 15.08.2018 г.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната по-
нова съдебна практика на ВКС по въпроса, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
В конкретния случай, безспорно е, че самото произшествие неминуемо
се е отразило изключително стресиращо за ищцата, която към момента на
произшествието е била на 90 годишна възраст. Претърпяните травми са
нарушили ежедневието й и са затруднили нормалното й функциониране.
Установява се от събраните доказателства, че ищцата е изпитвала болки и
8
страдания с голям интензитет, както по причина травмата на главата, от която
е останал белег, така и по причина несвоевременно диагностицираното
счупване на пубисната кост. На следващо място, макар и да не се е наложило
открито наместване на счупването, извършеното закрито такова е било под
анестезия. Счупването и причиненото мозъчно сътресение, съпроводено със
световъртеж, са обусловили и невъзможност ищцата да се придвижва. Всички
изложени травми са наложили около два месеца пострадалата да бъде изцяло
на легло, без възможност да се обслужва и задоволява самостоятелно
елементарни хигиенни нужди – установената употреба на памперси. Следва
да бъде посочено и, че макар ищцата да е в напреднала възраст, установява се
по делото, че преди произшествието същата е била активна, самостоятелно се
е грижела за себе си, готвела и самостоятелно пазарувала. Активността на
ищцата преди инцидента, съпоставена със състоянието й след това, води до
извод, че макар и към настоящият момент ищцата да е възстановена от
получените травми, с изключение на изпитваните болки при промяна на
атмосферните условия, преживяното травмиращо събитие е било съпроводено
със стрес, оплаквания и последици, и немиуемо е оставило следа и в
съзнанието й, както и е засегнало фундаментални аспекти от нейното
ежедневие.
Така при съобразяване на търпяните от ищцата болки, страдания,
телесни увреждания и житейски неудобства, при съобразяване от друга страна
на лимитите на застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към момента на
произшествието и обстоятелството, че ПТП е настъпило през 2018 г. момент,
в който инфлацията бе със сравнително стабилни стойности, съставът на
въззивния съд намира, че следва да бъде определено обезщетение в размер на
40000.00 лв., който се преценява като справедлив.
Макар и във въззивната жалба конкретни оплаквания досежно
присъденото обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на
сумата 1689.10 лв., направени разходи във връзка с лечението и
възстановяването на ищцата да не са направени, доколкото решението в
частта, в която искът е уважен се атакува изцяло, то следва да бъде посочено,
че от събраните доказателства и специални знания безпротиворечиво се
установява, че същите са били необходими и следователно причинна връзка с
процесното ПТП е налице и те подлежат на репариране.
Пред първоинстанционния съд е релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца,
което обаче няма да бъде разглеждано, предвид изявлението на процесуалния
представител на ответника, в с.з. от 28.10.2024 г., че въззивната жалба се
поддържа само в частта досежно размера на определеното обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск подлежи на уважаване до
размера на сумата 40000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 1689.10 лв., обезщетение за имуществени вреди като разглежданите
въззивна и насрещна въззивна жалби се преценяват като неоснователни. В
тази част атакуваното съдебно решение ще следва да бъде потвърдено.
Върху дължимите обезщетения се дължи лихва, началния момент на
която е предмет на въззивна жалба вх. № 2049/05.03.2020 г., от Ц. М. А., ЕГН
**********. Отправеното във въззивната жалба искане е лихва да бъде
присъдена с начална дата 22.08.2018 г., вместо определената от съда
13.03.2019 г., до окончателното изплащане.
9
При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и
ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице
и се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. Посочената законодателна уредба е разтълкувана и
разяснявана в Решение № 128/04.02.2020 г., по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І
ТО, Решение № 72/29.06.2022 г., по т.д. № 1191/2021 г., ВКС, I ТО, Решение №
46/04.04.2024 г., по т.д. № 2274/2022 г., ВКС, I ТО, Решение № 10/05.01.2024
г., по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, ІII ГО, цитирана в Решение №
416/27.06.2024 г., по гр. д. № 2439/2023 г., на ВКС, III ГО и Решение №
451/08.07.2024 г., по гр. д. № 2027/2023 г., ВКС, III ГО и мн. др.
В случая претенцията на ищцата е с начална дата 22.08.2018 г., като
искането е обосновано с довод, че това е датата, на която е изтекъл срокът, в
който застрахованото лице е следвало да уведоми застрахователя си за
настъпилото ПТП. По делото обаче данни за подобно уведомяване не са
налице и доводът на ищцата не би могъл да бъде споделен. Това е така, защото
съобразно разпоредбите на КЗ възникването на отговорността на
застрахователя за лихвите дължими от застрахования деликвент, е свързана с
уведомяването му за настъпилото вредоносно събитие без значение дали от
деликвента или от пострадалото лице, което уведомяване следва да е реално
осъществено.
Съобразно установеното по фактите най-ранната дата, на която
ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие е
12.12.2018 г. – датата, на която не се спори, че пострадалата е предявила
застрахователна претенция. Поради което, съдът намира, че върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължи законна
лихва, считано от 12.12.2018 г. до изплащането на обезщетението.
В резултат от това, постановеното решение, в частта, с която съдът е
отхвърлил претенцията за лихва, за периода 12.12.2018 г. – 12.03.2019 г. ще
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно като
ответникът бъде осъден да заплати лихва върху дължимите обезщетения и за
посочения период, а в останалата му част ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. Този изход от спора не налага ревизиране на разноските
за първоинстанционното разглеждане на делото, доколкото претенцията за
лихва няма самостоятелен характер.
На ищцата макар и да се следват разноски за въззивното производство –
не се присъждат, тъй като такива не са направени.
С оглед данните по делото, че на ищцата е оказана правна помощ и
процесуално представителство в производството от страна на адв. П. К., при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то на адв. К. се следва възнаграждение
изчислено служебно от съда при съобразяване на фактическата, правна
сложност на делото и факта, че пред възивния съд се извършва самостоятелен
анализ на събраните в хода на производството доказателства. При определяне
на размера на възнаграждението, съдът ползва за ориентир и чл. 7, ал. 2 от
10
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според който възнаграждението възлиза на сумата 3985.13 лв. Този размер се
преценява като адекватен и с оглед обжалваемия интерес, поради което
подлежи на присъждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 11/17.01.2020 г., изменено с Определение №
280/01.06.2020 г., по т.д. № 116/2019 г., на СОС, IV с., в частта, с която е
отхвърлен иска на Ц. М. А., ЕГН **********, за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, да
заплати обезщетение за забава върху присъдените застрахователни
обезщетения в размер на сумата 40000.00 лв. и сумата 1689.10 лв., за периода
12.12.2018 г. – 12.03.2019 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“,
№ 87 да заплати на Ц. М. А., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***,
ул. „***“, № *, обезщетение за забава върху присъдените застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 40000.00 лв. и за
имуществени вреди в размер на 1689.10 лв. и за периода 12.12.2018 г. –
12.03.2019 г., на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11/17.01.2020 г., изменено с
Определение № 280/01.06.2020 г., по т.д. № 116/2019 г., на СОС, IV с., в
останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“,
№ 87 да заплати на адв. П. Д. К., със служебен адрес гр. София, ул. „Лом, №
1, ап. 9, сумата 3985.13 лв., възнаграждение за процесуално представителство
за въззивна инстанция, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11